Аз си присвивам пръстите като да хвана молив, съответно това ми е дясната ръка 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Аз си присвивам пръстите като да хвана молив, съответно това ми е дясната ръка
Същата работа.
Аз пък си правя бърза справка с коя ръка пиша, за да знам какво да кажа - ляво ли, дясно ли.... 
И като сме на тема каране:
Оня ден отиваме на Лукойла на К. Величков. Минахме тунела /ускорител на елементарни частици
/, кара моя по Тодор Александров и на светофара с К. Величков се нарежда най - вдясно. Аз си блея по плаката на Бау-нещо си овесен на цяла сграда и гледам милия чинно си завива надясно по К. Величков и ме пита "къде е тоя Лукойл?". А като застанеш на светофара бензиностанцията е отляво и се вижда. Аз "ми подминахме я, мислех че я видя". Върнахме се ама сме блейки и двамата. 
И аз трудно се научих кое е ляво и кое дясно. Като бях малка майка ми ме караше да си погледна ръцете (имах бенка на средния пръст на лявата ръка) и да запомня че бенката е отляво. Лесно беше, сега и да се гледам и да не се гледам през бременността ми бенката постепенно избледня и изчезна сега в повечето случаи се замислям кое е ляво и кое дясно 
Аз си присвивам пръстите като да хвана молив, съответно това ми е дясната ръка
Успокоихте ме, явно не само аз съм зле с посоките. Аз съм левичарка по рождение, но в първи клас "другарката" имаше инструктаж от висша инстанция да превърне всички левичари в десничари и успя с по-голямата част ( с цената на караници и дори бой по лявата ръка ). Та сега вече съм графичен десничар и битов левичар и посоките са ми безкрайно омотани. С моя мъж като се запознахме имахме доста ситуации от рода на "другото ляво" и днес вече ме пита: "покажи ми на къде трябва да завия", при което аз посочвам с ръчичка, вместо да се главоблъскам коя е посоката.
При толкоз скопосност с две посоки, познайте как се ориентирам по карта с четири 
Аз по принцип нямам проблем с посоките. Обаче когато карах шофьорските се омотавах яко и то кажи-речи на всеки завой ставаше така - приближаваме кръстовище, инструкторът казва "сега наляво" или "надясно" и аз пускам мигача, докато стигна до самото кръстовище вече отдавна съм забравила накъде сме и за да не питам по сто пъти като идиот се ориентирам по това коя стрелка мига, да де, ама редовно щраках грешния мигач просто защото ги бърках кое нагоре и кое надолу. И ставаше една .... 
В момента ги карам и много от ситуациите са ми познати. Никога не съм имала проблем с посоките, но се оказа, че с мигачите имам. В крайна сметка си завивам на където съм дала мигач, нищо, че ми се усложнява стократно живата, а на инструктора му се скъсява с подобаваща пропорционалност на моите хрумвания за посока. 
Джеронимооооу, успех... на инструктора. 
Ще му трябва, наистина е много зле с мен. 
