Номинации за най-голяма муня

Хм, на мен ми се случи в родилното да не мога да си спомня името на едното си бебе. Идва една позната лекарка да ме види, честити ми близначките и ме пита как се казват. Втората е на баща ми, сглобих и името, ама на първата като не помня как беше извъртяно  Накрая изцепих "Беше нещо с М, но не помня комбинацията сега"  , обезболяващите след секциото доста ми бяха размътили главата 

на мен в болницата все ми се причуваше, че ме питат “как се казваш?", а не “как се казва (бебето, детето)?" и съответно все си казвах моето име. 

Олекна ми, не съм само аз толкова завеяна. В родилното все се замислях как се казва малката като ме питаха лекарките.. а разбира се аз избирах името  
Още една случка с мъжа ми вече. Като станахме гаджета бившата му приятелка още го търсеше, уж само приятелски. По едно време той я отряза и тя спря да му пише. Единия ден ми вика я ми виж телефона дали еди кой си ми е звънял. Цъквам да светне дисплея и гледам смс от нея "идвам след малко" и аха да си отворя устата да почва скандала, нали уж не се виждал с нея и решавам да помисля няколко секунди и се усещам, че това аз му го пратих преди да ида в тях (ние с въпросната сме адашки)   На косъм бях да повторя простотията си като с предното ми гадже.. ама пусто като паля бързо  

И свеки така веднъж, отиваме до нейната работа с брата на ММ и тя говори със свекъра по телефона и му казва: "Току що влизат ----- (моето име) и ....ох ....това бее....този...уфф...." и така известно време, в което време той седеше и гледаше хем обидено, хем тъжно, а аз се спуквах да се подхиклвам

Вие пък...
Аз що следродилни изцепки имам,книга могада напиша..
Аз цяла година,че и повече, да не кажа и две,не можех да запомня рожденната дата на детето.
Понеже беше планирано със следена овулация и пр,буквално на третата седмица от зачеването знаех,че съм бременна,както и бях пресметнала термина.
Отидох при точно определна лекарка защото исках секцио.На първия преглед още след като потвърди бременноста говорим за това.И се разбираме датата да е 1,а термина беше за 7-8...Обаче малкото ме изненада два дни преди 1 -ви и ми изтекоха водите,та прочее се роди по-рано,а аз цели 9 месеца чакам заветното 1 -во число!
И почти до втория му РД,като ме питаха кога празнуваме,аз казвах 1-ви,вкл. и за първия му РД като каних вуйна ми и бях казала така.Чак като тя ме попита защо тогава а не на 2* дата,чак тогава зацепих кви ги говоря..
Беше на около месец,може би 4-5-6 разходка да ни е било,не помня,ама съвсем в началото като почнахме да излизаме,и до нас има голям парк,та там ходехме..Минавам до пазара,който е до парка непосредствено,пазарувам,и слагам нещата в багажника на коликата..После бебока заспал,аз съм си блеяла и по едно време решавам,че трябва да се прибирам.Ставам,тръгвам,стигам до края на алеята,сигурно 30-40 м и се чак тогава се сещам,че нещо ми липсва...Е,върнах се,взех си го,той кротко си спинкаше милия..Но ако трябва.да съм честна,онова което се сетих,че ми липсва,бяха покупките...
После пък се опитах да изпера дрехите във фурната и се усетих чак като не успях да намеря отделението за прах..И не детето цяла купчинка бебшки дрехи,изпрани и сгънати,чинно прибрани в хладилника до една торба със зелен лук..
Когато трябваше да го нахраня за първи с биберон,хич не се сетих да вдигна шишето нагоре,а то с тези 20 гр. мляко в него,нали се сещате,бебока колко въздух е глътнал,докато зацепя...
Като ревнеше и аз виках "майко,бебето реве"...Като,че ми е братче..
Абе въобще..първите три месеца,толкова бях оглупяла,че се чудя как съм пресичала по сфетофарите...

Охххх

Какво?, довърши ме с последното изречение.

Аз се впечатлих най-много от това. 

Ми нашите бяха възрастни и инвалиди и само аз пазарувах.Тва да не мъкна поне една торба с нещо си,беше непознато и странно усещане..
Пък с количка и бебе не бях свикнала..
Но,поне се убедих каква велика сила е навикът...
Както и хормоналното разтройство де..

Синът ми, е на 30години!!! Преди седмица, го виждам, без да очаквам, че може да се срещнем, точно на това място. Той ме вижда, и казва "О, ... (името ми, умалително-така ми вика от малък) какво става?" Аз поглеждам младежа, и започвам да се чудя  , от къде ми е познат, пък и името ми да знае. Гледах го втренчено, мислих, мислих, и като ме попита нещо друго, се сетих, че е маминия златен. За протокола- не очаквах да го видя. Някак си ми стана срамно

О, какви истории имало тук, а аз се притеснявам, че за всяка родителска среща питам детето в кой клас е. 

Ох, леле!
Като сме започнали....
То не знам дали е за тук или за някоя изтрещяла тема другаде, ама аз понякога имам едни такива дежа-вю-та, когато за секунди не знам дали въобще имам дете 

Всеки луд с номера си Смея се с глас на ваш гръб

Е не 

Моята майка преди няколко години, аз още нямах 18 и ще ходим на лекар, заради неин здравословен проблем. Влизаме при докторката и тя и мама муня провеждат следния разговор:
- На колко сте години?
- 17!
- Не детето госпожо, вие на колко сте години?
- Е 17 де...
А аз умрях от смях, на третия път, който я попитаха я побутнах да се усети...