Аз пък веднъж се опитвах да се свържа с енергото,но от няколко набирания все на един и същи(грешен ) номер попадах.Реших да звънна за последно,но през цялото време си мислех как пак ще е грешка,как после ще се обадя на услуги да ми дадат нов номер ,как ще им благодаря..Обаждам се аз и чувам отсреща:"Чез България ,добър ден!"и мислейки си как трябва да съм учтива с хората от услуги като ми дадат нов номер на енергото само изстрелях: " Ауу,благодая Ви!" и затворих.После ме беше срам пак да се обаждам и взех, че отидох на място,за да си свърша работата.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Преди десетина години излизам на първа среща с един и съм се наконтила с обувки със 7см токчета. Вървиме си значи от паметника Левски към "Дондуков" / търсиме кафене/ и аз стъпвам в някаква дупка, при което едното ми токче пада- токчетата бяха заковани с едни малки пирони за обувките. Човека вместо да ми помогне ми казва- ти нарочно си счупи обувката за да видиш как ще реагирам?! Взимам си токчето и куцайки със 7см-вата разлика в краката тръгвам да търся обущар. Вече съм много бясна и на обувките и на "кавалера" ми и така стигам до обущарница май се казваше "Жгмъц" на "Дондуков". Зад щанда стоят трима готини младежи , влизам аз и казвам "Може ли да ми го начукате?" - отговора-"Може, ама трябва да дойдеш още 1-2пъти, че сме трима". Докато им обясня че питам за токчето умрях от срам, а кавалера ми щеше да припадне- това ни беше и последната среща. Даже не ми взеха пари хората, ама две-три години минавах само от другата страна на улицата. И досега не мога да разбера защо не казах "поправите".
ДеМи, щото за това си си мислила подсъзнателно. 
Аз пък удобно забравям всичките си изцепки. Амнезия някаква.
Обаче се сещам за един колега, който трябва да звънне на телефонния техник да дойде и да оправи телефона. Вади той тефтера, набира номера и почва: Слушай кво, до 15минути да си в офиса и да си оправил телефона!
Отсреща човечеца явно мънка нещо, защото следва второ изречение: Абе я не ми се обяснявай, а идвай тука веднага!
След около половин час пристига човека и става ясно, че всъщност колегата се е обадил на друг човек, собственик на медински център и лекар, който явно е решил че става въпрос за спешен случай и съответно е дошъл.
Просто на телефонния техник и на лекаря двете имена съвпадат и затова е станало объркването.
Аз пък удобно забравям всичките си изцепки. Амнезия някаква.
Обаче се сещам за един колега, който трябва да звънне на телефонния техник да дойде и да оправи телефона. Вади той тефтера, набира номера и почва: Слушай кво, до 15минути да си в офиса и да си оправил телефона!
Отсреща човечеца явно мънка нещо, защото следва второ изречение: Абе я не ми се обяснявай, а идвай тука веднага!
След около половин час пристига човека и става ясно, че всъщност колегата се е обадил на друг човек, собственик на медински център и лекар, който явно е решил че става въпрос за спешен случай и съответно е дошъл.
Просто на телефонния техник и на лекаря двете имена съвпадат и затова е станало объркването.
