Номинации за най-голяма муня

 

Това ми припомни един въпрос на сина ми като малък.Пита "Мамо,ти обичаш ли зайчета?"
Отговорих "Да,много се вкусни."То детето друга обич имало предвид и много ми се разсърди.

Е това за зайчетата ме уби! 

 Аз пък видях една картинка и реших да ви разсмея малко за край на заспалия понДРЕЛник:

Едно време из София имаше залепени листовки" Обичам животните,не ги ям". Признавам,че това ме замисли за пръв път, до решението и аз да ги обичам,а не да ги ям.

Скоро четох : " Казвате,че обичате животните,а ги ядете; обичате цветята,а ги късате...казвате,че ме обичате,а мен ме е страх..."

Аз така в един чат се изцепих доста грубо...
Пп принцип много харесеам ветеринарите.Обожавам животни и за мен ветеринарната медицина е мечта.Но твърде навътре взимам нещата с животните и не бих могла да върша работата.
Та пиша си аз във фейсбук. Момчето се казваше Йордан...и аз въобще не гледам с кой Йордан си пиша.Имам един познат, който учи медицина.
И си говорим и той нещо споменава за ветеринарите и професията. И аз се изцепвам(ей така нали уж да му се подмажа за медицината) "Е, да нали всеки неосъществен лекар става ветеринар и до края завижда на истинските лекари".Това е абсолютно обратното, на това което мисля и аз не знам защо го казах...
И той ми отговаря"Ми аз уча за ветеринар".Умрях от срам...погледнах и се оказа, че си пиша с Йордан, от гимназията ми...учи си за ветеринар момчето.
После се опитах да замажа нещата, но не ми се получи.

Аз така в един чат се изцепих доста грубо...
Пп принцип много харесеам ветеринарите.Обожавам животни и за мен ветеринарната медицина е мечта.Но твърде навътре взимам нещата с животните и не бих могла да върша работата.
Та пиша си аз във фейсбук. Момчето се казваше Йордан...и аз въобще не гледам с кой Йордан си пиша.Имам един познат, който учи медицина.
И си говорим и той нещо споменава за ветеринарите и професията. И аз се изцепвам(ей така нали уж да му се подмажа за медицината) "Е, да нали всеки неосъществен лекар става ветеринар и до края завижда на истинските лекари".Това е абсолютно обратното, на това което мисля и аз не знам защо го казах...
И той ми отговаря"Ми аз уча за ветеринар".Умрях от срам...погледнах и се оказа, че си пиша с Йордан, от гимназията ми...учи си за ветеринар момчето.
После се опитах да замажа нещата, но не ми се получи.

Оооййй...

Вчера племенницата ми говори с една своя приятелка по телефона и по едно време я пита: "Какво прави заека?" и аз си мисля, че пита за братчето на приятелката, което е още мъниче...и я питам и какво прави зайчето , а братчето, де ....а тя:"Ама лельооо, питам за заека, имат си истински такъв, декоративен!!!"
Ами, то с тез "умилителни" животински имена, обърках се, като в един виц:

"-Здравей, Животно!
- !!!
-Амиии...още не съм решил котенце ли си, пиленце ли си, зайченце ли си, тааа...реших да обобщя!"
 

По повод животните се сетих онзи ден в "Столичани в повече"  Гълъбина като видя Рангел да го натиска онази новата му колежка от стола в училището и нали му каза "свиня", а колежката вика "на кого от двамата го каза това"  и тя 200 кила живо тегло и стана много смешно  

А говорим с една приятелка и аз "Оффф, тоя косматия ще му откъсна главата" и тя ... "Мъжът ти ли " и аз "Не бе, котарака прави бели" 

По този повод се сетих още един виц:

"Седят си две приятелки и си хортуват.
Едната:
-Ооофф, имаме годишнина от сватбата и се чудя дали да не заколя свинята?
Другата:
-Недей, мааа...шТа фанат, по добре го отрови!"(или нещо такова беше )
 

Какво ме изби и мен на вицове покрай тези животинки...

