Номинации за най-голяма муня

Срам, не срам, тук е мястото да разкажа и аз за една от най-мунските ми изцепки. 
Случи се преди около месец, на детето му никнат зъби. Не спим по цели нощи 
Една нощ, вече крайно изморена, ставам, ест. заради воя на малкия. Храня го и отивам в банята да сменям тампона (бях в цикъл), като сигурно съм заспала още по пътя. Ta, на автопилот. Свършвам работата и си лягам. Сутринта ставам към 6, пак в банята за същата тампонна процедура. Барам, барам, връвчицата я няма!  Шок!  Забравила съм да издърпам връвчицата, като съм слагала тампона. После се усъмних и дали съм махнала найлончето, защото явно тампона не попиваше, съдейки по цветната картина на нощницата... Грабвам листовката и чета. Тампона се резорбира до 8ч. след поставянето (вкл, и обвивката). Успокоих се, че имам време да отида на АГ, да ми го извадят. Ама как ще ида, и ще кажа "Извадете ми тампона, моля!" Срам, срам! Събужда се мъжа ми, вижда че съм нервна. Обяснявам му случая, а той  Мина около час, поуспокоих се, примирих се със ситуацията, че съм "муня заспала" Отивам до тоалетна и О! Чудо! Един тампон ми се блещи насреща, поставен на мивката да отлежава.    Тогава разбрах, че в злополучната нощ, изобщо не съм го слагала... Което обяснява последващите събития.  ММ все още ме подиграва, но то си е за подигравка ситуацията, та нямам право да се сърдя. Ужас, за половин час, сигурно получих някой микро инфаркт. Но пък после се успокоих, че няма да ходя и да срамувам пред АГ-то...  Та, обеца на ухото си имам вече по повода - до тоалетна се ходи само в напълно будно състояние. 
         Сетих се и за друга моя изцепка, но първата бие по точки.
         Малкото се буди нощем за хранене. Така си беше откакто се роди, така си е и до сега.
 Съответно, нормален сън вече съм забравила какво е. Една нощ, отново недоспала, грабвам малкото и ще го храня. Вземам шишето (на АМ сме) тикам в устата, а то продължава да реве и да се мята. Отказва да яде. Бре! Кво стана пък сега. Ама аз упорита, тикам ли тикам тва шише... Нахраних го и го слагам да спи пак. След има няма 10 мин. - същата история. Повтаряме упражнението. Детето не спира да плаче. След n-на брой ставания, вече се поразсъних. Тикам пак шишето, най-накрая да се нахрани. Гледам, гледам - в шишето само вода...    Ейййй, забравила съм да сложа млякото (да се разтвори във водата)! А то горкото, умряло от глад, след опитите ми да го нахраня само с вода. Мноого гадно ми стана, но се поправих. Нахрани се детето, заспа. От тогава, винаги гледам какво има в шишето, преди да го дам на малкия. 
       За тези се сещам в момента, но изцепки, колкото искаш.  Но, оправданието ми е, че съм жестоко недоспала. 

P.S. темата ми е една от любимите Четейки я, се успокоявам, че не съм само аз така разсеяна.

Не че е кой знае какво, но ... Сутринта си правя кафе и започвам процедурата по събуждане (гладя на ММ риза за работа, в полузаспало състояние не е толкова досадно). В един момент откривам, че ми няма кафето. Преглеждам всички маси, плотове, первази и др. стандартни места за оставяне на кафе, но... го няма! Окончателно събудена от тая неприятна случка решавам да си взема душ, отварям чекмеджето да си взема бельо и ... хоп!    чашата си стои послушно до новите ми Тантелени гащи и сутиен чашка С (заслуга на бременността).

A така,дразниш ме значи.Аз защо след две бременности съм чашка -(минус) А а?Справедливо ли е така?
Тази сутрин и аз си загубих чашата с кафето.Направих си друго и открих 1 то в хладилника.Интересно,че съм сложила чинийка върху него пълна с маслини от снощи.С каква идея това незнам...

Maслинки на пАра? 
А аз в хладилника до сега съм слагала само тривиални неща - сирене, оцет, пране... 

На баткото в една от многото безсънни нощи му приготвих кафе, вместо мляко. Така и не зацепих какво не му е наред на това ''мляко'', баща му видя. Та след тази случка се разменихме, той правеше млякото, докато аз успокоявах бебето. В хладилника съм поставяла новата батерия за мивката, във фризера портмонето, сандалите ми съм прибирала в коша с играчките. Това забутан някъде телефон, ключове, пари, документи са ми ежедневие, вечно търся нещо. Редовно пера пари, салфетки. Последно пералнята се счупи нещо, Милото нали може всичко и ще я поправя, ми извади човека около кило стотинки. Отивам да купя мляко и хляб, връщам се с ориз и шоколад. На доста от глупостите ми вече не обръщам внимание,  и Милото не ми обръща внимание, живеем си в хармония 

Да не изветрява и да не си губи аромата

п.п.Прането във фурната го завирам аз..И като се стигне до момента на слагането на праха за пране..Шаш..Басиму гандата пералня,къде се слагаше праха

Студено кафе - против бръчки!
Рибозом, ако говорим за дразнене, не беше ли ти, дето обясняваше в една друга тема как си си обула старите дънки на третия ден след раждането, а? А? (ако не си, извинявай )

Посмях се като за добро утро 

Една случка от онзи ден .
Излизам от банята и тръгвам с левия крак в същия момент решавам, че тръгна и с десния - акъл море  . Естествено си преплетох краката, залитнах, рекох да се хвана за дръжката на вратата, обаче с преплетените крака буквално се залюлях на нея, ударих си гърба в шкафа ( в коридорчето до банята имаме един шкаф ) и седнах по г*з  . В същия момент мъжа ми се появи и вика :
- Ти тука си седнала да си почиваш ли какво ? 

Отдавна се каня да се "похваля " и аз.
По време на бременността решавам да изляза.Избирам си подходяща блуза,преборвам се със закопчалката на сандалите,взимам всичко необходимо... нещо не е наред... поглеждам се в огледалото - ами нямам панталони  Добре че огледалото е до входната врата,иначе голям срам щях да бера 
А във връзка с нощните хранения - ставам аз да храня бебе и докато кърмя "размишлявам" - кога сменяха часа и напред ли се сменя сега назад ли.Вдъхновено решавам,че ще спя един час повече УРАААА !!
Чак след няколко минути осъзнах ,че на малката хич не и дреме колко показва часовника и няма как да спя повече.

Добре сте вие!
Аз приучвам на навици дребния и държа на миенето на зъби. Преди няколко дни и 300 уговорки го примамих да се измие. Отиваме в банята, слагам паста на четката и почваме да мием зъбите. След 2-3 секунди той се ококори и рев, ама пищи направо. И аз: Какво има, какво стана!?!? Той: "Пари, пари!!!" Леле, докато се усетя, че му люти пастата....сложила съм от моята, вместо от неговата....

Като сте почнали за кафета, аз от тази сутрин прясно съобщавам муньовщината си   .
Живея на общежитие за кратко и от месец пия разтворимо кафе. Но! съквартирантката си има кафеварка, от тези, които се пълнят с вода и се слагат на котлоона. Та вчера си купувам аз едно кафе и съм щастлива от живота, че няма да пия гадното разтворимо  .
Направих си кафето, то мирише разкошно, сипвам си го с кеф в чашата. Следващото действие е да се протегна, хващам буркана с разтворимо, щедро сипвам две лъжици и си мисля "абе, аз верно ли купих кафява захар  ? Нали уж пестя ...". И естествено, след като щедро съм си го подсладила му ударих един смееееееееел гълток  .
Кафява ми била захарта, дрън-дрън  .

От както си взех мъж готвач, съм абсолютно неадекватна в кухнята.
Случката е от скоро. Така се случи, че едни наши приятели се обадиха да се видим. В нас естествено, защото сме с 2 деца и куче, последните 2 бебета. Имахе малко време за готвене и мъжа ми както винаги ме хвана да върша черната работа-белене на зеленчуците и пр.Салатата щеше да е „Цезар“. Наредил той пред мен кис. мляко и майонеза. Изстреля набързо „разбий млякото„ , и аз слушам-разбих млякото.Ама така гладко, че чак бях горда от себе си  На кой да му хрумне, че трябвало и майонезата с него  Да го правя тоя сос за първи път...въпреки, че пак няма логика

Напоследък толкова ми се спи, че онзи ден замалко да счупя яйцата (нарочно - все едно ще ги пържа, примерно) преди да ги сложа да се варят.  Щяха да станат интересни варени яйца....

По панагюрски 

Като си говорим за разсеяност, да разкажа и аз случка от преди не повече от месец.
С малкия ми син излизаме да го водя на градина. Обикновено ключовете ми за колата стоят в едно чекмедженце в коридора, отварям няма ги. А ние излизаме в последния момент и в графика ми няма време за търсене на ключове. Бързо звъня на мъжа ми да не би да е ползвал колата ми да ги е оставил другаде. Но не, не я е ползвал. Е, щом не е, няма къде да са, освен в колата. Излизаме  - така си й беше. Ключовете на таблото, прозорците смъкнати до долу, само си седнах и запалих. Добре че никой не се е загледал в колата, че нямаше да има на кого да се сърдя защо съм без кола.