Кипърска история - лято,слънце и вълнения с разни приключения (7)

Ееееехххх, Тихери, нали съм си рогато добиче  - как мЪ видиш да се плашим лесно... ... - такъв филм нема! Айдееееее в овчи тръс - и чупим с рогите стени   То хубо щеше да е да бях малко по-плашлива /в смисъл да бях по-малко твърдоглава /, тогизи нямаше да изпадам в ситуации "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" ... ама нейсе....

Барборански, то кой да ги ДРАЩИ на новия ми бански белите ГАЩИ... .... кандидати все ще се намерят..., ама не е там работата   Ей го е, баш-кандидат-дращещият още не се е явил за очна ставка /имам предвид че не ми е отговорил де/... То голямо мислене ще да пада      Ама дето беше писала май ти по-горе, сега вече не върви да ми даде какъв да е отговор..., а ако трябва да ми отговори положително, ще трябва да го направи с ясното съзнание за конкретен ангажимент...    Та явно го "мъти" сега решението на ситуацията   ама ако беше да ме отреже, досега да го беше направил, струва ми се -------------------------- Ууууфффффф, най-мразя да гадая нечии намерения и поведение

Кати, горницата със сигурност не прозира, ама долницата...- в магазина я мерих върху моето си бельо - черно на цвят и то прозираще... ама реших, че щото е черно прозира през бялото... Да ама сега като ми заостряш вниманието над тая подробност... ... Абе в най-лошия случай ще пришия някакво бяло парче плат от вътрешната страна на долницата.                    Пък идеята за залаганията кой ще е печелившият Евровизия е много добра Ей сега почва да ги прослушвам парчетата.

Честит на всички ни най-българския празник - 24.май!

И дай Боже, да ги доживеем тия "светли бъднини"...


Антигона, мила, нали сама разбираш, че въпросите ти са, уви, само риторични... Аз самата имам специално отношение към този празник, защото майка ми беше учителка - верно не по някакъв особено "просветителен" предмет, а по физкултура, но преподаваше в едно от елитните училища в Бургас - ПМГ и е основател на първия мажоретен състав в града. Спомням си с какво вълнение и трескава подготовка се посрещаше по онова време 24-ти май и майкините мажоретки винаги бяха "гвоздея в програмата" на манифестациите и тя наистина се гордееше от това, което е постигнала и от това, че е учител...  А сега всичко в системата на образванието е толкова пародийно, та чак е тъжно...           А най-тъжното е, че животът в милата ни татковина така ни е сдъвкал, че ни е отнел възможността да се зарадваме от сърце и да посрещнем този празник с онова патриотично и светло чувство, което той заслужава...

И все пак нека сме живи и здрави всички... и да се надяваме, че някак ще съумеем "съдбините си да обновим" към по-добро!

Честит празник на всички..
Антигона,аз трябваше да съм една бъдеща учителка и то не по кво да е,а по история..остана ми един държавен изпит,а дори не ми се стъпва в университета и вместо това се чудя къде в чужбина да се забия,та да живея по-добре и навярно ще работя някъде сервитьорка и кво от това като си бил добър ученик и въобще,че имаш нещо на горния етаж дето мърда и ти вика"поне вадиш пари"..Като си помисля,че като историчка трябва да съм патриотистка и бях,но...живеем в България,която не винаги е била такава..
Все пак да ни е честит празника..тези двамата солунчани са си свършили работата..

ооооле момичета мнооого ме е срам
въобще бях забравила за този свят празник...... 
добре че влязох в форума да ми го припомните ....ми айде честит празник на всички които все пак ще го празнуват .....
по отношението на празнУВането на празника преди години като си бях УЧеничка и в бг ми харесваше ми ходихме на манифестации нямахме Училище .... ..ми кво мУ беше лошото ..... ....тук не се празнува такъв празник за съжаление че не мога да обясня все още на децата за какво става въпрос можи би като пораснат още  малко ...
а за юровизиона много интересно застъпиха темата днес по гръцката телевизия да си помислим логично страните които са отстранени за кой ли ще гласуват мнооого важен момент нали...... например бг винаги дава дванайсет точки на гърция а пък всички руски страни гласуват помеждУ си .... ..тъй че за съжаление много ги е страх от Украинката 
 аз лично за мен залагам на Гърция пък квото стане...ваш ред....
гери моя дълбок поклон че си завършила за учителка .....тук в кипър са на голям почит тъй че помисли си и започвай да учиш кипърски кой знае може да те срещнем в някое тукашно да преподаваш а кви парииии взимат......уфффф....супер..
блондияяя тя и мойта беше учителка сега е пенсионерка ....аааа и на муцка и тя е учителка....я виж ти кво съвпадение

Да бе Катенце, страхотно съвпадение - особено за твоята майка и майката на Муцка - направо невероятно

