Фаина, разказвай, разказвай 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Бари 
Ама последно, щото сама на себе си си ставам досадна и банална! 
Да ви е ясно - разказвам за ОТИВАНЕТО ми към Гърция миналото лято. За връщането ще разкажа друг път, че и то беше изпълнено с цигани, латино танцьори, глутници... ко да кажа
Предупреждавам, че историята е трагикомична (сякаш повече "траги-"
), но и мааааааааааалко поучителна 
На който му се чете, да заповяда
:
Другия месец ще ви разкажа за пътуването ми до Калофер преди година-две, когато полодиах, щото общинските работници изхвърляха клони, клечки и не знам си още какво в Тунджа 
(действието се развива малко след големите наводнения в Аспарухово, Мизия, etc.) Тогава заплашвах зам.-кметицата , докато тя ме караше да пиша "жалбички" на/срещу кмета. 
Ама последно, щото сама на себе си си ставам досадна и банална! Да ви е ясно - разказвам за ОТИВАНЕТО ми към Гърция миналото лято. За връщането ще разкажа друг път, че и то беше изпълнено с цигани, латино танцьори, глутници... ко да кажа
Предупреждавам, че историята е трагикомична (сякаш повече "траги-"
), но и мааааааааааалко поучителна На който му се чете, да заповяда
:Скрит текст:
Първо да спомена, че Гърция беше избрана съвсем в последния момент, първоначалните планове бяха далеч по-различни, ноооооооооо, както се казва, при мен всяко чудо е за три дни! 
Та, единственото, което знаех, беше, че преди да тръгна за където и да било, трябва да мина през зъболекарката ми, която се намира в Пловдив. От там нататък Ванга жива да беше нямаше да може да ми каже ко ще правя.
Та, реших да си купя карта на Гърция, да не отивам съвсем на сляпо, че много thrill ще ми дойде 
, сядам на една пейка и прецизно започвам да оглеждам близките ГКПП-та . Установих, че Златоград ми е най-близко - тъй кат' го гледах беше долу-горе колкото Ямбол-Бургас, сиреч 100-тина километра, има-няма час 
Звъня на ЖП гарата и ми вдига една изключително нелюбезна жена Не я обвинявам жената, от разговора, който проведохме, надявам се, ще си обясните отношението ѝ 
:
- Добър ден, бихте ли ми казали кога има влак за Златоград?
Когато отсреща чувам сумтене, след което учудващо възклицание: "МОЛЯ?!?!?!??!!"
пък аз:
- Миии... влак за Златоград, хихихи
Когато ми се отвръща:
- Бе, госпожа, Вие наясно ли сте, че Златоград се намира в дълбоките Родопи?!? Аз по география съм учила, че там влакове не минават 
...тогава се усетих каква велика простотия съм сътворила, но все пак, срам-не срам, я попитах де трябва да се обадя, да ми кажат кога има автобус за Златоград
Таааа... вече звъня на правилното място (автогара РОДОПИ) и ми казват, че след има-няма час има автобус за Златоград - последният за деня! Чудесно да го чуя, отивам, купувам си билет и чинно се нареждам да го чакам Да ви кажа честно, тоз билет бая солено ми излезе, аз се зачудих отначало, щот' Ямбол-Бургас е наполовина цената 
, 'ма си викам нашият край може би е по-беден, та са ни съобразили Както и да е - автобусът ДОЙДЕ! Качвам се, настанявам се и се наслаждавам на родопските красоти. 
За мен беше изключително важно да не заспивам, защото идеята беше да отида в Златоград, да пренощувам и на сутринта да обменя малко парички. Важно е да ви съобщя, че мен редовно ме мислят за рускиня, особено лятото на морето и в чужбина, но този ден в Пловдив двама души ме бяха питали , та ето я и третата - жената, която стоеше зад мен в автобуса. Отговарям ѝ, че не съм рускиня, българка съм си и я питам за къде пътува. Не помня какво ми каза, ама не го бях чувала, и ми каза, че ще бъде там в 21ч. (ако предположим, че автобусът е тръгнал в 19ч., защото не помня). Аз ѝ казвам: "лелееееееееее, това е по-далеч и от Златоград 
" (все още бях убедена, че разстоянието е колкото Ямбол-Бургас и че до там се пътува час ), на което жената ми отговаря: "ооо, не, мила , Златоград е доста далеч от моята спирка" едва тогава получих просветление, че се намирам в ДЪЛБОКИТЕ РОДОПИ таааа, на една почивка по пътя се реших да питам шофьора в колко ще сме в Златоград, на което получих отговор: "към 23-23.30"... напраО ми стана лошу , та си викам ще дремна, няма какво да се мъча.
