Номинации за най-голяма муня

  • 3 511 960
  • 18 481
  •   2
Отговори
# 630
  • Мнения: 803

А милата ми майчичка, като студентка, обута в някаква материя, подобна на тензухена (леко прозрачна и също толкова крехка явно), слиза от автобуса, само че някакъв човек зад нея без да иска я настъпва по полата ......познайте какво се е случило...мама лъсва по бели гащи на улицата...срам! Embarassed Embarassed Embarassed


Tова ми напомня на начина, по който са се запознали моите родители. Действието се развива във Великотърновския университет през 70те години. Майка ми е заек, първокурсничка. Баща ми - от "старите вълци" - и заедно с неговите авери седяли в стола и обсъждали зайчетата Mr. Green Появява се майка ми, с къса, карирана поличка, коса до кръста, абе мадама и половина. Вижда, че очевидно привлича вниманието и започва да се фръцка. Както си ходи изведнъж усеща как някой (баща ми) я плесва по дупето. Тя се обръща възмутено и му удря един шамар. А той я гледа с невярващи очи и почва да хънка мънка нещо насреща. Тя съответно му вдига някакъв скандал по средата на стола, а той я изслушва и само й казва "Извинявам се, ама полата ви се беше наелектризирала и се беше запретнала! Аз само я оправих, да не ви гледат хората гащите!" ooooh!  Blush

# 631
  • Мнения: 4 784
Преди години идва гаджето ми за пръв път на гости в къщи и аз веднага приемам ролята на добрата домакиня и ще му предлагам нещо безалкохолно за пиене. Имаме  кока кола, фанта и спрайт, обаче аз явно съм се притеснила дали се представям добре и в бързината изръсвам - Кола, спранта или файт?

# 632
  • Мнения: 5 228
Наскоро се сетих за една моя изключително муньовска история, много е дълга, но ми е любима.
 
Предисторията: на една среща на класа ни бяхме поканили директорката на училището ни; тя много се беше трогнала и за всеки беше подготвила един лист, на който беше написано едно стихотворение на Дамян Дамянов (Когато си на дъното . . . ), телефонът й и най-отдолу с големи букви - Обичам те. Аз забутах някъде моето, но си го намерих по интересен начин.

Историята: в магазинчето, от където си купувах цигари, работеше едно момче, което ме сваляше вяло в продължение на няколко месеца. Веднъж стана дума, че имам стари броеве на Егоист и той ме помоли да му ги дам, за да ги разгледа. Дадох му ги аз. Изведнъж той започна да се държи много различно с мен, доста свойски, все нещо ми се подхилваше. След няколко дни ми каза: Аз ти се обаждах да излезем, ама нещо телефонът не е верен. Аз го гледам тъпо, защото нямам спомен да съм му давала телефона ми. Питам го от къде го има, а той: Как от къде, от писмото! Какво писмо, бе човече? Ами това, със стихотворението. В този момент се сещам, че писмото от директорката с големия надпис ОБИЧАМ ТЕ! явно се е промъкнало в някое от списанията и момчето е помислило, че му се обяснявам в любов. Аз му обясних ситуацията, не знам кой от двамата беше по-засрамен. Така и не излязох с него.

# 633
  • Мнения: 1 318
Фукла, това е страхотна история Joy
Последната ми изцепка - понеже много пътувам и се е случвало една седмица да съм в различна държава, различен град... София, Пловдив, Варна, Букурещ, Констанца... И звъня на майка ми от София, нещо съм се зазяпала в едни дрешки в магазин, тя ме пита къде съм, а аз - в Констанца. И когато продавачките започнаха да ме гледат странно, се усетих...
Друга случка - мъжът ми има един много хубав крем с жълт кантарион и още някакви билки от Румъния. Кремчето е страхотно, ако ти излиза пъпка и се намажеш, на другия ден я няма. Та, милият ми се беше намазал по крака, че нещо му се беше раздразнила кожата и така си легна намазан вечерта. А крема цапа - боядисва в жълто и няма изпиране... На другия ден ставаме, гушкаме се, говорим си, той влезе в банята и като излезе - гледам едно жълто петно отпред на белите му боксерки. Нищо не му казах, защото буквално онемях. Като станах от леглото, и там едни петна на хубавите чаршафи Shocked Той така ме завари - зяпнала в недоумение, седи и той се почесва по главата newsm78 Поглежда се отпред:  #Crazy Докато се усетим, че е от крема... После доста време се шегувах с него, че е пикльо Crazy