Аз още малко да се поизфукам че моето майче навремето така се беше прочуло с тия мажоретки, че като снимаха филма "Левакът", който по-голямата част е заснет в Бургас, специално я бяха поканили да участва с мажоретките - една съвсем епизодична сцена как маршеруват, ама я има - един вид майчето ми е филмова звезда /Наскоро пак го бяха излъчили филма по БНТ и така се умилих като я видях - доста по-млада и в добра физическа форма, намахано крачи покрай мажоретките, изпълняващи съчетанието си

Та да са ни живи и здрави майките и да им е честит празника, щото който е бил учител, учител си остава за цял живот /апропо още се опитва да ме командори в стил "строй се! мирно! равнение на средата!" ---- кво да прайш - професионална деформация /

Антигона, честит да ти е празника и на теб!  Нищо че каза че няма да празнуваш, имаш голямото ми уважение, защото за мен литературата е най-великият предмет - учи те да бъдеш чувствителен и разсъждаващ човек (макар да не съм много сигурна, че това са някакви благоприятни за самата личност качества - тъй де, като гледам себе си...). Аз едно време в часовете по литература бях единствената луда дето  все вдигаше ръка    и се натискаше да си изкаже мнението като правихме някакви разбори на произведения... направо недоумявах как другите могат просто да се спотайват сякаш са неспособни да вникнат в творбата и да разсъждават на глас... ... Пък в техните очи аз сигурно съм изглеждала като натегачка

Гери, абе ти що не вземеш да си се дипломираш /нали малко ти остава/, че то не се знае кога може да ти влезе в употреба образованието   Пък като вземеш дипломата в ръка, живот и здраве догодина примерно и на теб ще ти го честитим празника баш като на даскал

Тъй, момичета, вас никакви ви няма, ама аз бълвам огън и жупел, та ще си се изкажа -----> Та значи бяхме с Лора цял ден навън и преди малко като се прибираме, гледам - получил се е имейл.... и вече едва ли не с треперищи ръце го отварям... и кво да видя?!...----Отговор имам, но отговор не ми е дал....   Ей сега вече избеснях, честно ви казвам   Значи аз си изтрових душата и си изплаках очите от терзания как аджба ще ми отговори, а той - в съвсем телеграфен стил писал следното: "Съжалявам че се забавих с отговора си, но през последните два дни бях изцяло в болницата. Но през следващите дни ще намеря време да говорим. Разбирам всичките ти страхове, но единственото което сега мога да ти кажа е да бъдеш търпелива. Обичам те и мисля за теб непрекъснато."/това е пълното съдържание на имейла му/      Казвам ви честно, за първи път успява да провокира в мен такава реакция - да побеснея... и то не заради друго, ами защото от онази злополучно погрешно разбрана от мен негова шегичка и последвалите я катаклизми, аз направо се поболях от душевен самотормоз..., за едно денонощие /буквално/ свалих 1,5кг. от теглото си, което за мен е критично, щото на моите килограми ефектът е направо измършавяващ...      Обичал ме бил и мислил бил за мен непрекъснато ... Ааааййй сиктир!

Не, кажете ми що за отговор е това?! - Аз, видите ли, му разкривам най-съкровените си надежди и очаквания за нас, а той ми казва да бъда търпелива.  А до сега каква бях бе, диване кипърско?!

Сега............,
разбирам, че за да стои ноу-стоп при баща си, има нещо наложително и явно ситуацията далеч не е толкова ясна, че да ми даде конкретен отговор... И все пак след тази мелодраматична размяна на сърцераздирателни слова по между ни през последните 5-6 дни.., след емоционалното сътресение което изживях /но затова си е виновна единствено моята свръх-чувствителна натура/... та след всичко това този лаконичен имейл ми дойде не като студен душ, ами не знам като с какво да го сравня ..... Абе все едно да си на опера, да гледаш "Травиата" или "Набуко" /или нещо друго драматично/ ... и в сюблимния момент, насред най-възловата и прочувствена ария някой в залата гръмко да се изпърди!!! /шъ мъ извинявате за миризливата метафора /

Както и да е, ще проявя аз още търпение, но ще си искам конкретните отговори на конкретните въпроси....  И дано той не се забави много с тях, защото животът е твърде кратък за да го прекара човек в търпеливо очакване....  Не че имам някакви кой знае какви други планове де....

eeeeeeeeх, Блонди,

аз ли съм прекалено доверчева, но на този негов мейл аз бих се зарадвала, отговор си има - разбира терзанията ти и ти пише, че те обича, наистина бъди малко по-търпелива, както ти е писал той и бъди спокойна, все пак ако всичко между вас е истинско и  красиво, да не го развалиш сама заради подозрения и зародила мнителност (така присъщи за нас жените, а още повече и за всичко, което си изстрадала и си загубила истинско доверие в мъжете може би), може би това ти е шанса да провериш дали ще можеш да му се доверяваш за напред или не, гледай на този момент като подобно предизвикателство, ........ ако искаш разбира се

