Дива, свекито ти е шемет.- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Справедливостта изисква да си признаем, че и ние ги вършим едни понякога... И тая приказка за споделения срам, дето бил половин срам... НЕ Е ВЯРНА! Ей ме и мен:
Отиваме на танци-манци с две приятелки като се почват едни шортове - от всички по много! По едно време решихме да сменим питието и подпукахме водки с порткалов сок. Та така- подскачаме си на дансинга, бегом до бар за глътка и пак на дансинга.. При поредния ми еленски скок до бара за глътка, някой ме тупа по рамото и ми вика: Ама моля ви се, стига сте ми изпивали питието, ще ви поръчам едно... Симпатяга едни такъв, смугъл и висок... Та се черпихме бая. На сутринта се събуждам, слава богу сама и в моето си легло, с бели петна в мозъка, от телефонен звън- обажда се въпросния младеж да ме води на кафе. Срещаме се и той ми показва едн станиолче от цигара, на което с прекрасен ситен почерк съм изписала домашен тел, мобилен тел, служебен тел, тел. на майка ми, тел. на сестра ми и справки 144 - да не би д не може да ме открие
.. Абе явно много съм го харесала 
Само че всеки път като се видехме, все ми се случваше нещо- втория път се треснах в един стълб и ми хвръкнаха очилата, после се изсипах по стълбите на една дискотека и понеже бях с пелерина, така се омотах в нея, че едвам се отвих и станах- като Батман бях.... То момчето определено се уплаши - няква луда прави непрестанни опити да се утрепе... Сигурно и дсега ме мсли за жена с два леви крка и операция на вестибуларния апарат....
Отиваме на танци-манци с две приятелки като се почват едни шортове - от всички по много! По едно време решихме да сменим питието и подпукахме водки с порткалов сок. Та така- подскачаме си на дансинга, бегом до бар за глътка и пак на дансинга.. При поредния ми еленски скок до бара за глътка, някой ме тупа по рамото и ми вика: Ама моля ви се, стига сте ми изпивали питието, ще ви поръчам едно... Симпатяга едни такъв, смугъл и висок... Та се черпихме бая. На сутринта се събуждам, слава богу сама и в моето си легло, с бели петна в мозъка, от телефонен звън- обажда се въпросния младеж да ме води на кафе. Срещаме се и той ми показва едн станиолче от цигара, на което с прекрасен ситен почерк съм изписала домашен тел, мобилен тел, служебен тел, тел. на майка ми, тел. на сестра ми и справки 144 - да не би д не може да ме открие
.. Абе явно много съм го харесала Само че всеки път като се видехме, все ми се случваше нещо- втория път се треснах в един стълб и ми хвръкнаха очилата, после се изсипах по стълбите на една дискотека и понеже бях с пелерина, така се омотах в нея, че едвам се отвих и станах- като Батман бях.... То момчето определено се уплаши - няква луда прави непрестанни опити да се утрепе... Сигурно и дсега ме мсли за жена с два леви крка и операция на вестибуларния апарат....
Това не е истина. Аз си мислех, че само на мен ми се е случвало
Гледай сега какво става!
Излизам на първа среща с моя приятел и той ще ме води на една кръчма в Драгалевци, кара ме си ние, ама то валяло, та се оляло
и дупките се не виждат както може да се досетите, и какво мислите, дясната половина като потъна в една дупка отдясно, че чак колата се скри, така издрънча, ужас И аз нищо, той си кара и след 2м спира и ми вика, че ще погледне колата и какво мислите, дясна предна гума - разпранааа 
И милото на първа среща гума сменя, колко секси беше..., че то в Драгалевци улично осветление май няма, че аз му светих с GSM-a, Смени гумата за 20мин, много добър бееее. И така. Следваща среща - кино, Арена Младост. И тъй гледаме си ние филмчето и тръгваме да си ходим, слизаме по стълбите и какво ми стана, на криво ли стъпах, какво не знам, като се сюрнах по стълбите, малееееее , той вървеше пред мен, паднах му в краката "изидзаде" Ужас, викам си: "Бреееееееее, още на втората среща и му паднах в краката" Втори път на кино, вече по-нататъшна среща, пак Арена Младост, и този път какво, нали вратите там са едни въртящи, и аз бавната си мисля, че мога да влизам да се въртя вътре и да вляза съответно, ама олучих стъклото и се шибнах фронтално в стъклото от главата до колената, направо щях да мина през стъклото Олеееееее, такъв смях падна, милото ми вика: "Кога ли ще се потрошиш нацяло тука!" Като се сетя за тези неща и още се смея със сълзи Чудя се дори, дали е случайно? 
