Номинации за най-голяма муня

  • 3 511 756
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 780
  • София
  • Мнения: 4 749
Взех едно одеало и една лютеница, и тръгнах да бягам от вкъщи.

ОХ, много се смях на това  Joy

# 781
  • Мнения: 6 029
Само лютеница? Ми хляб поне?  Joy

# 782
  • Мнения: 1 318
По повод бягството от къщи заради ниска оценка се сещам за моята мила братовчедка. Като била 5-6 клас, получила ниска оценка в училище и решила, че ще отнесе доста шамари... Прибрала се в тях, нямало никой и тя си казала, че само бягството ще я спаси. В хладилника имало заделена кайма за някакви гости. Тя (комбинативна си е била), набързо си направила едно гигантско кюфте от половината кайма и за да не я хванат на местопрестъплението, грабнала кюфтето, един хляб, одеяло и тръгнала към гората (действието се развива в местност близо до Казанлък). Там имало една изоставена хижа и тя се подслонила там. Опекла си кюфтето на саморъчно запален огън... Обаче вечерта чувала някакви шумове от гората, треперила от страх цяла вечер и с риск да яде бой, си нарамила чукалата и се прибрала (барабар с кюфтето). Техните, естествено, издивели от ужас, я посрещнали, хвърлили й як бой за наказание (не за оценката, а за бягството) и в последствие й се накарали здраво заради каймата. Тя извадила кюфтето, а то - полусурово... С това кюфте брат й заминал на другия ден на бригада и го ял три дни Joy

# 783
  • Мнения: 958
Лапешка работа, виж ако беше сега, щях да взема и хлебец:)
Искам да разкажа още нещо от детството, бяхме 3 приятелки и дай само бели да правим и глупости, живеехме в един вход на различни етажи. Едната госпожица пише в форума та ако попадне на темата сигурно и тя ще разкаже нещо:)
Та пубертета ще е било, имаме ние някакви планове да не ходим на училищя, аз не знам как съм се измъкнала, ама за нея класната и искала след това бележка. Тогава беше модерно по домашни причини да отсъстваш. И тя с това се оправдала, че баба и била в къщи къщи и имала проблеми нещо такова Simple Smile
Обаче другарката иска бележка. И кой ще я пише...аз  Twisted Evil
Изписваме внимателно текста, обяснява се подробно причината и отдолу, вместо име или с уважение, пиша аз "баба и"
Звучеше съвсем нормално.
Играеме ние цял ден насам натам. И вечерта се прибираме.
След един час се звъни на врата и гледам, въпросната приятелка и баща и. Той изглежда като буреносен облак, тя реве и се дърпа. Отварям аз, зад гърба ми баща ми, и онзи почва да вика. Разбира ме че госпожицата, оставила бележката на масата в хола, баща и се прибрал и я видял. Побеснял и се обадил на бабата, направил я на пух и прах, що го лъжела. А жената не е в час въобще. Накрая разбрал че отрочето му е виновно, друснал и един бой, тя си признала кой е автора на бележката и юруш в къщи.
Баща ми слуша и се чуди да се смее или да плаче, а онзи татко, заявява " аз ... я набих, сега ти трябва да набиеш ..."
Пак отървах боя, и пак ми друснаха наказание  Twisted Evil

# 784
  • Мнения: 389
Изписваме внимателно текста, обяснява се подробно причината и отдолу, вместо име или с уважение, пиша аз "баба и"

 Joy Joy Joy

# 785
  • Мнения: 6 029
" аз ... я набих, сега ти трябва да набиеш ..."

Хохохохох, тва ме уби!

# 786
  • Мнения: 1 942
Като казахте бягство си имам една любима история на приятелско семейство:

Та семейството си имат дъщеря и син. Сина 6-ти клас. Седи си сина един скучен следобед в къщата в тях и решава да се разнообрази, като изкара и вкара колата в гаража. Да ама като я изкарва я одира в контейнерите пред гаража и убеден, че ще яде як бой изчезва. Връщат се хората след работа към 5 часа. Към 8 часа вечерта се прибира каката и започват да се чудят защо закъснява момчето. Към 9 започват да звънят на приятелите и съучениците му - момчето никога не е закъснявали след 8 без позволение и са притеснени. Към 9.30 слизат при баба му на първия етаж да питат дали случайно не знае нещо. И тогава бабетката казва, че колата бръмчала и се чудила що зетя се е прибрал толкова рано. Тичат в гаража, виждат, че колата е одрана и разбират, че е уплашен и може да е забегнал. Започват да звънят още по-бясно на близки, познати и приятели да питат дали не е там. Градчето е малко, към 11 часа вечерта половината рода е в тях и женската част плачат и нареждат, родителите се карат кой бил виновен с възпитанието, полицията се отбива набързо, но чак след 24 часа може да бъде обявен за изчезнал. А бе ужас голям! Към 2 през нощта родата започва да си отива, че утре е работен ден. Мъжете дето са ходили до вилата им на час път се прибира с новината, че не е там. Та към 2 през нощта седят каката си оправя леглото поне тя да легне. Не знам защо майката решава да вдигне матрака на неговото ъглово легло и подскача. Сина и схванат от 8 часа лежане в тясното пространство под матрака на леглото, между прибраните завивки, гледа опулено.
- И., какво майко правиш там?
- Амииии ... почивам си - отговаря забегналия   Joy
 

