Номинации за най-голяма муня

Май няма,,..онзи ден в метрото, малко преди да затворят вратите едно момиче изскочи, грабна чанта с лаптоп и се върна...така хубаво щеше да го забрави на перона.

Annabelle*  
С глас се смях.

Мисля, че не съм разказвала тази случка. Беше още доста хладно. Приготвям се за работа. Обувам си ботите. Те са с леко повдигната подметка, стигат до над глезена, от вътрешната страна с цип по цялата височина. Вървя си аз по улицата, но нещо не ми е удобно. Едната бота почти ще я събуя както вървя. Ех, мисля си аз, поредните скапани обувки. Стигам до работа. Естествено, чак като стигна ще си гледам ботите... Вървяла съм през целия път с разкопчана обувка.  

Днес в един лъскав магазина за бани си разбих носа в едно стъкло. Така беше лъсната стъклената преграда, че въобще не я видях 

Е не съм сама.
Днес не ми е ден .Първо сутринта половин час търсих допълнителна информация по една тема и накрая записките се оказа че са останали в къщи.То не че ми остана време ама да не бях ставала рано.После гледам че сина ми си е забравил дрехите за физическо и му звъннах че на път за работа ще мина да ги оставя.Занесох ги и тръгвам към спирката виждам автобуса и се опитах да мина през съклото да кажем че за първи път хващам автобус от там, ама не ...Вече в автобуса се сетих за забравените записки. Вече съм в къщи и се надявам остаъка от деня да мине добре.

 

От една седмица се каня да пиша, че ще забравя, и ето, че сега имам време.

Действието се развива преди 10+г., с баща ми крачим бодро (отивайки или връщайки се от магазина на Левски) пред НДК-то на културата Първо да кажа: човекът не беше кой знае какъв любител на телевизията, особено на българските канали, та в този ред на мисли не беше много наясно с българската журналистика... за разлика от майка ми, която години наред ме изтезаваше с гледане на български канали с политическа насоченост В този ред на мисли бях наясно с лицата на голяма част от родните журналисти, въпреки че от политика никога не съм и не смятам да разбирам Та, вървим си с баща ми пред НДК и кого да видим?!? - Мартин Карбовски! Бутам го баща ми, почти изпаднала в делириум, като че ли кой знае кого съм видяла, и го карам да ме снима с него, че да показвам на мама Баща ми, разбира се, хал хабер си няма какъв е този, но пък се съгласява, кво да ме прави Отивам аз - той, Мартин, буташе или караше (наистина не помня) някакво колело, - и му казвам: "може ли да се снимам с Вас? ", на което отвърна с някак много учудена гримаса, ама вика: "да, може", а баща ми от няколко метра приглася: "фенка, фенка" и Благодарих му там, той пак така учудено каза "моля" и се разделихме. Минаха се няколко седмици, прибираме се във Варна и сега ще качвам снимките на настолния компютър, вадя тази с Карбовски и нещо какво се замислих да проверя в Гугъл за него... пффффффффффффф, нищо общо Единственото нещо, по което си приличаха, бяха козята брадичка и очилата. Моят Мартин беше с около 20кг надолу, имаше обеци по ушите, ако се не лъжа, татуировки по ръцете и на всичкото отгоре беше с шапка с козирка! Нямам идея как съм го "разпознала" след цялата тази дегизировка, явно от малка имам набито око (изключително лош физиономист съм ), но поне сме му направили кеф на човека... надявам се...

Днес едно мрачно и противно-усилно време.Решавам да изляза и да прибера покривката от масата в градината.В градината заварвам коткинатора откраднал вакуумирана скумрия с опаковката.Започвам да се карам със сериозен тон как така не се прави и веднага да иде да върне скумрията.Отдолу се чува едно Мау.Питам пак:разбра ли ме хубаво,жувотно такова?Пак едно Мау.Голямото дете ме гледа и вика: Знаеш,че говориш с котка нали?- и цъка съчувствено в стил не ти е добре...
Разгеле свил скумрията на една съседка през 3 двора,та купих нова и я върнах.Как успява да ги краде тия неща направо нз.
Тая котка е определено недобре,обича да лочи и тайно бира,само дебне да оставя чаша без надзор и е там.Предната седмица пека пържолки на двора,отпивам бирица,докато обърна пържолите онова навряло главата в халбата и лочи!Що подигравки отнесох,че си го заслужавам,като не съм му донесла чаша и на него не е истина!

Наливай по две чаши, една по широка са котьо...

Турям и вече в една капачка от буркан.Да не се отпуска да ми пие в работно време!Замязала е на Джак Ръсел по размери тая котка,9 кила е.Вярно породата е едра,ама чак ми се струва множко.

Че котката си осигурява мезето - от теб само пиенето  .
И нашето куче не подбира - бира ли, твърд алкохол ли, кафе ли... за храната да не говорим. Безотказен, като черна дупка засмуква и поглъща всичко.

Пак тънко си минала - с глътка бира, а можеше да е цяла пържола 

В неговите очи си неблагодарница, да знаеш - той ти е донесъл скумрия, от твоя страна се очаква биричка

Еее,аз винаги му давам от каквото ядем.Става ми гузно да ме гледа как ям и да се облизва.Яде основно мръвки,манджи твърдо не,обича и моцарела.Няма да си забравя пълния с обида поглед когато му дадох парче лионска наденица.Помириса я и се врътна.Брей седя докато изсъхне тая наденица и я хвърлих.Преди купувах чат-пат ако поиска някое дете,откак видях,че котката едва не ми се обиди кръвно като й дадох не съм купила повече.Явно не става за ядене.Нещо не го ли яде коткинатора за мен е пълен боклук и не го взимам повече и за нас.Ще ни изтровят с тая храна ей,сумати пари струва и накрая и животно неще да я яде.

И ние като имахме котак и той не кусваше колбаси, ни луканка, ни шпеков салам, кренвирша го буташе  и го търкаляше като топка ...знаят животните кое е храна и кое боклук. Лека му пръст много умен беше.

Снимка, снимка!

http://prikachi.com/images.php?images/526/8801526U.jpg
Нямам в движение когато тича из градината,но ще направя.Тази е любимата ми,така реагира като му се карам,добавя и Мау.

Пу пу, много свеж , и не му личат килограмите.

Тръгнали сме днес с щерката да прибира малкият от тренировка. На уличните стълбове има залепена някаква обява. И двете сме без очила и щерката пита за какво е обявата. Казвам ѝ, че най-вероятно е загубено куче. Тя обаче мрънка, че иска да знае...
На вторият стълб решавам леко да се приближа и да видя.
Мернах бегло снимката и заявих
- Заек!
Веднага ми мина мисълта "е хубаво де, как могат да загубят заек?". Вгледахме се по-внимателно - оказа се куче все пак. Но снимано отгоре... а на мен в първият момент даже и морков ми се привидя 
Щерката започва да разпитва
- Е че то тук какво може да се загуби?
- В квартала ли? Кучета, котки,...
- Котките не излизат. Виж нашия Харо как само вкъщи си седи.
- Има котки, които излизат. Даже и на каишки ги разхождат.
- Значи можеш да си изведеш и заека на каишка. И да го загубиш... Докато блееш ще си прегриза каишката и дим да го няма...