Номинации за най-голяма муня

Тръгвам тази сутрин да си боядисвам пъдпъдъчи яйчица за украса.
Затоплям водата, подготвям си купичките, разтварям боите и тъкмо да пусна първото яйчице се усещам, че не съм ги сварила. 

И една приятелка муня.
Снощи сме се събрали с още едно приятелско семейство. Мъжете се развихрира в кухнята и приготвиха патешко магре с  портокалов сос и ние да не останем по-назад си говорихме как следващия път ще им приготвим някакъв по-засукан десерт.
Сещам се аз за темата във форума за шоколадовите кошнички и започвам да им обяснявам как се правят. Обяснявам с какъв мус ще ги напълним и т.н
Накрая моята приятелка казва: "Е откъде ще вземем такива балони?"
Мъжете избухват в смях и съответно я питат: "На теб това ли ти се стори най-сложното в рецептата?"

Нямате трити постове. От тази тема имате два изтрити
1. Цитат е мотикони
2. Емотикони
Нормално е да са изтрити.

AnMary, нещо такова, как да го коментирам освен с хилещи се човечета 
Помислих, че коментарът ми е махнат, защото съм се смяла на попа 
един виц за мюсюлманите беше махнат, а беше забавен, затова реших, че е махнато за попа
Обещавам, че вече ще слагам и думички 

Еххххххххххххххххх Здравейте, бре!

Това, което разказвам, са истории от последните 3-4 дни. Действието се развива в любимото ми БДЖ.

Аз като цяло съм малко нервен и припрян човек... всъщност съм много спокойна, но що се отнася до чакане... мно'о зле! Много трудно издържам пътуване на дълги разстояния. Мине ли един час почват да ме гонят Карастанчовите... Иначе съм много (прекалено) контактен човек, но предпочитам да пътувам сама в купе (както всеки друг ), ама не за друго, а защото през целия път не мърдам от прозореца. В крайна сметка, ако се окаже, че трябва да пътувам с хора, излизам в коридора и там си стоя на прозореца. Иии сега - качвам се на гара Ямбол, пътувам за Пловдив. Първоначално влязох в купе при някакво момче (скинар), поздравих го там, той си махна качулката, потърка се по главата и ми отвърна. Това някакъв знак ли беше, не разбрах, ама след малко се натресоха някакви селски олигофрени (съграждани ), които преди това бях чула да ругаят, пък аз съм интелигентен човек и не търпя подобно поведение, та затова тръгнах из вагоните да си търся ново място. Намерих! - едно чудесно девойче, което беше самичко Влязох, оставих си нещата и ѝ казах: "само си оставям багажа, няма да Ви досаждам" и си излязох в коридора на прозореца. Стоях там няколко минути и то взе, че заваля, та се наложи да се прибера при нея. Заговорихме се там, питахме се коя зодия сме, тя каза Везни, аз ѝ казах, че съм Стрелец и двете констатирахме, че много добре се разбираме иии по едно време влакът спира и се качват една дама и двойка бизони - момиче и момче. Момчето не беше бизон, но момичето... и под бизон нямам предвид външния вид изключително грозно държание, чак на мен ми стана неудобно, нооо... Обаче мойто девойче нещо спече и почна да си гледа телефона и аз  . Тя седеше срещу мен и по едно време я ръчнах и ѝ казвам: "хихи, виж, имаме почти еднакви телефони ", при което тя само се усмихна и пак се заби в телефона. След още малко време пак я ръчнах и ѝ казвам: "ти каква музика слушаш?", при което тя: "миииии...", аз: "хубава, нали?!? аз още като те видях, предположих, че е така ", тя вече беше така , дамата до мен вече си се подхилкваше, а двойката бизони сумтяха в недоумение както и да е, отвърна ми: "ами то всеки си мисли, че слуша хубава музика..." и аз ѝ казах: "хихи, така е, съгласна съм" Мина още малко време и вече почнах да се отчайвам, наистина не знам какво ѝ стана, щото отначало толкова хубаво си говорихме, пък тез като влязоха И реших да я питам: "ти откъде си?", "от Добрич". СЕГА! да отбележа! Аз в Добрич съм била само веднъж (иначе доста пъти съм минавала от там) и то не за друго, а защото си купихме диван. И, разбира се, нямаше как да не се възползвам, та: "хихи, ами ние веднъж си купихме диван от Добрич ", при което дамата вече цвилеше, бизоните бяха , а пък момичето не знае какво се случва, затова и реших да продължа: "ами да... защото баща ми е от Варна...", на което тя отвръща: "и във Варна няма ли дивани?!?" Така де, след това се отказах... но мислих да продължа разговора, като изтъкна, че впечатленията ми за Добрич са за много хубав и зелен град и че диванът също е зелен... Все пак се отказах де...