е не попиках се от смях то и мойте изцепки край нямат, но се сещам само за две от тях
1. Горе долу в тинейджърските ми години една зимна вечер много уморена лягам да спя и си събувам дънките заедно с чорапогащника. Сутринта ставам рано за училище обувам чист чорапогащник и същите дънки. Качвам се аз в трамвая навирила нос и един мъж само ме побутва - момиченце нещо ти виси от крачола
а аз съм обула дънките без да извадя предния чорапогащник и той ми се изхлузил от единия крачол 
умрях от срам2. На едно от първите ми морета без родители в Созопол. Тогава имаше една дискотека "Хоризонт" която беше на края на града. С една приятелка не ни се чакаше в лудницата за тоалетна и излизаме навън в храстите по далечко да си свършим работата
Аз обаче съм се наконтила с една педя пола и също една педя високи обувки, но няма кой да ме погледне отзад и се чудя защо хората се обръщат след мен докато не чух една реплика нещо за поличката и като се пипам ми аз съм си загащила полата в прашките и до сега не знам как не съм усетила - може и алкохола да ми е дошъл в повечко 
Като се сетя още пак ще разказвам
Работя сама в офис.Един ден както си седя усетих как нещо ме щипе гадно -там "отдолу".Повъртях се,почесах се ,но не ,та не-продължаваше хем да щипе ,хем да сърби....усъмних се ,че отнякъде е влезнала гадинка и се разхожда из панталоните ми.Решавам да проверя какво е,но понеже чакам клиент и не ми се тича чак до тоалетната....заключих вратата,свалих си дънките и тъкмо когато започнах да оглеждаМ -на вратата се почука..и какво мислите отговорих аз......"ЗАЕТО"
Голям срам.....
Голям срам.....
1.Като малка решавам да готвя боб,но не съм сигурна как точно и моя приятелка ме дава напътствия по телефона стигаме до водата и тя ме пита:
-каква ти е тенджерата ?
-бяла! -отговарям аз .
2.Във фирмата чакаме телефонен техник за централата виждам аз ,че по плаца си разхожда един със син костюм и чанта и му викам откога те чакаме ела да ти покажа за какво става въпрос вървя си аз и се оплаквам без да го загледам много и в един момент той започва да се качва по стълбите аз му викам ,че централата не е там и тогава той ми казва че не е техник ,а Веселин Маринов потънах си в земята от срам ,но ми даде автограф все пак.
-каква ти е тенджерата ?
-бяла! -отговарям аз .
2.Във фирмата чакаме телефонен техник за централата виждам аз ,че по плаца си разхожда един със син костюм и чанта и му викам откога те чакаме ела да ти покажа за какво става въпрос вървя си аз и се оплаквам без да го загледам много и в един момент той започва да се качва по стълбите аз му викам ,че централата не е там и тогава той ми казва че не е техник ,а Веселин Маринов потънах си в земята от срам
,но ми даде автограф все пак.Работя сама в офис.Един ден както си седя усетих как нещо ме щипе гадно -там "отдолу".Повъртях се,почесах се ,но не ,та не-продължаваше хем да щипе ,хем да сърби....усъмних се ,че отнякъде е влезнала гадинка и се разхожда из панталоните ми.Решавам да проверя какво е,но понеже чакам клиент и не ми се тича чак до тоалетната....заключих вратата,свалих си дънките и тъкмо когато започнах да оглеждаМ -на вратата се почука..и какво мислите отговорих аз......"ЗАЕТО"
Голям срам.....
Голям срам.....
ехоооо, преди 4-5 страници и половин мой живот сладурката ми даде партийно поръчение да я разсмивам за да роди - е, роди ли или да продължавам? 
няма по-голяма муна от мен - имам си и документ
отивам на лекар преди време - вие ми се свят, лошо ми е, кръвното ми е ниско и ми е зле. госпожата действа по протокол: Седнете. Кажете какво ви е.
Сядам. Казвам - а тя "Съблечете се до кръста за да ви премеря кръвното"
опитвам, както казваше един дядо с "мекия брус", т.е. по-нежно - " Докторке, и у дома имаме апарат за кръвно, но моя мъж, кой знае защо, не ме съблича до кръста като ми го мери"
а тя си знае нейното - "съблечете се"
втвърдих тона - "Уважаема, вратата ви не се заключва, с обикновена брава е и може да се отвори отвън, нямате параван, а кушетката е точно срещу вратата. ще се съблека, някой ще отвори и хората на пейката срещу вратата ще получат инфаркт. Имайте милост към тях."
