Номинации за най-голяма муня

Оня ден сме с един познат на едно заведение, поръчахме си някакви салати, съответно аз не харесах моята и си ги разменихме. На него се падна салатата с някакви кротони и след като довърших моята, започнах да ровя в неговата чиния с афинитет най-вече към кротоните му, защото се бяха напоили със соса от салатата и ми се сториха много вкусни. Обаче единият кротон не успял да омекне от соса и аз най-решително ръгам с вилицата тоз ми ти кротон, дето ми се изплъзва от хищническата хватка и като изстрелях кротона на средата на помещението, вдясно от масата, придружено със силно и звучно удряне на вилицата в чинията. Обръщам се инстинктивно да съобразя траекторията на кротона и засичам висналото чене и обърканият поглед на едния азиатец на съседната маса.

Познатият ми щеше да се гътне от смях и добре че не минаваше в точно този стратегически момент някой сервитьор, че щях да го довърша с един замах.

От много време се чудя дали да го разкажа,ама айде,ще се прежаля Макар,че дълго време се изчервявах при спомена...Да започна с предисторията.Преди много години,в един от магазините в които работех имах глухи клиенти,но в началото не знаех и се дразнех,че не ми отговарят.А когато разбрах защо,ми стана тъжно и кофти.По-късно в друг магазин един ден влезе клиент със слухов апарат (!) и аз нали вече внимавам да не засегна нечуващите хора,решавам да комуникирам с него с жестове,поглед и писане.Избира си човека покупка,аз вместо да питам това ли си е избрал,само посочвам с пръст.И накрая,за да не го затрудня да си напряга слуха му пиша сметката на бележка,даже май някакви обяснения имаше и му я завирам пред лицето.Верно,изгледа ме малко странно,но мен това хич не ме накара да се замисля защо.И така няколко пъти с този клиент.Обаче...започнаха хората масово да употребяват хендсфрита и аз стоплих,че моят клиент не е бил глух,а в крак с технологиите.

Мидичке, 

 
 Не знам някой като история ли ми го беше разказвал или като виц,една жена как се била възмущавала на тийнейджърите "Тооолкова са млади пък със слухови апарати!"
 
 

Ох, сетих се в зората на мобилните комуникации колко се учудвах шефката ми като кажеше "Айде затварям, че ми падна батерията". Бре, мислех си, то бива разсеяност, бива, ама да си изпускаш и губиш батерията през ден 

Ооо, аз в началото си мислех, че батерията някак си пада и дори вярвах, че един телефон върви в комплект с много батерии.

Преди няколко страници стана дума за полицаи, та и аз да допринеса за темата.
Броени седмици остават до сватбата ми, а аз съм под пълна пара. Един от подаръците на татко беше климатик и аз трябваше да го избера. Та, бързам аз след работа да отида от съседно село в Тракия (на 2-та противоположни края) и навлизам в града със зашеметяваща скорост. В последния момент видях как 1 полицай изскача и ми пуска палка. Аз съответно скачам на спирачката и още при пъплеща кола излизам от нея и тичайки към полицая му викам:
"Чисти радара, колежка съъъъъъъъъм!!!" , а той:
"Покажи си картатаа", аз:
"Добре, бе, чисти, че ще минат секундите" , той:
"Добре, добре, айде бягай да си догониш колата".
Нали оставих пъплеща се кола, за да избегна акта, при това с включен двигател (!!!!) , тя се беше придвижила доста напред, та бая си я погоних. Тези подробности ги спестих на съпруга, че колата тъкмо беше излезнала от бояджия и предстоеше подновяване на каското...

