А нашето чудовище обича да похапва и гащи, и чат - пат и други неща 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Аууу как може да си перете бельото в пералнята 
Хахаха шегувам се! Сетих се за една, която обясняваше какво живее в пералнята 
Хахаха шегувам се! Сетих се за една, която обясняваше какво живее в пералнята И да вметна нещо важно, по повод изядения банел.
Пера си сутиените от години в пералнята, прилежно прибрани в ето такава торбичка и как е излязъл въпросния банел от нея, до ден е мистерия за мен.
Пък аз онзи ден за първи път сипах оцет и пуснах на 90*, е няма такава гнус и смрад, честно.
Нашето чудовище все още не е прояло нищо, но порядъчно вуни.
Нашето чудовище все още не е прояло нищо, но порядъчно вуни.
Какво е това - за прочистване на пералнята ли се прави?
На мен поне пет перални са ми минали през ръцете и досега нищо не съм губила в пералня. Къде отиват тези неща, може би отдолу, където има един отвор за изпомпване на водата? 
Да споделя и аз няколко мунски изцепки. Всъщност съм голям заплес и веднъж забравих бебето с количката в един мол. Само да уточня, че живея в Швеция и решавам да отида с бебето до съседния голям град на шопинг. Все още не говорех езика, бях пристигна преди няколко месеца и бях в майчинство. Разглеждам сигурно повече от час закачалките в един голям магазин в мола и някъде между тях съм паркирала количката. Беше някъде преди Коледа и пълно с народ. Излизам от магазина и си продължавам обиколката, минах през още няколко магазина и ушите ми долавят някакво съобщение по високоговорителите на шведски. Не обръщам внимание и продължавам да си блея. Пак чувам съобщение по високоговорителя, този път на английски, долавям думи за забравено бебе в еди кой си магазин, пак не обръщам внимание, а междувременно покрай мен мина цяла рота охрана на мола
. Ожаднях, бях си напълнила вода от вкъщи и решавам да утоля жаждата. Къде е бутилката - в количката, къде е количката - няма я . Паника - в първия момент не мога да зацепя къде е, сещам се за съобщението и беж към магазина. Там цялата охрана, продавачките, народ, а бебето си стои спокойно и се хили, беше на 8 месеца. Идеше ми да потъна вдън земя, започваме комуникация на английски - трябваше да доказвам, че детето е мое, питаха ме какво има в количката, взеха ми данните от личната карта и през цялото време ме гледаха изпод вежди 
. ММ и досега не е разбрал за случката.
Друга ситуация, пак в същия мол меря обувки. Имаше едни кръгли огромни пейки, където сядаш и пробваш, нещо не харесах обувките, прибирам ги в кутията, оставям ги на рафта, хващам количката и към паркинга, защото мола затваряше след 15 минути. Прибирам се вкъщи /на 60 km/, започвам да търся ключовете за входната врата и дамската чанта я няма - вътре телефон, документи и портфейл. Трескаво започвам да мисля къде е и се сещам, че когато пробвах обувките я оставих до мен на пейката в магазина и естествено съм я забравила 
. На сутринта ММ звънна в магазина, казаха че чантата е при тях и да отида да си я взема, когато ми е удобно.
И още една, плащам в един супермаркет, тук касите са дълги и отпред имат нещо като поставка, на която да си пълниш торбите. Точно на тази поставка си забравям портфейла. Товаря торбите в колата и по път има Макдоналдс, решавам да си взема капучино. Паркирам и влизам, но виждам, че има големи опашки на всички каси и се отказвам да чакам. Прибирам се вкъщи и разбирам, че портфейла не е в мен. Звъннах на банката и блокирах кредитната карта. Решавам все пак да го потърся, мислех, че е паднал на паркинга на Макдоналдс, защото ми беше в джоба на зимното яке. Връщам се на паркинга, но на моето място е паркира друга кола. Беше вече доста тъмно и започвам да клеча под въпросната кола и да си святкам с телефона, за да имам по добра видимост. Е да, ама продължаваше да вали пухкав сняг и си мисля, че ако е там портфейла, сигурно е затрупан със сняг. Тръгвам да търся някаква пръчка, за да разровя малко снега, но уви нищо нямаше под колата. Реших все пак да отида до хипермаркета, попитах продавачката на същата каса, през която минах и да, следващия клиент е намерил портфейла. Пратиха ме да си го взема от Информацията
. Само се чудя кога късмета ще ми изневери и няма да има Happy End...
