Месец май е - искам вече месец без трагедии

Благодаря за прегръдките мили момичета! 
От днес вече съм вкъщи и се чувствам горе-долу добре. Възстановявам се полека, още не правя планове за бъдещето.
Най- хубавите думи днес бяха от лекуващата лекарка - Изчакайте 3 до 6 месеца и опитвайте отново - досега си забременявате естествено, няма нужда от АРТ, времето ще ви трябва да нормализирате теглото, кръвната захар и инсулина и не сте от най-тежките случаи, дори и възрастта не е пречка. Посъветва ме да си направим и двамата и генетични изследвания за съвместимост, за да се изключи и от там причина.
Чувствам се определено не толкова депресирана като миналата година и дори да ви е странно, някак си обнадеждена. Благодарение на вас и този форум оцелях предишния път, сега пак ще оцелея и ще преборя докрай.
Разсмя ме много идеята за домашен видеозон на Светлето. Щеше да е чудесно ако имаше - а може би се разработва, ама все още е скъпо ...
Поздрави на всички!

Дидко, милинка,  Поне си си вкъщи. Ако знаеш как топло ми стана като усетих, че не си отчаяна и че има надежда и вяра в теб. В интерес на истината и аз преживях първия път по-трудно. Не че свикваш, просто вече си минал през този ад.  А най-искрено се радвам да те видя готова за нова битка. Така те искаме.  На мен ми трябваше много време, ама както всички знаят аз съм си кекава. Значи сега предполагам ще изчакаш първия цикъл /време, нужно и психически да си стъпиш малко на крака/, после ако имаш възможност направи изследванията, за които е споменала докторката и - отново на фронта. А до тогава - ние сме до теб!

Що е такова заспало и тихо тук?
Рони, къде си?

Само че чета. Не ми се пише. Няма какво. Или няма да бъде ведро.

Асето не е писала от много време. Дано да е добре. 
Ритата докога ще ма`а гащи по италианските магазини?  Иначе казано - липсва ми.

Слънчо, все съм свикнала ти да си здравият ни гръбнак... Не искам да страдаш. Не се затваряй, моля те... Знаеш колко специална си за мен. Пък и не само. Мале, и публично взех да ти се обяснявам.

Рита си идва към 10-ти доколкото си спомням, но както всички знаят, на моята памет в момента не може да се разчита много. И на мен ми липсва. Ася последно я чувах преди месец. Тя има и доста натоварени периоди. Ще трябва и нея да проверим тези дни. Впрочем и мери я няма от доста време. Изобщо....

П.С. И Хера обичам. Айде да се подмажа на мода. Тъй и тъй съм го подкарала публично.

Фръц, фръц  и аз та любя...силно и страстно

Здравейте момичета
Уфф тея бебоци толкова бързо растат.Толкова са слаки (пу пу).Много са ви готини.
Didko ужасно съжалявам, не знам какво да кажа- просто при такива новини направо ...не знам какво да кажа, освен че те прегръщам и ти давам мойта виртуална подкрепа.
Момичета в понеделник съм на ФМ.Стискайте палци всичко да е наред.
Имам един въпрос към вас.Някоя изпадала ли е в дълбока депресия и има ли вариант да мине без да се взимат лекарства.При мен мина този период от около месец два в които не мога да ви опиша какъв ужас беше и какви мисли са ми минавали (това беше преди да забременнея пак).Вчера попаднах на една тема бременност и депресия и като прочетох колко жени страдат от депресия и пият хапчета в продължение на години...а някои казват че трябва до края на живота си да ги пият.Не знам какво да си мисля, свърши ли се с мойта най тежка депресия или никога няма да се свърши.Не мога да кажа че съм в депресия но определени не съм същия човек.Вече не мога да гледам новини защото само за смърт и подобни неща се говори.На моменти шума ми идва в повече и имам чувството че ще изпуша...Направо се отчайвам от тази мисъл че всичко ще е постоянно.Страх ме е и че ако Господ е рекъл и родя едно прекрасно бебенце да не ме тресне пак тази депресия, защото на 100% няма да изпитам удоволствие от бебето и няма да мога да го гледам...В онези месеци не можех да водя един нормален живот, не можех да спя - постоянно адреналина ми се вдигаше безприинно.
Стига съм ви трупала с мойте проблеми, но ако може някой да ми каже минава ли тази депресия напълно дори и след време да е?
Много ви се извинявам за дългия пост 