Малкия син, още по малък отколкото е сега - аз, не работя и си го гледам....
Vividas , като сподели за локвите та се сетих и аз за една моя изцепка / от многото 
/
На 18 годи съм и един ден. Тоест предишния ден съм ги навършила. И понеже взех изпитите два месеца преди това, на този ден отиваме с мъжът ми / тогава още гадже/ да си взема шофьорската книжка. Взимаме я и аз естествено искам да карам колата. Действието се развива на 9 юни след един проливен дъжд. Качвам се аз наперена, пускам яко музика и разбира се свалям прозореца, хем да ме чуват, хем да ме виждат. Карам по улица Козлодуй, а отсреща се пеняви някакъв камион. В момента на разминаването камиона хлътва в една дупка пълна с вода и цялата тази струя с невероятна точност влиза през прозореца. Дори се задавих от водата. Наперената ми физиономия мигом се смени с шаштисана такава, защото се превърнах в една мокра кокошка. За истеричния смях от дясната седалка до мен, няма какво да ви пиша
/На 18 годи съм и един ден. Тоест предишния ден съм ги навършила. И понеже взех изпитите два месеца преди това, на този ден отиваме с мъжът ми / тогава още гадже/ да си взема шофьорската книжка. Взимаме я и аз естествено искам да карам колата. Действието се развива на 9 юни след един проливен дъжд. Качвам се аз наперена, пускам яко музика и разбира се свалям прозореца, хем да ме чуват, хем да ме виждат. Карам по улица Козлодуй, а отсреща се пеняви някакъв камион. В момента на разминаването камиона хлътва в една дупка пълна с вода и цялата тази струя с невероятна точност влиза през прозореца. Дори се задавих от водата. Наперената ми физиономия мигом се смени с шаштисана такава, защото се превърнах в една мокра кокошка. За истеричния смях от дясната седалка до мен, няма какво да ви пиша
Подсетихте ме за едно гадже преди години, колата имаше люк на тавана, а ние на разходка извън града в един слънчев пролетен ден (именния ми) и като ни хвана един проливен дъжд...люкът капе от няколко страни, та шепи, торбички, чадъри...смях до припадък, на края бяхме мокри до кости, с два пръста вода по пода и се наложило като се прибрал да я изгребва...не знам колко време й е било нужно на колата да изсъхне... голям купон, запомнила съм го с хубаво този ден.
Мойто си е стандартна изцепка, но аз я оплесках нестандартно...
С бъдещия ми съпруг сме пресни гаджета и ще ходим на купон някъде си - срещата на Попа, много ясно (то май целия свят се среща там, дето беше казал един велик човек - ако застанеш къдебеше, ще видиш всичките си познати ). Та "натокала " съм се аз в едни бледосини обувки с токове като пожарникарски кран, бели дънки и бледосиня копринена блузка, косата - нали както си му е реда, прически, мрически - бе, върха на сладоледа и два пръста отгоре! Понеже живеех на Солунска и тръгвам пеша... Има -няма таман съм стигнала наполовината път и хоп! - дъжд! Ама аз чадъра не си взех, щото беше на някакви цветчета и няма да ми отива на рейтига , пък и не изглеждаше много да вали... ама - нА! Скривам се аз под един навес с надежда, че ще премине, обаче отгоре от козирката капе право в краката ми и белите ми дънки от коленете надолу придобиват отвратително наситен черно-кафяв цвят 
+ малки песъчинки. То е ясно - в тоя вид по добре мъртва, отколкото видяна - еле пък от НЕГО! Решавам да намеря инструмент достатъчно остър с който да премахна мръсната част от панталона. За мой късмет се сещам, че на площад Славейков има поликлиника. А аз съм на 1 минута от там. Намъквам се вътре и настоятелно моля за ножица на рецепцията, но вида ми нещо не вдъхва доверие на лелята зад щанда и тя категорично отказва. Да уточня, че годината е 1990-та, Демокрацията туку що е дошла и стачките, наркоманите и пр. пропагандаторски механизми се вихрят на воля. Какво ли си вика - "младо момиче, хубаво облечено, а толкова мръсно и с тоя налудничав (все се надявам да е бил само ужасЕн) поглед...сигурно е от оная паплач - наркотичарите!" Докато се пазарим виждам надолу по коридора мъж в бяла престилка със слушалки - явно доктор, отключва един кабинет. Светкавицата на прозрението ме озарява - това е моят човек! Доктор - ножица, то си е направо класика! Хуквам към него почти плачеща и едва не му изтръгвам ръката от рамото с вратата, която той се опитва да затвори. Отначалото се опита да изглежда строг, но аз хич не му дадох време да се надува - вече хлипах от отчаяние и усърдно размазвах спирала по лицето си. Не знам как е останал с впечатление, че съм жертва на ПТП 