# 787
  • Мнения: 1 318
- Амииии ... почивам си - отговаря забегналия   Joy
 

Изморил се е значи hahaha

# 788
  • София
  • Мнения: 8 280
Трябва да се доставят някви неща и шефа праща мен с един колега.
Чуди се коя кола да ни даде накрая метна едните ключове с документите.
Слизаме ние мъчим се да я отворим неуспяваме, тогава решава момчето да отвори багажника поне да сложим нещата пък после ще продължим с отварянето отпред.
Докато той с мъка отвори багажника и натовари нещата аз стоя отзад с докуметите в ръка, минава той пак отпред да отключва.. пак не може в този момент аз забелязвам, че номера в документите се разминава с този на табелата #Crazy
... оказа се, че шефа ни е дал Пасата(неговата лична), а не Полото - и двете еднакви трошки... но в първия момент решихме, че сме натоварили стоката на чужда кола....

# 789
  • Мнения: 1 446
Е, не мога да не се отчета, след като вие така ме размяхте Simple Smile

Аз - ученичка - 4-ти клас. Излизаме на кафе с майка ми, една нейна приятелка и нейните внучета - мулатчета, които са по-малки от мен. Аз сядам на кафето с майка и приятелката й и се правя на важна, а мулатчетата играят отстрани на гоненица. По едно време аз се обръщам и мятам модерния лаф: "Е, ама какви са тези викове като бой на негри в тъмна нощ!"

# 790
  • Мнения: 1 446
Друга история - за една позната.

Качват се две приятелки за първи път на самолет! Мухабети, вицове, умират си от смях, чак им се припишква. Моята позната тича напред към тоалетната, влиза, сваля си панталона и вижда, че някакви хора я гледат. Оказва се, че стои по средата на пилотската кабина по долни гащи. Напишкала се от шока!

Същата позната пътува в двуетажен автобус - на втория етаж. Задрямва. По едно време се събужда и започва да крещи "Помощ, автобусът няма шофьор!"

# 791
  • DE
  • Мнения: 967
Друга история - за една позната.

Качват се две приятелки за първи път на самолет! Мухабети, вицове, умират си от смях, чак им се припишква. Моята позната тича напред към тоалетната, влиза, сваля си панталона и вижда, че някакви хора я гледат. Оказва се, че стои по средата на пилотската кабина по долни гащи. Напишкала се от шока!

Същата позната пътува в двуетажен автобус - на втория етаж. Задрямва. По едно време се събужда и започва да крещи "Помощ, автобусът няма шофьор!"

Това малко като виц ми звучи!!

Последна редакция: пт, 13 юни 2008, 09:47 от mimoza^^

# 792
  • Мнения: 2 085
.......... Оказва се, че стои по средата на пилотската кабина по долни гащи.......
да бе... Stop

# 793
  • Мнения: 38
Решаваме с приятелки да излезем вечерта по женски и да се почерпим. Отидохме да вземем едната от магазина й, тя се приготви, загаси лампите и взе найлоновата торбичка, където бе събрала боклука, за да го изхвърли. Чакахме таксито, качихме се, казахме адреса на ресторанта, хапнахме, пийнахме, поклюкарихме...абе една приятна вечер с дружки. Дойде време да си ходим, всеки си събра багажите и се запътихме към изхода. Сервитьора ни настига, че сме си забравили чанта. Ние му  казваме"Аааа, не, всичко си е в нас". А той: "Ами тази торба беше до Вашата маса..." А вътре какво мислите.... боклука Embarassed Приятелката ми толкова се притесни, че бързайки да се изнесе, отново щеше да се качи в таксито със злополучната торбичка ooooh!