Не помогна. Съблякох се. в момента в който поставих и сутиена си настрани на вратата се почука и едновременно с това тя се отвори ...
след това вече нямах ниско кръвно
няма по-голяма муна от мен - имам си и документ
отивам на лекар преди време - вие ми се свят, лошо ми е, кръвното ми е ниско и ми е зле. госпожата действа по протокол: Седнете. Кажете какво ви е.
Сядам. Казвам - а тя "Съблечете се до кръста за да ви премеря кръвното"
опитвам, както казваше един дядо с "мекия брус", т.е. по-нежно - " Докторке, и у дома имаме апарат за кръвно, но моя мъж, кой знае защо, не ме съблича до кръста като ми го мери"
а тя си знае нейното - "съблечете се"
втвърдих тона - "Уважаема, вратата ви не се заключва, с обикновена брава е и може да се отвори отвън, нямате параван, а кушетката е точно срещу вратата. ще се съблека, някой ще отвори и хората на пейката срещу вратата ще получат инфаркт. Имайте милост към тях."
Не помогна. Съблякох се. в момента в който поставих и сутиена си настрани на вратата се почука и едновременно с това тя се отвори ...
след това вече нямах ниско кръвно
И аз съм една Муня.
Много съм разсеяна. Ще разкажа най-показателния си случай, пък вие си правете изводите каква съм Муня:
Тръгвам до магазина...Ще пазарувам набързо дреболийки...
Влизам вътре и решавам да проверя ще ми стигнат ли парите или да си приготвя картата...Ъ, забравила съм си портмонето...
Връщам се в къщи, влизам, гледам терасата съм оставила отворена(а сме на първия етаж)...събувам се, затварям и пак тръгвам до магазина...Влизам вътре и пак решавам да погледна за парите...
пак съм забравила портмонето...
Пак се връщам в къщи и гледам, лампите съм оставила навсякъде да светят, събувам се, минавам, изгасям навсякъде и за трети път тръгвам към магазина...
Този път се сетих за портмонето пред блока, така, че почти не съм се връщала за трети път, само няколко-си стъпала...
Много съм разсеяна. Ще разкажа най-показателния си случай, пък вие си правете изводите каква съм Муня:
Тръгвам до магазина...Ще пазарувам набързо дреболийки...
Влизам вътре и решавам да проверя ще ми стигнат ли парите или да си приготвя картата...Ъ, забравила съм си портмонето...
Връщам се в къщи, влизам, гледам терасата съм оставила отворена(а сме на първия етаж)...събувам се, затварям и пак тръгвам до магазина...Влизам вътре и пак решавам да погледна за парите...
пак съм забравила портмонето...Пак се връщам в къщи и гледам, лампите съм оставила навсякъде да светят, събувам се, минавам, изгасям навсякъде и за трети път тръгвам към магазина...
Този път се сетих за портмонето пред блока, така, че почти не съм се връщала за трети път, само няколко-си стъпала...
Случай от днеска, пътувам в рейса и си мисля колко съм гладна и как ще си купя тостер с луканка като слезна.В тоя момент идва кондукторът и аз му изръсвам"един тостер с луканка моля" 
не така - дояде ми се край с диетата
моята дъщеря казва на едни криви солетки от Maxi Mix кончета , въпреки че на мен ми приличат на червейчета, но това ме подсети за детството ми, когато явно аз, брат ми и братовчедка ми сме решили, че царевичните пръчици приличат на Баби Яги - сигурно закривени като носа на баба Яга ли, що ли, но покрай нас родата също така свикна да ги нарича. Е един ден баба ми отишла в магазина и като й дошъл редът казала:
- Едни Баби Яги.
-
- продавачката.
* * *
Една моя леля един ден на една почивка решила да ни разхожда по брега на морето, за да не киснем постоянно във водата и ни повела 4-5 деца. по едно време обаче сме навлезли в зоната на нудисти п опясъка и тя за да ни разсее казала:
- Хайде сега деца, гледайте към морето и пейте!
А брат ми отговорил:
- Лельо, аз ще пея, ама няма да гледам към морето - честен бил.
, въпреки че на мен ми приличат на червейчета, но това ме подсети за детството ми, когато явно аз, брат ми и братовчедка ми сме решили, че царевичните пръчици приличат на Баби Яги - сигурно закривени като носа на баба Яга ли, що ли, но покрай нас родата също така свикна да ги нарича. Е един ден баба ми отишла в магазина и като й дошъл редът казала:- Едни Баби Яги.
-
- продавачката.* * *
Една моя леля един ден на една почивка решила да ни разхожда по брега на морето, за да не киснем постоянно във водата и ни повела 4-5 деца. по едно време обаче сме навлезли в зоната на нудисти п опясъка и тя за да ни разсее казала:
- Хайде сега деца, гледайте към морето и пейте!
А брат ми отговорил:
- Лельо, аз ще пея, ама няма да гледам към морето - честен бил.
Днес съм голяма муня - от времето ли, защото ми се спи ли... Говори майка ми сутринта с някой по телефона - "Да, добре, разбира се..." и аз минавам сънена и казвам "Много поздрави да пратиш". Майка ми кимна и механично каза "Много поздрави!" и после се разхили... оказа се, че говорила с някаква служителка на ВиК...
Пак днес - в офиса е лудница, аз само си мисля, че имам много работа, лошо ми е и ще умра. Звъни ми телефона и аз "Няма я, умря", следват няколко секунди мълчание и гласа на един от мениджърите "Като се съживи, да ми се обади". Даже не разбрал, че с мен говорил
В телефона си имам няколко Ани, няколко Ивановци и т.н. Обикновено слагам пояснение след името, но явно съм бързала като съм записвала единия Иван и днес звъня, за да му кажа условията на доставка за другата седмица. Чуввам мъжки глас и си изстрелвам това, което имам да казвам. Човека се притесни и вика "Чакай, че да си запиша". Аз се чудя защо и си мисля "Ама тоя толкова неграмотен, че не знае за какво му говоря". Търпеливо издиктувах всичко, той повтори и тържествено обеща да предаде на шефа си. Оказа се, че съм звъннала на еднате ни бензиностанция...
В тази връзка - скоро се наложи да гледам детето на колежката. Тя с мъжа си беше на сватба и за всеки случай си записах номера на мъжа й. След седмица звъня на колегата Явор, обаче съм набрала нейния по погрешка и то в нейно присъствие. Ужас, после върви обяснявай кого си искал да набереш
Пак днес - в офиса е лудница, аз само си мисля, че имам много работа, лошо ми е и ще умра. Звъни ми телефона и аз "Няма я, умря", следват няколко секунди мълчание и гласа на един от мениджърите "Като се съживи, да ми се обади". Даже не разбрал, че с мен говорил
В телефона си имам няколко Ани, няколко Ивановци и т.н. Обикновено слагам пояснение след името, но явно съм бързала като съм записвала единия Иван и днес звъня, за да му кажа условията на доставка за другата седмица. Чуввам мъжки глас и си изстрелвам това, което имам да казвам. Човека се притесни и вика "Чакай, че да си запиша". Аз се чудя защо и си мисля "Ама тоя толкова неграмотен, че не знае за какво му говоря". Търпеливо издиктувах всичко, той повтори и тържествено обеща да предаде на шефа си. Оказа се, че съм звъннала на еднате ни бензиностанция...
В тази връзка - скоро се наложи да гледам детето на колежката. Тя с мъжа си беше на сватба и за всеки случай си записах номера на мъжа й. След седмица звъня на колегата Явор, обаче съм набрала нейния по погрешка и то в нейно присъствие. Ужас, после върви обяснявай кого си искал да набереш
Препоръчани теми