Като стана дума за готвене, вчера се правих на готвачка 3-4 часа се въртях по идея на свекървата да направя Римски гювеч в който щях да сложа бленувания от мъжо заек. Първо гърнето ми се оказа малко и не побра всичко, но смело си казах "Колкото толкова, нали има от всичко
". Като стигнах до заветния заек, за него място в гърнето вече нямаше та го пекох под фолио отделно а после само го пльоснах отгоре да запека всичко заедно. Как не опря реотана сега се чудя
ама се запече де, и вечерта гордо сипвам с думите "Или ще ти хареса и ще си изядеш пръстите или ще го хвърлям" (сиреч не става нищо от него). А мъжа ми жално гледа чинията и ми казва "То добре, но що ще тази тиквичка в гърнето? Аз тиквичка не ям, майка и тя не слага, защо си сложила
" Идеше ми да се гръмна, как не съм се сетила че така ще стане

/ 40 минути преди гостите и запрята ръкави да помага щото на мен един ден не ми е стигнал
Та започваме да редим масите и да сгъвам сълфетки под ъгъл изчислен със сложно тройно правило
да четкам от дивана невидими прашинки и 15 минути преди уреченото време в ухаещата на ресторант къща моичкия пита дали съм препекла ребрата
обилно поляти със сос за ребърца.

Веднага отсвири идеята да си махне парченцата
Но и днес щом си хапна, значи на вкус съм го уцелила почти
Като цяло мъжа ми е капризен, списъка с нещата които яде е доста кратък, падна ми се много капризрен към храната мъж
Лека и пръст на бебетка, но тя би оценила тази тема по достойнство.

Бабетка отваря вратат и се втренва в стоящия на прага мъж, държащ някакви там хартии и с чанта през рамо. За нея е ясно ще се засичат водомерите.
А съседката го успокоила с думите "А, ти се радвай че не те е настигнала!"
. Няма да се удържи просто.


Твойта муньовщиня повлече и мен. 5 пъти ти четох поста и нищо нередно не виждах, трябваше приятелки да ми обясняват
. Препоръчани теми