Автобусът наистина пристигна в толкова часа в Златоград. Беше много красиво, осветено, 'ма проблемче - не ми се спи Имах повече енергия от 4-годишно, та реших да зарежа обмяната на парите и направо да се отправя към границата. Нямах идея накъде да тръгна, следвах някакви табели, които ме закараха до абсолютно безлюдни улици (то и разбираемо де, беше полунощ), когато по пътя срещнах един пиян чичко, та го питах "натам ли е ГКПП-то", той вика да, след което разбра, че точно сега на момента съм решила да го изкачвам и почна да ми чете конско, след което му пожелах лека вечер и си продължих по пътя. Като цяло единствената светлина беше лунната и от време на време от нечии насрещни фарове, но аз имах челник и това нямаше абсолютно никакво значение! Проблемът със зловещите звуци, които се носиха наоколо, също бързо го реших - пуснах си mp3-ката и ела да видиш кОпон 
само от време на време, докато се сменяха песните, се чуваше виене, миене и не знам си още какво, нооооооооо това бяха някакви си там незначителни секунди, на кого му дреме?!? 
Стигнах ГКПП-то към 1 и нещо-2, вече и аз не помня, човекът отпред ме упъти де да ида, отивам, давам си личната карта и ми казват "ей натам сте" Дотук много добре!!! Не бях очаквала всичко да мине толкова безпроблемно Преди да мина бариерата си свалям раницата - както ви съобщих в предния пост, беше много тежка и трудно се оправях сама с нея, а там беше удобно, защото имаше висок бордюр, та в този ред на мисли - реших да си среша косата. То верно на нищо не ме приличаше в главата от този челник, пък мога ли да се излагам пред чужденците?!? 
Тъкмо си изваждам четката, сресвам се и около мен нащъкаха всички граничари Тук започва пикантерията. Единият не беше особено приветлив, нещо светът му беше крив ли, що ли, не разбрах, ма голям разпит му ударихме...
Той: Откъде си?
Аз: От България (споменах ви по-нагоре, че този ден трима различни човеци ме бяха питали откъде съм и дали съм българка, та въобще не загрях какво ме пита)
(през това време всички наоколо започват да се подхилкват, но никой не взима участие, дори и този, който знаеше откъде съм)
Той: Ясно е, че си от България, питам те откъде идваш, отговаряй сериозно!
Аз: От Пловдив идвам, но родом не съм от Пловдив
(при което онзи, който ми беше видял ЛК реши да се обади, че съм от Ямбол )
Той: И какво толкова носиш в тази раница, че едва ходиш?
Аз: Е, какво може да нося в личния си багаж?
Той: Според мен всичко можеш да носиш, затова отговаряй сериозно!
Аз: Логично е в личния си багаж да нося лични вещи, но на практика е възможно да нося всичко, включително бомба, затова може да ми проверите багажа, ако искате?
(всички вече се заливат от смях, онзи пуши от ушите)
Той: Щом знаеш толкова, започвай да си разопаковаш багажа.
Сега е редно да отбележа, че раницата ми тежеше приблизително 20кг, защото, не знам и аз с какъв акъл, бях помъкнала има-няма 10-тина килограма козметика, включително лакове за нокти, за коса, 10 кремчета, гримчета и т.н. Дами сте, наясно сте, че тези неща не мога да ги сложа на дъното на багажа, нали?!? Та, започвам да разопаковам, ама едно муууууууууууудниииичко, баааааааааавничко - общо взето преспокойно можех да си отворя мини парфюмерийка на митницата... та, на човека явно му писна и на средата на изложбата ми вика СТИГА ТОЛКОЗ, СЪБИРАЙ СИ НЕЩАТА
После реши да ми дава съвети да не ходя никъде в това време, защото щели да ме изядат вълците, колите щели да ми свирят, да ме отвличат, да ми крадат бъбреците и да ги разпродават на търг в Украйна и не знам си още какво, на което отвърнах: "благодаря за съвета, приемам го" и така тръгнах за Гърция!!! Минавам граничката - изведнъж Луната изчезна , пълна тъмница, нямаше помен от красивата дивотия и влага в България буквално една ограда ни дели, а всичко се превърна в суша, някакви камънаци нападали по пътя - ПЪЛЕН СТРЕС! За момент се запитах дали да не се върна, когато зад гърба си чувам глутница кучета, тези ми ги пуснаха и с'я буквално ни напред, ни назад 
По принцип не ме е страх от кучета, но тук не говорим просто за кучета, а за КУЧЕТА - освирепели и дрогирани 
КОГАТО!!!!!!!!! минава кола!!! трима подпийнали помаци, предлагат ми да ме вземат, аз се съгласявам иииииии така стигнах до Ксанти само с едно-единствено евро, намерено вкъщи от някакво старо пътуване.
