Номинации за най-голяма муня

До сега само четях и се смях на муньовщините на другите,ама дойде и моят ред...и ще е малко да кажа,че съм муня,меко казано се проявих като най-големия ИДИОТ!
С две думи тази събота и неделя отскочих до морето,тъй като не мога да взема и един ден отпуск,а морето ми е слабост и не мога да си представя да не го видя,та дори и за 2 дена! А и имаше при кого да отида-моята приятелка беше там.1-во,не се сещам да си взема билет отиване и връщане,викам си-там на място ще си купя.Отивам за билет в събота следобяд...билети няма! Провериха в няколко фирми-разбира се билетите отдавна свършили!Накрая питам аз в последното гише и вече се треса от притеснение кво ще правя,че днес трябва да съм на работа,не мога да остана...слава богу -намери се един билет!Аз щастлива,питам момчето в колко тръгва рейса,"в 10.10 " вика той, ама "вие елате в 10.00" .Аз учудена го поглеждам-викам му"Ами много ясно,че няма да дойда в 10.09 ч.-сама мога да се сетя,че поне 10 мин. по-рано трябва да съм там" и после с мойта дружка продължаваме да се хилим , че ме предупреждава за такова елементарно нещо/ явно ми е личало,че съм отнесени от вихъра/. Та...вече става неделя вечер и ние решаваме да ходим на кръчма,докато стане време за тръгваме/тя е с мъжа си и детето/Кръчмата близо до автогарата,викам си,че към 21.50 мога спокойно да тръгна,имам време.Но в последния момент се сещам,че нямам цигари,дружката -и тя ги свършила...решаваме,че 1-во отиваме на бързо за цигари,после тя с детето ще ме изпратят,а мъжът и остава да пази местата в кръчмата.Хукваме ние,а тя решава,че трябва да се обажда по телефона-набързо уж,а аз взимам малкия с мен да търся цигари-естествено наблизо няма,доста се отдалечихме,аз с един голям сак,влача дете,блъскаме се в хората...накрая намирам цигари и хукваме обратно, аз с надеждата,че тя е свършила с разговора,но уви...още приказва...правя аз знаци да тръгваме, че вече имах лоши предчувствия...казвам и да не ме изпращат,че по-бързо ще стигна сама.Малко преди автогарата виждам автобус,на който пише Приморско-София как ме подминава  Вместо да му махна да спре,аз решавам,че не може да е моят и хуквам към автогарата...там др.рейс няма,започна да ме прилошава от ужас,питам на гишето дойде ли рейса,те ми викат,че вече тръгнал  Стоя аз и не мога да повярвам какво ми се случва хората се притесниха,явно зле съм изглеждала...въртят те едни телефони,викат ми спокойно,ще вземеш такси и ще настигнете рейса!Ама такси вън няма!Човекът пак звъни на някого и след малко ми вика-"имаш късмет,сега ще додат да те вземат,обадихме се и на шофьора.."Викам си-имам късмет...пристига след малко една черна кола/съвсем не такси /и тоя ми вика "качвай се"Чудя се аз дали да се качвам,нещо ме хвана страх,ама викам хората уредиха всичко,пък аз сега не мога да не се кача.Качвам се аз, а тоя като отпраши-кара като бесен,под 130 не пада,едни завои,коли насреща,тъмница...залепнах за облегалката от ужас,викам си"боже,кво ми се случва,къде съм,тоя може да е всякакъв..какви ли не мисли ми минават..по едно време /видя ми се цяла вечност/гледам пред нас рейса,спрял и ме чака! Така ми олекна,че ми идваше да ги разцелувам,дадох му на момчето последните си 10.лв.,метнах се на рейса,още невярваща какво ми се е случило,благополучно стигнах до София,а мъж ми ме чака от два чАса на гарата,че не знаех кога пристигам.Пита ме как пътува  -аз викам"ооо,нормално,много добре!"Как да му кажа? 2 часа по-късно тръгвам за работа, но вместо в моята кола се качвам в колата на гаджето на брат ми..тя съвсем същата,а и отключена седи...е,повъртях се на седалката,гледам нещо не е същото-по-чиста някак си,абе усетих се накрая...чудя се каква ли идиотщина още ще направя,а и как въобще ще работя...3 нощи не спала,а и още съм под стрес..
Абе...голЕм идиот съм,спор няма!
И извинете,че се улях с постинга!

