Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Рехабилитацията трябва да продължи около година,за да се раздвижи.По каса се полагат два пъти по 10 дни годишно.Личната лекарка да не се прави на луда,сигурно я мързи да пише и затова мотае за месеци.Тя да подготви документите и да ги подадеш и докато ти дойде писмото ще минат повече от 3-4 месеца.Отивай пак,тя ще се опитва да те разкара,ти ще настояваш.В правото си.Кажи и че ще се обадиш да питаш на горещия телефон на министерство на здравеопазването.Като вземат да мотаят и развъртат хората бяс ме хваща.

Мойте повече няма да отидат, за другите хора не знам. Сума и пари изхарчиха за няма нищо, а болките през които мина майка ми докато се предвижат до болница, отделение не са за говорене. Не съм там да им помогна, а и няма на кого да се примоля да им помогне. Всичките ни приятели и познати са в чужбина, а близките им не са живи. На доизживяване е при нас работата. Но явно не трябва да се залага много на тези рехабилитации. Всеки гледа да си отбие номера, особено пък като ги гледат такива възрастни и безпомощни хора.

Отвратена съм. Просто нямам думи, каквото и да кажа ще бъде малко и недостатъчно. Майка ми е в много тежко състояние. Лекарката - невроложка, която извиках на частно( понеже на майка ми не ѝ се полага направление за специалист до месец след изписване от болницата) ми каза в прав текст. Лявата част на тялото я няма, абсолютно никакъв тонус няма. Има и зрителна пареза. Виждам огромна разлика между това, което беше майка ми в болницата и сега, като е вкъщи. Само спи, унесена е, няма сили да говори, не си отваря очите. Иначе преглъща, поне пасирана храна може да приема, но толкова и яде...Беше 47кг, сега сигурно е под 40кг.
   Има операция на главата заради масивен кръвоизлив. Минаха повече от 30дни, в които тя беше в болница, а от 3 дена е у дома. Погледнах превръзката на главата ѝ и видях, че е още с шевовете. Представяте ли си? Никой не ѝ е махнал шевовете! Никой не ми е казал, че трябва да се махат(ако се опитам да ги оправдая, че е трябвало да мине време и нарочно са ги оставили). Отидох до неврохирурга, който я оперира и той ми каза, че личният лекар трябва да ги махне. Личната лекарка е възутена, че онези не са си свършили работата. Тя нямала стерилни инструменти и не може да махне конците. Сега ще платя на частно на един хирург и ще дойде до вкъщи, за да ги махне. Омръзна ми всеки да ме лашка наляво и надясно. Само си прехвърлят топката. Майка ми не е виновна и повече няма да я мъча, нито ще я местя, нито ще ги чакам за каквото и да е. Да съм я закарала в болницата след 10дни, понеже в епикризата пишело, че я викат. Те я викат не защото им е много мила, а заради касата. Всичко е за едните пари. А, да..някой ми каза да съм платяла на неврохирурга, дето я оперира, да дойдел на частно да махне конците. Няма как да стане. 
   Изписват я от болницата с диагноза 61.0, а не 69.1, по която се полагат лекарства. Няма право на лекарства, хора. Явно е здрава и не е нужно да се лекува. Отстъпката ще е 5лв, не си заслужава, но го споменавам, понеже те са гледали да усвоят пътеката, явно по-скъпа от реалната.
   Забравих да кажа също, че я пратиха за 8 дена в ОФТР на рехабилитация. Там жените се чудят какво прави при тях. казаха ни: "Тя е тежък случай, не е за тук". Аз ли съм казала да дойде тук? Само дето лежа там 8 дена и това е напълно загубено време. Нито е раздвижена, нито е обгрижена.
   Трябва да мине месец от изписването и тогава неврологът ще даде лист за да се диспансеризира и ще се впишат лекарства в рецептурната книжка. След това с този лист от невролога отивам при личната лекарка да оформи документи за ТЕЛК. След това подавам  в ТЕЛК и чакам, като чакането било голямо. Аз виждам на къде отиват нещата. Ще си я гледаме вкъщи и дай Боже да не влиза повече в болница.
   Възмутена съм. Отвратена съм.

За съжаление, така стоят нещата. Оставят те на произвола на съдбата.
Над година чакахме телк-а. От цялата работа получи 30 лв за лекарства.
Майка взимаше някакви 75 лв като асистент. Не знам кой и как я вписа. Татко беше със 100% телк. Изцяло на легло. Мърдаше един крак и ръка. Тялото не.
Помня че го записахме/регистрирахме в клуб на инвалида, или нещо такова.
50 лв му дадоха за Коледа и му се "полагаше" почивка в някакъв курорт. Обадиха се хората, но то нямаше как да отиде.
Имаше и опция за някаква еднократна помощ от държавата, но не проучих как стоят нещата.