# 794
  • София
  • Мнения: 1 223
kalimma, нямаш конкуренция  Hug
Много ми усмихна деня, подсети ме за нещо, а най-вече, покрай теб, набрах и аз смелост да се изтипосам тук  Embarassed
Случката е росна-прясна, от преди седмица. Обикновено ставам към 6-7ч. сутринта, храня малката,  /тя си поспива още 2-3 ч./, а аз се разсънвам с кафе и сърфиране. След това за 15 мин. събуждам и приготвям малкия за ДГ. Срам-несрам, да призная, че и аз не се понясям сутрин, докато не се разсъня. При опит някой да ме заговори, отговарям едносрично, нечленоразделно, с подчертана враждебност, а често дори не си правя труда да си отворя устата, разчитам на убийствените флуиди, които мисловно излъчвам и "облъчвам"...  Та ставам въпросната сутрин, пускам кафе-машината да загрява, включвам компа и отивам да се мия в банята. Следва дъъъъългоооо бозаво кафе /че кърмя още/, преглед на новините в нета, а за десерт и на пощата. Не понасям и  ТВ рано сутрин, но когато мъж ми си е вкъщи /случва се 5-7  пъти месечно/, се абстрахирам и примирявам с Бареков или Лора, щото някой вместо мен ще води синковеца на ДГ   Crazy
Възможно най-лошия сценарий, около сутрешното ми разсънване, е свързан с липсата на кафе /пия определена марка, друго не го признавам/ или на интернет. Статистически се случва около 3-5 пъти в годината. Та ставам въпросната сутрин, изпълнявам си ритуалите и се настанявам пред РС-то - преглеждам новините, планът ми за деня започва да придобива очертания... и изведъж /тъкмо влезох в пощата и съзирам мейл от щедър клиент/... нета спря и не мога да си видя заданието  Thinking Поглеждам към часовника - 08.10 - връхлитам буреносно в спалнята, будя мъж ми и малкия да се водят на ДГ, бясна че трябва да се жалвам толкова рано  на съпорта - техниците почват работа в 09.00ч., аз вдявам нещичко от РС-та и след базови проверки,  за доказване, че не е при мен проблема /щот`кат` чуят женски глас, те третират, като малоумник/, съм си подготвила рецитала в три изречения: -  Нямам нет, ланката не мига, не е изгоряла, щото и вградената не се обажда, с ънейбъл/дисейбъл не става... Коронният ми номер, като им се жалвам, е че участвам в търг, приключващ до броени часове /доколко се трогват не знам, но ми пускат нета след 2 /минимум/ - до 5 часа... Очавах най-рано към 10.00ч. да реагират...
И да си дойдем вече на думата по темата - Натирих мъжете по-рано да се водят на ДГ, половинката се връща, поднасям му намусено кафе... Бебка вече спи, тя е приоритетна и по презумция обслужена /подсушена, нахранена, нагушкана, нацелувана и на този етап - доволна от живота/. Изтърпявам покрай мъжът ми, за кратко Бареков/Коритаров/Лора, а вътрешно се самонавивам да преглътна евентуалната загубата на 50 кинта за час-два работа /откакто съм в майчинство, сме се уговорили с клиента да го поемам, ако мога, а в случай, че не потвърдя поръчката до обяд, ангажиментите ми отпадат автоматично/. Към 9ч. и мъж ми  се изнесе. Аз пре-изнервена, шетам из всекиднявнята/кухня и периодично дебна за  нет-а. По някое време чувам, че малката плаче с все сила, тъкмо зареждах пералнята, казвам си, ще потърпи 2 минутки, докато я пусна - а тя реве и  пищи... Влизам при нея и какво да видя - непознат мъж в камуфлажно облекло, клекнал до кошчето и държи пистолет в едната ръка и плюшена играчка в другата... Изумях..., полудях..., изключих... Писнах и аз "Помощ" с цяло гърло и се метнах върху гадняра, убедена, че ще направи нещо на бебето... след секунда беше под мен, а аз боря да му избия "пистолета" и продължавам с канските си писъци... чувам като в мъгла, че онзи нещо ми говори хрипаво - техник... интернет... кабел...моля... Фокусирам "пистолета", оказва се черен правоъгълен уред с дисплей... нещо ми прищраква и ставам от човека, а той мига на парцали, трепери и мрънка ... Усетих се, че е техника - ама късно..., а срамът ми все още не можеше да се сравнява с бушуващите ми майчини инстинкти... Питам го как е влязъл -  той ми вика, че мъжът ми го е пуснал - засякли се на входната врата, питал за нашият апартамент, казал, че има прекъснат кабел и трябва да провери къде е - моичкият му отключил, завел го в спалнята, през това време му се обадили по тел. и изчезнал без да ми се обади, а аз покрай пералнята нищо не съм чула... Бебето се събудило и стреснало от непрознатия, той хванал първата плюшка от етажерката... /първоначално РС-то беше в тази стая, като го преместихме в другата, само ни удължиха кабела, а "свръзката" се пада точно зад кошарката - мъжът ми му казал да тества първо там и ако  е наред, да проверява дали не се е пречупил от вратите/.
Срааааам голям, ама и съпружеството си го отнесе здраво в последствие - как така ще ми пуска чужди хора у дома, без да каже  Twisted Evil
Моля се да нямам проблеми с нет-а в близкото тримесечие, щото незнам с какви очи ще се обадя  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт