А извини ли се на клиентката? 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
А извини ли се на клиентката?
Ааа, вярно, клиент било. Значи два пъти ще се червиш 
и аз да се запиша сред муните 
преди години за първи път отивам в гърция на фризьор,но без да знам и дума гръчки...
преди години за първи път отивам в гърция на фризьор,но без да знам и дума гръчки...
Като каза фризьор се сетих и аз една случка с една наша учителка по английски език (е, не точно учителка, щото само заместваше две седмици, но...). Та въпросната учителка беше холандка и живееше в нашия град със своя съпруг и децата от известно време... Милата бъкел български не разбираше... Единия ден пристига в клас ама остригана 1-ви номер и без дори да я питаме започва да обяснява... Отишла на фризьор и му обяснила че иска да й намали малко косата и му показала с ръце колко малко (естествено на английски...) а нашия фризьор разбрал, че иска толкова късо да я подстриже и я подстригал
Като се сетя какъв смях се смяхме тогава, а тя каквато беше бяла... стана червена като домат
Аз по принцип съм голям заплес (все съм се замислила и размечтала нанякъде), та доста често ми се случва да се спъна в най-неподходящия момент, това вече го приемам за ежедневие 
Спомням си обаче, че в 12-ти клас вече си имах сериозно гадже и бях толкова влюбена, че само да го видя из града случайно (въпреки че сме заедно и не би трябвало да е така), пеперудите в стомаха ми пърхаха ли, пърхаха...
За зла участ обаче в един хубав зимен ден с приятелка се разхождам из центъра и... в един момент виждам любимия образ, минава покрай една хлебарница
Каква изненада, грабвам дружката и пресичаме шосето, то е порядъчно заледено, а аз с кожено палтенце (от тези с пухкавата еко кожа). Забравила с какво съм пременена се юрвам към любимия, ускорявам крачка и...забивам нос на шосето, една минута след това палтото ми пада върху мен (порядъчно голямо беше)...Хлебарят и възлюбеният ми паднаха.
Спомням си обаче, че в 12-ти клас вече си имах сериозно гадже и бях толкова влюбена, че само да го видя из града случайно (въпреки че сме заедно и не би трябвало да е така), пеперудите в стомаха ми пърхаха ли, пърхаха...За зла участ обаче в един хубав зимен ден с приятелка се разхождам из центъра и... в един момент виждам любимия образ, минава покрай една хлебарница
Каква изненада, грабвам дружката и пресичаме шосето, то е порядъчно заледено, а аз с кожено палтенце (от тези с пухкавата еко кожа). Забравила с какво съм пременена се юрвам към любимия, ускорявам крачка и...забивам нос на шосето, една минута след това палтото ми пада върху мен (порядъчно голямо беше)...Хлебарят и възлюбеният ми паднаха.
Майка ми е била сервитьорка , а баща ми отива в този курортен комплекс на почивка.Баща ми си харесва майка ми ,но в един момент вместо да заговори сервитьорката ,той и пуска ръка по дупето.Тя да вземе да се обърне и да го фрасне с празната табла по главата.След това той отива да и се извинява и ... стават семейство.
Ето една случка и от мен 
В чакалнята на един гинекологичен кабинет, сме аз и една жена и си чакаме реда. От тоалетната излиза едно момченце и сяда до жената. Аз решавам да отида да пишкам преди прегледа, но като влизам в тоалетната, о ужас, всичко изпоцапано - явно от детенцето. Много се ядосах на тази безотговорна майка - ок пуснала го само да се оправя, поне да му помогне след това
И излизам и с леден тон я извиквам " ако може за момент". Тя жената стана и идва при мен и аз започвам да и обяснявам тихо, за да не чуе детето, че би трябвало да изчисти след него, че не може така и пр. и пр. Жената така 
а аз продължавам да говоря, в една пауза жената ми казва "Това дете не е мое, явно е с майка си, но тя е при лекаря." Вярвайте ми, че ми идваше да умра от срам - почервенях, позеленях, смоталявих извинение и си влязох в тоалетната. Там обаче се сетих как ще стоя до тази жена докато ни дойде редът 
и като ме напуши един смях,не мога да спра да си се хиля сама, но и не смея да изляза в чакалнята при нея
В чакалнята на един гинекологичен кабинет, сме аз и една жена и си чакаме реда. От тоалетната излиза едно момченце и сяда до жената. Аз решавам да отида да пишкам преди прегледа, но като влизам в тоалетната, о ужас, всичко изпоцапано - явно от детенцето. Много се ядосах на тази безотговорна майка - ок пуснала го само да се оправя, поне да му помогне след това
И излизам и с леден тон я извиквам " ако може за момент". Тя жената стана и идва при мен и аз започвам да и обяснявам тихо, за да не чуе детето, че би трябвало да изчисти след него, че не може така и пр. и пр. Жената така а аз продължавам да говоря, в една пауза жената ми казва "Това дете не е мое, явно е с майка си, но тя е при лекаря." Вярвайте ми, че ми идваше да умра от срам - почервенях, позеленях, смоталявих извинение и си влязох в тоалетната. Там обаче се сетих как ще стоя до тази жена докато ни дойде редът и като ме напуши един смях,не мога да спра да си се хиля сама, но и не смея да изляза в чакалнята при нея
Да ви разкажа за последната ми муньовщина в която основна роля играе и майка ми 
Та приемат малчо в ясла. Понеже за лятото отидохме на вилата заради малкия и майка ми се занимаваше с "проучванията" какви документи и изследвания ни трябват. Първо, обобщава тя, са тези за патогенни чревни бактерии и чревни паразити. Казва ми: "Взимаш едно бурканче и като се изака събираш от памперса,а също и ето ти това /едно стъкълце с тиксо лепнато за него/, то е за паразитите и трябва сутринта като стане да махнеш тиксото, да му го лепнеш на дупето и да чакаш да се изака, като е готов махаш лепката и обратно на стъкълцето" Аз разбира се доста се зачудих как точно ще я лепна тази лепенка и за какво им е това чудо, като и без това се носи и пълно бурканче, ама нали е мама и си вярвам. Правя всичко точно по указанята ..... сещате се,че НИЩО не стана, лепенката изглеждаше потресаващо намачкана и въобще не се залепи на стъклото. Аз още повече
,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим. 
Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава 
Та приемат малчо в ясла. Понеже за лятото отидохме на вилата заради малкия и майка ми се занимаваше с "проучванията" какви документи и изследвания ни трябват. Първо, обобщава тя, са тези за патогенни чревни бактерии и чревни паразити. Казва ми: "Взимаш едно бурканче и като се изака събираш от памперса,а също и ето ти това /едно стъкълце с тиксо лепнато за него/, то е за паразитите и трябва сутринта като стане да махнеш тиксото, да му го лепнеш на дупето и да чакаш да се изака, като е готов махаш лепката и обратно на стъкълцето" Аз разбира се доста се зачудих как точно ще я лепна тази лепенка и за какво им е това чудо, като и без това се носи и пълно бурканче, ама нали е мама и си вярвам. Правя всичко точно по указанята ..... сещате се,че НИЩО не стана, лепенката изглеждаше потресаващо намачкана и въобще не се залепи на стъклото. Аз още повече
,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим. Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава
Тръгвам един ден да пазарувам от кварталния супермаркет и из целия път си повтарям "Купувай каквото ще купуваш, само не забравяй да купиш суха сметана, че е свършила". Вече напазарувала, се връщам в къщи, разтоварвам покупките - сухата сметана я няма! Почвам да мисля - купих ли я въобще? Спомням си как съм си повтаряла "суха сметана, суха сметана", спомням си как стоя пред щанда и избирам - значи съм я забравила в магазина!
Хуквам към магазина и започвам да разпитвам касиерките "Преди малко си забравих сухата сметана на касата, някой виждал ли я е?" - Те: "Нищо не сме намирали" - Аз: "Ама трябва да е тука! Преди малко я забравих!" - "Не сме я виждали, може някой да я е взел." - "Не се правете, дайте си ми сухата сметана!"- и така половин час. Така и не се намери, та си тръгнах ядосана. В момента, в който излязох от магазина, си спомних, че след дълго стоене пред щанда, накрая реших да си взема течна сметана, която спокойно си ме чака вкъщи...
Хуквам към магазина и започвам да разпитвам касиерките "Преди малко си забравих сухата сметана на касата, някой виждал ли я е?" - Те: "Нищо не сме намирали" - Аз: "Ама трябва да е тука! Преди малко я забравих!" - "Не сме я виждали, може някой да я е взел." - "Не се правете, дайте си ми сухата сметана!"- и така половин час. Така и не се намери, та си тръгнах ядосана. В момента, в който излязох от магазина, си спомних, че след дълго стоене пред щанда, накрая реших да си взема течна сметана, която спокойно си ме чака вкъщи...
Преди няколко години, бедно студентско време ... Аз съм на лекция, а моята колежка и приятелка решила да не влиза и ме чака отвън. Докато чака и хрумнала чудната идея да ходим до магазинчетата за евтино китайско бельо, които тъкмо бяха плъзнали и бяха доста вървежни. В същия този период, тя си харесваше много един младеж, с който нещата още не бяха ясни ще станат ли или не. И какво се случи, пише ми тя следния СМС : " Какво ще правиш после(т.е. след лекция), хайде да ходим до магазина за ЕВТИНИ ГАЩИ", за съжаление в последния момент вместо на мен по погрешка пуска СМС а на младежа .... 
и познайте после дали се получи работата ... харесваш много някого и му предлагаш да ходите заедно за евтини гащи като за първа среща ...
и познайте после дали се получи работата ... харесваш много някого и му предлагаш да ходите заедно за евтини гащи като за първа среща ... 
Онази вечер решавам да си прехвърля нещата от една чанта в друга (по принцип много досадна за мен процедура). Същевременно разговарям с мъжа ми, сортирам съдържанието на чантата в купчинки по леглото, отделям боклуци и т.н. Накрая започвам да пълня актуалната чанта с купчинките. Но се оказва, че ми липсват ключовете от работатаааа... Бре, ровя пак в предишната чанта - празна! Преобръщам всичко върху леглото, да не са се забутали под нещо - няма ги! Включи се и мъжът ми, ходих аз да ровя в прането, да не би да съм ги мушнала в някой джоб - тц. Реших да не се боря повече с тази мистерия и цъкайки замислено, бъркам за нещо в "новата" чанта; и какво мислите - ключовете там, естествено!! Съвестно съм ги мушнала първи, за да не ги забравя...
Да ви разкажа за последната ми муньовщина в която основна роля играе и майка ми
Та приемат малчо в ясла. Понеже за лятото отидохме на вилата заради малкия и майка ми се занимаваше с "проучванията" какви документи и изследвания ни трябват. Първо, обобщава тя, са тези за патогенни чревни бактерии и чревни паразити. Казва ми: "Взимаш едно бурканче и като се изака събираш от памперса,а също и ето ти това /едно стъкълце с тиксо лепнато за него/, то е за паразитите и трябва сутринта като стане да махнеш тиксото, да му го лепнеш на дупето и да чакаш да се изака, като е готов махаш лепката и обратно на стъкълцето" Аз разбира се доста се зачудих как точно ще я лепна тази лепенка и за какво им е това чудо, като и без това се носи и пълно бурканче, ама нали е мама и си вярвам. Правя всичко точно по указанята ..... сещате се,че НИЩО не стана, лепенката изглеждаше потресаващо намачкана и въобще не се залепи на стъклото. Аз още повече ,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим. Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава
Та приемат малчо в ясла. Понеже за лятото отидохме на вилата заради малкия и майка ми се занимаваше с "проучванията" какви документи и изследвания ни трябват. Първо, обобщава тя, са тези за патогенни чревни бактерии и чревни паразити. Казва ми: "Взимаш едно бурканче и като се изака събираш от памперса,а също и ето ти това /едно стъкълце с тиксо лепнато за него/, то е за паразитите и трябва сутринта като стане да махнеш тиксото, да му го лепнеш на дупето и да чакаш да се изака, като е готов махаш лепката и обратно на стъкълцето" Аз разбира се доста се зачудих как точно ще я лепна тази лепенка и за какво им е това чудо, като и без това се носи и пълно бурканче, ама нали е мама и си вярвам. Правя всичко точно по указанята ..... сещате се,че НИЩО не стана, лепенката изглеждаше потресаващо намачкана и въобще не се залепи на стъклото. Аз още повече
,ама си викам, те на мама така са и казали. Отиваме веднага с бурканчето и лепенката в лабораторията. Жената там даже не можа да си сдържи смеха като видя какво и носим. Обясни ни точно какво се иска. Майка ми щеше да умре от срам, какво чула-недочула. Ама тя си е такава А какво точно е трябвало да се направи?
Дядо ми имаше рожден ден и се чудехме с майка ми какво да му подарим. Питахме го да ни даде някаква идея (дали иска нещо по-специално). Беше много скромен и ни каза, че иска някакъв крем за крака. Отидохме в едно магазинче за козметика, а там един мъж. "Консултирахме" се с него за заветния подарък за мъж. Първо въодушевен ни предложи някакъв крем с нарисувани крака - огледах го и му направих забележка че е депилаторен (за жени). После какво друго ни показва и най-накрая се спряхме на един подходящ за него - за оттекли крака и разширени вени ... много хубав бил. Сложи го в някакво подаръчно пликче, че и чантичка. Накрая му купихме и още нещо. Мина се не се мина време и дядо ми споменал на баба ми, че крема мирише странно. На 8-ми март баба ни го връчи като част от подаръците които беше подготвила на нас с майка ми и ни каза да си го вземем, че на нас повече работа щял да ни свърше. 
(Продавача в крайна сметка ни е опаковал епилаторния крем все пак)
(Продавача в крайна сметка ни е опаковал епилаторния крем все пак) Препоръчани теми