Да споделя и аз няколко мунски изцепки. Всъщност съм голям заплес и веднъж забравих бебето с количката в един мол. Само да уточня, че живея в Швеция и решавам да отида с бебето до съседния голям град на шопинг. Все още не говорех езика, бях пристигна преди няколко месеца и бях в майчинство. Разглеждам сигурно повече от час закачалките в един голям магазин в мола и някъде между тях съм паркирала количката. Беше някъде преди Коледа и пълно с народ. Излизам от магазина и си продължавам обиколката, минах през още няколко магазина и ушите ми долавят някакво съобщение по високоговорителите на шведски. Не обръщам внимание и продължавам да си блея. Пак чувам съобщение по високоговорителя, този път на английски, долавям думи за забравено бебе в еди кой си магазин, пак не обръщам внимание, а междувременно покрай мен мина цяла рота охрана на мола
. Ожаднях, бях си напълнила вода от вкъщи и решавам да утоля жаждата. Къде е бутилката - в количката, къде е количката - няма я . Паника - в първия момент не мога да зацепя къде е, сещам се за съобщението и беж към магазина. Там цялата охрана, продавачките, народ, а бебето си стои спокойно и се хили, беше на 8 месеца. Идеше ми да потъна вдън земя, започваме комуникация на английски - трябваше да доказвам, че детето е мое, питаха ме какво има в количката, взеха ми данните от личната карта и през цялото време ме гледаха изпод вежди . ММ и досега не е разбрал за случката.Друга ситуация, пак в същия мол меря обувки. Имаше едни кръгли огромни пейки, където сядаш и пробваш, нещо не харесах обувките, прибирам ги в кутията, оставям ги на рафта, хващам количката и към паркинга, защото мола затваряше след 15 минути. Прибирам се вкъщи /на 60 km/, започвам да търся ключовете за входната врата и дамската чанта я няма - вътре телефон, документи и портфейл
. Трескаво започвам да мисля къде е и се сещам, че когато пробвах обувките я оставих до мен на пейката в магазина и естествено съм я забравила . На сутринта ММ звънна в магазина, казаха че чантата е при тях и да отида да си я взема, когато ми е удобно. И още една, плащам в един супермаркет, тук касите са дълги и отпред имат нещо като поставка, на която да си пълниш торбите. Точно на тази поставка си забравям портфейла. Товаря торбите в колата и по път има Макдоналдс, решавам да си взема капучино. Паркирам и влизам, но виждам, че има големи опашки на всички каси и се отказвам да чакам. Прибирам се вкъщи и разбирам, че портфейла не е в мен. Звъннах на банката и блокирах кредитната карта. Решавам все пак да го потърся, мислех, че е паднал на паркинга на Макдоналдс, защото ми беше в джоба на зимното яке. Връщам се на паркинга, но на моето място е паркира друга кола. Беше вече доста тъмно и започвам да клеча под въпросната кола и да си святкам с телефона, за да имам по добра видимост. Е да, ама продължаваше да вали пухкав сняг и си мисля, че ако е там портфейла, сигурно е затрупан със сняг. Тръгвам да търся някаква пръчка, за да разровя малко снега, но уви нищо нямаше под колата. Реших все пак да отида до хипермаркета, попитах продавачката на същата каса, през която минах и да, следващия клиент е намерил портфейла. Пратиха ме да си го взема от Информацията
. Само се чудя кога късмета ще ми изневери и няма да има Happy End... 
Скрит текст:
На мен поне пет перални са ми минали през ръцете и досега нищо не съм губила в пералня. Къде отиват тези неща, може би отдолу, където има един отвор за изпомпване на водата?
Да споделя и аз няколко мунски изцепки. Всъщност съм голям заплес и веднъж забравих бебето с количката в един мол. Само да уточня, че живея в Швеция и решавам да отида с бебето до съседния голям град на шопинг. Все още не говорех езика, бях пристигна преди няколко месеца и бях в майчинство. Разглеждам сигурно повече от час закачалките в един голям магазин в мола и някъде между тях съм паркирала количката. Беше някъде преди Коледа и пълно с народ. Излизам от магазина и си продължавам обиколката, минах през още няколко магазина и ушите ми долавят някакво съобщение по високоговорителите на шведски. Не обръщам внимание и продължавам да си блея. Пак чувам съобщение по високоговорителя, този път на английски, долавям думи за забравено бебе в еди кой си магазин, пак не обръщам внимание, а междувременно покрай мен мина цяла рота охрана на мола. Ожаднях, бях си напълнила вода от вкъщи и решавам да утоля жаждата. Къде е бутилката - в количката, къде е количката - няма я . Паника - в първия момент не мога да зацепя къде е, сещам се за съобщението и беж към магазина. Там цялата охрана, продавачките, народ, а бебето си стои спокойно и се хили, беше на 8 месеца. Идеше ми да потъна вдън земя, започваме комуникация на английски - трябваше да доказвам, че детето е мое, питаха ме какво има в количката, взеха ми данните от личната карта и през цялото време ме гледаха изпод вежди . ММ и досега не е разбрал за случката.
Друга ситуация, пак в същия мол меря обувки. Имаше едни кръгли огромни пейки, където сядаш и пробваш, нещо не харесах обувките, прибирам ги в кутията, оставям ги на рафта, хващам количката и към паркинга, защото мола затваряше след 15 минути. Прибирам се вкъщи /на 60 km/, започвам да търся ключовете за входната врата и дамската чанта я няма - вътре телефон, документи и портфейл. Трескаво започвам да мисля къде е и се сещам, че когато пробвах обувките я оставих до мен на пейката в магазина и естествено съм я забравила . На сутринта ММ звънна в магазина, казаха че чантата е при тях и да отида да си я взема, когато ми е удобно.
И още една, плащам в един супермаркет, тук касите са дълги и отпред имат нещо като поставка, на която да си пълниш торбите. Точно на тази поставка си забравям портфейла. Товаря торбите в колата и по път има Макдоналдс, решавам да си взема капучино. Паркирам и влизам, но виждам, че има големи опашки на всички каси и се отказвам да чакам. Прибирам се вкъщи и разбирам, че портфейла не е в мен. Звъннах на банката и блокирах кредитната карта. Решавам все пак да го потърся, мислех, че е паднал на паркинга на Макдоналдс, защото ми беше в джоба на зимното яке. Връщам се на паркинга, но на моето място е паркира друга кола. Беше вече доста тъмно и започвам да клеча под въпросната кола и да си святкам с телефона, за да имам по добра видимост. Е да, ама продължаваше да вали пухкав сняг и си мисля, че ако е там портфейла, сигурно е затрупан със сняг. Тръгвам да търся някаква пръчка, за да разровя малко снега, но уви нищо нямаше под колата. Реших все пак да отида до хипермаркета, попитах продавачката на същата каса, през която минах и да, следващия клиент е намерил портфейла. Пратиха ме да си го взема от Информацията. Само се чудя кога късмета ще ми изневери и няма да има Happy End...
Да споделя и аз няколко мунски изцепки. Всъщност съм голям заплес и веднъж забравих бебето с количката в един мол. Само да уточня, че живея в Швеция и решавам да отида с бебето до съседния голям град на шопинг. Все още не говорех езика, бях пристигна преди няколко месеца и бях в майчинство. Разглеждам сигурно повече от час закачалките в един голям магазин в мола и някъде между тях съм паркирала количката. Беше някъде преди Коледа и пълно с народ. Излизам от магазина и си продължавам обиколката, минах през още няколко магазина и ушите ми долавят някакво съобщение по високоговорителите на шведски. Не обръщам внимание и продължавам да си блея. Пак чувам съобщение по високоговорителя, този път на английски, долавям думи за забравено бебе в еди кой си магазин, пак не обръщам внимание, а междувременно покрай мен мина цяла рота охрана на мола
. Ожаднях, бях си напълнила вода от вкъщи и решавам да утоля жаждата. Къде е бутилката - в количката, къде е количката - няма я . Паника - в първия момент не мога да зацепя къде е, сещам се за съобщението и беж към магазина. Там цялата охрана, продавачките, народ, а бебето си стои спокойно и се хили, беше на 8 месеца. Идеше ми да потъна вдън земя, започваме комуникация на английски - трябваше да доказвам, че детето е мое, питаха ме какво има в количката, взеха ми данните от личната карта и през цялото време ме гледаха изпод вежди . ММ и досега не е разбрал за случката.Друга ситуация, пак в същия мол меря обувки. Имаше едни кръгли огромни пейки, където сядаш и пробваш, нещо не харесах обувките, прибирам ги в кутията, оставям ги на рафта, хващам количката и към паркинга, защото мола затваряше след 15 минути. Прибирам се вкъщи /на 60 km/, започвам да търся ключовете за входната врата и дамската чанта я няма - вътре телефон, документи и портфейл