Много не се надявай и на тоя Телк. Майка ми я определили на 50%. Тя до тоалетна  стига за 15-20 мин на 2м разстояние. Толкова да не може да върви, ама явно им се е видяла много наред.

Неферития обади се на горещия телефон на министерство на здравеопазването и ги попитай какво да правиш.Отиди и в Здравната каса и им кажи за разминаването на пътеките и че ще се обадиш  на горещия телефон в министерството и веднага ще ти изпратят лекари вкъщи и за конците и за каквото трябва.Кавги и рушвети оправят всичко.Отвратена съм от лекарите и изобщо не ми е жал като ги бият, даже и да убият някой ще се радвам вместо да съжалявам.

   Благодаря ви много, момичета. Зная, че не само аз се сблъсквам с тези проблеми и чувството е все едно се удрям в стена.
   Личната каза, че по тази пътека, първата, по която е лежала в болницата преди да я преместят за рехабилитация, не ѝ се полагат лекарства по Здравна каса. Обаче, виждам в следващата епикриза, с която излиза от другата болница, където беше на раздвижване, че е точно по правилната пътека. Може би пак трябва да ходя до личната да питам дали не може според последната епикриза да се вписват лекарства в рецептурата книжка. Тя защо гледа само първата епикриза... Намалението ще бъде смешно, но ще отида. Мисля, че те са си измили ръцете, като я прехвърлиха на другото място уж за физиотерапия, усвоиха пари и я вписаха по другата пътека, правилната.
Чудя се личният лекар как така не може да махне конците?! Нямала стерилни инструменти. Ами те са длъжни дори да правят домашни посещения, все пак са лични лекари. Аз съм намерила хирург да дойде на частно да махне конците. Ядосвам се, че тя хем не може да ми свърши работа, хем не ми казва какво да направя. Всъщност каза ми - да съм я закарала някак до отделението. Пф, не ги е срам.
   Може да отида до Здравната каса да ги питам защо не ѝ се полагат лекарства по рецептурна книжка. Не знам дали ще ми обърнат внимание, но ще пробвам, за жалост чак в понеделник.
   Една моя позната (68г.) е с няколко инсулта, но вече е доста добре, движи се с бастун, но изкачва 8-9 етажа пеша, всеки ден си прави разходки, изглежда много добре и се чувства добре. Та тя е с 100% чужда помощ, определена от ТЕЛК, като мъжът ѝ е асистент и взема една минимална заплата. Затова си мислех, че може моят баща да кандидатства за асистент, все пак майка ми определено има нужда от чужда помощ.
   P.S.: Обадих се на телефона. Само мога да пусна жалба заради това, че не са махнали конците. Т.е. пак опирам до хирурга, когото съм намерила на частно. Утре ще ида до болницата и ще питам опериращият я лекар дали ще дойде вкъщи да ѝ махне конците. Да си свърши работата.

Личния лекар не е хирург за да маха конци,това не трябва да се пипа от какъв да е лекар,а само от хирург.Като махнат конците трябва да видят и операцията,да не е инфектирана,да се обработи за да се затворят дупките от конците и др.Пуснете оплакване в касата,те ще ви пратят хирурга.Те имат комуникация с горещия телефон.И искайте входящ номер за оплакването.Рехабилитацията прави чудеса,от лекарствата няма много полза.Моят баща беше неподвижен,взехме си го с одеало,а с рехабилитации се раздвижи и сега цял ден ходи по улиците,взема си карта за автобуса и цял ден обикаля града,с бастун е,но сам си ходи и се качва и слиза от автобуса,не можеше да говори,но с рехабилитацията и това оправи,само дето пръстите на ръката му са малко не в ред и не може да пиши.В рехабилитации те на малките градчета обръщат повече внимание и има повече полза.Там ги раздвижват,вдигат ги с проходилки да ходят,колела карат и др.

   Буболина, оплакването трябвало да бъде до Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Така ми казаха от горещия телефон на Министерство на здравеопазването. Става дума за оплакването за конците. Вече в касата като отида в понеделник и покажа експертизите, ако съм права и има несъответствия, ще подам сигнал и там за пътките и лекарствата.
   Последно нещо да ви попитам - според вас, ако утре дойде човекът, когото съм намерила за да махне конците, ще бъде ли все още валидно оплакването към Изпълнителна дирекция Мед.надзор? Т.е. те ще си разследват ли дали всичко е така, както го описвам или трябва на момента някой от тях да дойде и да види, че са там? Питам ви, понеже не мисля да губя още време в чакане, достатъчно са 35 дни.

Разбира се,че ще бъде.35 дена с конци и ако раната не се обработва тя ще се инфектира.Нерви,търпение и пари му е майката.

Благодаря много. Всичко хубаво желая на вас и на семействата ви.

