Номинации за най-голяма муня

Е, хайде и аз да се изложа пред вас Досега четох и бършех сълзи от смях Отиде ми трудовия ентусиазъм   Това май е най-скорошната случка, по някое време лятото се случи.

Та, един ден майка ми ми звъни развълнувано как била намерила някаква бележка в пощенската кутия, на която пишело, че някакъв ми намерил личните документи и оставил телефон да се обадя да си ги взема. прибирам се вкъщи и от вратата телефона звъни " вие май не си проверявате пощата".. брех - веднага загрях, казах на човека, че таман си влизам, разбрахме се да се чуем на другия ден да се разберем да се видим да ми ги върне. А, забравих да спомена, че това са ми документи, дето съм загубила преди 4-5 години - лична карта и шофьорска книжка.... сега си имам нови.
Та човека на телефона се заобяснява половин час как ми намерил телефона, как идвал до нас, пък някаква визитка на едно бивше гадже намерил - и как бил му звънял на този човек, пък не знам си какви чудеса правил да е намери и т.н. - ма много приказлив. Разменяме мобилни номера, с  идеята да се видим някъде към Подуене, че той живеел наблизо, обаче по някое време човека звъни на GSM - бил близо до президенството - да сме се видели в кафето Ротондата. и аз - ОК - нали ми е на 2 минути от офиса. И сега започва майтапа.. До офиса ни имаме порутена църквичка и до нея кафе - Арт Museum се води. Аз обаче решавам неизвестно защо, че след като има руини, това чудесно си става за Ротонда... и се запътвам натам. не знам онзи (Асен се казва) как изглежда, той ще ме познава по снимката на личната карта...
И влизам аз плахо в кафето, оглеждам се и съзирам някакъв мъж - сам на маса, гледа ме, почесва се, гледа ме, гледа си часовника, пак ме гледа... и решавам, че това е Човека. Отивам към него, той става, усмихва се, ръкуваме се, кани ме на масата и така. Сядам и даже вече се замислям какво да пия и се оглеждам този какво носи - в очакване да извади документите. да, ама нищо не вади. И аз в един момент, обзета от съмнение казвам "Нали вие сте Асен" и той " Ами не.. а вие не сте ли Наталия" .. ужас, смях голям, засрамих се много, извинихме се един на друг и аз станат и излязох от кафето. Набирам номера на онзи... в момента в който чувам в слушалката сигнал свободно, чувам как на две крачки от мен звъни телефон. Обръщам се и гледам един младеж.. ама готин, костюмар, нахилен - идва към мен. Затварям телефона, усмивка до ушите, ръкуваме се, аз започвам да обяснявам как току - що по грешка съм се запознала с един друг мъж и така... питам "Нали вие сте Асен?"... - "Ами неее, аз съм Димитър. Вие не сте ли . еди-коя си (забравих името) от пенсионния фонд"..... СМЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯХ  Пича каза "Е, поне се запознахме" .. и аз пак хукнах засрамена  
Обадих му се на онзи, разбрахме се къде всъшност трябва да отида - отивам в съответното кафе след две минути и се оглеждам,.. ама вече не смея дума да кажа... и гледам някакъв чичка-дядка с пиянска физиономия... бре чудих се, чудих се.. накрая плахо пристъпих.."Вие случайно да сте Асен".. ми да - оказа се че е той. Ужас някакъв, странен тип, бил работел в някакво издателство на БАН, не иска да си каже фамилията, че "хората, като му чуели фамилията и им настръхвали косите" и ми заобяснява колко много връзки имал, колко народ познавал, били разделени с жена му и т.н. глупости. аз само си гледам часовника и се чудя докъде трябва да стигне учтивостта и дали вече няма да е невъзпитано да си тръгна. Той си предложи услугите, че можел да ми осигури печатни материали и услуги, ама не дава визитка само АСЕН било достатъчно... бе луд някакъв, благодарих му за пореден път и си тръгнах. След това на няколк опъти ми звъня, но аз не вдигнах - явно е схванал все пак...

Та ей така муньовски се "запознах" с трима в рамките на 15 минути... 

Ееееееееех, голям смях падна като ви чета! Та да се разпиша и аз...
Първата случка не е с мен, а със съпругата на братовчед ми, която наистина е голям образ, че и малко недоскив и все й се случват странни истории.
Та така - в стола на университета, взела си е първо, второ, трето за обяд, сервирала си ги е на масата и отива за прибори. Като се връща гледа на масата някакъв младеж, който си хапва от супата. Сяда тя срещу него на стола и гледайки го в очите най-възмутено дръпва основното и почва да яде. Ядат двамата и се гледат, като междувременно младежът си придърпва десерта. Никой дума не обелва, всеки си яде от това, което е докопал. По едно време тя се усеща, че й я няма торбичката с лекциите и се озърта и какво да види - на съседната маса чакат първо, второ и трето+ нейната торбичка. Е, извинила се на младежа, но наистина голям резил... 

Втората случка е моя. Пак студентски години. Имах колега таксиметров шофьор, който беше с разкошна дълга коса на масури. Та веднъж пред университета гледам такси, същата дълга къдрава коса и аз с все сила извиках на отворения прозорец почти в ухото "Па!". Момчето отвътре подскочи до тавана /беше се зачело нещо/ , и разбира се, не беше колегата ми  Аз се извиних, но такъв смях му дръпнах .....  Все още се смея като се сетя за изумената физиономия!

Май дойде и моят ред
Преди да дойда в София на работа, ме уведомяват, че имам квартира на еди-кой си адрес, етажа и т.н. Връчват ми официално и ключовете. Пристигам аз с 2 куфара, които тежат ужасно много, катеря се по стълбите (няма асансьор), пуфтя и стигам до 4 етаж. Вадя доволна ключа и започвам да се пъна на ключалката, ама не влиза нещо. Викам си, грешен ключ са дали... Пробвах пак за всеки случай и тъкмо се бях отчаяла, отвътре се чува глас и излиза една разярена лелка. Срам Гледа ме с куфарите, мигаме и двете и аз казвам, че тук живея... Тя разбра, че гаф е станал и се разминах без скандал. Оказа се, че съм един етаж отгоре.
Друг случай от студентските години. Излизах с един в четвърти курс - специалност право. Аз първокурсничка. Обаче имам да взимам от него една книга много спешно и решавам да си я взема в междучасието. Намирам стаята - вратата затворена. Отварям - те вътре пишат нещо, ама много хора и аз се стреснах и затворих. Преподавателят обаче излиза и ме пита какво искам. Аз му казвам, че искам Митко да излезе за малко. Излиза едно непознато момче и аз потъвам вдън земя. Уточнявам, че не търся него, обяснявам за моя човек и този ме бутна да влязя и да търся сама. Сигурно бях станала червена като домат, защото не само че бях объркала стаята, ами беше друга специалност и всички много се забавляваха после.
Един път решавам да звъня на колегата да го питам как е изкарал вечерта, обаче по навик набирам баща ми. Чувам отсреща "Здрасти", не чакам повече и изцепвам "Снощи забавлява ли се? Топна ли чушката?" А отсреща конфузно мълчание... После майка ми звъня да ми се смее... Този бисер бая време ми го припомнят
Като се сетя за още нещо, ще пиша пак, страхотна темичка

Прясна случка от преди месец. Отиваме на екскурзия до Охрид и на втората вечер няколко човека отиват да запазят маса в един ресторант. Влизат вътре и една от мадамите отива наперена към един младеж от персонала и му казва: "Искам да запазя една стая за тази вечер". А той -  и едвам измънква: "Ама, госпожо, това е ресторант". Останалите се заливат от смях, а тя най- невъзмутимо отговаря: "Да, бе, няма значение...искам да направя резервация за тази вечер".

Еее,супер яко е това,обра лаврите!

Не разбирам защо си го написала това- не е никак за хвалба, би трябвало да се срамуваш от постъпките си, пълна простащина е това, егати!

Прясна случка от тази сутрин. Първо тръгвам да излизам с чехлите и добре че реших да си оправя чердежето и се загледах Цяла сутрин звъня на колежката в другия офис и се ядосвам, че ми дава заето. Намирам я на мобилния и й спретвам луд скандал... Момичето започва да се извинява, обаче накрая казва, че не е говорила по стационарния Ново двайсет. Казвам й да стои на мобилния и пробвам да я набера пак. Набирам Отново заето. Мистерия По едно време зацепвам, че набирам собствения си телефон. Излъгах, че е нещо по телефонната централа и оставих девойката в неведение Обаче определено я стресирах без причина
Днес ми е муньовски ден нещо

Ще ме уморите от смях, честно!
Не успях да прочета повече от 3-4 странички, но едва ли на някой друг му се е случвало да припознае някого за собствената си сестра, при това от разстояние 1-2 метра  За свое оправдание мога да кажа, че не съм първата, която бърка това момиче с нея и че това се случи половин час пледи първото ми кафе за деня, на място, на което наистина можеше да я срещна... но все пак си беше конфузно - момичето си хапваше закуската (случката е в барче в университета, където следва сестра ми, а аз работя в него и това става преди първите часове) аз се изтъпанчвам и казвам "Ооооо, добро утро! Как сме?" щото по това време на деня само толкова мога, а момичето ме поглежда като извънземно...   
Абе хахава работа
Все пак си имах оправданието, че момичето наистина страшно прилича на сестра ми - същото телосложение, същата прическа, много подобна физиономия, даже и очилата й бяха подобни, а и стилът на обличане - колко му трябва на човек, който едвам гледа

По-стара случка ...

Живеех отделно от родителите си и се обаждах отвреме-навреме. Звъня аз, говорих със сестра ми, затворих и звъня на най-добрата си приятелка. Вдига ми момичешки детски глас и аз реших, че е вдигнала някоя от сестрите й.

- Ало, кака ти там ли е?

Мълчание.

- Како?

Разпознавам гласа на сестра си. По погрешка съм набрала пак нашия номер. Шашардисах се ...

- Извинете ... грешка ...

и затворих.

Аз пък вчера се качвам в един автобус, ама претъпкан до безкрайност. И се чудя къде да се хвана...по едно време гледам на седалката до мен дръжка. Бързам да я докопам да не ме изпревари някой и така си пътувам повече от половин час. И както си зяпам насам-натам, изведнъж забелязвам, че всъщност съм се била хванала за дръжката на дамската чанта на седналата жена до мен. Започнах да й се извинявам на жената, а тя:"Аааа, дръжте си се, няма проблем!"

Преди години си бях купила страхотна /според мене/ червена рокля и веднъж я раэхождах гордо, вирнала глава, забила нос в небесата и качена на високи кокили естествено, мислейки си за фурора, който предизвиквам в мъжките екземпляри наоколо и не щеш ли - подхлъзнах се и краката ми на шпагат. И сега като се сетя, умирам си от срам.

Най-прясното, за което се сещам, е: стоим си с братовчед ми на спирката и чакаме един колега да мине да ни вземе. Разправяхме се за един друг колега колко бил хитър и как му чукал по GSMа, за да не се набутва със сметката. И понеже братовчеда има безплатни минути с вивателска карта, аз чат-пат му чукам да ми се обади, защото аз съм с ваучер. И както се разправяхме, аз се изцепих с пълно гърло:"О, аз тебе те чукам..."(имах предвид, че му чукам на GSMа). Съответно веднага се усетих какво съм казала и млъкнах, а горкия братовчед потъна в земята от срам, а всички наоколо ни гледаха така . Живеем в малък град и всички се познаваме.

Не знам смешно ли е, обаче аз се пукнах от яд:
Мъжът ми взима моята кола и ми оставя ключовете за неговата служебна. Обаче като се прибирам минавам през зълва ми. На сутринта ставам рано в 8 да тръгвам.
Слизам и не мога да отворя колата му, тогава се сещам, че зълва ми имат същите ключове и вечерта на тоалетката може да съм ги разменила. Срам, не срам, качвам се обратно, събуждам ги всички, но при нея има само аларма, но не и ключове.
Слизам, но някакси отварям с първата аларма. Мушкам ключовете - не стават. Вече ме е срам да се качвам пак нагоре, 8:30 и детето ще си изпусне закуската в градината. Викам такси и го водя, връщам обратно при колата с такси. Вече зълва ми са станали, взимам всички налични ключове. Въртя, нищо не става. Супер закъсняла съм вече.
Обаждам се на мъжа ми, той тръгва към къщи, в момента, в който паркира, въртя да му покажа как нищо не става  и колата пали от първия път.
Егати и късмета, егати и чудото.