Онзи ден сме с малкия в Кауфланд, спирам се да си избера четка за зъби и няколко пъти го предупреждавам да не пипа пастите... Седя и си гледам аз по високите рафтове, при мен избор на четка  е дълъг процес...при което с прериферното си зрения виждам как една ръка се протяга и почва да разбутва четките... Веднага виквам "Не пипай там, моля те"...след коте в следващите 2-3 сек. осъзнавам, че детето и да иска няма как да стигне голният рафт, предвид това че е само 120см високо...обръщам се встрани, а до мен мъж на средна възраст само вдигна ръце и каза "Добра, няма да пипам нищо" ))))) Извиних се сконфузено, човека се разсмя и така...

Ала-Бала, аз така без малко да скастря едно чуждо дете. Казала съм на двамата големи да вървят покрай мен и никакво бягане и крещене в магазина. В един момент както съм с гръб към тях покрай мен прелетява крещейки с пълно гърло и търчейки като бясно едно зелено яке, точно като на средния бяс. Аха да отворя уста и да му викна да се спре и да млъкне и осъзнавам, че якето е само подобен цвят, а въпросното пищяшо създание е поне 20 см по-ниско от моето чадо. Моите кротко се пазаряха какви бонбони могат да се пробват да ме изнудят да купя на съседния щанд.

Да се присъединя и аз към отбора. Пазарувам миналата седмица в един супермаркет и гледам списъка:4 броя кренвирши от Х. и 100 броя свинско филе от марка Y. Продавачките така . Оппа, усетих се аз. Исках да кажа 100 грама. Засмяха се и ми дадоха филето. Почти си представих как броят от 1 до 100  .

Муньовщини често ми се случват, но миналата седмица беше върхът. Тръгвам рано за работа, заключвам вратата на апартамента, а вътре остава мъжът ми, който е в почивка този ден. Като стигнах до стаята, където работя, извадих връзката си ключове, за да вляза, но ми отвориха отвътре и като влязох, оставих ключовете на бюрото. После се сетих да търся нещо в шкафчето и си извадих ключовете отново, за да го отключа. Като си свърших работата, отидох пак към бюрото. Гледам, на него има връзка ключове, досущ като моите, които са ми в ръката. "Брех! - помислих си - Кой ли пък е този колега, който има точно като моите ключове? Че даже и като старото ми дистанционно за алармата?"
 Чудих се, пулих се, даже взех двете връзки, показвам ги на колегите и обяснявам, че ключовете ми са особени, не се срещат под път и над път, и въобще не мога да се сетя кой ли може да има такива. Показах ги на трима - четирима и излязох от стаята, оставяйки странната връзка върху бюрото. В края на работното време пак мернах пустите му ключове как си седят кротко на бюрото, непотърсени от никого, и в края на краищата си тръгнах.
Прибрах се и започнах да правя вечеря. По едно време мъжът ми каза, че излиза - имал среща с приятел. Започна да си търси ключовете - тук ключове, там - ключове - няма. Вече почна да се изнервя, че ще закъснее, и точно в този хубав момент аз загрявам - ключовете му са онези мистериозни ключове, за които цял ден се чудих чии са и в края на краищата ги оставих в работата.   Като съм излизала, още сънена, съм взела връзката на мъжа ми, която е била на вратата, а моята си е била в чантата ми. Така съм се сдобила с две връзки, които после съм извадила машинално една след друга, не подозирайки, че имам две. 
А денят беше петък, можех чак в понеделник да си взема ключовете обратно.   Така и стана. Добре, че бързо му мина ядът на благоверния.

Муньовщина на летище в Германия.
Влизам аз да убия малко време в един магазин и на излизане има такива въртящи метални ... не знам как се казват, обаче един глупендер от персонала на летището се засилва да влезе през тях, а те се въртят само в посока за излизане от магазина и аз го гледам, той напъва ама напъва и един вид направо ги размести, ама влезе в крайна сметка.  И аз се позасмях на простотията му и тихичко казах "Тъпак" ... няма шанс и да ме е чул да ме разбере ... и излизам аз вече от магазина, ха да мина през тези въртящите и заседнах между тях и малко се притесних, а оня зад гърба ми вика на български "Тъпак, а  " - той бил българин да му се не види   от всички чужденци наоколо, този точно българин ... пфууу късмет, е, излезнах от металния капан и се поотдалечих да не го видя пак някъде ...

В Истанбул сме,търсим новия аквариум Флория,спираме на една бензиностанция,а там един дядка,аз им викам на мойте,тоя няма как да разбира английски и почваме един през друг да му се обясняваме,а той седи и ни гледа и вика:"Айде сега обяснете какво търсите" на чист български език