, но като стигнах раздела с нуждата от ножица май нещо го накара да застане на щрек. Щото аз нямах намерение да се обрязвам публично - идеята беше да се набутам в тоалетната на поликлиниката и да взема хляба на храбрия шивач насеме! Обаче доктора беше непреклонен с раздялата на инструмента и хъката-мъката признах долните си (подколенни) намерения. На това място тоя само дето не строши стола от смях и за мой ужас призова и колегите си - и те да се повеселят за моя сметка (няма емоутикон в който някой пропада в дън земя, но смятайте, че само той е подходящ!). Едната колежка ми помогна да отрежем крачолите, докато мъжете се натискаха само да мерят дължината дали е еднаква 
. Както и да е - изпратиха ме дружно до входа сред смях и веселие (от тяхна страна), направо като празничен ден май си го отбелязаха! През това време, дъждът разбира се беше спрял - за какво му е да хАби повече, като си е свършил доброто дело за тоя ден?! Та, с новия тоалет се запътвам аз към Попа, ама вече и бързам де щото още малко и закъснявам ... с много! Тогава ако си спомняте Графа си беше отворен за коли и въобще не беше така гладък и ремонтиран какъвто е сега! Тъкмо съм зад Нотариата и летя на крилете на любовта и чувам зад себе си ръмжене, плясък и ...ужасен трясък, обръщам се тъкмо навреме за да ...поема основната част от локвата с цялото си тяло! Тука вече егото ми бидЕ тотално смазано - успях само да застина като статуя на древен оратор и останах също толкова безмълвна. За капак на всичко, човека се изнервил да ме чака 100 часа и тръгнал да ме пресреща за да спестим време, щото си ме знае каква съм блейка и съответно станал свидетел на погрома ми (вече обмислях тактика, че уж съм му вързала тенекия и да се върна в нас за пълна промяна) и отгоре на всичкото се лендзи сякаш цирк има на тротоара. Изгледах го мръснишки (още тогава си го можех огнедишащия поглед) и очевидно бях склонна към убийства, та попресуших веселието му. Та така - на купон не ходихме, щото все пак се върнахме у дома и тн.
С бъдещия ми съпруг сме пресни гаджета и ще ходим на купон някъде си - срещата на Попа, много ясно (то май целия свят се среща там, дето беше казал един велик човек - ако застанеш къдебеше
, ще видиш всичките си познати ). Та "натокала " съм се аз в едни бледосини обувки с токове като пожарникарски кран, бели дънки и бледосиня копринена блузка, косата - нали както си му е реда, прически, мрически - бе, върха на сладоледа и два пръста отгоре! Понеже живеех на Солунска и тръгвам пеша... Има -няма таман съм стигнала наполовината път и хоп! - дъжд! Ама аз чадъра не си взех, щото беше на някакви цветчета и няма да ми отива на рейтига , пък и не изглеждаше много да вали... ама - нА! Скривам се аз под един навес с надежда, че ще премине, обаче отгоре от козирката капе право в краката ми и белите ми дънки от коленете надолу придобиват отвратително наситен черно-кафяв цвят + малки песъчинки. То е ясно - в тоя вид по добре мъртва, отколкото видяна - еле пък от НЕГО! Решавам да намеря инструмент достатъчно остър с който да премахна мръсната част от панталона. За мой късмет се сещам, че на площад Славейков има поликлиника. А аз съм на 1 минута от там. Намъквам се вътре и настоятелно моля за ножица на рецепцията, но вида ми нещо не вдъхва доверие на лелята зад щанда и тя категорично отказва. Да уточня, че годината е 1990-та, Демокрацията туку що е дошла и стачките, наркоманите и пр. пропагандаторски механизми се вихрят на воля. Какво ли си вика - "младо момиче, хубаво облечено, а толкова мръсно и с тоя налудничав (все се надявам да е бил само ужасЕн) поглед...