МНОГОДЕТНИ МАМИ 36

Как става гласуването. Разгледах го ,но не успях да разбера 

За гласуването ,Пепи е обяснил в предишния ми пост.
Благодаря ви за гласовете 

Вчера получих и-мейл за потвърждаване на заявеното ми предимство за детската градина.Малко съм притеснена дали ще ми го признаят,защото изискването е да имаш 3 деца до 10 години,а Мони е на 11г сега,но...дай Боже да ни признаят.В противен случай ще ни оставят за второ гласуване,което означава нулев шанс за приемане. Ще ви информирам за по-нататъшното развитие на нещата  и може да се наложи да търсим някои дебеееееееееели връзки 

И аз съм тук!
Да си изпия кафенцето с вас и след започвам да готвя.Имам и да простирам(колко време ще ми спести една сушилничка ) а сега
За колите като говорим - вчера си харесах Нисан Серена.Ицанчо каза ,че може би са 7+1.Ето такова ни трябва.Не са много скъпи.Около 5-6 хил.
Някой подава ли декларации за детските?Незнам какви документации ми трябват,но ще е най-добре да питам на място.МНого ми е гадно да се занимавам с тези неща .То да бяха много пари,а аз сто бележки вадя за нищо и половина. Ама пък на държавата ли да ги оставя?
И с тези матури  - докога ще ни стресират децата ?И от какви съображения има матури и за 4 и за 5 клас?Остава и за първи да направят.Нашата кака е първи клас ,никаква я няма.Ходи на художествена гимнастика - там е добра,Ходи на стъклопис - и там се справя.И на двете с желание,а не ,че аз имам амбиции.Но по отношение на четеното и писането,леле ,обаче не и пука.Аз по едно време се карах - ефект не настъпи,само опъване на нервите.Сега съм я оставила сама да се оправя.Само от време на време преглеждан тетрадки и ми ставаа лошо като видя диктовките.Ама какво да я  правя?Иначе като интелект не е зле.Има богата обща култура,изразява се правилно.Но писането и четенето - ниц.Незнам дали това се дължи на факта ,че я пуснах на 6 години,а не беше ходила на предучилищна.

Набързо, само да се запиша...
Честито на рожденниците и именниците, които пропуснахме!
Върнахме се с вирус повръщачески и сега по ред на номерата го карат масово.
Ние сме с Астра, за смяна е, ама не се очертава скоро.
Като купихме миялната - жертвах единствения си долен шкаф и я мушнах там, въобще не съжалявам!
Накратко - щото дългът и повръщачката ме зоват!

ОО Пешеходка,този вирус е отврат!Изкарахме го всички миналия  месец ,в една и съща нощ.Напълно те разбирам какво е.Оправихме се хомеопатични и глад,На втория ден бяхме озверели  от глад,но аз и децата продължихме диетата,а Ицанчо я наруши и пак посещаваше тоалетната честичко.Успех.Оздравяайте бързо.

Теди, аз също получих мейл за потвърждаване на предимствата и сега съм много притеснена. Снощи попълних ЕГН-тата на децата, а нашата кака все още, дори и през септември ще е на 10, но системата не ми отчита предимство... Явно се има предвид 10 НЕнавършени години, т.е. до 9 вкл....  Та от вчера и аз съм ужасно притеснена и не знам какво ще правим.... Много ме е яд, защото им писах три запитвания по въпроса, даже не беше стартирала системата още и никой не ми отговори нито веднъж!

