Публикувана: 3 май 2008, 00:13 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2009, 12:43 ч.

имаме ли нужда от помощ...

6 213
46
1

3 май 2008, 00:13 ч.

Мнения: 273

мили майчета,
незнам ще одобрите ли тази тема.дано тя не ви обижда с нещо.
незнам,но аз се справям благодарение на вас сьс загубата на моето бебче.НО понякога мисля,че човек преживяващ такава трагедия в живота си има нужда и от професионална помощ.за жалост в бьлгария такьв вид помощ човек може да получи само,ако самият той я потьрси.
аз например,нека не ви прозвучи глупаво,заведох моето 5 годишно момченце при детски психолог.той много се промени от както излязох от болницата и има ужасни,дори панически страхове от това да остане сам дори в стаята за минута.и мисля,че много трудно понася загубата на нашето бебе.няма да изпадам повече в подробности за него...та когато го заведох и говорихме с психоложката 2 пьти се оказа ,че май и аз имам нужда от нея.
не сьм ку-ку.просто моята тревога се отразявала и на детето ми и много други неща,които мисля,че ще ми помогнат когато ги разбера точно,за да се справя с неговата мька и да му помогна да я преодолее.защото тази промяна в неговият живот явно,че му се отразява по много различен начин от на мен и сьпругьт ми.
та мисьлта ми беше,че може би,ако потьрси накоя от вас такава помощ,ще разбере и усети нейната полза.никой не може да изтрие случилото се с всяка една от нас,нито да заличи споменьт и болката,НО може да ни научи как да живеем с нея.
незнам....така мисля...
ще чакам да видя вашето мнение по вьпроса.
кажете не сте ли се замисляли по тази тема.как се справят вашите семеиства...вашите деца...

# 1 3 май 2008, 03:04 ч.

Мнения: 825

Аз отдавна си мисля че съм за психолог, още повече че моите приятели ме виждат как се държа, и постоянно ми повтарят да отида. Но още не съм се престрашила. Виждам, че изпадам в депресия, и все повече затъвам, и ако продължавам така, ще трябва да отида.

# 2 3 май 2008, 07:18 ч.

на дъното
Мнения: 1 751

Моят психолог сте вие момичета за което искам едно голямо БЛАГОДАРЯ да кажа на всички.Много пъти съм се замисляла да посетя и аз такъв лекар, но все си казвам "какво може да ми помогни човека" .Това което би ми помогнало е това което иска всяка една майка тук .
Или да е при своето ангелче ,или да има друго дете за да продължи напред. Cry

извинявам се ако съм прозвучала малко по ......... странно
Hug

# 3 3 май 2008, 09:11 ч.

Мнения: 1 234

silviayo, когато загубих детето си и аз си мислех, че ще мога сама да се справя. Тогава нямаше с кого да споделя, освен с близките, които отбягваха да говорят за това, и с една приятелка, която също загуби детето си месец след мен. Никой друг не ме разбираше, защо не усмихвам, защо не искам да се събирам с хора, защо не виждах смисъл да продължавам... Изобщо не съжалявам, че се свързах с една психоложка, незнам дали те са лекари, или не са, това няма значение, по-важното е че тя тогава наистина ми помогна да осъзная някои неща, които аз самата не исках, или по-скоро исках да ги гледам от друг ъгъл.

# 4 3 май 2008, 09:49 ч.

Мнения: 3 016

Слънчице ,аз точно затова спестих истината на моето момченце .Не му казахме и до днес дори, че братчето му е починало. Това ми го препоръча доктор ,тъй като детската психика е лабилна и не се знае как ще го приеме .Ще му кажа цялата истина ,но когато му дойде времето . Не искам да го травмирам сега .

# 5 3 май 2008, 10:50 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз съм ив приятелка и ще споделя какво мисля - има хора, които успяват да излезнат от дупката на отчаянието къде с повече рани, къде с по-малко, но сами
но има такива, които излизат и си мислят, че нещата са под контрол, а всъщност те са под контрол
има такива, дето ако не им се подаде ръка завинаги ще останат в дупката

това е като в живота - някои деца учат сами, други им трябва помощ......

ТРЯБВА ако видите и най-вече ако усетите че не можете сами да идете на психолог
асмо ПОТЪРСЕТЕ СЪВЕТ преди това при кой да идете, щото те и психолозите ес броят на ръката добрите...това е млада професия уу нас и специалистите са толкова малко

аз примерно имаам някои травми от детството си и вече се убеждавам, че трябва да ида на психоанализаа ако искам ад се освободя и да не прехвърля обременеността си върху децаат си...