сигурно е от оная паплач - наркотичарите!" Докато се пазарим виждам надолу по коридора мъж в бяла престилка със слушалки - явно доктор, отключва един кабинет. Светкавицата на прозрението ме озарява - това е моят човек! Доктор - ножица, то си е направо класика! Хуквам към него почти плачеща и едва не му изтръгвам ръката от рамото с вратата, която той се опитва да затвори. Отначалото се опита да изглежда строг, но аз хич не му дадох време да се надува - вече хлипах от отчаяние и усърдно размазвах спирала по лицето си. Не знам как е останал с впечатление, че съм жертва на ПТП , но като стигнах раздела с нуждата от ножица май нещо го накара да застане на щрек. Щото аз нямах намерение да се обрязвам публично - идеята беше да се набутам в тоалетната на поликлиниката и да взема хляба на храбрия шивач насеме! Обаче доктора беше непреклонен с раздялата на инструмента и хъката-мъката признах долните си (подколенни) намерения. На това място тоя само дето не строши стола от смях и за мой ужас призова и колегите си - и те да се повеселят за моя сметка (няма емоутикон в който някой пропада в дън земя, но смятайте, че само той е подходящ!). Едната колежка ми помогна да отрежем крачолите, докато мъжете се натискаха само да мерят дължината дали е еднаква . Както и да е - изпратиха ме дружно до входа сред смях и веселие (от тяхна страна), направо като празничен ден май си го отбелязаха! През това време, дъждът разбира се беше спрял - за какво му е да хАби повече, като си е свършил доброто дело за тоя ден?! Та, с новия тоалет се запътвам аз към Попа, ама вече и бързам де щото още малко и закъснявам ... с много! Тогава ако си спомняте Графа си беше отворен за коли и въобще не беше така гладък и ремонтиран какъвто е сега! Тъкмо съм зад Нотариата и летя на крилете на любовта и чувам зад себе си ръмжене, плясък и ...ужасен трясък, обръщам се тъкмо навреме за да ...поема основната част от локвата с цялото си тяло! Тука вече егото ми бидЕ тотално смазано - успях само да застина като статуя на древен оратор и останах също толкова безмълвна. За капак на всичко, човека се изнервил да ме чака 100 часа и тръгнал да ме пресреща за да спестим време, щото си ме знае каква съм блейка и съответно станал свидетел на погрома ми (вече обмислях тактика, че уж съм му вързала тенекия и да се върна в нас за пълна промяна) и отгоре на всичкото се лендзи сякаш цирк има на тротоара. Изгледах го мръснишки (още тогава си го можех огнедишащия поглед) и очевидно бях склонна към убийства, та попресуших веселието му. Та така - на купон не ходихме, щото все пак се върнахме у дома и тн. ааааааааа страшна работа си!представям си д-ра с ножицата...
как не е викнал колегите си от психиатрията за теб хахахаа на това се смея вече 10 мин
бързам де щото още малко и закъснявам ... с много!
Подсетихте ме за едно гадже преди години, колата имаше люк на тавана, а ние на разходка извън града в един слънчев пролетен ден (именния ми) и като ни хвана един проливен дъжд...люкът капе от няколко страни, та шепи, торбички, чадъри...смях до припадък, на края бяхме мокри до кости, с два пръста вода по пода и се наложило като се прибрал да я изгребва...не знам колко време й е било нужно на колата да изсъхне... голям купон, запомнила съм го с хубаво този ден.
По моя край на това му викат "отсекъде сгода, от тавано вода"
Бива ли да зарежете хубавата темичка толкова време? 
Нека я поизтупам от забвението, като ви разкажа как се запознах с мъжО 
...
Нека я поизтупам от забвението, като ви разкажа как се запознах с мъжО ...
Това не е истина. Аз си мислех, че само на мен ми се е случвало
Гледай сега какво става!
