Номинации за най-голяма муня

Готова съм!Само не пускайте там номинации,че вече забравих къде гласувах.....

Покрай темата за странните неща се сещам за една случка от първите седмици след изписването ми от родилното. Седим си една вечер с бебчо вкъщи,сами сме и навън е тъмно. По едно време-чук-чук-чук...чувам чукане по вратата. Реших, че съм си въобразила и не обърнах внимание. След малко обаче пак-чук-чук-чук....и аз аха да кажа "Влез!!!"   След малко обаче се поуплаших, като какво ще да е това чукане при положение, че няма никой вкъщи. Станах, отворих вратата, обиколих целия апартамент-няма никой. Върнах се пак в стаята и по едно време разбрах какво било. Компютъра ни беше включен, уредбата също, мъжът ми влезнал в кю-то и така го оставил без да излезе оттам. И нали знаете, че когато някой от листата влиза се чува едно характерно почукване, все едно някой чука по врата. Та с мъжа ми после доста се посмяхме  

Такааа...
1.   Седми клас. В горния курс са със задължителни ученически палта и майка ми, за да е готова отрано, ми купила и на мен такова – отсега. От моя випуск съм само аз така, лесно си го откривам в общата за цялото училище гардеробна зала. Добре, обаче един ден оставам за кръжок след часовете и каките от другата смяна дошли и си накачили палтата по закачалките. Моя милост, замислена за нинам си каква математическа задача, откача чуждото палто, облича си го, най-невъзмутимо се връща в къщи, където баба ми с изненада открива, че или аз съм се смалила, или палтото ми е наедряло... Сприиииинт на обратно!
2.   Оказа се, че и двамата с мъжа ми сме се извинявали на манекени (при това и двамата на “Граф Игнатиев”. В моя случай – жега, пробвам бански след бански, гъч в магазина и при поредния спринт към съблекалнята первам някого яко по ръката и се заизвинявам на висок глас...
3.   Това е от класната ми, която беше голяма кипра. Гласи се значи жената, къдри си косата, приглажда си къдричките на ризата, гримира се и си изпипва външия вид в огледалото на тоалетката. След което мята шлифера и пристига в училище, където слава богу влиза в учителската, сваля шлифера и установява, че е забравила да си сложи пола.
4.   Иначе вече като мама и тати – аз топя детето във ваничката барабар с памперса, татко й ми пъха биберона в устата...

ох големи сте скици...

Аз..бременна в 6-ти месец....

Правя лека катастрофа.
Пред мен набиват яко спирачките, аз също и естествено ме     леко отзад.
Както и да е..идват полицаите...след около 2часа...пишат протоколи, актове и идва реда за алкохолна проба...леле като се притесних ....ами досега не са ми правили такава тест....

Обаче полицаите гледат жена и се смеят...чак на кавалери се правят...
- "Айде душко, първо ти на апарата!"
 а аз толкова шашната казвам:
- "Ама аз никога   не съм духала"
 

леле докато кажа :
- " На такъв апарат".....ония ще се надрискат от
умрях от срам 

Аз се сещам за 2 истории:-)
1. В студентски град - аз с нов компютър и седя и слушам музика. В стаята още един приятел и нещо говорим. Изведнъж зад мен се чува басов глас: "Кво си ме зяпнал бе..." Аз подкачам на стола почвам да се оглеждам... Няма никой съответно... След малко пак... А приятеля ми седи и ми се хили... Колонките ми имали 3D ефект, а песента, която слушахме беше "Ближи си сладоледа" на Дони и Момчил... Изпатих си от новите технологии...
2. Още ученичка една сутрин звъня на гаджето да се чуем и уговорим нещо. Вдига се отсреща телефона. Здрасти - Здравей. К'во си правиш? - Преглеждам пресата. Аз леко смутена... И има ли нещо интересно? Не помня какъв беше отговора на това, но най-после загрях че не говоря с когото трябва:-). Оказа се бащата на любимия... Голям срам ме хвана...

Сега и аз се сетих за една случка с полицаи:
2 часа през нощта си карам, обаче чантата ми паднала на земята и мобилния ми звъни, се навеждам се да го търся и в това време колата криволичи. На момента ме спират полицай:
Пили ли сте?
Не.
Духнете на апарата.
Гледам го едно мазно, черно, стиска си го в ръцете
А, не, това не го лапам.
Полицаите  
Мен ме е гнус да го пипна, как ли пък да го лапам.
Полицаят ме гледа още по-невярващо. После бръкна и извади от някъде салфетка и пита
А така как е?
Така може.
 

Леле, момичета... разбихте ме от смях

Е СКЪСАХТЕМ Е ОТ СМЯХ 
И аз съм една муня толкова много случки имам, но в момента се сещам за една. С настоящият ми мъж още не се познавахме. С една приятелка сме на дискотека и сме се изправили на бара. Аз все още пушачка и до мен един огромен пеплник, към който съм обърната с гръб. Танцувам си аз и по едно време се обръщам да си загася цигарата, ама нещо в тоз пепелник гори  . И само чувам едно "Кво напрай бе моме?" Аз  . Докато съм си танцувала и дошли един познат с още някакво непознато момче (по настоящем мъж ми ), преместили пепелника и си сложили купичка с фъстъци на същото място. Аз нали съм заблеяна муня най нагло си изгасих фаса в техните фъстъци. До ден днешен ме бъзикат че трябва да ги черпя фъстъци.
А случки с падания и с излагации много. А пък колко пъти съм обикаляла из стаите да си търся я ключове, я телефон, а те в ръката ми

  От снощи толкова нови истроии и не мога, просто се разпадам вече на стола от смях...