ladybebi,ще ти кажа само това-Човек сам ако не си помогне и Господ няма да може  .Така че вземи се в ръце и не унивай. Мисли положително ,за да  свърши всичко добре.

ladybebi, Опитай се да мислиш позитивно. Мисли колко щастлива ще си, когато гушнеш живо и здраво детенце. Едно малко и невинно създание, което изцяло разчита на теб- неговата майка. Едни хубави топли очички, които щом те погледнат и ще се разтопиш от щастие. Не може да не се прокрадне мисълта за загубеното детенце, няма начин...много пъти ми се насълзяват очите като я гледам и си мисля за НЕГО и за щастието, което ми беше откраднато. Няма начин да не мислиш, няма начин да не ти е много тъжно на моменти, но малкото създание ще ти даде много нови сили за живот. Просто трябва да минат тези трудни месеци, които ти остават, до голямата среща. Мисли за нея по възможно най-позитивния начин. Не е невъзможно. Вярвам, че ще празнуваш щастлива Коледа тази година. А и ние сме тук, за да се подрепяме. Във всеки момент, когато ти е трудно, ние ще помагаме. Не ти позволяваме никакви депресии!!!

Предишното съобщение го бях започнала преди известно време и затова го публикувам отделно от това, което искам да е специално. Понеже напоследък тук имаше само лоши новини. Време беше да се появи една хубава. Преди малко я видях под формата на смс на телефона ми. Направи ме много щастлива, ще ви зарадвам и вас. Не знам помните ли мама Каролина123, тя беше загубила бебенцето си малко преди мен-през септември 2006. Днес тя е станала  мама на малката-голяма прицеса Лора- 53см и 3900! Още една силна мама със сбъдната мечта! Да е жива и здрава малката Лора! Мама бързо да се възстановява и оттук нататък само щастие да има за тяхното семейство, защото го заслужават! Честито, Деси!

Момичета, не ми се пише... Прочетох обаче всичко, макар че не бях влизала във форума повече от седмица.
Прегръщам ви! 
И аз съм се вкарала в едни паранои. Стискайте палци да се оправя, че вече не знам какво да мисля за себе си. Явно съм страшен олигофрен, щом един и същи филм като малоумна гледам ли гледам и пак се нареждам на опашката да си купя билет... Вече го прожектират триизмерно мойто кино, та съм насред поредната прожекция 
Нагушкайте и нацелувайте страхотните си деца! Ето го и моето слънчице на актуално фото:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=119214&photo=187
П.С. Докато пусна и Ники публикувала добрата новина! Да е жива и здрава Лора! Мама да се възстановява бързо, за да се радва на щастието си!   

Да е живичка и здравичка мъничката кукла Лора! Весело и безгрижно детство й желая!
Добре е да знаем, че се случват и положителни и хубави неща. Че напоследък както потръгна...

Ренка, ако щеш ми вярвай, слънчо, ама днес мислих за теб! Обаче реших, че имаш проблеми с влизането във форума - чуваласъм честава така от чужбина. А то явно е друго? Не знам дали ти се говори, но нали знаеш - понякога олеква като споделиш. С цялата си душа се моля всичко да е наред при теб. Предварително си признавам, че ще влезна в профила ти да търся истината. Иначе няма да заспя тази нощ... Така искам всички да сме добре. Гушам те , другарче!
П.С. Голям фен съм на фена на Кока-кола!

Ей, досега мислех, че тука пускате реклами на бебета, а то било на Кока-кола. 

Да е жива и здрава малката Лора! Голяма хубавица и умница да порасне!

Лейдибеби, не ти позволявам да си мислиш глупости!!! Всеки има трудни периоди, когато може да го налегне депресия, но това не значи, че ще я влачи цял живот. Лекарствата само замазват ситуацията, но пък пълнят джобчетата на фармацевтичната индустрия. Депресията се лекува с преосмисляне на живота и с мноооого любов. Това мисля го имаш,  а на хоризонта е една нова любов, една нова вселена, не си мисли лоши неща! Животът никога не е бил лесен, нито сега, нито в миналото, но хората все пак живеят и се развиват и напредват. Хубавото предстои (а, какво рекламирахме?), това трябва да ти е основната мисъл сега, всичко друго са глупости.
Горе главата, и хубави новини от ФМ!

Сядам с намерение да пиша повече, ама шефката  не знам дали и тя мисли по същия начин. Вчера успя да ме докара до рев - цял ден я боля коремчето милата, а вечерта беше нещо невероятно. Добре, че мъжът ми почти насила ме прати да си легна, как успя да я укроти не знам - нещо си пяха (ако не бях толкова скапана, щях да се хиля на невероятните текстове на тези иначе добре познати детски песнички), гледаха филмчета, но ми я върна след 2 часа и половина спокойна. Аз само я нахраних и се приспахме взаимно.

Като споменах хранене - да направя една автореклама и на нашия млечен бар "Бяла мечка" - за 25 дни е +1030 гр. и +2,5 см. Дано да продължава така и занапред.

И едно въпросче към Рени или Ники - като имаха вашите детковци проблеми с оченцата и капахте кърма - на всяко кърмене или по-рядко - примерно сутрин и вечер или нещо подобно?

Светле, ladybebi, пращам ви виртуална прегръдка. Само не се обвинявайте, че ви гонят параноите или че ви е тъжно. От това по-нормална реакция след това, което сме/сте преживели (в една или друга степен) няма. Добре, че бяха момичетата от този форум, че да разбера, че не съм луда, защото се паникьосвам за най-малкото нещо. Притесниш се, пишеш тук, четеш другарчетата, усмихнеш се, отиваш на преглед, успокояваш се за малко (или пък те стряскат с ново 20) и така...9 месеца. После гушкаш малкото и пак се притесняваш...

Липсва ми експресивния стил на Ритата...

  на всички останали.

Много хубава новина!!! Браво на мама и бебка Лора. Да са здрави и усмихнати и двечките.

Рени  ..

ПП. Сега видях Филип. Ми тя бутилката колкото теб, слънчо усмихнат!

Най-после живнахте! Тъкмо реших, че верно ще трябва да се показвам като КЛАСНА!

Лилибон, винаги, когато чета постовете ти, едно невероятно усешане ме изпълва. Благодаря за силната ти вяра.. заразителна е.

Меченце, много кофти етап са коликите.  Важното е, че нандавате и че растете. Браво на доставчика на манджата! Все така ви искаме.  А това за шефката много ме изкефи. Точно така си е!

Ох, обещавам си да не ви ангажирам с моите болни прояви, ама все пак ще питам. Макарче вече изтормозих Аги по темата. Много ниско ме рита от снощи бебето. Непосредствено над срамната кост. ПРеди не ми се еслучвало - с никоя от бременностите май. Или поне нямам спомен. Но се притеснявам и се чудянормално ли е така ниско да са му крачетата? Какво търси толкова долу? Днес вече успях да подлудя Аги и Весела с тъпи въпроси. Сега е ваш ред!

нашата педиатърка каза да ядем по толкова - 5 пъти по 165,но той не пропуска хранене и това си е.
 Благодаря ви за пожеланията!
 Ваксината я понесе много добре,а и добре е дораснал - 6,400 е вече.Полета също мина много леко-през цялото време си гукаше и се смееше.

 Честито и на новата ни силна мама-да и е жива и здрава принцесата!