това НЕ Е БОЛИСТ и НЕ Е СРАМНО....

# 6 3 май 2008, 10:51 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и още нещо - защо не споделите тук кой евентуално ви е помогнал и как...за да видят всички че има полза да се ходи

СЛЪНЧИЦЕ, напиши как е детето - по-добре ли е и въобще сподели - това на много други хора ще помогне!

# 7 3 май 2008, 15:01 ч.

София
Мнения: 1 940

слънчице, на мен вече за втори път ми се налага да лекувам при психолог "стари травми" у голямата ми дъщеря. Загубата много й се отрази, МНОГО... Промени се, стана чувствителна и уязвима. Моето детенце беше наперено, със самочувствие, а се прекърши и сви. Порасна без време и никога няма да е същата, като аз и баща й не сме.

# 8 3 май 2008, 15:28 ч.

Мнения: 3 621

И аз имам нужда от помощ , защото виждам че колкото повече време минава става все по-трудно и по-трудно

Цитат на: silviayo в сб, 03 май 2008, 07:18

извинявам се ако съм прозвучала малко по ......... странно
Hug

добре че го има този форум иначе ...

# 9 3 май 2008, 16:34 ч.

Мнения: 7 348

Всяка от нас има нужда от помощ.
Но най-важна е помощта, която можем да получим от човекът до нас.
Момичета, не забравяйте обаче, че другарчето до вас също страда. Пазете се взаимно и общувайте помежду си. Форумът е полезен, но ако се спасяваме поотделно нещата могат много повече да се задълбочат. Hug

# 10 3 май 2008, 16:43 ч.

The new Earth
Мнения: 1 942

Цитат на: рони в сб, 03 май 2008, 16:34

...Момичета, не забравяйте обаче, че другарчето до вас също страда. Пазете се взаимно и общувайте помежду си...

А моето другарче отдавна си е намерило друга и аз дълго време не знаех за това. Опита се да е до мен, казваше, че е разбрал грешката си и съжалява, но скоро научих, че ме е лъгал през цялото време и всъщност продължава да поддържа връзката си, която е от няколко години. Докато аз плача в едната стая, той звъни от другата на любовницата си. Разделихме се!
Съвсем сама съм и чувствам как депресията ме превзема ден след ден, опитвам се да си внушавам, че няма да и се дам, но и аз се замислям дали няма да имам нужда от професионална помощ, за да не потъна...

# 11 3 май 2008, 16:50 ч.

Мнения: 7 348

Искричке,

Ужасно е това.
Извинявай, не исках да насипвам сол в раната ти. Confused

п.п. Откъде се вземат толкова безчувствени "жени". Не че оправдавам мъжа в тази ситуация, но трябва да си пълен изрод да поставиш егоизма си пред трагедията на едно осиротяло семейство.

Последна редакция: сб, 03 май 2008, 16:58 от рони

# 12 3 май 2008, 17:14 ч.

Мнения: 3 016

Искричке

скъпа ! Е как може такова нещо! Този мъж друго не заслужава , добре си постъпила . Не ти стига огромната болка която е в сърцето ти ,а той да ти трупа още повече мъка . Не го разбирам този човек . А трябваше да бъде до теб неотлъчно .Дано Господ ти даде много сили за да превъзмогнеш някои рани... Hug

още веднъж.

# 13 3 май 2008, 17:38 ч.

София
Мнения: 1 940

Искричке,

Миличка, обзема ме огромна ярост по адрес на съпруга ти.

Защо се случват най-лошите неща на толкова светли и всеотдайни хора... Sad

До теб съм! Не искам да потъваш! Пиши! Hug

# 14 3 май 2008, 18:49 ч.

Мнения: 3 166

Искрица, милинка, Hug

Напълно споделям написано от Аги и Рони. Как е възможно да има така жестоки хора? Как не се пръсва сърцето им, вършейки това...? Как заспиват вечер и как съвестта им им позволязав това?

Милинка, искам да кажа нешо, което знам важи за поне половината момичета тук със същата сила, с която важи и за мен - ние сме до теб! И ще бъдем! Завинаги! Винаги, когато имаш нужда от нещо - независимо какво -блага дума, рзаговор или просто споделено мълчание. Прегръщам те силно, другарче! Така ми се иска да мога да направя повече. Мразя да съм безсилна....

Моля те, моля те, не се затваряй - пиши ни. Само не се затваря сама с мъката си. Това ще те съсипе, а вярвам Калоянчето не иска да гледа мама така. Cry

Ох, каквото и да кажа, звучи недостатъчно...
Моля се на Бог за теб. Praynig

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: