Номинации за най-голяма муня

the Дорис, малка е вероятността да си дошла на тоя свят с непорочното зачатие.

Толкова простотии сътворих и казах тия дни,че си мисля:Не съм Муня,ами ......
Най - безобидното беше като метнах една торбичка с 10 яйца на кантара.
Гледам и се чудя кой клавиш да натисна,пък клиента ми вика:Те,яйцата не се ли продават на бройка?
-Може и на бройка - отговорих му и тръгнах към касата.

Каква сладуранска тема сте си заформили тук   
Доста се зачудих какво ще е това "муня", а то се оказа нещо доста познато - приемате ли и още една?

Веднага мога да се разпиша с една историйка, понеже на предната страница четох нечия случка с кола, та ... посреща ме една приятелка с нейната кола и качваме се, пред нас имаше паркирана друга, много наблизо, та качваме се и преди да запали, надуваме музиката и пали, светват фаровете, дава газ, нищо не се чува, обаче аз виждам на предната кола как започват да светят фаровете и й викам, че сме го ударили и алармата е тръгнала (нищо, че такава не се чува) и тя гаси колата, на онзи фаровете не светят вече - значи всичко е наред и така няколко пъти - пали, газ, маз, фарове, "алармата" ... оказа се в крайна сметка, че това били нашите фарове, които се отразявали през цялото време във фаровете на другата кола ...  обаче аз твърдях, че е било аларма и сме го ударили - без да има звук и усещане за удар и никоя не се сеща да намали музиката да чуе навън какво става ...

Отдавна не съм се изтипосвала, ама не защото не съм била за посмешище, ами понеже изчаквах да се успокоя и смислено да се опиша, пък после ми минаваше мерака......., но снощи бях неотразима МУНЯ.
Ползвам една чудесна хлебопекарна. Понеже все я хваля, ама съм с само няколко проби, едни приятели ще идват на гости и искат да се възхитят на това чудо и моя майсторлък. Решавам да направя козунак, хем е сложно, хем пък наближава Великден и ако се получи ще се вихря с козунаци мое производство.
Така пускам търсачката и избирам рецепта, но... само от готварския на бг-мама, защото сполучливите ми рецепти са от там. Попадам на подходяща рецепта, в края на която момичето споделя, че понеже уредът и не пече отгоре допича козунака във фурната на горен реотан.
Разпечатвам си рецептата и започвам, точка по точка, изречение по изречение. Само реших да обогатя разкошнотията с добавяне на парченца шоколад, не че му отива на козунака, ама така обичам!
След 2 часа и 55 минути приговянето на моя продукт приключва. Изваждам го и го пъхам във фурната, която се нагрява на 200 градуса от 6-7 минути, НО в рецептата пише горен реотан, ама моята фурна няма, решавам да го пусна на грил, еми колко ми трябва да се запече ле-е-екичко.
Речено сторено. Пускам го и излизам от кухнята. Гледам ТВ, говорим си с ММ. И... се сещам за козунака. Отварям вратата на кухнята и ме обръщат кълбета дим  , а от фурната излизат пламъци, ама истински. Отварям вратичката и почвам да духам пламъците, а и изключвам реотана на грила. И  крещя естествено. Извадих козунака фламбе, ама захарта, с която обилно го бях поръсила отгоре, не ще да спре да гори, не стига това ами се стекла и по стените му. Е, успяхме с общи усилия да предотвратим пожара у дома. Изрязахме въглените от повърхността, и го пробвахме дори. Ще похваля рецептата в съответната тема, но на гостите, ще се извиня с липса на време и за празника ще потърся готови козунаци.

 Ето това се казва изпълнение на рецепта 

 

Чудя се аз с тези нови технологии, дали и друг има мой проблем?
Засрамена от децата вече се научих да не използвам мишката на лаптопа. Обаче, сядайки зад старичкия ни компютър, вече няколко пъти правя едно и също - плъзгам пръста по бюрото и се ядосвам, че курсора не се движи  .