Държа да отбележа, че аз много трудно си харесвам някого и току-така не заговарям в БДЖ (след няколко куриозни случая, като например един дядо, който ме тероризираше дълго време след това (по телефона) , или пък една луда, която искаше да ѝ помагам да бяга от тях ). Та този път май аз се превърнах в лудата...

А предния ден пътувах от Пловдив за Ямбол и там в купе бях с някакво момиче, дето явно си ме хареса и само ме гледаше, та накрая нещо се заговорихме. То взе, че се оказа, че и тя е от Ямбол, та бяхме после и заедно в автобуса и дори реши да слезе на моята спирка И накрая ми казва (тъкмо преди да се разделим): "аз съм Мария между другото", "приятно ми е, Фаина", при което продължавам: "ако искаш, може да разменим някакви контакти" и тя тъкмо вади някакви неща, при което аз: "ама не сега другия път като се засечем във влака за Варна " (тя каза, че учи във Варна )

Моя мунска милост днес изсипа цяла торба с домашна маруля и спанак (+ много пясък) в коша за пране     Зад нас има един магазин от голяма верига, все от него пазаруваме и повечето найлонови торби са ни еднакви( непрозрачни). Мъжа ми си ги ползва да си носи работните дрехи в тях. След работа винаги ги оставя върху пералнята в кухнята, аз да реша в кой от 4364858-те коша за пране да ги сложа.
Вчера бяхме при баба му, и ни напълни жената от градината цяла такава чанта зеленинка. После вадих от същата чанта да правя салата, а мъжа ми спаначена супа. По навик е оставил торбата на пералнята, аз аз по навик сутринта я грабнах и понесох към коша в спалнята. Че защо пък да погледна вътре? Мъжа ми от 4 дни не е ходил на работа, ама това са подробности 
Едно 15 минути пощих прането 

Аз изпратих детето на плуване с торбичката с палците и туфлите за балет. 

Мрънкам за една малка раничка на ръката. Мъжът ми се сеща за нещо и казва: Абе, в България продават един Кремвирш Невски, много помага, ще се мажеш с него. Аз: Моля? Той пак повтаря Кремвирш Невски. Аз започвам да се ядосввам, че ме взема на подбив с нек`ви шегички и не проявява емпатия. След 10 мин. джафкане и тирада от моя страна как омаловажава болежките ми, стана ясно, че той говори за Крем Вишневски. А кренвиршите са били само в моята глава.

Не са смей - един кренвирш семейство разваля! 

От друга страна: щом си опитал кренвирш, опитал си ВСИЧКО!

Муня става сутринта, муня пие кафе и знае, че трябва да прави нещо много важно. Муня обаче не се сеща какво е то. Пускам пералнята, пускам сушилнята, но не е това. Храня дете номер 1, после номер 2 и мисля кое беше важното нещо. Приготвям се за разходка, но първо ще храня децата за обяд да не ми врънкат за боклуци по пътя. Ами като отворих хладилника Мунята в мен се сети, че щеше да готви боб. А той прилежно си ме чакаше накиснат от вечерта. Ами навън ядохме, а боба го творих за вечеря.

Прясна случка от сутринта.

Ставам за работа, ама адски ми се спи и си подреждам в главата задачите преди да тръгна. Сещам се, че снощи пуснах пералня и викам да я просна, отивам и гледам дисплея мига следователно пералнята е заредена, но не съм натиснала бутона за старт  Решавам все пак да я пусна и за 30 мин. ще свърши и ще просна, пускам и отивам да хвърля боклука. Хвърлям в казана и шише от течен прах и си мисля, как праха свърши преди почивните дни и трябва да купим нов. Преди да тръгна вадя прането и почвам да простирам, но нещо не ми е наред ... Еми да изпрала съм дрехите без прах за пране  Та така, довечера се надявам мунята да изпере най-накрая тия дрехи, че ми писна!

Отивам вчера вечерта на пазар. Навеждам се в коридора да си обуя маратонките. Ушите ми се разбучават и започвам да си мисля "ето защо възрастните не се навеждат га се обуват"
Изправям се и тръгвам. Едната маратонка определено е моята - синя с искрящо жълти връзки, но другата не е - синьо-зелена с искрящо розови връзки
Маратонките са на една и съща фирма, но се различават по цвят, форма, връзки,...

Много съм зле и аз. Три пъти прочетох изречението, за да разбера каква раница дето се носи на ръката искаш да си купиш. На кремвирш невски обаче се усетих за какво става въпрос

Реших, че ще дам шанс на скъсаните си балеринки като ги залепя с моментно лепило. Олепих се цялата, 3 пъти залепва за подметката, едва се "откъснах", сега съм едни черни петна по палците и показалците. Но най-неприятното е, че съм успяла да си залепя израсналия маникюр за самия пръст, не знам как да го опиша с думи, но е изключително гадно усещането, все едно ми е гипсиран пръста

Fervor, намери начин да почистиш кожата си максимално много. Част от лепилата я изгарят и освен с черни петна, може да се окажеш с разранени пръсти от химическо изгаряне.