Здравейте и от мен  Имам чувството, че не съм писала от месеци... На мен ми е едно такова ... неорганизирано ... тези дни. Нашият тати чете за изпит за специалност - на 14 и 15.05. Стискайте палци, ама силно! И всичко от месец и половина е на мойте не толкова крехки  плещи  "Големите" си искат своето, малката се опитва да им подражава във всеки един момент, което води до поредната цицина на челото, ама нейсе! Хубаво, че имаме авантюристични баба и дядо, водиха децата на екскурзия за 3 дни, спали на Пампорово, ходили до Девин, Доспат, пещерата Дяволското гърло... Въобще, хубаво си прекарали, аз само си мечтаех да бъда с тях. Но... ще бъда! Тати ни готви изненада, щели сме да ходим и петимата на пътешествие - ще тръгнем от Трите буки, някъде в Осогово, не знам нищо за мястото, после към любимата Мальовица, сетне към Априлци или Рибарица, та да стигнем до морето.....  Е, не е за вярване просто, но ако мога поне още малко да помечтая...    Със сигурност ще тръгнем, няма значение до къде ще стигнем, само да се пътува нанякъде...

Покрай оплакванията, забравих да се похваля, тук е мястото: направихме една страхотна сутрешна разходка, над село Добърско (известно е със старата си църква, чийто стенописи представят Исус, слизащ от ракета...). Ето малко снимки:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=244399
В албума съм метнала и една снимка на Гого с неговия любим акордеон - за всеки празник той става още в 7 сутринта и пита: Мамо, може ли вече да взема акордеона и да поздравя "еди-кой-си"? Засега знае само "Качвам се по стълбичка" и "Мила моя мамо"  , но съм сигурна, че ще стане добър... МНого му допадат народните инструменти. Вчера ме изуми, че знае точно какво означава гайда, тарамбука, мандолина и кавал и всеки инструмент описва с ръчичките си много точно, и показва кой как се държи и как се свири на него. За съжаление, аз лично мога да му покажа как се свири само на пиано, акордеон и китара. Другите ми са мъгла....

По въпроса за транспорта: ползваме стар Форд Сиера Комби (Цоци го е виждала), който обаче е в такова състояние, че откакто го имаме (близо 5 години) нищо не сме пипали по него... Само маслото и гумите сменяме... Отзад съм наредила две седалки за момчетата, а между тях - по-малка седалка за девойката (от тия, дето се монтират обратно на посоката на движението). Това обаче го правим, когато пътуваме извън града. Най-често в града, когато наистина се налага да ползвам колата, слагам само една голяма седалка за Яна. Момчетата сядат чинно отзад, да я "пазят".
Пиги, най-благородно ти завидях и за къщичката в Бяла, и за градинката (и ние имаме тревичка, но с нахални тъпи съседи и от двете страни някак си не е същото...). Браво за дисциплината вкъщи! Евала! Как стават тия работи... 
Аз от скоро имам помощница в кухнята и съм толкова щастлива... Електролукс се казва, мие ми чиниите до блясък за 1/2 час, и зае само 45 см, точно до печката. Е, поотместих шкафовете малко, за да й  направя място, но тя го заслужава. Заплата - еднократна - 500 лв. Момичета, давам референции отлични - между другото, никой не е казал, че трябва да бъде поставена точно до мивката: нашите маркучи са почти 2 м дълги...

То дълго моето писане стана, ама вие не се сърдете... Бъдете здрави и излизайте навън! Вижте колко зелено стана всичко изведнъж...   

П.С. Аз лично обявявам война на антибиотиците!  Вчера една моя близка приятелка ми се "похвали", че 4-годишната й дъщеричка отново пие антибиотик. Преди 3 седмици изпила 2 шишета Аугментин, една седмица била ОК, сега пие някакъв нов АБ, дори не запомних как се казва, защото кашля, "лошо" според докторката... Няма рентгенографии, няма температура... Натровиха се децата вече...
   

Неле, приятно ми е! Ще те питам по-натам за гид къде да излезем из Гръцко...То да видим докъде ще сме с финансите де....но все пак имаме желание....

Момичета, можете да ми завиждате. Утре идват на гости с преспиване нашите приятели от София, с 3-те деца и смятайте...Отсега вадя големите тави и тенджери...май съм и намислила с какво да ги пълня...Очаква ме веселба голяма!

Свате, мила, оздаряввайте!

Кандидат - градинарите...- съжалявам! То е добре в най-краен случай да се кооперират няколко мами на квартален принцип и да гледат седмично децата...но е временно разрешение! Дано се класирате!

нелето,освен снимките от екзурзията ,разгледах и тортите. Просто невероятно. Абе хората какви работи творят - само аз ли от тук присъстващите съм вързана в ръцете?
 За детска градина - с майките в квартала се майтапихме,че единия етаж от къщата да направя детска градина и да им поема децата.Нелегална да бъде,че иначе ще си отровя живота с институции

Да те запиша в моя клуб? Аз отдавна съм на ВИЕ с таз илача, всъщност и с всички останали... Вчера почиствах аптечката, то не че нещо много имаше, но на Панадола (то друго противотемпературно нямам, де) му беше изтекъл срока - сещай се кога е купуван.

Тъщо, ще умра от теб! По нощите мъж стана да види защо плача....

По килима ли летя.......Или на китеник сяда.....

Китениците му ( на мъж ми, де, щото аз не притежавам подобни прахосъбирачки) ги изхвърлих още щом заживяхме заедно... По точно върнах обратно (та още тогава отнесох евангелие за неуважението на чеиза..., няма да кажа от кого - сещайте се). А, на килима ми благосклонно му разрешавам дори да стъпва, ако не прекалява- разбира се, това снощи му го изясних! Даже му позволих и да диша наоколо...

И от мен - запис!
 Ей , хич не ми се почва с лошо ....ама Пиги ще я убия ....Как можа да дойдеш до Созопол и да не ми се обадиш ???През Бургас мина , нали ? ГЛОБА - еклери

Цоцоланкини нямате стигане.....

Ми тъй де .....опасност никаква....най- много да родиш

Велина кога порасна туй мъжленце ...цял месец минало

Вечерница , ние сме със Ситроен ксара пикасо.

Ооооо, Раде палавници такива

Юлето значи скоро ще режем лентата

Пешеходке много съжалявам че сте болни  Малеййййййййййй, ужас....ГОЛЯм срам.....

Неленце,Дидка ,Раде много хубави снимчици

Лека нощ от нас . Спете спокойно.Тъста е дежуран тази нощ ......дет се вика , който иска ,може и без гащи

Girls,  и аз се кикотих сумати дни напънах се да се сетя нещо толкоз изумително , обаче няма какво. а най хубавото - вервайте ми - е чувството ви за хумор  - направо    в някои от другите форуми е адска скука и никво чувство за смях и веселие за смешните неща. като пример ще дам че веднъж казах че ми е доста смешно да купиш за новородено пижама ! /така бяха написали бъдещите мами/ и това беше повод да се нахвърлят 3-4 мамита срещу мен, да ме обвинят в какво ли не, даже и в неграмотност щото не съм почвала изреченията в форума с главна буква  е в последствие се изясни че въпросната пижама е всъщност гащеризон, но негативизма     от моето изказване !!! остана. толкоз докачлив народ не е истина. ако бяха тез килими, мивки и канапета техни незнам какво щеше да става  ама така е като чакаш първо, я да имаха по 3-4 

Леле, докато се включа, тя темата се преполовила!

Ама голямо метлосване беше.

Кой питаше с какво возим 4-те деца? С караваната, естествено. Могат да спят, ядат, четат или играят белот (нали са каре) по време на движение. Опасност от глоба за превишена скорост няма поради габаритите на автомобила и ужасяващото дрънкане на паници и лъжици, което се разнася при отпускане на крака върху педала за газта.

Обаче този път не само че не взехме децата, ами оставихме и караваната, защото ни возиха нашите приятели с новата си подобна придобивка. Ние бяхме едни същински куфари, които само се наслаждаваха на пътуването и за нищо нямаха грижа. Ей, да ви кажа, то така било по-лесно - не само че не трябва да готвиш закуска, обяд и вечеря за 9 души в продължение на месец (обикновено така се организираме с брат ми и щерките му, когато обикаляме из Европа), ами дори не ти се налага да навигаторстваш. Кеф!