Излизам на първа среща с моя приятел и той ще ме води на една кръчма в Драгалевци, кара ме си ние, ама то валяло, та се оляло
и дупките се не виждат както може да се досетите, и какво мислите, дясната половина като потъна в една дупка отдясно, че чак колата се скри, така издрънча, ужас И аз нищо, той си кара и след 2м спира и ми вика, че ще погледне колата и какво мислите, дясна предна гума - разпранааа И милото на първа среща гума сменя, колко секси беше..., че то в Драгалевци улично осветление май няма, че аз му светих с GSM-a, Смени гумата за 20мин, много добър бееее. И така. Следваща среща - кино, Арена Младост. И тъй гледаме си ние филмчето и тръгваме да си ходим, слизаме по стълбите и какво ми стана, на криво ли стъпах, какво не знам, като се сюрнах по стълбите, малееееее , той вървеше пред мен, паднах му в краката "изидзаде" Ужас, викам си: "Бреееееееее, още на втората среща и му паднах в краката" Втори път на кино, вече по-нататъшна среща, пак Арена Младост, и този път какво, нали вратите там са едни въртящи, и аз бавната си мисля, че мога да влизам да се въртя вътре и да вляза съответно, ама олучих стъклото и се шибнах фронтално в стъклото от главата до колената, направо щях да мина през стъклото Олеееееее, такъв смях падна, милото ми вика: "Кога ли ще се потрошиш нацяло тука!" Като се сетя за тези неща и още се смея със сълзи Чудя се дори, дали е случайно? [/quote]Много ме развесели, благодаря
Имах едно бивше гадже като бях 18-19 годишна, все по вода ни вървеше. Първо, още като се запознахме валеше дъжд, бяхме в обща компания и той галантно ми услужи с якето си. Оттам насетне всяка среща беше уж за да му върна якето. Пък аз, блейката, това яке веднъж го забравих в къщи, веднъж в едно такси, та го издирвах чрез таксиметровата компания, веднъж кучето ми си го беше замъкнало в панера, та го прах и т.н., т.н., накрая му го върнах тъкмо преди да скъсаме. А иначе на първата среща успях да се измокря точно отпред на панталоните на чешмата в тоалетната на Хепи, на втората се разхождахме по вълнолома и една вълна ни изми очите, а на третата видяхме дъга точно под струята на фонтана на центъра и с целия си акъл решихме да минем под дъгата, та да си изпълним по едно желание. Аз на едни токчета, подхлъзнах се, но се задържах, криво- ляво, мокри до кости минахме. А от другата страна един дядка се хили мазно, зер дъгата не била за изпълняване на желания, а за смяна на пола. Ами минахме още веднъж наобратно, аз пак се подхлъзнах и този път седнах по задник. В резултат мокра като кокошка и с огромно петно от тиня на светло-сините рибарски гащи се прибирах с градския транспорт- любимия нямаше кола, а нито едно такси не се реши да ме качи.
Първо, още като се запознахме валеше дъжд, бяхме в обща компания и той галантно ми услужи с якето си. Оттам насетне всяка среща беше уж за да му върна якето. Пък аз, блейката, това яке веднъж го забравих в къщи, веднъж в едно такси, та го издирвах чрез таксиметровата компания, веднъж кучето ми си го беше замъкнало в панера, та го прах и т.н., т.н., накрая му го върнах тъкмо преди да скъсаме. А иначе на първата среща успях да се измокря точно отпред на панталоните на чешмата в тоалетната на Хепи, на втората се разхождахме по вълнолома и една вълна ни изми очите, а на третата видяхме дъга точно под струята на фонтана на центъра и с целия си акъл решихме да минем под дъгата, та да си изпълним по едно желание. Аз на едни токчета, подхлъзнах се, но се задържах, криво- ляво, мокри до кости минахме. А от другата страна един дядка се хили мазно, зер дъгата не била за изпълняване на желания, а за смяна на пола. Ами минахме още веднъж наобратно, аз пак се подхлъзнах и този път седнах по задник. В резултат мокра като кокошка и с огромно петно от тиня на светло-сините рибарски гащи се прибирах с градския транспорт- любимия нямаше кола, а нито едно такси не се реши да ме качи. Като те чета, май не е вярна приказката Да ти върви по вода!
Откакто се помня все едно, че имам надпис WC на темето, а и лев не съм спечелила от тотото. 