стискам ти палци и съм с теб да си щастлива в най-скоро време, защото наистина разбирам колко имаш нужда от това и колко ти е трудно в момента

Ех, Мименце, прегръщам те силно и ти благодаря за това, че винаги намираш най-точните думи, с които да ми подкрепиш изтерзаната душица...! Аз самата от доста време гледам на всичко случващо се точно като на изпитание /предизвикателство/.., но това да те държат бая време на "стенд-бай"-режим е доста изнервящо...           А големият ми проблем е в това, не че съм твърде мнителна, а напротив - в това, че твърде много съм му повярвала, което за човек като мен - който е преживял огромно разочарование, е наистина извънредно постижение...  И точно това е, което ме плаши, защото съзнавам колко съм уязвима и колко лесно може да ме нарани.../ако поиска/...  ------------------  И в тази връзка, вчера гледах едно предаване, в което гост беше Гого Лозанов... Та водещата му зададе въпроса "Какво е да се влюбиш на 40 и нещо години?"/което му се е случило на него с жена му/... И той даде един толкова истински отговор.., който отрази напълно това, което аз самата си давам сметка за себе си... Та каза нещо такова: "Да се влюбиш на тази възраст е нещо невероятно и разтърсващо - емоциите, които изпитваш са като на тинейджър, но си вече в такава фаза от живота си, когато си се изградил като личност, имаш натрупан личен /негативен - в моя случай/ опит, постигнал си някакво житейско равновесие... И изведнъж тази любов те връхлита напълно неподготвен и преобръща целия ти живот - такъв, какъвто си го подредил до момента... И затова да се влюбиш на 40+  е много по-силно като изживяване, отколкото когато си  на 20."   Просто като го слушах и ревнах - все едно чувах собствените си мисли - така ясно и точно формулирани...   Е, аз може и да не съм на 40+, а на 30+ /години/, ама житейските шамари дето съм ги изяла, стигат и за два пъти по възрастта ми.

Антигона, благодаря ти и на теб! Размина ми вече яда...., макар че струва ми се е добре, че изкарах от себе си и такава реакция - тъй де, по-добре разгневена, от колкото обляна в сълзи               Така като се замисля..., с този развой на събитията може би Господ се опитва да ми покаже, че не бива така драматично да изживявам всичко..., щото аз съм си "царица на мелодрамите" явно ..... и си давам сметка, че всъщност всичките тия душевни терзания ми ги причинява не толкова той, а си ги причинявам аз самата, с моята болезнена чувствителност...   Та ще ти послушам съвета и ще се опитам през следващите дни да не фиксирам вниманието си върху него толкова много.

уж щракнах върху гръцката тема, а се озовах тук...
Blondy,  държиш се като малко дете, на което са му взели любимата играчка!Я се вземи в ръце и се съсредоточи над твоите си работи... не си бебе, което се нуждае от постоянно дундуркане! Човекът ти казва,че те обича и мисли за теб, намерил е време даже мейли да ти праща...мисля,че не осъзнаваш какво е да си с болен човек в чужда държава..нали се сещаш, че баща му не говори чужд език, а с лекарите и сестрите все някой трябва да комуникира..има един куп бумащини дето се попълват (декември превеждах на една съфорумка,която беше тук на лечение с детето си и аз бях почти всеки ден в болницата, какво остава за близките )... естествено е да иска търпение, сега си има други грижи на главата..а ако искаш да го видиш, качвай се на самолета...няма да те върне я...
надявам се, да не се обидиш, съвсем добронамерено си казвам мнението

Добро утро, момичета!    Лек и усмихнат ден и успешно начало на новата седмица за всички!

pepelja6ka , разбирам как изглеждам отстрани, т.е. в твоите очи     Не знам колко назад си се върнала в темата за да ми прочетеш постовете, но колкото и да си се върнала, няма да си прегледала и старите ни теми... и това което искам да кажа е, че тази история си има една доста дълга предистория, която няма как да ти е известна... /момичетата, списващи в БГ-Кипърската тема я знаят/.... Та мисълта ми е, че това което на теб ти се вижда като детинско поведение от моя страна, си има своето обяснение... Аз не че нещо сега се оправдавам.., само така "за протокола" внасям пояснение, защо се държа така едва ли не "истерично"                   Иначе, не се притеснявай, не съм се засегнала! Напротив, радвам се, че си изказа мнението, защото на мен ми е полезно да чувам различни гледни точки - една и съща ситуация, погледната през очите на различни хора, изглежда различно... А колкото повече различни гледни точки има, толкова по-широка е базата, към която човек може да съотнесе собствените си разсъждения и реакции... и евентуално да се самокорегира.  

