Действието се развива когато бях в 9-ти клас. Събирахме се в един двор и една вечер нещо много ме свиваше корем /имах гости от Червен бряг , ако ме разбирате / и реших да си ходя да си полегна. И точно в този момент идва едно момче от компанията, но по-голям от мен и ми казва " Ето ти два лева, моля ви се с Гергана /приятелката ми/ да отидете до кафето на спирката и да ми купите една кутийка Зелен хайвер". Казвам , че няма проблем и без това като седя на едно място ми е кофти, като изобщо не зацепвам идиотията. Гергана чула не дочула тръгва с мене. Отивам аз в кафето и чинно се редя на опашката като междувременно виждам на една от масите друга компания приятели и един от тях точно си сипва мед в чая от онези шестоъгълните кутийки и му викам. "Пратиха ме за Зелен хайвер, но до сега не съм виждала как изглежда". При което той първо ме гледа невярващо и после прихва да се смее като ми казва " Ей в такава кутийка е /показва ми тази от меда/, но малко по-голяма". Вече цялата маса се тресат от смях, а моя милост нищо не зацепва. Идва моя ред и аз казвам " Една кутия Зелен хайвер". Момчето зад бара заедно с бременната си жена първо ме поглеждат странно и той пита "Моля ?" Аз пак- "Една кутия Зелен хайвер". Той ми вика " Бъзикаш ли се нещо ?" Аз - " Не, изпрати ме един приятел и каза, че сте имали." Бременната му жена само дето не роди от смях, а той вече през сълзи ми вика " Ами свърши, имаме само червен" И аз овцата проста продължавам да не зацепвам и му викам да ми даде червен тогава. Момчето вече не може да си стои на краката от смях и в следващия момент врата на кафето се отваря и виждам от вън всички се заливат от смях. Чак тогава ми присветна каква муня съм и аз започнах да се смея , но на тъпотията си. Дълго време след това в училище се разказваше тази история като легенда.