Номинации за най-голяма муня

Това ужасно ми напомня на една моя подобна сконфузна история отпреди няколко месеца. Пътуваме аз и две приятелки за морето (нощ е, аз спя на задната седалка абсолютно умряла) и по някое време спираме на някаква бензиностанция. Излизам полу-заспала да мина през тоалетната, след десетина минути с полу-отворени очи, преплитайки крака се добирам едвам до колата и бързо на задната седалка да си продължа съня...и в този момент виждам абсолютно непозната жена се пресяга към бебето си на задната седалка и ме гледа буквално УЖАСЕНО!!!  Стъписах се и аз, смотолевих нещо като извинете, но горката жена ме гледаше толкова смаяно, май си помисли че искам да направя нещо на бебето й ли не знам, но панически избягах!! (Само си представих как мъжът й ще се появи всеки момент и лошо ми се пише ) В същото време приятелките ми ме гледаха неразбиращо какво по дяволите правя ...как обърках колата още не знам.

Имах среща на НДк и между другото се припознамав в едно мое бивше гадже,а срещата беше със следващото гадже след него.Виждам старото гадже в гръб с едно слабо маце и тичам и го викам,но той не се обръща.Настигам го и му се хвърлям буквално на врата и човека.Той ме пое и каза" Добър ден с вас май не се познаваме  "Както бях така усмивката ми замръзна при вида на това какво съм направила Извиних се и им пожелах приятен ден.Предполагам колко сол му е трило мацето на главата.за щастие или нещастие и мойто тогавашно гадже е бил точно до мацето и е видял всичко.По три ми малко сол,но като му обясних всичко      щеше да се пребие от смях.А аз ако можех щях да потъна в земята от срам.

        След любовна нощ в гаджето приключила със скандал на сутринта, аз си отивам вкъщи... По пътя обаче толкова ме доядява, че решавам да му го върна тъпкано, при което ми хрумва да му пратя смс със следното съдържание "Забравих да ти кажа, че съм спряла противозачатъчните, защото искам бебе. Честито!"... Хубаво, ама не взех номера от телефона, а го цъкнах самичка... И понеже нищо не ми отговори мръсника, пратих един още по-драматичен... 15 минутки по-късно ми се обади някакъв полицай. Объркала съм кода на телефона, за щастие не съм създала семейни проблеми на никого. Полицая ми звъня близо месец после...

Преди няколко години аз и майка ми се разхождаме в един зимен ден. А то- заледеноооо... Та спираме се ние пред един РЕП, загледахме се в някакво списане. Реших да си купувам списанието и жената се наведе нейде долу да извади списанието.А ние-спрели се до един наклон на тротоара ,дето са за детски колички.Че като се подхлъзнах на това ти заледено място и като повлякох майка ми -вирнахме краката. В това време вдига глава продавачката и казва ядосано "Ееее ама няма ме разкарвате я, уж списание ще купуват пък избягаха".А ние на леда под будката за вестници  умираме от смях:35:

В тази история от моята младост не точно аз съм главният герой,а моята любима баба(майката на баща ми).(Да ми е жива и здрава още дълги години!!!)
Преди около 22-23години бях на гости на любимата си баба тук в града,
в който сега живея.Тогава живеех в Плевен с нашите,а ваканцийте-при бабите.
Бях на17 или на 18 вече,а майка ми беше много,ама извънредно много строга  и
не ме пускаше никъде да излизам,та какво остава за гаджета!
На дискотека също не ме пускаше.И аз естествено при бабите наваксвах.
А при нас(в града ,в който сега живея) имаше само една дискотека,но много луксозна за времето си за малък град.Беше преди демокрацията.
И една вечер братовчедка ми ,която си живееше тук,ще ме води на дискотека.
Ама минава девет и баба се притеснила, да не би майка да й се обади и да разбере, че още ме няма и естествено ще пита къде съм.Затуй баба(ама тя не е някоя модерна баба на външен вид(иначе е супер готина),ами с престилка на кръста , със забрадка на главата и т.н.) тръгва да ме търси.Ходила,разпитвала.Стигнала до дискотеката.(Ние пък
точно тази вечер не можахме да влезем,че имаше много народ.) И без изобщо да се притеснява отива пред дискотеката както си ходи в къщи и вижда (в дискотеката беше забранено пушенето) 5-6 момчета ,някои от които в момента пушили.
Решава едно от момчета да се избъзика с нея и казва:”Ей,баби ,какво правиш тук?”, а тя: „Е ми, търся си внучките.”А онз продължава:”Я дай едно огънче да запаля” и тя най-спокойно си бърка в джоба на престилката ,вади кибрит, драска клечка и му я поднася както си му е редът .Те без малко да паднат от учудване и смях.
След като запалил,най –спокойно духнала клечката и си прибрала кибритчето отпред в престилката. И решила  жената,че достатъчно се сприятелили и ги пратила да ни извикат от вътре.
Този с цигарата й казал:”Ами като си толкоз отракана влез вътре и сама виж.”,
А тя „Е,що па да не влеза!?” и влязла.
Входа беше 5 лева,но хората на вратата  не посмели да й искат и само се хилили,като влизала.А на нея изобщо не й пукало.
Не ни видяла още с влизането(а вътре като във всяка дискотека –тъмно,само на дансинга имаше един блестящ глобус на високо, а на всяка масичка приглушена светлина) , затуй решила да се развърти да поогледа.Не ни намерила още в началото и влизала все по-навътре ,ходила при всяка маса и заничала хората.А по онова време в нашта дискотека,никое момиче не сядаше на фотьойлите, а в коленете на някое момче.И вече,ако са гаджета се натискат,или целуват.
Разбрала баба,че нас ни няма там и си тръгнала.Идва си у дома,намира ни и казва:
„Ама вие къде бяхте!? Аз чак в  дискотеката ходих да ви търся.”
И след като ние невярващо я бъзикаме как така в дискотеката, да не би да е влизала,тя с най-голяма радост взе да ни разправя как запалила на момчето,как най-спокойно си прибрала кибритчето обратно в джоба на престилката...
Ние обясняваме  къде сме ходили, а тя най-накрая изтърсва:
„Абе вие как така ходите в тая дискотека!?
Ми там, както седят,тъй са ебът.”
А ние вече ша са напикаем от смях.    
После дойде чичо-на братовчедка ми баща й,тя и на него взе да разправя кво е правила.
Той й вика:”Ти луда ли си ма !?Как  шъ ходиш там?”
А тя си знае нейното и пак: ”Що па да не хода !Иначе кога да видя кат седат тъй да са ебът!”
Та така с мойта любима баба ,голям образ е!(Оу-уу,в лексикона писах ,че около мен няма забавен човек,пу пу пу какъй срам !!!Трябва да го опрая.)
Та нали като бях мъничка,на мода тамън излизаше танца „кунфу”(за младите  разяснявам-да не се бърка с кунг-фу,кунфуто е танц в който с партньора ти заставате в полугръб и при опредлен такт от музиката с лека засилка си удряте дупетата) и кой, ако не баба ме учеше на него. „Виж- вика, колко хубаво играя тоз модерния танц!”Ама тя имаше едно го-оооляямо дупе и като ме удареше и аз се залепях за стената.
На нея без притеснение разказвах за гаджетата си,за новите псувни които съм научила...
и т. н.,да спра дотук,че то излезе”Ода за Баба”! 

         Август, жега до припадък, 2 следобяд. С една приятелка ужаааасно ни мързи да слезем до центъра пеш, уж вървяхме, вървяхме, ама то голяма жега и голям мързел. Тръсваме се на сянка на бордюра и мързеливо вдигаме ръка на минаващите таксита. 100 метра назад - катаджии тихо и кротко си висят в колата. Брей, 45 минути нито едно такси не спря! Все пак бяхме две осемнадесет годишни момичета, при това едното с доста къса пола.. Иначе много ни заглеждаха, ама да се сети да спре някой - нъцки! Мина още половин час в огромно чудене, докато накрая не се светнахме, че седим на 2 метра след табелата "Спирането забранено"..

Ох умрях си от срам

Аз се сещам за една история на баба ми /лека и пръст на жената/.
Тя беше скромна,но суетна и спретната женица.Дошла ни на гости в люлин.Поседя и си тръгна.После ни звъни и сама разказва случката.Виснала на спирката да чака рейса за Надежа.Леля ми живее в Германия и често и пращаше от там вълнени чорапогащници.Та загледала се бабичката в краката и се замислила:"Малеее,тая Гергана какви големи чорапи ми е пратила.Не прави ли сметка,че вече се смалявав-глей как са виснали и са се събрали."
В тоя момент се задава някакъв рейс.Бабето не метка толкова далече,че да види кой номер е,приближава до някакво момче и го пита:"Изивявай,баба,ма кой номер е чорапогащника".....

Сега като четох това и се сетих.Сьседите имат голямо куче,сестра ми е втора смяна/прибира се кьм 12/.Пиша й SMS-"внимавай като се прибираш,защото кучето е пуснато"/отвьрзано/. на телефона ми излиза последния номер на който сьм пуснала sms  и аз без да погледна номера натискам "изпрати".Усетих се ама вече го бях изпратила на мой познат-архитект,женен.Е,изпратих след това и извинение,че сьм обьркала номера.

Това и аз съм го правила, ама никъде не блеех, просто не забелязах вратата че е затворена! Тя беше от ония изцяло стъклените, без рамка и беше идеално измита на всичко отгоре Ужас, добре, че беше на излизане от един търговски комплекс, който се намираше по едни стълби от улицата надолу и никой май не видя 

И аз чак сега реших да се включа. Сещам се за две муньовщини:
1. Бях малка, около 17 годишна, харесали си бяхме един пич в Ялта, италианеца му викахме. Та вече около една година всички от компанията го стрелкахме, но той се престраши и дойде да ми иска телефона. Обаче аз точно в този момент осъзнах, че хич не ме кефи - нещо говора и очите Та човека се обажда на следващия ден да излизаме, а на мен не ми се ходи въобще с него  и малко неподготвено му отговарям, че не мога понеже "в момента шия" А той пита "Какво шиеш толкова важно?", аз "Чаршафи"...Тъпо, обаче друго не измислих...Е, не се обади повече.

2. Аз, пак на около 16-17, ходехме в Кафе-театъра. Пак всяка си мернала по един младеж, аз си харесвах едно кикбоксьорче с черна коса. Та накрая той ми взима телефона, след пак около година погледи и усмивки. Чакам аз да се обади, нъцки. И след около месец го виждам, той не ме поздравява. Отивам и питам- кво, що. Той се обадил нашия, питал за Веси и понеже и баща ми е с това има станала конфузна ситуация. Не се чували, баща ми мислел, че е за него, после чул Деси, казал че такава няма... И историята свърши дотук, а аз толкова го харесвах този пич, че ревах като магарица дни наред..