И ми прищрака за две муньовщини, едната е по - скорор на баба ми (майка на баща ми). Дошла веднъж тя у нас и вече на тръгване я изпращаме с майка ми на вратата. Тук е моментът може би да доуточня, че те двете с майка ми не се долюбват, но спазват приличен тон, все пак...И така, представете си, как баба ми, стои към асансьора, а ние с майка на вратата и двете ... Баба ми, какво и щуква и като почва да говори за мен: "Ей, какво хубаво дете, цялата бащелковица, все едно това дете само за него си го раждала, цялата на него прилича... - и завършва, като се обръща към майка с едно примирение в гласа - е, да, челото й е като твойто, ама нищо.... ! " И ние с майка ми в началото малко така  , но после като я изпратихме се смяхме като луди... А иначе аз вярно, че приличам повече на баща ми, но и на мйака ми приличам, ама явно различните хора го виждат по различен начин...

Другата история е за една моя приятелка, която се доказа като муня със следното изпълнение - значи тя с компюрите е малко на Вие и обикновено, когато има да прави нещо по-така сложно по компютъра вика брат й. Да ама, във въпросния злополучен ден, брат й го нямало, а на нея една прятелка и дала снимки на диск от някакъв купон, само че дискът не такъв от стандартните, ами от малките, дето са с диаметър, половината от този на стандартно CD... Та тя нетърпелива да види снимките, решава, че ще е справи и сама, и сега знае, че диска се пъха някъде, но предвид размера му решила, че мястото му е не в CD-то, а във флопито, и бутала, вряла и някак си го натикала...Е след малко видяла, че не може да го отвори въпросния диск, но за съжаление не можала и да го измъкне обратно......И така, докато не си дошъл брат й и се наложило да отваря цялата кутия и да разглобява части за да го измъкне..... Е сега, той определно гледа да не я оставя много много насаме с компа....

Ох, ще се гътна от смях  

Аз се сещам за една случка от съвсем скоро:
Та, отивам на изпит. Изпитващия - депутат, проф. издал няколко книжки по предмета и т.н.
И задава ми въпрос и аз говоря  . Изслуша ме човека и казава "Ами, колежке, на прав път сте но не е точно това, а еди какво си" , а аз "Да,да. Аз точно това казах, но с други думи! Ето и Вие ме разбрахте, нали! Човека се опули   ...помисли малко и ми задава друг въпрос. Аз обаче мислих, мислих и нищо не измислих и му казвам "Ъъъъъ....този въпрос нещо не го знам"   Той "Е, как така не го знаете! То има цял въпрос в конспекта!   И в учебника го пише...." Пък аз нагла "Ааа, то в учебника много неща пише.... нормално е човек да не знае нещо  

Ние да не сме братовчедки? 

Когато се роди Мони и баба ми дойде да го види за първи път, възкликна:
- Яяяя, колко хубаво дете. Много хубаво детенце, само дето на баща си ушите е взело. 

  леле, счупих се от смях!!!
още една случка от мен! първи дни като секретарка на една фирма... бях цепеняк и половина - на около 19 години! трябваше да се обадя в Сърбия и да свържа шефа с тамошния шеф... Ало! Ало! Може ли да се обади еди кой си? - отговор - Кой го бара? Моята реплика беше: хи хи хи който го хване пръв!!! Целият офис умря от смях! Откъде да знам, че кой го бара - било кой го търси?!?

Оххххх, направо си умирам от смях вече......бебчо ме наблюдава учуден...Сещам се за една моя курсистка. Обяснявам аз най-прилежно на цялата група как се работи с мишката (курсът беше по начална комп грамотност). По едно време сме отворили там някакъв прозорец и едно от момичетата ме пита как да го махне от екрана. Аз и казвам-ми щракни тука. Тя-с какво да щракна. Аз-ми с пръсти   ...имах предвид с пръсти по мишката, ама то излезе друго  
 Друга курсистка щеше да се явява на изпит и си взе допълнителен час за упражнения. Обаче забравила как работят командите Copy и Paste, а изпитващият много държеше на този начин на копиране на файлове. И почвам аз да обяснявам като за малоумен. Казвам-сега трябва да покажеш на компютъра кой файл искаш да копираш. И тя се сети, че трябва да го маркира. После казвам, че трябва да каже на компа каква команда иска да се изпълни....и тя се навежда към компа, поглежда го втренчено и вика....."Искам да копирам"  

Трябва да се провери тая работа, ама с тея баби нищо чудно


 

Саня, боли ме корема от тебе... хиля се като тиква! По твоя повод - случка с една колежка на мъж ми - доктор, асистент! Тя отива един ден - търси го непрекъснато..., защото бил разбирал от компютри, а тя имала невероятен проблем - с който не можела да се оправи вече един ден!!! Въпросът й бил къде на клавиатурата има бутон, на който пише "аny key"? пишело й на екрана да го натисне!!!