Номинации за най-голяма муня

Като има дума за  алкохол
Имах приятелка преди години, много интелигентна жена, работеше в Министерство и  обичаше вермут. То и аз го обичам де.  
Бяха онези години с всичко скъпо и трудно да се купи
И ходехме до "Метро", помните нали? , купувахме на едро и на промоция
И тя си купила жената 5-6 бутилки вермут, за склад.  Но по някаква причина , чистила мазето на къщата и заедно със старите бутилки изхвърлила и ветмута в контейнера.
Тя отглеждаше сама детето си, самотна майка. Сина й е бил на 12-13 години някъде , живееха в наследствена къща в кв.Иван Вазов, познава я целия квартал, там е отраснала самата тя.
И ми разказва следното:
"Сещам се вечерта че съм изхвърлила скъпоценните бутилки и се плесвам по челото.
Вземам сина ми, нали е тъмно, уж няма проблем, отиваме при контейнера и вдигам леко сина ми да погледне там ли са кашоните
Той се навежда вътре ,.... вади някакви неща..... дърпа бутилките с алкохол
Аз щастлива, че са там и ги държа в ръце вече, вадя ги и ги разглеждам
Обръщам се и виждам един съсед зад гърба ми,  който е видял сцената, как със сина ми ровим в кофите за бутилки с алкохол
Какво да му обясня  Само казах "Добърррр вечер !" "

Такааа, пък като стана дума за ровене в контейнери...
Миналата пролет излизам за работа. Настроението ми е приповдигнато, птички пеят, пчелички жужат, слънце грее. Пълна идилия. Аз съм си извикала такси, но преди това отивам към контейнерите да изхвърля една торба с боклук. Освен нея нося и малка торбичка, в която съм си сложила калъфа с диоптричните очила, тъй като бях със слънчеви. Стигам до контейнера и супер енергично хвърлям боклука. И в този момент замръзвам на място - няма ми торбичката с очилата. И как да я има като съм я метнала заедно с боклука. Поглеждам в контейнера, а той за мой ужас съвсем празен и моята торбичка се мъдри на дъното. Огледах се наоколо с надежда да открия някой мачо, готов да ми съдейства. Ни мачовци, ни бабички, ни кучкари, пълна пустош. Решавам, че ще се набера на контейнера, с риск да падна в него. По едно време вече краката ми стърчат отвън, но никакъв шанс да достигна торбичката. Викам си сега като дойде таксито дано да е някой снажен шофьор, че да ми помогне. Таксито идва, аз махам с ръце, че да спре при контейнерите. Излиза един сладур кинта и двайсе. Дорева ми се! Казвам му набързо за проблема, човекът направи бърз оглед на кофата и поклати глава. Реших, че положението отива на зле, но шофьорът измъкна изпод седалката си един винкел и успя да го промуши през дръжката на торбичката. О, небеса! За малко да го разцелувам. Ми все пак очилата не бяха никак евтини, а и бяха нови. Но това не пречеше след няколко дни да ги забравя в друго такси и това вече беше краят им.

хих, пак си имала късмет да не влизаш в контейнера.

Аз безвъзвратно изхвърлих торбичка с фотоапарат и други нещица. Сетих се след час-два, но беше късно, явно бяха минали "инспекторите"...

Моя позната си е забравяла лаптоп в такси, ама са ѝ го върнали после.

И още една мега муньовска история.
Тръгвам с такси на работа, късна пролет е. Сутрин обикновено си взимам връхна дреха, която в повечето случаи нося в ръка, понеже директно се качвам в таксито и няма за кога да ми стане студено. Въпросният ден стигам до офиса, сядам на бюрото и ме връхлита страшна паника - коженото ми яке го няма. Шок и ужас отвсякъде, явно съм го забравила в таксито, няма къде другаде да е. Идея нямам кой е номерът на таксито, тъй като прилежно трия всеки един получен смс, щото мразя да ми се пълни телефона със съобщения. Почва се неистово издирване на телефони. Цял ден говоря с диспечери, намират ми таксито, но не - шофьорът не е намирал яке. Разбира се, някой ми го е откраднал. (Аз винаги се возя на задната седалка.) Прибирам се вкъщи вкисната на макс, тряскам врати, тегля майни на целия свят, пустиносвам всичко живо и най-вече късмета си. И в този драматичен момент погледът ми се спира върху портмантото, където фокусирам коженото ми яке, най-невинно окачено на закачалката. Направо ми идеше да го метна през прозореца и да си шибна два шамара. Не че ми е виновно якето, ама цял ден истерии за едното нищо.

Бях готова да заложа, че през цялото време е било на теб, облечено

Заговорихте за контейнери..
С няколко мацки излизаме от задната страна на един бизестен,да пием кафе.Вътре ни бяха магазините..Кукваме на изхода,а точно пред него имаше контейнери.
Пред тях стои малко цигане със стара бебешка количка пълна с вехтории.
По едно време от контейнера с финес изскача млада циганка обута в бял!!!! панталон,и понеже изскочи набирайки се на ръце,задника и обърса ръба на контейнера..Мале,как се изцапАх!изрева мангалката а ние останахме в ступор от гледката..

Снощи се приготвяме за баня на бебче каката при нас в готовност да помага(по скоро да се плискат с малкото).Обаче преди това искам да проведа един много важен телефонен разговор.В същият момент писвам,че ми няма телефона забравила съм го на вторият етаж....каката да тича да го вземе...Еми не телефона ми беше на ухото и набирах така важният човек за разговор,но едва когато  даде сигнал се усетих.Напоследък има някакви смущения с обвхвата на Виваком в София и областа и поне 30 сек на моменти има както не дава никакъв сигнал.

Това вече щеше да е за диагноза!

Аз като обяснявам, че винкело е ултимативното решение на всеки проблем, ме гледат странно!

Моят лаптоп остана на летището в Лондон. Станстед е ужасно за мен летище, защото имам два км от проверката до гейта, който ми трябва. И типично за мен, в последния момент влизам, а онези ми казват да вадя всичко. Колани, джобове, часовник, лаптопа и козметиката трябваше да излязат от малкия ми минимаус куфар. Щеше да е чудо, ако не бях забравила нещо. Усетих се, но нямаше как да се върна, въпреки, че самолетът в крайна сметка закъснея с 40 мин. Връщането на лаптопа ми излезе колкото три билета и половина, без телефонните разговори с Англия...

Въпрос: Какво става, когато един литър вода се излее в раницата ти?
Отовор: Езеро.

Та незнайно как бутилката с вода се отворила в раницата на нейна Мунска светлост (сигурно има полтъргайст вътре) и цялото количество от прозрачната течност "изкъпала" цялото ѝ портмоне с пари, талон за технически преглед, талон за "Гражданска отговорност", талон за управление на МПС, шофьорска книжка, лична карта и още куп карти за пазаруване, малко пазар и разни касови бележки, от които поне се видя, че полза няма.
На всичкото отгоре навън вали и сушенето на слънце и вятър е невъзможно

Намерих си документите!
#antimunya

Идва ми да ви кажа къде ги слагам, за да мога да ви питам един ден, ама не знма дали съм в правилната тема

Около 12:00ч на щанд в квартален магазин:
Продавачката: Заповядайте!
Муничка: БЛагодаря! Лека вечер!
...

Половин час по-късно. На касата в друг квартален магазин:
Касиерката: Ето Ви рестото.
Муничка: Благодаря! Лека вечер!
...
Отивам да си легна. Явно мозъчните ми клетки заспиват.

Leleee...Муня номер 1 в правописа съм..

Трябваше ми такси, но беше час пик и по телефона не можах да си поръчам. Всички заети. Тръгнах по улицата да вървя и да махам, ако видя свободно. По едно време съзирам движещо се срещу мен такси. Не виждам да свети зелена светлинка, но не виждам и червена. Освен шофьора друг няма в колата. Доволно вдигнах ръка да го спра. Шофьорът ми помаха ухилен и ме подмина. Тъкмо на върха на езика ми се роди една звучна ругатня по негов адрес и забелязах, че това не е такси, а просто жълт автомобил, върху чийто покрив има вързан някакъв багаж, който съм взела за табелка на такси.

Днес нова изцепка. Идва един колега в офиса да му давам документи, които да носи в централното управление на фирмата. Давам му документите, а той прави бърз преглед по списъка всичко ли съм му дала. След малко се ухилва до ушите и заявява: "Това май не искаш да им го нося". Подава ми един лист , на който съм си записала списък с нещата, които трябва да направя или да купя през предстоящата ми отпуска. На първите места:
- купи си дамски превръзки преди края на промоцията
- пробвай рецептата за домашни бисквити
- изчисти прозорците
- отиди на лекар

Нов клас, чисто нов език. Взели сме числата донякъде, полага се домашна. Обаче решавам да вкарам интрига и тя да е под формата на аритметични изрази. Добавям набързо 5 думи за (+,-,*,/,=) и мятам домашната в групата.
Сле час някъде пристига питанка: "Как се казва десетична запетая?". Поглеждам, баш накрая съм лепнала "28:3="! Поправих 3 на 4, извиних се, пък тръгнах да ровя как беше "в период". 😳