Номинации за най-голяма муня

 

И моето мило, барабар с майка ми са месопитаещи. Милото по не претендира, но майка, ако няма месо, винаги казва - то хубаво, ама къде е мръвката?

Е така си е, и за мен това би било само гарнитура, не си дръжте гладни мъжете 

И мойто мило в кюпа на месоядните и аз след като родих влязох в тази категория   Като стана дума за готвене, вчера се правих на готвачка 3-4 часа се въртях по идея на свекървата да направя Римски гювеч в който щях да сложа бленувания от мъжо заек. Първо гърнето ми се оказа малко и не побра всичко, но смело си казах "Колкото толкова, нали има от всичко  ". Като стигнах до заветния заек, за него място в гърнето вече нямаше та го пекох под фолио отделно а после само го пльоснах отгоре да запека всичко заедно. Как не опря реотана сега се чудя   ама се запече де, и вечерта гордо сипвам с думите "Или ще ти хареса и ще си изядеш пръстите или ще го хвърлям" (сиреч не става нищо от него). А мъжа ми жално гледа чинията и ми казва "То добре, но що ще тази тиквичка в гърнето? Аз тиквичка не ям, майка и тя не слага, защо си сложила  " Идеше ми да се гръмна, как не съм се сетила че така ще стане  

Е, ще заобиколят тиквичката, хайде сега капризи. 

Решихме ние да се женим и ще каним избраните кръстници, а те и двамата ядат предимно това дето е расло на кокъл и всичко друго е храна за тяхната храна
Та търча аз да се подготвя за вечерята - да ги слисам колко съм работна - купувам огромно количество ребра предния ден и ги слагам във фризера да не вземат да се развалят.  И започва един луд съвет с мама и сестра ми какви салати и какви гарнитури да направя. Цял ден се глася за гостито - ама то не бяха рендени салати, то не бяха зелени салати, сосове за ребърцата и домашни десерти, картофки с чесън и без чесън, пълнен зарзават и кви ли още не. Идва си моето диваненце /по настоящем законно придобито такова  / 40 минути преди гостите и запрята ръкави да помага щото на мен един ден не ми е стигнал   Та започваме да редим масите и да сгъвам сълфетки под ъгъл изчислен със сложно тройно правило   да четкам от дивана невидими прашинки и 15 минути преди уреченото време в ухаещата на ресторант къща моичкия пита дали съм препекла ребрата   ЪЪъъъ РЕБРАТА!!   Кротко си стоят във фризера. FUUUCK!
Ta се юрва момчето в 9 вечерта да търси отворена скара или кулинарен магазин да намери нещо дето да се хареса на гостите. То тогава не бе като сега ще знаете - нямаше такова изобилие. Та ги гостихме с 2 пилета на грил + наденици на скара   обилно поляти със сос за ребърца.
Но затиснати под тежеста на умолителния ми поглед и множеството приготвени салати се съгласиха хората да кумуват  

Аз още на първото  на първото пиле щях да кандисам.

Не,не бъркам с ръкавици,но все пак не си топя ръцете.Не влизам с телефон.Да има препарати,много добри,но пак не е същото като да бръкнеш в мивка (предполагам).Въпрос на нагласа-гнус ме е и от много други неща,от които ти даже няма и да се впечатлиш.

Ааа, тази тиквичка пуснала аромата си в цялата гозба (макар че на мен се натрапи повече чесъна)  Веднага отсвири идеята да си махне парченцата  Но и днес щом си хапна, значи на вкус съм го уцелила почти  Като цяло мъжа ми е капризен, списъка с нещата които яде е доста кратък, падна ми се много капризрен към храната мъж 

Чакайте да ви разкажа една история с моята баба   Лека и пръст на бебетка, но тя би оценила тази тема по достойнство.
Бях още ученичка, когато в нашия блок обирджии нападнаха възрасна жена след като децата и излезли, вързаха я за стол и тя престоя така целия ден докато си дойдат близките и. Това бе огромен шок и бая страх брахме докато се разбра, че обирджиите са били нейни роднини. Та историята става дни след инцидента, когато всеки се сеща и разказва за престрашни и кървави истории включващи възрастни хора и ужасяващи крадци.
Нека не пропусна да отбележа, че бабетка почти не чуваше, но за сметка на това бе убедена, че другите говорят тихо и затова доста подвиквахме из къщи. За да стане ясно кога се вика ще пиша с големи букви  
Та въпросния ден сутринта дядо тръгва за лозето и и казва:
- МИМО, ТИ Я НЕ ОТВАРЯЙ ВРАТАТА НА НИКОГО ДНЕС!
- Ама няма как, днес ще засичат водата бе! - провиква се мама от кухнята.
Сестра ми тръгва към нейното училище и пак казвайки наред ЧАО, вика на баба:
- БАБО, ТИ ДА ВНИМАВАШ С КРАДЦИТЕ!! Я ПО-ДОБРЕ НЕ ОТВАРЯЙ НА НИКОГО!
- Ама водата трябва да засекат днес! - пак се обажда мама от кухнята.
Та излизайки всеки от нас в желанието си да я защити я наплашихме и изострихме вниманието и!
Баба ми, момичета, бе кинта и петдесет, но така умееше да ги реди, така лошичко да те гледа, че погледа и дупки пробиваше. Ако мъжагите от кеча и се изпречеха отпреде докато е ядосана щяха дружно да и връчат купата и да я признаят за победител, като много щяха да внимават в коя посока гледат разсеяно  
Това горе всичкото бе предисловие, а сега да ви разкажа случката.  