Аааа, човек съм си - и ходя, и мърдам и простотии правя безчет 

Редактирам: ко съм прочела и аз, че не съм човек..Истина е, истинааа, знаеш ли какво им е на хората около мен.. мъка, мъка!!

като чета и ще взема да падна от смях от стола.
моят най-голям срам също беше в заведение с приятели.това беше в по-младите ми години,когато не се прибирах вкъщи понякога и затова си носех чифт прашки в чантата.и така седиме си ние в кафето и вече се приготвяме да ставаме,незнам по какъв повод парите ми бяха в голям тефтер с остри ръбове и решавам аз че трябва да плащам сметката,викам сервитьора и с победоносно изражение плясвам тефтера на средата на масата а на единия му край виси моят чифт прашки,сервитьора се усмихва и казва че ще оправим сметката след работно време бурен смях и аз потъвам под масата от срам 

Наистина е много гадно това...

И голям тарикатлък,няма що! 

Още още.
Побут.

Хайде, заповядай една прясна случка от днес. Още ме е срам и ми е смешно.
Значи, отивам аз в най-големия пек, докато децата спят вкъщи до университета, за да си занеса снимки за дипломата и на прибиране от топлото ми стана лошо и ми падна кръвното. Реших да си взема нещо сладко за освестяване, ама в подобни моменти започва да ми се губи речта (т.е. знам какво искам да кажа, но не мога да се сетя думичките). Влязох в един магазин, опитах се да поздравя, ама се получи нещо средно между сумтене и грухтене. Продавачката се  , ама си замълча. Огледах рафтовете и си харесах един шоколад с лешници и стафиди, ама (пусто да опустее  ) се опитвам да й обясня какво искам, но не става (малко ефект "ала риба на сухо") и накрая изломотвам, посочвайки "Един от тези шоколади с грозде и с онова... как се казваше?". Тук вече продавачката  и ме пита "Със стафиди и лешници ли?" и моят отговор беше "Да, точно с тези ядки." (а езикът ми пак не може да се извърти и да кажа "лешници"). Божееее, не знам как платих, грабнах шоколада и "Беж, краченца, да бягаме." Чак след няколко блокчета шоколад и малко вода дойдох на себе си и се прибрах вкъщи бодра и свежа, но скоро в онзи магазин надали ще стъпя .

Еее, ама ти си  много строга към себе си... Аз с 1-та бременност бях така, няколко дена много ми падаше кръвното явно, и точно като трябваше да си тръгвам от работа - към 16 - 16:30ч. - ми се губеха думички... Тръгвам да казвам на колежките от стаята "Чао, мацки, до утре" и се получаваше нещо твърде странно... Това - няколко дена, черешката на сладоледа обаче беше, че колабирах в асансьора на блока - добре че мъж ми беше с мен... Така че - това според мен не е муньовщина, а си е здравословен проблем... 

Хайде и аз да се разпиша

ТРъгнали сме с гаджето ми/по настоящем мъж/към Благоевград, ще ме кара  на кандидат-студенски изпит.Тръгнахме към 4 часа и по пътя вече на разсъмване, решаваме да спрем в една пряка за един бърз секс Като си спряхме си беше тъмничко,а и не сме се бавили много /15мин мах/;-), но като свършихме вече слънцето се показваше, абе беше си светло Та както съм си аз на предната седалка гола голеничка, а той пред мен
отваря вратата и тръгва да излиза и в този момент се чуват гласовете но едни баба и дядо ама не говорят а направо си подвикват хората, сигурно надявайки се да ги чуем Та мъж ми моментално се свря в краката ми, скри си се целия, а аз не мога да си стигна дрехита на задната седалка, немога да се наведа напред/той и пред мен/ и си стоя чистак бърсак гола, закрила съм си само очите, че умирах от срам и се моля да минат по-бързо .А те хорицата по-притеснени и от нас и не смеят да погледнат даже, а продължават да говорят на висок глас и да гледат на другата страна
После ходи пиши на изпита, цял ден ме напушваше на смях и се подхилквах!