Пак съм  тук , 6м. след като свекър ми почина на 11.09 татко получи инсулт. 
Казаха , че е много тежък и да очакваме най-лошото . Изхвърлиха го на 5тия ден от неврология с думите ,че нищо не могат да направят за него .
Изненадата беше ,че татко не е труп както те казваха . Преведохме го в едно отделение за долекуване където има лекари на разположение , защото ни казаха,че може да спре да диша всеки момент.

Татко е на 59г. инсулта е на мозъчния ствол .Не може да говори ,казваха ,че дясната ръка и крак ще останат неподвижни ,но днес той точно с дясната си ръка почти се почеса по носа , а крака го свива . Изправя се сам в леглото.  Не мога да повярвам какво се случва.
Не зная какво всъщност се случва, казват ,че той чува ,разбира, но няма ориентация и трудно преглъща .

Реално аз виждам следното : не спирам да му говоря,да му разказвам какво се случва в света ,  той не само ме разбира ,а иска да ми отговаря и днес каза "не" и "ай". Смее ми се на глупастите , хваща ме за ръката . Днес не се задави нито веднъж,  не зная от кога не се е хранил ,но изяде 10тина лъжици намачкана храна и почти половин кисело мляко (много е слабичък ,не знам има ли 60кг.)

Кое ме притесни - показвах му как мирише Судокрема ,а той искаше да го яде , не знам обърка ли се или се шегуваше с мен (имаме огромно чувство за хумор с него ) и .....едни огромни прозявки , помня ги същите и то не с добро завършиха тогава....

Историята, която разказахте е идентична с тази на моят баща. (Бог да го прости) Дори възрастта е една и съща. Просто се припознах в нея. Пожелавам ви всичко най-хубаво, дано да се оправи човека. Кураж и не се отказвайте. ❤️

Здравейте, мили хора! Баба ми(жена на 70 години) живее с дядо ми в Червен Бряг. От няколко години има старческа деменция(помни нас, помни миналото, но забравя неща, които са се случили след като разви тази деменция). На 08ми септември дядо ми ни позвъни, че я е намерил паднала на земята. Викнахме бърза помощ, от там казаха че е получила нещо от слънцето. В продължение на 2 дни личната лекарка ходеше да я посещава и казваше, че си е в съзнание, храни се, става до тоалетна, но си лежи. На 3тият ден отидохме да я видим и я заварихме в ужасно състояние! Лежаща на легло, получаваща гърчове през 1 минута и всеки път като получаваше гърч, прехапваше устата и езика си и ѝ течеше кръв... Викнахме бърза помощ веднага я приеха в болница. Правиха и множество изследвания и казаха, че няма данни за инсулт или инфаркт, но на скенера се вижда хематом в мозъка. От там я преместиха в болницата в Плевен(тъй като е много по-оборудвана) и след направените изследвания там заключиха, че не е инсулт, но не казваха ѝ какво е. Хоспитализираха я, като главната цел им беше да спрат гърчовете (които тя получаваше в продължение на 48 часа, без да спира, през 1 минута). Държаха баба ми там от четвъртък до понеделник и казаха, че я изписват. Изписаха я в следното състояние: не говори, лежи, храни се със сонда. А крайната диагноза: масивен инсулт със засегнато цялото дясно полукълбо на мозъка и никакви шансове, според тях. От понеделник досега баба ми е в хосписа в Банкя, в който рехабилитаторите, също не ни дават никакви надежди. Казват, че тя изобщо не говори, лежи, пробвали са я да я захранят, но тя се дави и постоянно пъшкала. Мили хора, болката ми е неописуема, тъй като обичам баба си като своя майка, тя беше най-силният човек който познавам, и не искам и да си помислям за най-лошото... Всеки ден обаче чуваме как лекарите ни казват:"Положението е много зле". Има ли хора, чиито близки са преминали през същата форма на инсулт и да са се отправили след време... Моля единствено за малко надежда! 😢

Здравейте.
Съфорумка ме посъветва да попитам тук.

Имаме близък роднина, който преди няколко дни е получил втори инсулт. Намерили са го чак на втория ден, полу-жив, извикали са бърза помощ. Диагноза инсулт, но не зная от кой вид. В момента е на легло. Отказал на лекарите да го вземат в болница. Човекът е сам, само от време на време се появява една жена да го наглежда, но тя е неспособна да полага и елементарни адекватни грижи за него.
Въпросът ми е - ние сме в чужбина и майка ми иска да звънне на личния му лекар в областния град, да я помоли за домашно посещение поне. Има ли някакви варианти да му се назначи някой, който да го посещава всеки ден? Съществува ли такава програма към общините?
Не знам как да му помогнем от разстояние, но поне с личната ще опитаме. Приемам всякакви идеи.