# 634
Здравейте.

Аз съм пълна с истории, в които ставам за смях пред много хора, обикновено непознати, но за съжаление забравям бързо. Сега обаче се сещам за една вечер, бяхме излезли аз и две колежки в един бар в Студентски град, само трите, по женски. Две важни неща относно мен, които имат значение в тая история - аз по принцип не пия и съм болна на тема феминизъм до степен, в която вече нямам приятели или понати, които да не тръгват в обратната посока когато спомена някой от двата пола.

Та седим си ние там, аз реших поради редкия случай (не излизам в Студентски по принцип) да пия нещо, двете ми колежки също пиха. Пих аз два коктейла ли, какво беше, не помня, но по едно време нещо започна да ми се струва, че твърде тихо говоря и да увеличавам децибелите. И естествено първата тема, която ми дойде наум, беше мъже vs. жени. Оттам като се почна едно обиждане - на свине, на нещастници, на муньовци... Гледам двете ми колежки се съгласяват с мен (и те бяха пияни) и взимам кураж, че верно говоря истината, те кимат, по едно време вече една през друга викаме "Ми да!" "Точно така!" и пр. подкрепителни реплики.  А наоколо ни - само мъже, както вече бях установила. Тръгнахме си оттам след някой и друг час, прибрахме се нормално, наспахме се и на сутринта се хващаме с едната (която ми беше и съквартирантка) да обсъдим предната вечер. След подробен разбор, аз правя тъжното заключение: "И наоколо ни имаше само мъже, а нито един не се опита да ни забърше, Зори, сигурно остаряваме или наистина сме много грозни!", а тя, която не беше чак толкова фиркана предната вечер: "Ами след като цяла вечер крещяхме какви нещастни червеи са, сигурно не са събрали смелост..."

Ау. Сега се сетих за един пресен случай (пак злополучно пиянстване от моя страна), когато се натрясках, награбих един младеж, когото срещах за трети път в живота си, и го натиснах на дансинга; после го преследвах да го натискам из цялото заведение, а накрая директно съм му предложила да дойде у нас (това не го помня, той ми го каза чак след няколко дни), той очевидно ми е отказал (слава богу!) и после аз, явно много разочарована, му зявих, че може само да съжалява, защото съм адски добра в леглото!  Embarassed  Embarassed  Embarassed За съжаление тая реплика си я спомням, макар и смътно. Олеле, като ми пресъздаде целия разговор след няколко дни момчето, в земята потънах от срам. Аз изобщо не го познавах тогава.

Последна редакция: пт, 14 дек 2007, 14:45 от subandhu

# 635
  • Мнения: 1 402
Снощи съм се смяла с вас до 3 ч.  Joy  bouquet
Добре че съм забравила някои от историите, подходящи за темата! Иначе щях да съм сред сериозните претендентки за титлата! Laughing
Това, че няколко пъти съм се опитвала да топля вода в хладилника вместо в микровълновата едва ли ще впечатли някого
Веднъж се намърдах в колата на някакъв непознат вместо в тази на гаджето ми, което ме чакаше пред къщи.Шофьорът нямаше нищо против, но аз побързах да си изляза промърморвайки някакво извинение  EmbarassedПрез това време гаджето ми се заливаше от смях естествено ...в паркиралата зад нападнатата от мен кола Mr. Green В свое оправдание искам да подчертая, че колите бяха еднакъв цвят и приличащи си на външен вид...
Скоро, връщайки се от пазар, влязох в магазина до нас за последни покупки.Разменихме една-две приказки с продавачката...Спрях се пред входната врата на блока да разменя една-две приказки и със съседките, докато си търся ключовете из чантата/това си е трудоемка работа винаги!/. По едно време гледам някакви ключове в ръката ми. Викам на съседките:"Какви са тия ключове?"- те  Shocked/ аз питам тях какви са ключовете в моята ръка! hahaha hahaha/ Гледам пак ключовете- абе, не са ми познати.  newsm78 Пак ги гледам-определено не съм ги виждала друг път! Явно съм ги забърсала отнякъде/аз всъщност не съм клептоманка Embarassed/ Върнах се в магазина и ги оставих на продавачката с уговорката, че ако скоро не ги потърси някой, ще ги взема, за да обиколя и предишните магазини...Скоро обаче влязла една "колежка" Joy да си ги търси- явно ги е оставила на плота, докато плаща и аз съм ги прибрала Embarassed

# 636
  • на пясъка при черупките от миди
  • Мнения: 1 305
Прясна случка от снощи...
Коледно фирмено парти..
Аз в цялата си прелест черна рокля с гол гръб и с 10 см високи сандалки....
Влизам наперено в огромния ресторант с 250 души- естествено последна и оооооо Shocked не мога да си мръдна десния крак!!! newsm78, а то се оказа, че токчето ми се заклещило в прага на вратата.
Хората ме зяпат, махат ми да влизам бързо, че шефа ще говори, а аз просто не помръдвам и с ухилена физиономия Mr. Green стоя на вратата и им махам за поздрав! Наложи се да се събуя и да си прибера обувката...  Whistling

# 637
  • Мнения: 1 470
Здравейте и от мен!!!И аз съм пълна със подобни историики...
Преди години:Влизаме с компания в един приятел,който уреждаше купон у дома си.В ъгъла гледам седи,едно симпатично но много скромно девойче.Купона си се вихри,пък девойчето продължава да седи в ъгъла.На мен ми домъчня,реших че може и да не е от тук,и като е срамежливо...Та почвам аз приказки с него,сипвам му алкохол,да се отпусне,и пр. и пр....Тръгваме си по някое време компанииката,и пред входа на къщата,момчетата започват да ме бъзикат-Кво си хареса Янко?!Сваляше ли го,а?!-А то момичето се оказа момче,но голобрадо още,и с дълги коси... hahaha

Пак преди време с моя приятелка се лутаме по магазините.Просто шляй пазар...Говорим си,разглеждаме,говорих по джиесема,и по едно време към мен се приближава един странен субект,който държи нещо в ръката си и ми говори...Поглеждам го учудено и първата ми мисъл беше че е човек от охраната,а аз без да искам съм бутнала нещо,или съм направила беля...Когато обаче различавам последните му думи-Моля проверете си чантата...-се усещам за какво всъщност става въпрос,и поглеждам надолу...Тя зее,естественно протмонето ми липсва.Оказаха се ченгета под прикритие,хванали обирджии,намерили ме,и ми връщат протмонето...А аз дори и не бях разбрала че съм обрана hahaha.После писах в районното повече благодарственни писма,от колкото обирджиите описваха случаят...Но пък си заслужаваше...А моята приятелка до последно звъня,защото не можа да повярва че наистина са цивилни полицаи,и се беше притеснила,да не са ме отвлекли... hahaha

# 638
  • София
  • Мнения: 1 825
Преди няколко години си уговарям работна среща с един човек, за когото имам подозрения, че малтретира осиновената си дъщеря. За него знаех единствено, че е от ромски произход. Уговаряме се за 10 часа в почивен ден, отивам аз малко по-рано на работа, гледам - а, и други колеги дошли на работа и седнали в стаичката за кафе, пушат. Единият от колегите е такъв един мургав, а до него седнал друг, когото не познавам, очевидно роднина на колегата. Сядам аз до тях и започвам напрегнато да чакам посетителя, с когото ме очаква особено неприятен разговор. И така изчаквам до 10.30 ч., поглеждам възмутено часовника си и изръсвам: "Леле, този циганин как ме изпързаля". В този момент настъпва убийствена тишина - това е оня, който съм смятала за роднина на колегата.