ох сълзи ми текатттт, събудих детето от цвилене

Връщам темичката напред, че е много готина, а пък голямо търсене и дръпнах

Хайде и аз да се разпиша.
Беше преди 14-15 години. Аз, гаджето ми и приятели сме на море в Несебър. Уговаряме се за вечерта да ходим на дискотека в Слънчев бряг. Излязохме да ядем и видяхме, че в новия град (Несебър) има панаир- люлки, въртележки, виенско колело и т.н. Моята приятелка, която е върла почитателка на въжените люлки, ме задърпа да се качваме. А аз, назад да се обърна и ми се завива свят, а кво остава да се кача на въжени люлки. Но, като ме задърпа, искам-не искам, нямаше как да и откажа. Качихме се, тя крещи и се смее, а на мен още след първото завъртане и ми прилоша. Едва дочаках дa сляза, akъла ми се взе. Да, ама тъкмо слизам и гаджето ме дърпа да се качваме на една въртележка във формата на пеперуди- въртят се в кръг и същевременно се издигат на горе-надолу. Качих се аз и в момента в които взехме да се издигаме, на мен ми се повдигна. Стана ми лошо, имах една бяла лента на главата, смъкнах я и си я сложих над очите, лошо ми е, не мога да разбера на кой свят съм. Усещам, че съвсем скоро ще върна поръчката, но опитвам да се владея. Обаче...минаха не минаха 2-3 мин. и като започнах да повръщам... Акордеон свири, майка плаче, както е казал народът. Аз повръщам, тая ми ти въртележка хем се върти, хем ме вдига нагоре-надолу. Изповръщах си червата, хората по другите кабинки и те "намазаха"от цялата работа. Развикаха се, спряха въртележката, само успях да видя как някакви хора тичат с кофи вода и мият....
Не ми стигна това, ами ме замъкнаха и на Слънчев бряг. Аз не знаех жива ли съм, умряла ли съм, от вечерта нямам почти никакви спомени, знам само, че хората ме гледаха странно, то тогава нямаше толкова надрусани, явно ме взеха за мъртво пияна, знам ли...

bqhme s muja mi oshte gajdeta! raboteh si az v edno kafe , bqh vsqkakva t.e i servitior i barman! idva vednuj mujut pir men sled rabota da pie edno kafe  beshe v  iznenadvashto dobro nastroenie, sqdame dvamata na masata i se zapocva edin takuv stranen razgovor po skoro ne razgovor ami neshto mnogo po stranno, vmesto dumi brushtolevim nqkakvi zvuci kato kokoshka i puika ednovremenno!  neshto podobno: brdlrbdrdrlbdril    , toi mi kazva taka i az mu otvrushtam sus sushtoto: brdlbrdlibr nbjh  i dvamata se zalivame ot smqh! taka si govorihme moje bi okolo 30 min.  ako vi kaja ce taka sum se smqla, stomaha me zabolq ,sulzi mi potekoha  ! i tova ne e nai-interesnoto, dokato vodim tozi kokoshi-pueshki razgovor se zadavat klienti, koito sqdat navun , i suotvetno ot men se ocakva da otida i da im vzema poruckata! zaputila sum se az kum tqh , no edva se sdurjam, t.e. smeq si se na um, zastavam pred tqh i te me poglejdat siotvetno , ei togava ne mojah da se sdurja i me obze takuv smqh i vmesto da ima kaja: "izbrahte li si" az im kazvam: brdldbrddjhlukhkbrdrdl! mujut mi otvutre se zaliva i toi, no mene vece mi stana neudobno, daje se zacudih, ce klientite vse pak ne si trugnaha a naprotiv vsicki zaedno se smqhme dokato az bqh v sustoqnie vece da im vzema poruckata  !