LEI, не се излагай така, момиче! Как ще са едно и също? 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Пресен случай - от вторник . На пловдивския панаир сме . Вървя с мъжа ми и шефа му . Спираме на един щанд в една палата , гледам аз някаква машина , прегръщам мъжа ми и : Мите , гледай това....... говоря , говоря , и по едно време 
не барам неговата риза , а някаква друга материя 
.Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа 
.Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен 
не барам неговата риза , а някаква друга материя .Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа .Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен LEI, не се излагай така, момиче! Как ще са едно и също?
. В случай, че не е права, де - аз лично не познавам животинския свят в такива детайли.... 
Пресен случай - от вторник . На пловдивския панаир сме . Вървя с мъжа ми и шефа му . Спираме на един щанд в една палата , гледам аз някаква машина , прегръщам мъжа ми и : Мите , гледай това....... говоря , говоря , и по едно време не барам неговата риза , а някаква друга материя .Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа .Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен
не барам неговата риза , а някаква друга материя .Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа .Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен 
Пресен случай - от вторник . На пловдивския панаир сме . Вървя с мъжа ми и шефа му . Спираме на един щанд в една палата , гледам аз някаква машина , прегръщам мъжа ми и : Мите , гледай това....... говоря , говоря , и по едно време не барам неговата риза , а някаква друга материя .Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа .Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен
не барам неговата риза , а някаква друга материя .Обръщам се , а някакъв мъж ме гледа .Ако имаше начин да си потъна в земята . На няколко пъти през деня се хващам как вървя с някой непознат и му говоря , а мъжа ми ми се хили зад мен Не си единствена.
Веднъж беше дошъл един приятел на мъжа ми да му помага за ремонта на жилището. И моя мъж му дал негови си работни дрехи. Влизам аз в стаята, гледам седнал моя мъж на една щайга с гръб към и яде. Нахвърлям му се отззад и започвам да го целувам, а той стои и не мърда. Брех по едно време влиза моя мъж през вратата и се пули насреща ми. Оказа се, че съм се нахвърлила върху неговия приятел.
. Не си единствена.
Веднъж беше дошъл един приятел на мъжа ми да му помага за ремонта на жилището. И моя мъж му дал негови си работни дрехи. Влизам аз в стаята, гледам седнал моя мъж на една щайга с гръб към и яде. Нахвърлям му се отззад и започвам да го целувам, а той стои и не мърда. Брех по едно време влиза моя мъж през вратата и се пули насреща ми. Оказа се, че съм се нахвърлила върху неговия приятел.
А миналата вечер отиванм в магазинчето до нас / до майкини - в къща сме и магазина е на съседа. Вратите са плъзгащи с ресни и е с 2 входа - за клиенти и за персонала / гараж е и е малка вратата/ .Чувам аз комшията говори отблизо и си мисля в момента че вратата е отворена .Дърпам ресните , ЗАБИВАМ коляно във вратата и давам откат 2 метра . Добре че вътре имаше само 1 човек , ама като се стреснаха с продавачката и комшията 
, а аз 
куцукам , хем ми е смешно , хем ми се реве... За малко да счупя стъклото . А тя била отворена вратата за персонала и затова съм го чувала отблизо / на отворена врата. Днес пак ходих до майка ми ... и до магазина , но първо дръпнах ресните , уверих се че вратата е ОТВОРЕНА и тогава влязох 
Точно долното е язовец, моля ви се 
Точно долното е язовец, моля ви се
По темата - много се смях и се напИнах да се сетя за някоя моя муньовщина, ама тц. Не, че няма
> Моля ви! И то в доста прилично количество, но някак странно ми се е появила амнезия точно по повод тези случки. Ще продължа да се напъвам, па дано си върна паметта.
Аз кат блондинка си ги имам доста такива истории, но ще разказвам на части. Та отивам аз на рожден ден някъде около Хемус ама нямам един лев в себе си и закъснявам ужасно. Та звънкам на един приятел и той вика ела, но имам само долари. Аз си хващам едно такси и му казвам адреса, като му казвам изчакайте ме. Е да ама моя приятел какво се замота, та откарах 15-тина минути горе и слизам с доларите в ръката, и казвам на бакшиша да кара към Магура да си сменя валутата. Естествено пак да ме почака и после да ме закара на Хемус. Ами като стигнахме там, човека се обърна с една полуусмивка и ме попита: Да ви изчакам ли? А аз потънах от срам
Имах едно прясно гадже, което нямах представа, че носи лещи и то цели 6 диоптъра. Разбрах, когато за първи път дойде в къщи и си свали лещите, а аз като една истинска блондинка се размахах срещу него и питам : Сега виждаш ли ме?
Пак закъснявам за среща и в къщи бързам да се гримирам и да тръгвам, но един съсед навършваше 33 години и понеже много се уважаваме ми звъни непрекъснато на телефона да съм пийнела едно за негово здраве (хич не съм по пиенето). Накрая се съгласих да ми донесе питието да му кажа наздраве на вратата и да си го пия докато се гримирам. Е да де, но докато бързам с тоз ми ти грим, бързам и с питието и накрая се озовавам на спирката в едната ръка с чашата, а в другата с дистанционното на телевизора. Метнах на бързо чашата в кофата, а дистанционното в чантата и почвам да нервнича, че преди 40 мин. трябваше да съм на срещата. Гледам един младеж чака и той маршрутка и почвам да го увещавам да си вземем такси и да си го поделим. Е да ама той тръгнал бил рано, но аз упорита. Накрая се качихме в таксито, нооо понятие си нямам какви съм ги плещила. На сутринта ми звъни някакъв Мартин и ми вика, че съм му обещала съвместен бизнес, защото съм внасяла платове от чужбина, а той имал магазини. До ден днешен не мога да си обясня, защо точно тази професия съм си избрала онази нощ, в онова такси 
Имах едно прясно гадже, което нямах представа, че носи лещи и то цели 6 диоптъра. Разбрах, когато за първи път дойде в къщи и си свали лещите, а аз като една истинска блондинка се размахах срещу него и питам : Сега виждаш ли ме?
Пак закъснявам за среща и в къщи бързам да се гримирам и да тръгвам, но един съсед навършваше 33 години и понеже много се уважаваме ми звъни непрекъснато на телефона да съм пийнела едно за негово здраве (хич не съм по пиенето). Накрая се съгласих да ми донесе питието да му кажа наздраве на вратата и да си го пия докато се гримирам. Е да де, но докато бързам с тоз ми ти грим, бързам и с питието и накрая се озовавам на спирката в едната ръка с чашата, а в другата с дистанционното на телевизора.
Метнах на бързо чашата в кофата, а дистанционното в чантата и почвам да нервнича, че преди 40 мин. трябваше да съм на срещата. Гледам един младеж чака и той маршрутка и почвам да го увещавам да си вземем такси и да си го поделим. Е да ама той тръгнал бил рано, но аз упорита. Накрая се качихме в таксито, нооо понятие си нямам какви съм ги плещила. На сутринта ми звъни някакъв Мартин и ми вика, че съм му обещала съвместен бизнес, защото съм внасяла платове от чужбина, а той имал магазини. До ден днешен не мога да си обясня, защо точно тази професия съм си избрала онази нощ, в онова такси