Номинации за най-голяма муня

Искам и аз да се номинирам за голяма муня.
Действието се развива когато бях в 9-ти клас. Събирахме се в един двор и една вечер нещо много ме свиваше корем /имах гости от Червен бряг , ако ме разбирате  / и реших да си ходя да си полегна. И точно в този момент идва едно момче от компанията, но по-голям от мен и ми казва " Ето ти два лева, моля ви се с Гергана /приятелката ми/ да отидете до кафето на спирката и да ми купите една кутийка Зелен хайвер". Казвам , че няма проблем и без това като седя на едно място ми е кофти, като изобщо не зацепвам идиотията. Гергана чула не дочула тръгва с мене. Отивам аз в кафето и чинно се редя на опашката като междувременно виждам на една от масите друга компания приятели и един от тях точно си сипва мед в чая от онези шестоъгълните кутийки и му викам. "Пратиха ме за Зелен хайвер, но до сега не съм виждала как изглежда". При което той първо ме гледа невярващо и после прихва да се смее като ми казва " Ей в такава кутийка е /показва ми тази от меда/, но малко по-голяма". Вече цялата маса се тресат от смях, а моя милост нищо не зацепва. Идва моя ред и аз казвам " Една кутия Зелен хайвер". Момчето зад бара заедно с бременната си жена първо ме поглеждат странно и той пита "Моля ?" Аз пак- "Една кутия Зелен хайвер". Той ми вика " Бъзикаш ли се нещо ?" Аз - " Не, изпрати ме един приятел и каза, че сте имали." Бременната му жена само дето не роди от смях, а той вече през сълзи ми вика " Ами свърши, имаме само червен" И аз овцата проста продължавам да не зацепвам и му викам да ми даде червен тогава. Момчето вече не може да си стои на краката от смях и в следващия момент врата на кафето се отваря и виждам от вън всички се заливат от смях. Чак тогава ми присветна каква муня съм и аз започнах да се смея , но на тъпотията си. Дълго време след това в училище се разказваше тази история като легенда. 

 Ню, готин разказ  

Че и настоява наЩа, иска си хайвера 

  не е истина... Не издържах да се не включа пак в тази страхотна тема.  Веднъж пуснах смс на напълно непознат човек (съзнателно) със следното съдържание:
Здравей мили мечо, извинявай че взех назаем метлата от гаража - обещавам - ще я върна ... с пълен резервоар.
Човекът, ядно разбрал че е майтап, се обади да пита дали знам че е дизел?!?
Пълна щуротия!!!

Днес бях МУНЯ 
Отиваме с мъжа ми да търсим количка и в един магазин виждаме модел на Чиполино, лятна, много хубава за 16 лв.  аз не вярвах на очите си и питаме продавачката колко струва. Тя казва "16 лв.!" мъжа ми вика - взимаме я, а на мен все ми се щеше да питам нямат ли я в друга разцветка  в това време идва една друга продавачка и маха етикета, обяснявайки, че това е цената на чадърчето 

В крайна сметка количката струваше 90 лв.

 

Ами явно излъчвам флуиди, с които ги привличам. Ама този път го беше привлякла Симона, аз само се хванах на хорото с две ръце:).

Ще ме убиеш бе човек от смях.... Защо ли няма иконка на хорце....

Има, има 

Абе Ню това да не е оня, дето искаше да купува на Симона кучето за 300 лв. 

Днес цял ден падам от смях! 
Не може да се затваря такава велика тема, трябва да стане постоянна, весели случки всеки ден, да си оправяме настроеноето още от сутринта!
Аз да се включа с няколко изтории.
Преди няколко години, като студенти, мъжо отваря един буркан с компот от кайсии. Изпива го на две-на три, но на дъното остава една кайсийка. Тръска той, тръска, тя не пада. Решавам аз да му помогна и удрям по дъното буркана, така както си го е дигнал.  Забих буркана в носа му, така, че чак му потече кръв. Остана една червена резка. Колегите няколко дни го разпитваха от къде е травмата, а той с тъжен глас се ограничаваше в обяснението,че жена му го бие.
Пак с него сме на обиколка в Атина, под Акропола, ще си купуваме малка статуя на Атина Палада. Влиаме в едно магазинче, харесваме я. Аз викам продавачката и започваме да преговаряме за цената на английски, щото аз вече имам опит с гърците (и турците) и знам, че трябва да сваля поне 20% от цената. Тя казва една цена, аз друга, така 5-10мин. Договорихме се накрая. Ще я опаковаме? Тя ме пита: Is this a present?  (това подарък ли е?), каква опаковка и други подробности. Накрая се сещам, че не знам от какъв материал е направена статуйката и я питам как се почиства, с какви препарати. Явно обаче, мацката не я знаеше тая дума: clean, повтарям аз няколко пъти, пробвам да перефразирам. Тц! Накрая ядосана, отекчена викам. "Айде да си ходим, то се е видяло, че с тая няма да се оправим" като се обръщам към мъжа ми. А продавачката се опулва: Абе вие българи ли сте? И то на чист български! Срам!
А днес последната случка още топла (и мокра). Къпем бебка. Преди да я сложим във ваничката, аз й измивам дупето в малко легенче. Свършваме с къпането, почваме густото мазане, ега си кефа. Реших да седна на табуретката, точно пред бебка да ми е по-удобно и оф, седнах право в аканият леген. Гащите ми мокри, дори чорапите. Разлиях го навсякъде. Мъжът ми - голям смях. Бебето гледа изненадано, какво става. И аз се превивам, цялата мокра, и си мисля, защото не сипах поне повечко вода като я мих, щеше да по-поносимо съотношението вода - аку.
Хайде не спете, пишете, да има още весели историйки на закуска!

Ето и една моя отдавнашна история. Беше в тия години около 91-92 год., когато се търгуваше с турска стока-кожени якета, грейки и др. Значи аз съм била на 16-17 години. Баща ми нещо се опитваше да търгува с тази стока и имахме в нас доста складирани вещи.Нашите през деня си работеха, а пък съботите и неделите баща ми се занимаваше с търговията/и мен ме включваше, когато нямах за учене/.
Един ден се звъни на вратата.Питам кое е един ми вика:"Приятел на баща ти". Отварям и гледам един циганин/стори ми се, че е от съседния вход/:"Баща ти ми каза да ми дадеш там колкото якета,грейки и др. са останали, за да му ги продам". То баща ми се имаше с който му падне- и цигани, и българи, и чешити, той си знае какво намира с тях.
Аз се зачудих и го питам"На кой ще ги продадеш"?,а той:"Имам много добър клиент и за да не го изпуснем ми ги дай сега, аз довечера ще ви се обадя да се видим".
Затворих вратата и нещо май ме глозгаше, та се опитах да се свържа с майка ми в службата й да я питам дали да му дам стоката, но беше в обедна почивка. Тръгнах да звъня и на баща ми, но си казах, че много се забавих и оня да не каже, че нещо се шугавя, та замъкнах чувалите до вратата, отворих и с оня ми ти циганин като се започна едно броене, а и той ми вика"Записвай колко бройки взимам от всяка стока, че после ще се отчитам".И аз записвам-20 бр.кожени якета, 18 броя грейки, 25 бр.маратонки и др.
Пратих го с пожеланието да продаде всичко на въпросния клиент.
Да, ама след един час размисъл звъннах на майка и я попитах дали знае нещо.Тя ми каза, че нищо такова не знае, но ще се обади да пита баща ми. Звъни ми тя в нас след малко и ми вика"Леле, май са ни окрали Какъв беше този?Баща ти на никой не е казвал нищо такова!"
Е, аз вече шаш и паника и й викам на майка"Отивам при една приятелка да се покрия, докато на баща ми му мине.Не му казвай къде съм.Кажи, че не знаеш, защото ако ме докопа нали се сещаш какво ще стане " И тя жената естествено, че ще ме покрие. Аз веднага си вдигнах партакешите и отидох в моята приятелка.Вечерта звъннах в къщи да видя как е баща ми-жив ли е, какво му е.Той :"Хайде, прибирай се, защо не си в къщи?" прави се на чук. Аз:"А, ти не си ли ядосан за това дето дадох на циганина стоката!?" Той:"Бесен съм!!!"
Не се прибрах три дена в къщи, е прибирах се , за да си взимам каквото ми трябва, когато бяха на работа нашите, ама иначе спях  в приятелката ми.
После се прибрах в къщи, след като майка ми каза, че на баща ми му е минало, но той след това не ми говореше дълго време.
След години още ме разнасяше колко доверчива съм била и вика на нашите познати:"Ама вие, ако знаете някой циганин да има нужда от нещо, ето я нашата дъщеря. Да й звънне и да си поиска-я компютъра, я телевизора, я касетофона. Абе то ни е дашно детето "

Гадно ромско племе! На маймуни ни направиха! И аз се хващам понякога на такива неща, все вярвам, че някой от тях може да е по-различен!

Тои пак като не ти е поискал и друго. Ама ти много си доверчива - не си за тоя свят.

Същият!!! А те дадоха кучето на един вечерта и тоя на другия ден като се домъкнал у тях и аз викам - "Къде е кучето бе? Да не го дадохте?", а тоя - "Моооля? На кой сте дали кучето? Край, сърдит съм ти вече!!! Нали се бяхме разбрали" ....ужас, ужас...
И снощи Веско го е търсил по всички дадени телефони, той не се обажда. А вчера в 9 сутринта пак е звънял на Симона на вратата, ама тя не е отворила. Явно жена му като излезе сутрин за работа, той облича костюма, вратовръзката и тръгва по гости ... важен, важен... ей, опасна работа значи. Добре, че поне беше безобиден. Ама имаше пистолет, газов, та Веско не изкара толкова безобиден случая. Вика, ако ви беше ударил по един шамар на двете и незнам си какво... абе луда история, невероятна.
Между другото, верно ли е, че телефоните с 0886 и 0885 са Прими карти? Щото на тоя му беше с 0886, та бая сметка навъртя човека, заради нас

Не, не са прими. Моят е 0886 и не е прима.

А тоя е някакъв пълен хахо