Втори случай: пак съм аз и пак летя с колата. Бързах за работа, че закъснявах. Малко преди края на града ме спира батко полицай . Полицаят:
"Добро утро, документи за проверка", аз си показвам служебната карта .
"Добро утро, документи за проверка", аз му я вра в носа и нервнича, че ще закъснея, а ако точно тогава колегите са излезнали от оперативка, цялото районно ще ме види, че съм закъсняла.
"Госпожо, документи НА КОЛАТА за ПРОВЕРКА!!!"
Примирих се аз, че ще закъснея, въздишам дълбоко и започвам да се мъча да отворя нещото, където стоят документите. По принцип мн трудно се отваря, а от скоро беше и счупено самото бутонче, та ставаше още по-трудно. Та, мъчих се аз, не става и не става. Поканих полицая вътре да се мъчи с мен с ясната и подла умисъл, че ще се откаже и ще ме пусне  , той взе, че влезна и започнахме дружно да се мъчим. В това време другият полицай поискал справка на колата. Колата е на името на съпруга ми, аз нося неговата фамилия, имам си документи, които не мога да покажа, за колата, та няма проблеми. Да, ама не. Явно съм започнала да ставам подозрителна, защото автоконтрольорът, за по кратко катаджия, ме попита дали съпругът ми знае, че аз ползвам колата му . При което аз му казах, ако иска да се обади на (тук диктувам 1 номер в службата, в която работи съпружеското тяло (също колега, бтв)) и да попита сам. Вече изнервена, му казвам на катаджията да се свърже по радиостанцията с .... (кода на дежурния на районното, в което работя), за да му потвърдят, че аз работя там, че редонвно ползвам колата и най-накрая да ме пускат. Та, полицаят зове нашето ОДЧ, ама на смяна 1 шегобиец и иска полицаят от нашия дежурен да му направи справка по ЕГН дали познава лицето мен. Диктува му се ЕГН, аз доволна се подсмихвам, защото знам, че ще последват извинения, или поне така си мисля. Да, ама чувам шегобиецът да отговаря: "Оооо, колега, това лице току-що беше качено от анализатова за ОДИ (общодържавно издирване) и е с код 5 по ШИС (най-тежкият код)!"   Аз в потрес, ония взеха да се споглеждат и да опипват оръжията. Аз се оглеждам като мишка в трици и псувам нашия дежурен барабар с цялата му рода до 9-то коляно изредих. В това време гледам, че оня на радостанцията натиска бутона, за да говори с нашия ОДЧ и аз си викам "Шушулче, сега е моментът да действаш" и се провиквам, чак проплаквам от зор: "Васкооооооооо, кажи им, че се шегуваш, че Вера ще ме убие, че закъснях за работа!" Накрая ме пуснаха, ама цяла седмица ми вися снимката на информационното табло в районното, че съм особено опасен престъпник .

П. П. Оказа се, че точно вечерта са обявили 1 кола, ама точно като нашата, цят, модел, година за издирване и затова са били толкова подозрителни колегите.

Шушулче,  невероятни истории.

Аз днес по грешка сложих едни чорапи на мъжа ми в тоалетната, а просто исках да ги сложа в коша за пране, но съм ужасно разсеяна напоследък.

И аз така. Като родих и като видях полуотворени оченца на втория ден и се ошашках - да се радвам ли, че така бързо се развива (аз съм си имала някакво виждане, че примерно на 2-3 седмици започват да си отварят очите бебенцата...) или да се притеснявам.

А тя пък и поне до годинка-две си спеше с полуотворени очички.

Преди дни преживях една доста сконфузна ситуация
Стоя си аз на компютъра,сама в стаята,ровейки на спокойствие от любопитния нос на домашните(които са в съседната стая).Попаднах на някаква фотосесия на добре оформени мачовци .Имам навика да седя със скръстени крака(като турците) дори на стол.Та стоя си аз и си зяпкам ,ама нещо някакъв смотан ръб на гащите ме измъчваше от как ги обух,пък като седнах стана още по-дразнещо.Първо пробвах да ги наместя през анцуга,ама не стана и предприех по-сериозни мерки-бръкнах в панталона.И естествено в тоя момент влезе брат ми
Представете си гледката-аз,сама в стаята,седяща на стола като маймун,с ръка в гащите,а на компютъра мокър мускулест тип . Човека ме погледна,моментално извъртя поглед и излезе  Не съм се и опитвала да обяснявам.
И като заговорихте за кучета,се сетих за моя мунчо-кръстоска м-ду дакел и сибирска лисица,на име Цецо.Та въпросния Цецо,ядеше само лявата джапанка или пантофка.Така моментално отрязваше възможността да се сформира чифт м-ду оцелелите.

 Шушулче
и  Ro

Съжалявам, но не мога да видя нищо смешно в историите на Шушулче.
Полицай, до колкото разбирам, нарушава правилата и това е повод за смях?
Превишена скорост, кола се движи без шофьор, изчисти радара?!-това не е смешно.
Нередно е и трагично, че до толкова се е сраснало със съзнанието за нормално,
че се намира за смешно погазването на правилата, заради служебната полицейска карта.

Историите, сами по себе си, за забавни. Ако не бяха тъжно отражение на действителността ни и пример за превишаване на служебните права. Когато ги четях, точно това си мислих -
дали Шушулче не се притеснява, че руши имиджа на институцията, в която работи.
Но нали темата е по-скоро за забавление, реших да подмина.

Какъв имидж, каква институция 

Не вярвах, че нещата са толкова зле, докато не ми се наложи и аз да се сблъскам със системата.
Така че освен да им се посмеем нищо друго не остана за съжаление.

Ами такъв имидж ... шарен  заради такива като нея сме на тоя хал ... цялата държава е пълна с тарикати и много големи отворковци 
Сори , че не ми е смешно ...