Ами съвсем в реда на нещата, какво толкова!
Странното щеше да е, ако носеше два пакета превръзки...
Странното щеше да е, ако носеше два пакета превръзки...
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Преди малко бяхме по магазините. Заглеждам се в една много хубава мъжка блузка и започвам да се възхищавам на глас и да изреждам предимствата и прелестите ѝ на мъжа ми, когото виждам с периферното си зрение от дясната ми страна, застанал на Ф. Говоря му, питам го какво мисли - той мълчи. Пак го питам - пак не продумва. Около минута и нещо с всичките ми обяснения и прехласвания. Накрая се ядосах и се обърнах да му търся сметка що за глупости прави - или да каже нещо по въпроса или да каже да тръгваме поне...и... 
не бил мъжът ми, а най-ми бил пластмасовият манекен на колекцията - стои си кротко и ме слуша с интерес. 
А нашият господин на 6-7 метра от мен си разглежда...
не бил мъжът ми, а най-ми бил пластмасовият манекен на колекцията - стои си кротко и ме слуша с интерес. А нашият господин на 6-7 метра от мен си разглежда... 
Днес определено не ми е ден.Чаках 20мин рейс 119,за да се кача в 78 Повозих се 3-4 спирки,докато осъзная каква съм я сътворила.Походих пеша обратно до същата спирка,пак чаках 20мин и този път о!чудо!Хванах правилния рейс.Резултатът : час и 10минути закъснение за работа.Поне не ме овикаха
Повозих се 3-4 спирки,докато осъзная каква съм я сътворила.Походих пеша обратно до същата спирка,пак чаках 20мин и този път о!чудо!Хванах правилния рейс.Резултатът : час и 10минути закъснение за работа.Поне не ме овикаха 
Аз веднъж хванах автобус в обратна на жената от мен посока.
Усетих се в момента, в който се качих и слязох на следващата. Поне минах гратис, щото кондукторката не успя да стигне до мен в претъпкания автобус.
Странното е,че и кондукторка ми гледа билета.Две муни..
Докато учех редовно хващах не моя автобус. Късогледа съм, ходех без очила и се оправях по усет
Аз пък тръгнах с влак за Костенец, но когато стигнах в с. Макоцево, се усетих, че нещо не съм се качила на правилния. Като слязох, разбрах, че обратен влак има чак на другия ден сутринта. Беше към 17ч. Мъдрих, мъдрих, накрая взех решение да стигна до магистрала и да се кача на стоп, ако някой спре. За мой късмет ме настигна някакъв човек след около половин час (още не бях стигнала далеч от селото) и ми предложи да ме закара до София. Много мислих дали да се кача, но накрая се престраших, просто друг избор нямах. Слава Богу, се оказа свестен човекът, та скоро се озовах пак на Централна гара. Купих си нов билет и все пак стигнах до Костенец, където ме чакаха приятели. Е, закъснениято беше някакви си 4 часа, ама какво толкова! 
Да излезеш на магистралата и да се качиш на стоп! Доста си смела
Мен така автобус ме е свалял в нищото-на някакъв къмпинг-пътувах за малък град и човека решил,че няма да отбива за 1 пътник и чак като се развиках,че е пропуснал отбивката,му светна гениалното решение да ме остави на въпросния къмпинг да си хвана сама някакъв превоз.Идиот-може би това е в темата за муньовците.
Доста си смела Мен така автобус ме е свалял в нищото-на някакъв къмпинг-пътувах за малък град и човека решил,че няма да отбива за 1 пътник и чак като се развиках,че е пропуснал отбивката,му светна гениалното решение да ме остави на въпросния къмпинг да си хвана сама някакъв превоз.Идиот-може би това е в темата за муньовците.
Някой да е купувал в аптеката презервативи, носейки под мишница комплект нови чаршафи?
Защото аз съм....
Защото аз съм....
Ха ха, добре, че не си поръчала и пликчета или хапчета за повръщане (виц е).
Преди малко закарах дъщеря ми на училище. На тръгване опитвам да отключа колата, а тя не ще и не ще. Малката гад ме гледа отстрани и се хили. В един момент се смили над мен и подвикна:"Твоята кола е зад джипа, който се опитваш да отключиш." Вярно, много хубав джип се бях пробвала да отключа. Качихме се, стигнахме училище и на входа се засякохме с една позната. Заговорихме се, тя ме помоли да ѝ подържа за малко чантата. Подържах я. Повечко я подържах. Чак на рамото си съм я сложила и съм стигнала до колата с нея, че дори съм я метнала в колата и съм потеглила. На първото кръстовище вече явно посъбудена гледам на седалката до мен чужда чанта. Няма как да звънна на собственичката, защото телефонът ѝ е в чантата до мен. Измислих го- обратно в училището и с помощта на охраната намиране на детето на въпросната позната, на което предадох чантата. Обадихме се на мъжа ѝ да успокои жена си, че чантата ѝ не е безвъзвратно изчезнала. Оффф, отивам да си доспя.
Преди малко закарах дъщеря ми на училище. На тръгване опитвам да отключа колата, а тя не ще и не ще. Малката гад ме гледа отстрани и се хили. В един момент се смили над мен и подвикна:"Твоята кола е зад джипа, който се опитваш да отключиш." Вярно, много хубав джип се бях пробвала да отключа. Качихме се, стигнахме училище и на входа се засякохме с една позната. Заговорихме се, тя ме помоли да ѝ подържа за малко чантата. Подържах я. Повечко я подържах. Чак на рамото си съм я сложила и съм стигнала до колата с нея, че дори съм я метнала в колата и съм потеглила. На първото кръстовище вече явно посъбудена гледам на седалката до мен чужда чанта. Няма как да звънна на собственичката, защото телефонът ѝ е в чантата до мен. Измислих го- обратно в училището и с помощта на охраната намиране на детето на въпросната позната, на което предадох чантата. Обадихме се на мъжа ѝ да успокои жена си, че чантата ѝ не е безвъзвратно изчезнала. Оффф, отивам да си доспя.
Признавам те за муня N1Преди Коледа почивах повече и идвам чак на 4 Януари на работа. Чета си всички имейли - в един пише да ходим за фирмени подаръци на рецепцията. Отивам взимам си чинно подаръка и продължавам с имейлите. Гледам в имейла за заплатата, че пише за черно-оранжеви(фирмения ни цвят)) тениски останали от подаръците на коледното парти. Хващам една колежка, присъствала на партито и отиваме да питаме и за тениски. Момичето седи и ни гледа силно неразбиращо, каза че нищо не знае. Връщам се горе и се оказа, че някой си бил забравил собствената тениска на партито и издирваха разсеяния колега, а ние отиваме две патици да я искаме.
Сетих се за една приятелка от студентските ми години. Много я беше страх да не забременее. Пиеше противозачатъчни и отделно използваше и презервативи. Дори когато беше в цикъл, пак се притесняваше да не би да е цветна бременност. Та отиваме един ден в аптеката и тя си поръчва - едни противозачатъчни, 5 презерватива, дамски превръзки и тест за бременност. Аптекарката - .
. 
Вдъхновена от последните постове в темата за муньовците, да внеса и аз лептата си по повод на срещите-издънка, макар че по-редно би било тогавашният ми кавалер да ме изтъпани тук. Действието се развива в края на 80-те години на миналия век, през зимата. Аз съм в последния клас на гимназията, младежът - малко по-голям от мен, току-що приключил казарма и започнал работа. Нямаме кой знае колко общо, нито някакви пеперуди и тръпки, ама излизаме 2-3 пъти, тече вяла свалка, колкото да отчетем социален живот. Намерихме обща тема - киното, само че той фен на "Роки", "Рамбо" и подобни, аз - на разни филмотечни алтернативи. И като го повлачих, горкия на "Жената от пясъците", "Балада за Нараяма" и разни полски соцреализми от типа на "Йестърдей" и "Влак за Холивуд"... особено паметен беше последния.
В салона, освен нас, само 2 двойки, тече яко натискане /салонът не е отоплен, ама поне е на завет и е тъмно/, насреща се блещят големите ... ъ-ъ... очи
на Катаржина Фигура
В този контекст обаче аз съм зяпнала екрана, по едно време усещам, че едни ръчички ме полазват, плясвам ги и изсъсквам "Остави ме, бе, гледай филма!". Е, младежът явно е бил възпитан - догледа го, изпрати ме, даже още един шанс ми даде /май на "Коса" го замъкнах, което в моите очи, тогава си беше все едно го водя на примиерата на Междузвездни войни 7"/ и едва тогава продума, че май не сме един за друг.
В салона, освен нас, само 2 двойки, тече яко натискане /салонът не е отоплен, ама поне е на завет и е тъмно/, насреща се блещят големите ... ъ-ъ... очи
на Катаржина Фигура Скрит текст: 
.В този контекст обаче аз съм зяпнала екрана, по едно време усещам, че едни ръчички ме полазват, плясвам ги и изсъсквам "Остави ме, бе, гледай филма!". Е, младежът явно е бил възпитан - догледа го, изпрати ме, даже още един шанс ми даде /май на "Коса" го замъкнах, което в моите очи, тогава си беше все едно го водя на примиерата на Междузвездни войни 7"
/ и едва тогава продума, че май не сме един за друг. 