# 639
  • Мнения: 376
Това, че няколко пъти съм се опитвала да топля вода в хладилника вместо в микровълновата едва ли ще впечатли някого

Прибира се една вечер майка ми ужасно уморена и ме моли да и помогна. Като никога жената влезе чак в стаята си обута и с палто. Та взимам аз палтото и чепиците на мама и тя си ляга. На сутринта обаче идва тя силно изумена и ме пита къде са и обувките, а  аз в просъница и отговарям: Е как къде, естествено, че в хладилника!!!  Laughing Нямам си и понятие как е ходила с добре замразени обувки.

# 640
  • София
  • Мнения: 6 072
Сетих се най-сетне и аз за една случка, с която да се включа в изключително забавната темичка! Grinning Дано само някоя моя съученичка не я е написала вече, защото ни я разказа класната ни... Simple Smile
Значи, нейна позната живеела със семейството си (включващо син Димитър) в Австралия. Един ден тя била сама вкъщи и идва някакво служебно лице да отчита водомера (или някакъв друг там -мер). Звъни на вратата, отваря жената и човекът казва нещо от рода на "Hello, I'm here to see the meter" ("Идвам да видя водомера"). Хубаво, обаче на нея това "дъ мийтър" й прозвучало като австралийското произношение на "Димитър"... И съответно казва :"А, няма го". Онзи -   newsm78, "Как го няма?", а тя - "Ми излезе с приятели, не знам кога ще си дойде!" hahaha Австралиецът -  Shocked, и се опитва да разсее мистерията - "Ама не, бе госпожо, той е тук, стои зад вратата!!" Сега било неин ред да  Shocked и да го убеждава, че няма никакъв Димитър зад вратата... Накрая май служебното лице минало към действия, избутало жената от вратата, влязло и посочило водомера, който явно си бил вкъщи... Mr. Green

# 641
  • Мнения: 2 323
 Laughing Лелеее, много готино е това  Laughing Лято, стопли ме  Wink

# 642
  • София
  • Мнения: 928
Много готина темичка  Joy Joy Joy
Сетих се и за една моя историйка.
Почвам нова работа в известна столична фирма. Шефката ми ще пътува за Варна и ще й правим резервация в хотел "Черно Море". А гаджето ми работеше цяла година във Варна и спеше във въпросния хотел. Съответно и аз през седмица две ходех при него. А там като дойдеше голяма група, например, трябваше да ги настаняват на един етаж и тем подобни. Та по този повод приятелят ми непрекъснато го местеха по стаите и етажите. Та шефката ми се чуди каква стая да бъде и аз съответно давам компетентно мнение: "Най-добре е единична лукс. Креватът е персон и половина и е удобен, стаята е уютна, но да не е с изглед към пристанището, защото гларусите много крякат." На въпросът: "А ти откъде знаеш?" Отговорих авторитетно: "Ами аз съм спала в почти всички стаи в хотела!" Последва неловко мълчание  Embarassed

# 643
  • Мнения: 2 085
"Ами аз съм спала в почти всички стаи в хотела!" ..
Joy Joy Joy

# 644
Аз ще се включвам много пъти, щото много имам да разказвам.Вървя си преди време, ама съм се наточила нещо здраво, нагримирана, пудри, руж, сенки, според мен си изглеждах супер Laughing Спира ме някакъв чичо и ме пита: Какъв ден е днес, дали не е Великден...аз му отговарям: Не, Великден е напролет, а той ми казва:какво тогава си се намазала като Великденско яйце Rolling Eyes
 

Общи условия

Активация на акаунт