Звъни се на вратат. Звъненето у дома събуждаше много тревога в натисналия звънеца, тъй като човечеца имаше усещането че  с действието си е откъртил поне една стена. Дядо бе направил звънеца така, че баба да го чува Бабетка отваря вратат и се втренва в стоящия на прага мъж, държащ някакви там хартии и с чанта през рамо. За нея е ясно ще се засичат водомерите.
- Добър ден, търся Иван Петков! /съседа/
- ТИ ЗА ВОДАТА, НАЛИ? - въобще не чула въпроса му и недочакала отговора се обръща и поема навътре в тъмния коридор баба ми. Както повечето нечуващи хора тя викаше докато говореше, но викаше така, сякаш бе маршал пред армия и гласът и прекършваше всякакви опити за неподчинение.
- А не, аз нося призовка за Иван Петков! - опитва да обясни човечеца, но остава нечут.
Баба вече е отворила вратата на тоалетната, светнала е лампата и сочейки с глава му обяснява:
- ЕЙ ГО ДЕ Е ТУКА ЕДИНИЯ, ДРУГИЯ Е В БАНЯТА!
Мъжът предполагам твърде озадачен влиза у дома, като притваря входната врата след себе си. Предполагам се е чудил какви са тези Иван Петковци по двама, но е твърдо решен да изпълни служебния си дълг и да връчи призовката.   Надникнал в празната баня и учуден погледнал баба:
- Но тук няма никого!
– КАКВО?
- Никой няма в банята!?
- А БЕ Я ГОВОРИ КАТО ХОРАТА!
- НЯМА НИКОЙ В БАНЯТА! - събрал мъжество човека да извика.
- ЧЕ КОЙ ИСКАШ ДА Е ТАМ?
- Ами ИВАН ПЕТКОВ!
- А ХУБАВА РАБОТА! ТОЙ ПЪК ЩО ДА Е У ДОМА!
- Аз търся Иван Петков. Трябва да му предам призовка.
- ТИИИИ КРАДЕЦ ЛИ СИ БЕЕЕЕЕ? - накокошинила се баба ми. - ПРЕСТЪПНИК ЛИ СИ БЕЕЕЕ? ТИИИ ЗНАЕШ ЛИ СЕГА КАТО ГРАБНА ....

Тази история разказал призовкаря на жената на Иван Петков след като позорно избягал от дребната белокоса старица   А съседката го успокоила с думите "А, ти се радвай че не те е настигнала!"  

Лелее няма такъв смях 

Хе-хе... недочуващите баби.

В дълбоки соц времена аз на бригада някъде на майната си без всякаква връзка със света. В един момент ни допуснаха до единствения телефон в пощата да се обадим по къщите си. Четири-пет класа наредени на опашка за ало-то. Идва моят ред, звъня и попадам на баба ми, която случайно е у дома. Сега да уточня първо че недочува и второ, че понеже не даваше да и се вика баба, а аз не приемах нейното сложно наименование, така си карахме без обръщение. И като чувам, че тя се обажда, се чудя как да започна и казвам: "Д. (името ми) се обажда", а тя: "Д. я няма, на бригада е", аз пак "Ама нее, Д. се обажда" и пак "Няма я, търсете я другата седмица" и това продължи до безкрай. Зад мен цялата опашка се превива от луд смях, а баба ми така и не разбра, че аз се обадих.

Оооо, и мойто бабе недочува. Питаш я как е - не чува, питаш я има ли да яде - не хваща. Кажи обаче нещо за пари и стой, та гледай  . Няма да се удържи просто.

С любимите баби и дядовци, една случка с покойния ми вече, скъпоценен дядо :
Телефонните измамници, дето реват по телефона, са баш от родния ми град. Та тук са известни и сякаш по-малко им минават номерата. Въпреки това опитват. Набарват те на дядо ми телефона и се почва.
Звъни оня, ред сълзи, ред сополи. Дядо обаче и на 70 години имаше ум като бръснач, та го прихваща бързо, та почва едни сцени : ама добре ли си? Въъъъъъъй, как тъй бря, деди? ... Ех, много лошо! ... Да, да, всички пари ще дадем, как тъй, няма да ходиш в затвора!!!
Мога само да си представя на отсрещния малоумник как му е светнало личицето, че някой шаран е вързал, обаче точно когато се уговорили дори и за мястото на предаване на пари, дядо решително си нанесъл удара:
- Мойто момче, ти на краставичар краставици ли ще продаваш бе!?!?! Аз една внучка имам бре, хаймана!


"Хайманата" обаче е бил пълен идиот - звъннал е на gsm, без да си скрие номера. След това номера му беше предаден на полицията, та поне някакво възмездие имаше.

Аз, моя милост, откакто съм родила, направо мозъка ми си е заминал с плацентата, та постоянно имам изцепки. За съжаление обаче ги забравям. Но!Тази сутрин още ми е прясно и веднага бързам да се запиша.
Та, закусва моят мъж, а аз си пийвам кафенце и си говорим за един негов приятел.
Провежда се следният разговор:

- Той З. много ми прилича на ДЕЙВИД РУНИ - казвам аз.
 - НА КОГО?!
 - На ДЕЙВИД РУНИ БЕ МИЛО, ОНЯ ОТ АНГЛИЙСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР МАНЧЕСТЪР 

Мъжът ми беше пред припадък

  Твойта муньовщиня повлече и мен. 5 пъти ти четох поста и нищо нередно не виждах, трябваше приятелки да ми обясняват  .