Номинации за най-голяма муня

Сутринта се събудих със запушен нос и възкисело настроение.Естествено подхванах най-близкостоящия-мъжа ми.
-Защо по дявлите си затворил прозореца нощес,знаеш,че ми изсъхва носа и се запушва?Толкова ли не можа да спиш на отворено,зер да не ти умре главата от студ!-просъсквам зло.
-Как ще съм го затворил?Ти го затвори!
-Глупости,не лъжи добитъко!-продължавам аз.
-Вярно е,ти стана към 3 ч. и затвори прозореца,после отиде във всекидневната ,за да се караш на котката!?-отговаря клетника.
А то наистина съм отишла,защото котката си извадила една коркова тапа(обичам да събирам тапи в една кошница) и си играла шумно с нея.Аз съм влязла и съм почнала:
-А така ,Коткинаторе,играй си,вдигай шум,кво ти пука,че някои хора утре сме на работа,за да храним други ХОРА,които си играят посред нощите с тапи!Не можеш да спиш и затва ми тропаш?Ми намери си работа,да се измаряш и да те видя ,как ще ми играеш посред нощите!А ти цял ден крак връз крак по диваните!
Взела съм решително тапата,казала съм лека нощ и съм затворила вратата.Легнала съм си и съм откъртила.Не помнех нищо на сутринта.Тва не ми е за сефте,случвало се е ако заспя следобяд и звънне телефон да си говоря,след това да си легна и пак да нямам спомени.
Сега цял ден има да ме подигава ММ,че съм кисела,щото котката е михлюзин и неще да си търси работа

  почитател на Чудомир?

Моя мъж ми рече да не давам на добитъка (котарака) да спи през деня, че да можел да спи през нощта. Да е уморен га и другите в къщи са уморени и спят сладко.
Моя добитък обикновено вилнее към 3. Почти поносимо е когато гони разни нещица (съборени) по пода. По принцип го е страх от шумкащи торбички и затова през нощта им отмъщава. Най-непоносим е като в процес на гонитбата решава, че е куче - тича и ръмжи.

В този студ спите на отворен прозорец??????? 

Aз по всяко време спя на отворен прозорец.Стига да няма ураганен вятър.В къщата се отопляваме с котел и въздуха съхне от радиаторите и на мен ми се запушва носа.
И нашия котак вилнее към 3-4 нощес,аз рядко го чувам,спя като пън.О и ръмжи-гърлено и зло ако реша да го приближа като е захапал нещо като "деликатес" по неговите критерии.Все едно очаква да му отмъкна олигавената храна и да я ям

Oх, дощя ми се котка . Моят добитък само бълнува от време на време. Тича и ръмжи на сън, а сега съм зверски изподрана, защото я накиснах да "плува", в следствие на което тя се опита да се покатери на главата ми. Драскотините са доста ужасяващи, чак един колега ме попита дали има проблем и да се намеси ли  Казх, че ще запиша следващия урок по плуване на 30 килограмова кучка, която явно се мисли за хамстер.

Тцъ, аз съм.
Сетих се за какво говориш, ама не мислех за това.

Подсети ме за моето героично падане и... яйцата:

Тази зима, в най-големия кучи студ отивам пеша до близкия магазин. След редица упражнения - балетни стъпки, чупки и плахи опити за нормален ход на отиване - реших, че новите ми ботуши заслужават доверие. Напазарувах си толкова, колкото мога да нося /а то не е малко/, взех и от любимите си огромни яйца /с червено оранжев жълтък/, които се продават в плик, по десет.
Дилема нямах, то е ясно: Огромната торба за многократна употреба в едната ръка, а пликът с яйцата в другата.
На връщане първоначално внимавах, ама пуста тежест и дисбаланс ме провокираха да се забързам. И точно на финалната права /около 50 м. от дома ми/, реших да премина заледения участък на шеста...
Пльоснах се епично и до сега го виждам като на забавен каданс - първо паднах на лявото коляно, голямата торба описа полукръг и по инерция се озовах по гръб, на улицата.
Толкова зверски ме заболя коляното, че чак ми причерня и ми се доповръща. Главата и гърба ми не пострадаха, то и ексимос би ми завидял на екипировката, но лежах няколколко секунди, опитвайки се да си поема дъх. Като се поосвестих, първото нещо което видях вместо небето, беше пликчето с яйцата на няма и педя от носа ми.
Станах някак и криво-ляво се затътрих куцукайки до вкъщи. В последствие установих, че яйцата са здрави - до едно!

Коляното ме наболяваше и около седмица ходех като спънат кон, но поне не се поду и не посиня.

И аз 

Да не съм съвсем само оф топик. Излизам да разходя кучето до отсреща в тревната площ. В ръцете ми - ключове, телефон и рулце навити торбички за кучешки "тортички", които трябва да са във висящата "чантичка" на врата на кучето във вид на сърце, ама не съм успяла да ги сложа - последната използвах тази сутрин. То хубаво, ама едно слънце пекнало, кучето рипва да играе, да души и обикаля и хуква към детската площадка, която обича да обикаля в несвяст. Докато ми подскача като заек наоколо, докато се боря да донавия торбичките на рулцето, за да влезе в кучешката "чантичка", изведнъж вдигам глава и го виждам да рови със задните лапи - което е знак, че е снесъл "тортичка" или се кани да я снася.  Бързо се запътвам към мястото и виждам, че жУвотното вече е свършило работата. Ха стига бе, нали сра сутринта???  Ще прощавате за натуралния израз Както съм с всичките тези неща в ръце, се опитвам да откъсна една торбичка, за да прибера резилите, при което изпускам рулцето с торбички, то се развива - докрай!!!! и аз се озовавам с крайчето на предълга лента от торбички в ръката, пластмасова шпулка, на която те бяха навити, ключове, телефон, друга торбичка иииииии... много ядосана на себе си . Награбвам как да е лентата от торбички, за да мога да прибера "тортичката", след което продължавам със забита към земята глава да навивам торбички. Навивах през следващия половин час и хем ме беше яд на мене си, хем ми беше много смешно.  Можеше да си взема якето, да кажем, и всички тези неща да са по джобовете, например.