Да са живи и здрави хората, които ми помогнаха, а за себе си мога да кажа, че никога повече не минах и няма да мина през златоградското ГКПП
Та, единственото, което знаех, беше, че преди да тръгна за където и да било, трябва да мина през зъболекарката ми, която се намира в Пловдив. От там нататък Ванга жива да беше нямаше да може да ми каже ко ще правя.
Та, реших да си купя карта на Гърция, да не отивам съвсем на сляпо, че много thrill ще ми дойде , сядам на една пейка и прецизно започвам да оглеждам близките ГКПП-та . Установих, че Златоград ми е най-близко - тъй кат' го гледах беше долу-горе колкото Ямбол-Бургас, сиреч 100-тина километра, има-няма час Звъня на ЖП гарата и ми вдига една изключително нелюбезна жена Не я обвинявам жената, от разговора, който проведохме, надявам се, ще си обясните отношението ѝ : - Добър ден, бихте ли ми казали кога има влак за Златоград?
Когато отсреща чувам сумтене, след което учудващо възклицание: "МОЛЯ?!?!?!??!!"
пък аз:
- Миии... влак за Златоград, хихихи
Когато ми се отвръща:
- Бе, госпожа, Вие наясно ли сте, че Златоград се намира в дълбоките Родопи?!?
Аз по география съм учила, че там влакове не минават ...тогава се усетих каква велика простотия съм сътворила, но все пак, срам-не срам, я попитах де трябва да се обадя, да ми кажат кога има автобус за Златоград
Таааа... вече звъня на правилното място (автогара РОДОПИ
) и ми казват, че след има-няма час има автобус за Златоград - последният за деня! Чудесно да го чуя, отивам, купувам си билет и чинно се нареждам да го чакам Да ви кажа честно, тоз билет бая солено ми излезе, аз се зачудих отначало, щот' Ямбол-Бургас е наполовина цената , 'ма си викам нашият край може би е по-беден, та са ни съобразили Както и да е - автобусът ДОЙДЕ! Качвам се, настанявам се и се наслаждавам на родопските красоти. За мен беше изключително важно да не заспивам, защото идеята беше да отида в Златоград, да пренощувам и на сутринта да обменя малко парички. Важно е да ви съобщя, че мен редовно ме мислят за рускиня, особено лятото на морето и в чужбина, но този ден в Пловдив двама души ме бяха питали , та ето я и третата - жената, която стоеше зад мен в автобуса. Отговарям ѝ, че не съм рускиня, българка съм си и я питам за къде пътува. Не помня какво ми каза, ама не го бях чувала, и ми каза, че ще бъде там в 21ч. (ако предположим, че автобусът е тръгнал в 19ч., защото не помня). Аз ѝ казвам: "лелееееееееее, това е по-далеч и от Златоград " (все още бях убедена, че разстоянието е колкото Ямбол-Бургас и че до там се пътува час ), на което жената ми отговаря: "ооо, не, мила , Златоград е доста далеч от моята спирка" едва тогава получих просветление, че се намирам в ДЪЛБОКИТЕ РОДОПИ таааа, на една почивка по пътя се реших да питам шофьора в колко ще сме в Златоград, на което получих отговор: "към 23-23.30"... напраО ми стана лошу , та си викам ще дремна, няма какво да се мъча. Автобусът наистина пристигна в толкова часа в Златоград. Беше много красиво, осветено, 'ма проблемче - не ми се спи
Имах повече енергия от 4-годишно, та реших да зарежа обмяната на парите и направо да се отправя към границата. Нямах идея накъде да тръгна, следвах някакви табели, които ме закараха до абсолютно безлюдни улици (то и разбираемо де, беше полунощ), когато по пътя срещнах един пиян чичко, та го питах "натам ли е ГКПП-то", той вика да, след което разбра, че точно сега на момента съм решила да го изкачвам и почна да ми чете конско, след което му пожелах лека вечер и си продължих по пътя. Като цяло единствената светлина беше лунната и от време на време от нечии насрещни фарове, но аз имах челник и това нямаше абсолютно никакво значение! Проблемът със зловещите звуци, които се носиха наоколо, също бързо го реших - пуснах си mp3-ката и ела да видиш кОпон само от време на време, докато се сменяха песните, се чуваше виене, миене и не знам си още какво, нооооооооо това бяха някакви си там незначителни секунди, на кого му дреме?!? Стигнах ГКПП-то към 1 и нещо-2, вече и аз не помня, човекът отпред ме упъти де да ида, отивам, давам си личната карта и ми казват "ей натам сте"
Дотук много добре!!! Не бях очаквала всичко да мине толкова безпроблемно Преди да мина бариерата си свалям раницата - както ви съобщих в предния пост, беше много тежка и трудно се оправях сама с нея, а там беше удобно, защото имаше висок бордюр, та в този ред на мисли - реших да си среша косата. То верно на нищо не ме приличаше в главата от този челник, пък мога ли да се излагам пред чужденците?!? Тъкмо си изваждам четката, сресвам се и около мен нащъкаха всички граничари Тук започва пикантерията. Единият не беше особено приветлив, нещо светът му беше крив ли, що ли, не разбрах, ма голям разпит му ударихме... Той: Откъде си?