Здравейте вие които пишете и вие които само надзъртате...
Първо да поздравим Пепеляшка с добре дошла  макар и по погрешка
попаднала на нас надявам се да остане за повечко да помага къде със съвет къде с каквото може
Блонди...не мисля че имаш повод за притеснение човека те обича но просто е заангажиран със баща си ......а ти се въоръжи с тъпление защото то хубаво ако се оправят нещата до месец ама ако се наложи да останат повече кво ще правим тогава
АААААА сега се сетих ти да не се опитваш да заформиш мелодраматичния сериал от предната тема ..ако е така да се включваме и ние.... 
Момичета относно Юровизиона съм направо потресена мога да ви кажа че ако не беше този руссссссски блок щеше да спечели Гърция и тогава прогнозата ми щеше да е вярна........Ма защо не им забранят на тия руснаци да участват всички не ги ли е срам всяка година взимат челните позиции и след челните също ......

Добър ден,мили и красиви.

---

Пепеляшке,добре си ни дошла.Ще се радваме ако ти харесва нашата агитка да те виждаме по-често на линия при нас. 

---

Кааатееееее,целия свят е толкова объркан и толкова лицемерен,че това за Евровизия го приемам,като поредната недоизпипана работа.Честито на Каломира 3-то място.    Аз също мисля ,че миналата година ние заслужавахме 1-вото място с песента `ВОДА` на Елица и Стунджи-беше нещо оригинално,добре изпълнено,национално............нооооооо не ни угря  -малка нация сме,със слаба реклама и нямаме разклонения,като бившия СССР или Югославия.Така,че дай да пием по едно фрапенце с повечко лед и да се усмихваме.   

---

Антигонииииии,Муцеее,Тихери,Мече,Роси,Гери,ПДД,Пепиии................всички....ЕХОООООО....къде сте-как сте?

---

Затъжила съм се за баба Рума,отдавна не ни е спохождала....................Руууууумеееееееееее еелааааа

---

Блонди,как си душице?Хубаво е ,че чухме и едно странично мнение- на Пепеляшка .Желая ти един прекрасен ден пълен с усмивки. 

Оооооооооо, Кате, Барборанке, появи се някой най-сетне! Тъкмо вече се бях зачудила кво става тука бре?! - бомба ли падна, че изчезна всичко живо...,    или аз ви отегчих до смърт с мелодрамите си

Барборанич, мерси че питаш, добре съм, даже много добре в сравнение с от доста време насам ... и причината за това съм я обяснила в по-предния си пост, в частта където съм отговорила на Антигона.  Просто разгеле, осени ме /т.е. действително я почувствах в себе си/ тая велика философска истина, че "Животът е това, което ни се случва, докато ние си правим други планове" Не знам дали стана ясно какво имам предвид, затова ще го кажа с други думи - след тия драматични обрати през последната седмица, както и всичко което ги предхожда, пак не съм се добрала до конкретния резултат, на който се надявах. И в крайна сметка осъзнах, че съм дала всичко от себе си, че съм извършила всички възможни ходове /включително и някои рисковани/, но си има причина нещата все още да не се случват. Следователно безмислено е повече да се опитвам да насилвам събитията - каквото е писано да стане, ще стане... и както е писала Мимчето по-горе, ако всичко между нас е истинско и красиво... и най-вече /да допълня/ двупосочно като сила на чувствата, ще дойде момента, когато нещата ще се случат. До тогава е най-добре да се успокоя /до колкото ми е възможно/ и да се концентрирам върху реалния си живот.       ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------->      И в тази връзка, много мислих как да отговоря на последния му имейл.... и реших , че е  най-добре да не пиша нищо, а да го изчакам той да ме потърси отново.  Не мога да му напиша "Добре любими, ще бъда търпелива толкова, колкото е нужно!"- би било твърде раболепно, а и не искам да му създавам прекален душевен комфорт, че един вид може да отлага до безкрай.  А пък другото, което импулсивно ми идва като отговор, би му прозвучало като заяждане /вече му познавам достатъчно добре докачливата душица/.          Ама, ако вие, момичета, имате идеи за смислен, нераболепен и незаядлив отговор , готова съм да ги чуя.

Катенце, за кой по-точно мелодраматичен сериал казваш, че се опитвам да заформя бе?   Ма аз нали точно към обратното се стремя - писнало ми е да живея като в някаква изпиляваща нервите сапунка /оня гръцкия сериал "Блясък" пасти да яде /. Че нали т`ва ми е на мен въжделеното желание - да спра да живея като на филм и да заживея в реалността... Ама пусто, все не ми се отдава... и на продължавам да съм като героиня от шекспирова траги-комедия... като например онази /Антигона да ме поправи, ако бъркам заглавието/ - "Напразни усилия на любовта"