. Трескаво започвам да мисля къде е и се сещам, че когато пробвах обувките я оставих до мен на пейката в магазина и естествено съм я забравила . На сутринта ММ звънна в магазина, казаха че чантата е при тях и да отида да си я взема, когато ми е удобно. И още една, плащам в един супермаркет, тук касите са дълги и отпред имат нещо като поставка, на която да си пълниш торбите. Точно на тази поставка си забравям портфейла. Товаря торбите в колата и по път има Макдоналдс, решавам да си взема капучино. Паркирам и влизам, но виждам, че има големи опашки на всички каси и се отказвам да чакам. Прибирам се вкъщи и разбирам, че портфейла не е в мен. Звъннах на банката и блокирах кредитната карта. Решавам все пак да го потърся, мислех, че е паднал на паркинга на Макдоналдс, защото ми беше в джоба на зимното яке. Връщам се на паркинга, но на моето място е паркира друга кола. Беше вече доста тъмно и започвам да клеча под въпросната кола и да си святкам с телефона, за да имам по добра видимост. Е да, ама продължаваше да вали пухкав сняг и си мисля, че ако е там портфейла, сигурно е затрупан със сняг. Тръгвам да търся някаква пръчка, за да разровя малко снега, но уви нищо нямаше под колата. Реших все пак да отида до хипермаркета, попитах продавачката на същата каса, през която минах и да, следващия клиент е намерил портфейла. Пратиха ме да си го взема от Информацията
. Само се чудя кога късмета ще ми изневери и няма да има Happy End...Ти си тотален шемет
Това за чудовището и аз съм го чувала. Само не разбирам защо сте толкова черногледи?! Може да не ги яде, може просто да си ги обува 
а ние сме го чели
не мислим, а знаем, че ги яде 
Цитат
— Аз пък открай време се чудя какво ли става с моите чорапи — жизнерадостно съобщи Ковчежникът. — Нали знаете, че все липсва по един от чифта? Като бях момченце, си мислех, че нещо ги отмъква…
...
Гълтачът на чорапи изгледа плашливо магьосниците, но челюстите му отново заработиха усърдно.
Гръф, гръф…
— Този е мой! — викна възмутен Професорът по неопределени изследвания и посегна.
Гълтачът се дръпна пъргаво. Приличаше на дребно слонче с широк и раздут в края хобот, в който тъкмо изчезваше чорапът на Професора.
...
Гълтачът на чорапи изгледа плашливо магьосниците, но челюстите му отново заработиха усърдно.
Гръф, гръф…
— Този е мой! — викна възмутен Професорът по неопределени изследвания и посегна.
Гълтачът се дръпна пъргаво. Приличаше на дребно слонче с широк и раздут в края хобот, в който тъкмо изчезваше чорапът на Професора.
Да объркам годините на детето . 
Току що преброих 6 самотни чорапа. Едва ли пералнята е "изяла" всичките, може още да са в коша или котките да са ги разнесли някъде. ММ каза, че това е рекорд 
всичките липсващи са негови, моите са си в комплект 
всичките липсващи са негови, моите са си в комплект На моя приятелка така ѝ изчезваха чорапите, винаги по един; докато не установи, че изчезват вечер, след като ги е събула и оставила до леглото; една вечер проследила котаракът си и установила, че той си ги носи в банята и ги завира зад тоалетната чиния, между стената и тръбата имало тясно пространство; извадила от там шест единични чорапа, всичките нейни; котаракът не проявявал интерес към чорапите на мъжа ѝ.
Това за чудовището и аз съм го чувала. Само не разбирам защо сте толкова черногледи?! Може да не ги яде, може просто да си ги обува
Аааа, st. Dobri Съмнявам се, че точно за това чудовище иде реч. Не, не, онова, за което упорито се говори, със сигурност не ги яде. Носи ги, носи ги, па ги захвърли. Зад пералнята. Знам го от достоверен източник, който е виждал и други чудовища и духчета да правят разни бели вместо него.
Съмнявам се, че точно за това чудовище иде реч. Не, не, онова, за което упорито се говори, със сигурност не ги яде. Носи ги, носи ги, па ги захвърли. Зад пералнята. Знам го от достоверен източник, който е виждал и други чудовища и духчета да правят разни бели вместо него.