Аз: От България
(споменах ви по-нагоре, че този ден трима различни човеци ме бяха питали откъде съм и дали съм българка, та въобще не загрях какво ме пита)(през това време всички наоколо започват да се подхилкват, но никой не взима участие, дори и този, който знаеше откъде съм
)Той: Ясно е, че си от България, питам те откъде идваш, отговаряй сериозно!
Аз: От Пловдив идвам, но родом не съм от Пловдив
(при което онзи, който ми беше видял ЛК реши да се обади, че съм от Ямбол
)Той: И какво толкова носиш в тази раница, че едва ходиш?
Аз: Е, какво може да нося в личния си багаж?
Той: Според мен всичко можеш да носиш, затова отговаряй сериозно!
Аз: Логично е в личния си багаж да нося лични вещи, но на практика е възможно да нося всичко, включително бомба, затова може да ми проверите багажа, ако искате?
(всички вече се заливат от смях, онзи пуши от ушите)
Той: Щом знаеш толкова, започвай да си разопаковаш багажа.
Сега е редно да отбележа, че раницата ми тежеше приблизително 20кг, защото, не знам и аз с какъв акъл, бях помъкнала има-няма 10-тина килограма козметика, включително лакове за нокти, за коса, 10 кремчета, гримчета и т.н. Дами сте, наясно сте, че тези неща не мога да ги сложа на дъното на багажа, нали?!?
Та, започвам да разопаковам, ама едно муууууууууууудниииичко, баааааааааавничко - общо взето преспокойно можех да си отворя мини парфюмерийка на митницата... та, на човека явно му писна и на средата на изложбата ми вика СТИГА ТОЛКОЗ, СЪБИРАЙ СИ НЕЩАТА После реши да ми дава съвети да не ходя никъде в това време, защото щели да ме изядат вълците, колите щели да ми свирят, да ме отвличат, да ми крадат бъбреците и да ги разпродават на търг в Украйна и не знам си още какво
, на което отвърнах: "благодаря за съвета, приемам го" и така тръгнах за Гърция!!! Минавам граничката - изведнъж Луната изчезна , пълна тъмница, нямаше помен от красивата дивотия и влага в България буквално една ограда ни дели, а всичко се превърна в суша, някакви камънаци нападали по пътя - ПЪЛЕН СТРЕС! За момент се запитах дали да не се върна, когато зад гърба си чувам глутница кучета, тези ми ги пуснаха и с'я буквално ни напред, ни назад По принцип не ме е страх от кучета, но тук не говорим просто за кучета, а за КУЧЕТА - освирепели и дрогирани КОГАТО!!!!!!!!! минава кола!!! трима подпийнали помаци, предлагат ми да ме вземат, аз се съгласявам иииииии така стигнах до Ксанти само с едно-единствено евро, намерено вкъщи от някакво старо пътуване. Да са живи и здрави хората, които ми помогнаха, а за себе си мога да кажа, че никога повече не минах и няма да мина през златоградското ГКПП
Другия месец ще ви разкажа за пътуването ми до Калофер преди година-две, когато полодиах
, щото общинските работници изхвърляха клони, клечки и не знам си още какво в Тунджа (действието се развива малко след големите наводнения в Аспарухово, Мизия, etc.) Тогава заплашвах зам.-кметицата , докато тя ме караше да пиша "жалбички" на/срещу кмета.
Фаина, ти си уникална шматка, с най-добро чувство го казвам. 
Да минаваш границата в полунощ, пеша, с половин тон лична козметика на гърба. Правилно са ти казали хората, че могат да ти се случат всякакви случки, добре, че лудите Господ ги пази!
Сега, естествено, искаме да чуем и връщането!
Да минаваш границата в полунощ, пеша, с половин тон лична козметика на гърба. Правилно са ти казали хората, че могат да ти се случат всякакви случки, добре, че лудите Господ ги пази! Сега, естествено, искаме да чуем и връщането!
Фаина уникална, подсети ме за история в която главни действащи лица са най-добрия ми приятел и негова колежка с която имаха да правят теренно антропологично изследване на място което си изберат в Гърция.
Решават двамата мунчовци, че ще ходят до Кавала (Гърция) за един уикенд да прегледат какво могат да намерят. Тръгват от СФ. с влак до Благоевград, от там автобус до Гоце Делчев и от там пеша до ГКПП-то. Тръгнали нашите с две чанти огромни багаж - еднакви чантите, седнали някъде да си починат свалили чантите, а после съответно и разменили. Малко преди ГКПП-то срещат свои познати които ги качват на колата, на границата ги свалят да ги провеят, нея я пускат без никакъв проблем, но него но. Искат да видят чанта, документи, туй онуй (редовно се случва защото има странни имена за БГ) почва той да вади нещата от чантата най-невъзмутимо, а митничарите почват да се хилят, той си продължава, а те още по силно, обръща се да ги пита какво става и в този момент се заглежда аджаба какво точно вади и какво да види? - прашки, сутиени, рокли... Започнал той да пелтечи, че не били негови, дошла дамата да помага, посмели им се малко митничарите и ги пуснали. Качва се той на колата и продължава след около два километра колата спира и не иска да тръгне, няма бензин. Решават да ходят до бензиностанция той и единия им познат, но без да се усети тръгва със същата раница, стигат там той тръгва да рови за портмоне и отново изсипва гащи, сутиени и роклички, съответно в бензиностанцията отново се заливат от смях. Стигат най-накрая до заветната точка настаняват се и тръгват да обикалят из града, решават да седнат в едно заведение да хапнат, но в мига в който стъпват там, тя се хързулва и пада под очи до близката маса вдигат очи и кой да видят единия граничар от преди няколко часа. Поканил ги пилия яли и после по живо,по здраво се прибрали. На следващия ден отново срещнали същи човек и дамата отново се озовала на пода. Другата част от пътешествието минала без произшествия. Вече на връщане в София ще се разделят слиза той от колата взима раницата прибира се къпе се, ляга и след около час се събужда от викове приятелката му дошла решила да разопакова багажа и какво намира в чантата да онези сутиени, прашки и роклички. От тогава на раницата му пише инициалите и много внимава да не я обърка...
Но пък месец след това си обърка куфара на летището и то отново с женски
уникална, подсети ме за история в която главни действащи лица са най-добрия ми приятел и негова колежка с която имаха да правят теренно антропологично изследване на място което си изберат в Гърция.Решават двамата мунчовци, че ще ходят до Кавала (Гърция) за един уикенд да прегледат какво могат да намерят. Тръгват от СФ. с влак до Благоевград, от там автобус до Гоце Делчев и от там пеша до ГКПП-то. Тръгнали нашите с две чанти огромни багаж - еднакви чантите, седнали някъде да си починат свалили чантите, а после съответно и разменили. Малко преди ГКПП-то срещат свои познати които ги качват на колата, на границата ги свалят да ги провеят, нея я пускат без никакъв проблем, но него но. Искат да видят чанта, документи, туй онуй (редовно се случва защото има странни имена за БГ) почва той да вади нещата от чантата най-невъзмутимо, а митничарите почват да се хилят, той си продължава, а те още по силно, обръща се да ги пита какво става и в този момент се заглежда аджаба какво точно вади и какво да види? - прашки, сутиени, рокли... Започнал той да пелтечи, че не били негови, дошла дамата да помага, посмели им се малко митничарите и ги пуснали. Качва се той на колата и продължава след около два километра колата спира и не иска да тръгне, няма бензин. Решават да ходят до бензиностанция той и единия им познат, но без да се усети тръгва със същата раница, стигат там той тръгва да рови за портмоне и отново изсипва гащи, сутиени и роклички, съответно в бензиностанцията отново се заливат от смях. Стигат най-накрая до заветната точка настаняват се и тръгват да обикалят из града, решават да седнат в едно заведение да хапнат, но в мига в който стъпват там, тя се хързулва и пада под очи до близката маса вдигат очи и кой да видят единия граничар от преди няколко часа. Поканил ги пилия яли и после по живо,по здраво се прибрали. На следващия ден отново срещнали същи човек и дамата отново се озовала на пода. Другата част от пътешествието минала без произшествия. Вече на връщане в София ще се разделят слиза той от колата взима раницата прибира се къпе се, ляга и след около час се събужда от викове приятелката му дошла решила да разопакова багажа и какво намира в чантата да онези сутиени, прашки и роклички. От тогава на раницата му пише инициалите и много внимава да не я обърка...
Но пък месец след това си обърка куфара на летището и то отново с женски
Фифи президент 
А как се оправи без грам евро? И как така чак другия месец ще разказваш? Не може така!!!
За да не е само спам: В събота ще идва дружка на гости. Купувам от магазина разни луканки и мезерлъци както и 6 бири Загорка в кутийки. Казваме си наздраве с приятелката и отпиваме- е няма такава гадост! Ама отврат! При внимателно заглеждане откривам, че съм взела безалкохолна бира 0,00%. Чудя се кой изобщо купува такава бира, сигурно само недогледали шматки като мен.
Е, ок, слязох да купя нормална.
Решавам, че ще запазя кенчетата с безалкохолна бира- малко по малко ще ги сготвя и ги зарязвам на терасата в плик.
Тази сутрин намерих няколко издути, а другите бомбирали. Целия балкон в светло кафяв лед, започващ от заветния плик!
Момичета , ще разкажа някога и за връщането, но да не ви обременявам чак толкова с глупостите си (между другото след пристигането ми в Ксанти, хорърът продължи, но все пак се намирам в BG-mamma и не мога да си позволя да бъда чак дотолкова скандална! )
Бари,
Ери,
Сега се сетих една комична история... да я разкажа? 
Действието се развива преди 2-3г., пътувам от Пловдив за Ямбол. Предната нощ въобще не бях спала, та ми беше уморено, две не виждам. Важно е да отбележа, че когато ми се спи, изглеждам и се държа изключително неадекватно, действията и мислите ми са прекалено забавени (това не ми е присъщо по принцип) и като цяло, ако мина през 4-ти километър, ще ме приютят доживотно. Тааа, чакам на автогарата, автобусът идва и всички пътници очакваме с трепет да влезем, защото температурите са под нулата. Докато чакаме, навън ме заговаря една девойка, да е била 2-3г. по-голяма от мен, но на мен въобще не ми се занимаваше и ѝ отговарях едносрично и нечленоразделно, а когато говорих "нормално", пусках някакви уникално тъпи шеги, придружени с малоумни усмивки... бе, кат' пълния дебил 
Е, да, ама мацката явно ме хареса, пита ме дали искам да седим двете, аз кимам там, ко да кажа, та тъй и става. Тя предварително знаеше, че аз пътувам за Ямбол (а тя за Стара Загора), но не знам защо реши да седне от страната към прозореца, де факто аз бях от страната към пътеката. Опитва се момичето да води разговор, на мен вече ми става досадно, та почвам лека-полека да я отсвирвам то в автобуса едно такова топло, уютно - как да не дремне човек е, да, ама проблем... прекалено е светло, а точно този ден си бях забравила слънчевите очила и ко да прая, ко да прая - вързах си зимния шал на очите и НМЗ (не ме занимавай) междувременно мойта мацка реши да звънне на половината си телефонен указател, включително и на баба си, да я пита дали са сменили плочките в тоалетната 
, но аз и за това имах решение точно в това време учих едни теми и ми беше много важно да имам тишина и спокойствие, в този ред на мисли навсякъде си носих тапите за уши та, свалям шала от очите, вадя тапите, слагам си ги, слагам шала отново и откъртвам яко, докато тази до мен е в неведение и ни знай ко са случва звънна мацката на още няколко номерца, шава известно време, ма накрая и тя се кротна аз вече съм яко откъртила като пор, подпряла съм се на рамото ѝ, но по едно време усещам яко мърдане, будя се и мацката вика: "може ли да сляза?" Сега да кажа, че аз пътят Пловдив-Ямбол съм го минавала завидно число пъти и добре знаех, че в Стара Загора автобусът спира само на автогарата, която добре знаех къде се намира (още бяхме далеч ) Отговарям ѝ сънено, но изключително любезно: "да, разбира се ", като не помръдвам от мястото си Тази вече ей така - 
, усещам, че обстановката се нажежава, но пак казвам - бях сънена и въобще не асимилирах какво се случва , когато девойката решава да мине през краката ми , но чантата ѝ се закача за някаква закачалка и тя яко почва да дърпа През това време аз виждам, че всъщност автобусът е спрял на някаква спирка (досега не беше спирал ), а не на светофар (както аз си мислих ) и че вратите вече се затварят Аз обаче все още не разбирах какво се случва и къде аджеба отива тази , 'ма си викам, щом си тръгва, поне да ѝ пожелая лек ден, все пак стояхме заедно "чао, лек ден ", тя ме погледна , пък аз са чудя ко ѝ става на тая Накрая, като излезе от автобуса, всичко ми стана ясно и се ухилих кат' зелка , а тя, от своя страна, си залепи средния пръст на прозореца до мен 
, докато автобусът потегляше
Весел ден, момичета!
, ще разкажа някога и за връщането, но да не ви обременявам чак толкова с глупостите си (между другото след пристигането ми в Ксанти, хорърът продължи, но все пак се намирам в BG-mamma и не мога да си позволя да бъда чак дотолкова скандална! )Бари,
Скрит текст:
нимоа да не са изфукам... Тъкмо онзи ден един приятел ми прави портрет :
Тъкмо онзи ден един приятел ми прави портрет :Скрит текст: 
Ери,
Скрит текст:
веднага ти отговарям! Имах едно евро , не бях без хич По пътя на стоп ме взе една прекрасна гъркиня, Ева , която ме остави до една автогара да чакам автобус за не помня къде (не отидох там... нямах пари ) Пита ме дали имам пари, аз казах, че имам, защото не се осланям на подаяния , после ми даде адреса и телефона си и тръгна, защото имаше работа - на следващия ден в Гърция имаше референдум (май ) и тя беше не-знам-си-какъв отговорник (чудесна беше ) Между другото точно в това време гърците можеха да теглят най-много по 60 или 70 евро на ден (не помня точно), затова по улиците се извиваха дълги-дълги опашки Още една подробност - това беше ПЪРВИЯТ ГОРЕЩ ДЕН на лятото, до този момент и в България, и в Гърция температурите бяха под нормалното за сезона (предния ден в Пловдив бях с жилетка), нооооо... нещата се обърнаха, когато стъпих на гръцка земя таааа, имах си шише с водичка, но в суматохата го бях забравила в колата на Ева... именно за вода похарчих и единственото си евро - ето тогава вече бях "без грам евро" Да ви кажа честно не се притеснявах особено за парите... питах за разни обменни бюра, казаха ми, че имало в Кавала, аз вече бях 100-тина километра надолу и не ми се връщаше, та реших да си продължа в безпаричие след два-три дни се запознах с един грък, говорихме си и му обяснявах, че ще тръгвам да търся обменно бюро, когато той ми каза, че жена му е българка и ако искам, може да ми обмени 100-200лв. та, така... помогнаха ми
Имах едно евро , не бях без хич По пътя на стоп ме взе една прекрасна гъркиня, Ева , която ме остави до една автогара да чакам автобус за не помня къде (не отидох там... нямах пари ) Пита ме дали имам пари, аз казах, че имам, защото не се осланям на подаяния , после ми даде адреса и телефона си и тръгна, защото имаше работа - на следващия ден в Гърция имаше референдум (май ) и тя беше не-знам-си-какъв отговорник (чудесна беше ) Между другото точно в това време гърците можеха да теглят най-много по 60 или 70 евро на ден (не помня точно), затова по улиците се извиваха дълги-дълги опашки Още една подробност - това беше ПЪРВИЯТ ГОРЕЩ ДЕН на лятото, до този момент и в България, и в Гърция температурите бяха под нормалното за сезона (предния ден в Пловдив бях с жилетка), нооооо... нещата се обърнаха, когато стъпих на гръцка земя таааа, имах си шише с водичка, но в суматохата го бях забравила в колата на Ева... именно за вода похарчих и единственото си евро - ето тогава вече бях "без грам евро" Да ви кажа честно не се притеснявах особено за парите... питах за разни обменни бюра, казаха ми, че имало в Кавала, аз вече бях 100-тина километра надолу и не ми се връщаше, та реших да си продължа в безпаричие след два-три дни се запознах с един грък, говорихме си и му обяснявах, че ще тръгвам да търся обменно бюро, когато той ми каза, че жена му е българка и ако искам, може да ми обмени 100-200лв. та, така... помогнаха ми Сега се сетих една комична история...
да я разкажа? Действието се развива преди 2-3г., пътувам от Пловдив за Ямбол. Предната нощ въобще не бях спала, та ми беше уморено, две не виждам. Важно е да отбележа, че когато ми се спи, изглеждам и се държа изключително неадекватно
, действията и мислите ми са прекалено забавени (това не ми е присъщо по принцип) и като цяло, ако мина през 4-ти километър, ще ме приютят доживотно. Тааа, чакам на автогарата, автобусът идва и всички пътници очакваме с трепет да влезем, защото температурите са под нулата. Докато чакаме, навън ме заговаря една девойка, да е била 2-3г. по-голяма от мен, но на мен въобще не ми се занимаваше и ѝ отговарях едносрично и нечленоразделно, а когато говорих "нормално", пусках някакви уникално тъпи шеги, придружени с малоумни усмивки... бе, кат' пълния дебил Е, да, ама мацката явно ме хареса, пита ме дали искам да седим двете, аз кимам там, ко да кажа, та тъй и става. Тя предварително знаеше, че аз пътувам за Ямбол (а тя за Стара Загора), но не знам защо реши да седне от страната към прозореца, де факто аз бях от страната към пътеката. Опитва се момичето да води разговор, на мен вече ми става досадно, та почвам лека-полека да я отсвирвам то в автобуса едно такова топло, уютно - как да не дремне човек е, да, ама проблем... прекалено е светло, а точно този ден си бях забравила слънчевите очила и ко да прая, ко да прая - вързах си зимния шал на очите и НМЗ (не ме занимавай) междувременно мойта мацка реши да звънне на половината си телефонен указател, включително и на баба си, да я пита дали са сменили плочките в тоалетната , но аз и за това имах решение точно в това време учих едни теми и ми беше много важно да имам тишина и спокойствие, в този ред на мисли навсякъде си носих тапите за уши та, свалям шала от очите, вадя тапите, слагам си ги, слагам шала отново и откъртвам яко, докато тази до мен е в неведение и ни знай ко са случва звънна мацката на още няколко номерца, шава известно време, ма накрая и тя се кротна аз вече съм яко откъртила като пор, подпряла съм се на рамото ѝ, но по едно време усещам яко мърдане, будя се и мацката вика: "може ли да сляза?" Сега да кажа, че аз пътят Пловдив-Ямбол съм го минавала завидно число пъти и добре знаех, че в Стара Загора автобусът спира само на автогарата, която добре знаех къде се намира (още бяхме далеч ) Отговарям ѝ сънено, но изключително любезно: "да, разбира се ", като не помръдвам от мястото си Тази вече ей така - , усещам, че обстановката се нажежава, но пак казвам - бях сънена и въобще не асимилирах какво се случва , когато девойката решава да мине през краката ми , но чантата ѝ се закача за някаква закачалка и тя яко почва да дърпа През това време аз виждам, че всъщност автобусът е спрял на някаква спирка (досега не беше спирал ), а не на светофар (както аз си мислих ) и че вратите вече се затварят Аз обаче все още не разбирах какво се случва и къде аджеба отива тази , 'ма си викам, щом си тръгва, поне да ѝ пожелая лек ден, все пак стояхме заедно "чао, лек ден ", тя ме погледна , пък аз са чудя ко ѝ става на тая Накрая, като излезе от автобуса, всичко ми стана ясно и се ухилих кат' зелка , а тя, от своя страна, си залепи средния пръст на прозореца до мен , докато автобусът потегляше Весел ден, момичета!
Да ви кажа честно не се притеснявах особено за парите... питах за разни обменни бюра, казаха ми, че имало в Кавала, аз вече бях 100-тина километра надолу и не ми се връщаше, та реших да си продължа в безпаричие след два-три дни се запознах с един грък, говорихме си и му обяснявах, че ще тръгвам да търся обменно бюро, когато той ми каза, че жена му е българка и ако искам, може да ми обмени 100-200лв. та, така... помогнаха ми [/spoiler]
след два-три дни се запознах с един грък, говорихме си и му обяснявах, че ще тръгвам да търся обменно бюро, когато той ми каза, че жена му е българка и ако искам, може да ми обмени 100-200лв. та, така... помогнаха ми [/spoiler]А! Ей за тия 2-3 дни ако може да разкажеш, че ми стана много любопитно - къде ходи, къде спа, какво яде и пи без пукнато евро в джоба. И как.
И родителят в мен се разтревожи за същото като кака Сийка Горещо е било, и да си имала храна в 25-килограмовата раница, не става за дни, с водата за 1 евро също няма как.. Не че не съм била подобна шматка и не съм поемала безумни рискове някога, но сега, понеже съм "пораснала", а ти си ми много симпатична, настръхвам от ужас като те чета
Горещо е било, и да си имала храна в 25-килограмовата раница, не става за дни, с водата за 1 евро също няма как.. Не че не съм била подобна шматка и не съм поемала безумни рискове някога, но сега, понеже съм "пораснала", а ти си ми много симпатична, настръхвам от ужас като те чета 