Благодаря 
От вълнение забравих да ползвам чисто новичката си термоигла за проверка на готовността на печеното. Това ще е за друга история.

Лека случка от вчера. Имам нов електроуред за вграждане. Оставен е кабел, но не е сложен контакт и сега е настъпил момента. Заема се ММ с тази работа. Не му е за първи път и ще се справи. Спира тока, оголва жиците, закача, пуска тока, пробва. Дадох му ютията да пробва с нея и му казах коя лампичка да гледа - като светне работи. Не става. Спира тока, разменя кабелите, пак пуска, пак пробва - пак не става. На 3 опит реши да ползва помощ от приятел. Звънна на приятел ел. техник. Инструкции дадени - инструкции приети. Айде на ново. И така 7 пъти + още една консултация със специалиста. Всички се дивят и чудят какво стана с този контакт - проста работа пък ... И след 7 път на мен ми светва! Не на ютията, на мен. Ми тя изключена от копчето за градусите, как да работи. Като му казах да го завърти взе, че светна. Може още първия път да е било всичко изправно, ама кой да се сети  На приятеля само каза, че го е оправил, не каза къде е бил проблема 

Умрях от смях докато четях
да се " похваля " и аз
Преди години имахме червен Опел
Идва мъжо да ме прибира от работа и ми звъни преди това да слизам бързо че има някаква работа
Слизам аз ,гледам червената кола отпред пред болницата , отварям скачам вътре обаче съпругът го няма
чакам ,чакам -няма го.По едно време ми почуква на прозореца и аз отварям вратата започвам да се карам .че видиш ли казал си ми да бързам ,а тебе те няма 20 минути и аз кибича сама в колата
При което той ми каза че кибича ама в чужда кола която даже не беше и Опел ами Форд
Аз съм видяла спряла червена кола и съм се настанила.Добре че собственика не ме видя

Булка Марулка, моят мъж горкия 2 пъти разглобява и сглобява „тъпата ютия“, ме моя милост се е прежалила да глади. Еми поизчисти я човека, позагуби и после намери няколко болтчета. И накрая .... се оказа, че просто не съм натиснала щепсела както трябва в разклонителя.
Не ми се сърди, ама много ми се смя.

Това със сбърканите коли май много народ го е правил Мой познат една вечер се опита да отключи две чужди коли, докато нацели своята, пък уж не беше пил
Нещо мое - не е чак муньовско, но все пак. Когато излизаме с малкия и той заспи в количката трябва да сме в непрекъснато движение, иначе се събужда. Затова ако ми се наложи да спра на светофар да речем леко бутам количката напред-назад, докато светне зелено и потеглим. Днес, докато избирах кисело мляко в супермаркета се усетих, че нежно поклащам пазарската количка

Аз дете нямам и количка не съм бутала, ама въпреки това редовно си поклащам количката, за да успокоя продуктите  . Салатите много реват, като се сетят какво ще им се случи  .

Преди време ми се случи да съм на диета(траят по 3-4 дни при мен) и цял ден съм на някакви краставици и съм озверяла за сладко.
Влизам в супермаркета да си взема кисело мляко и виждам един пакет шокиладов кекс.Изглеждаше страхотно, един мек, лъщящ, сочен.Отгоре опаковката беше прозрачна.И почнах да го пипам отгоре и да точа плюнки...колко време го галих не знам, но по едно време усетих, че една двойка седи и ме гледа и се хилят. В този момент се усетих, че не само го галя този кекс ами и издавам звуци между квичене на кученце и сумтене.Умрях си от срам, но се минаха два часа и не издържах и се върнах и си взех кекса.

 Днес говоря с баща ми по телефона-вървя,говоря си и си ровя упорито в чантата,започвам да изпадам в лека паника и казвам на баща ми:
 "Тате,я задръж малко че не мога да си намеря телефона!"
А татко ми пита:
 "Че ти откога имаш два телефона?"
Тъкмо си поемах въздух да кажа че нямам два телефона,а само един и се усетих че аз същност си говоря по телефона