Мернах малко по-напред боядисване и се присетих за моя мунщина. Специално идвам на гости при кака - с цел боядисване. Ама за на бързо, за 2 дена, та с 1 чифт бели дънки. Работни дрехи - тя ще осигури. Мажем, бришем, за финал един радиатор с оранжева блажна боя. Приключваме, преобличам се като за потегляне и за добре свършената работа паля една цигара, облягам се доволно към прозореца и.... панталоните ми стабилно залепнаха за прясно боядисания радиатор. Бях като оранжева зебра - да се смееш ли, да плачеш ли! Ама нямаше какво да правя, така си пътувах 3 часа във влака почти без да ставам да не ми се види раираното д. и току подръпвайки един дълъг суичър... 

  Ох, това с боята гадно. Напомни ми за една случка, когато бях преди много време мунче-чавдарче. Имахме манифестация за 1-ви май от училище, и след манифестацията решихме да тичаме надолу по някаква улица, доста стръмна. За къде и защо не помня. Облечени в ризки, сини връзки, чорапогащници, плисирани черни полички и шапки с лъвчета отпред, като едни истински лъвчета започнахме да тичаме с всичка сила, аз по тротоара. Докато пред мен не изскочи една варница, бая голяма, пълна до горе с гасена вар . Нямаше време да отреагирам и с един лъвски скок директно във варницата . Та се прибрах "варосана" и отворих работа на майка ми за деня на труда.

  И една прясна случка от няколко седмици с муня-ромка. Историята не е смешна.
  Отивам във Фантастико (верига магазини, за тези които не знаят) да пазарувам. Там има едни места, безпризорно оставени с най-различни печени хлебчета. Взех си аз от любимите ми с кашкавал и съм се отдръпнала на около 2 метра назад и мисля какво още да купувам. Докато мъдрех покупките, пред мен спира въпросната муня, но  с гръб, носейки също едно пликче с хлебчета и преспокойно си чупеше от тях и ядеше. Застана пред хлебчетата и явно искаше да си вземе още за вкъщи, че тези скоро щяха да свършат с темпото, с което ги ядеше. Започна съвсем внимателно и бавно с пръсти да опипва тези, от които току що си бях взела аз със щипка и да ги стиска и да ги подмята, та да се увери, че са мекички и пухкави. Като видях това нещо, направо побеснях, но я попитах съвсем учтиво:
  - Извинете, Вие защо опипвате хлебчетата с ръце?
  На нея и стана тъпичко от факта, че е хваната в крачка (то тази реакция им е в кръвта), но не се засрами, а се обърна и ми заяви:
  - Аз нищо не съм пипала! -отсече тя.
  - Защо лъжете? - казах аз.
Продължи да упорства:
  - Не, не съм!
  - Как да не си пипала, нали те видях! - минавам вече на ти. - Защо пипаш хляба?
  - Не съм бее, а ииии на мен ръцете са ми чисти! - фръцна се и си тръгна.
   Казах  за това на касиеркара, тя се разсмя. Голяма забава! Попитах я дали е наясно какви зарази се носят по този начин. Обеща да постави въпроса пред когото трябва. Но едва ли. Не съм видяла да са направили нещо по въпроса. Факт е, обаче, че любимите ми хлебчета са вече мираж. Не си купувам повече от безпризорно оставени неопаковани храни.

Като прочетох по-нагоре постовете и се сетих как преди време седнах на една пейка да кърмя малката и се оказах с омацана с червено червило рокля. Някой (тинейджър ) беше решил да се позабавлява, като омаца така цялата пейка, та да си изглежда че такъв й е цвета.

Иначе и аз да се изтипосам с мунска постъпка... Един ден отивам да взема малката от училище и както обикновено разбира се си вземам и телефона. До тук всичко точно. Прибираме се, забравям да си извадя мобилния от якето и така си караме цялата вечер, докато не идва време за лягане. Синът ми вече е почти готов, само не знае къде му е телефона. Тук телефон, там телефон - няма го. Аз съответно назидателно го упреквам и хайде от мен да мине да му звънна от моя. Вземам си моя, звъня и се ослушваме - идва звън от гардероба, където обикновено не стои неговото яке. Отваряме и.... ми звъни от джоба на моето палто.  В бързината, вместо моя телефон бях взела неговия - а те са си различни, само по цвят си приличат, но...

Аз ги дебна и като дойдат с нови хлебчета, грабя Хем топли, хем неопипани.

С боя имам само една случка като малка. Мама ми купила Убаво костюмче - къси панталонки и тениска, красота (материята... някакъв мек хавлиен плат, поне на мен ми мязаше на такова).
Разхождаме се в Борисовата с някаква приятелка на майка ми. Аз съм уморена, но по-скоро - отегчена. И преди в потрес и двете да ревнат "Внимавай!" аз реших да си почина на прясно боядисана бяла пейка. После ходих със сини панталонки и бяло дупе. Майка ми положи кански усилия да го изчисти. Не помня дали имаше успех.