Пътешествието ни беше общо взето по познати за нас места, защото нашите приятели не бяха ходили и им показвахме нашите открития. Първо бяхме в Едеса, но времето беше лошо, та хвърлихме само бърз поглед на водопадите и отпрашихме към Кастория. Там имахме много приятно преживяване с посрещането на Великден - нощувахме до усамотено манастирче на брега на езерото: 20 минути преди полунощ паркингът се препълни от коли на придошли за среднощната церемония гърци: всичките натъкмени, нагласени, с половинметрови свещи в ръце. В полунощ камбаните на манастира забиха много красиво и тържествено, от църквата на манастира излезе шествие от пеещи мъже, предвождано от свещеника и всички се наредиха около импровизирания аналой (Дидке, така ли се казва?) под един многовековен платан. Свещеникът тържествено обяви: "Христос анесте", всички в хор повториха: "Христос анесте", разцелуваха се, чукнаха боядисаните яйца, метнаха се по колите и отидоха някъде другаде да празнуват ли, да спят ли, не знам. Всичко беше много тържествено, много емоционално, малко езическо (навяваше асоциации с друидски ритуали) с тази служба под надвисналите клони на платана... и много набързо. Не направих снимки, защото аз самата не съм вярваща, но не ми се искаше да смущавам празника на хората с фотографските си опити. Така че дори когато се натуткам и кача снимките от пътуването, няма да има нагледен доказателствен материал за случката.

Пътешествието ни продължи през Йоанина, Игуменица, йонийското крайбрежие, Нафпактос, Патра... Но за тях съм ви разказвала преди, така че ще ги прескоча набързо. Ще се спра по-подробно на най-южната континентална част на Гърция, защото отново бях поразена от това, колко различна е природата там и съответно, колко различни са хората. Измежду няколкото възможности за забавление, които ти предоставя полуостров Мани - сухи баири, покрити с кактуси и прочая сукулентна растителност; змии, гущери, паяци и торни бръмбари; стръмни скали, самоубийствено гмуркащи се в морето или сицилиански страсти по повод кръвни обиди със стогодишна давност - местното наеление явно се е спряла на епичните вендети, защото всяка стара селска къща представлява непристъпна каменна кула, в която да се укриваш от добрите съседи. Много впечатляваща гледка. И много поучителна. Толкова човешки ресурс, хвърлен в безмислени градежи на фона на тотална бедност и глад. Сега, разбира се, това вече е туристическа атаракция, която нелошо храни наследниците на оцелелите след вендетите. А за масовите нови градежи в старовремски стил няма и да отварям дума. Само ще кажа, че много стриктно следват традицията, почти няма белези на мутробарок.

Така или иначе (най вече иначе, т.е. с голямо удоволствие) пропътувахме до най-южната част на полуострова, подсигурена с асфалтов път (твърде тесен, но твърде приличен и бездупчест, впрочем), оттам пеша стигнахме до края на света (или поне на Европа), седнахме на ръба и си провесихме краката. Като погледнах картата, оказа се, че на практика се намираме по-южно от Алжир и Тунис. Звучи абсурдно, но паралелите твърдят така. Да не ви обяснявам, че през цялата седмица печеше слънце, температурите бяха на 25 градуса, а водата в морето - над 20.

След още няколко незабравими преживявания, включващи каньони, серпентини, спиращи дъха гледки, и безкрайни поляни с нацъфтели циклами сред иглолистни гори, се озовахме в Монемвасия - един венецианско-византийски град на рицари, търговци и моряци, кръстоска между Несебър и Лещен. Не е особено популярен като туристическа дестинация, защото до него се стига по доста дълъг път, но определено си струва усилието. А разходката из разрушената крепост над търговския град ни хвърли в едно почти вълшебно преживяване - сред лайката, анасона и боба, всичките с размери над човешки бой се чувствахме като Карик и Валя от нашето детство или като минимоите от детството на нашите деца.

Последва любимият ми Нафплио, който успява да се опази встрани от масовата туристическа индустрия и да демонстрира известен аристократизъм с арт-излъчването на сувенирните си магазини в тесните улички, буквално задушени от цъфналите бугенвилии.
После - Античният Коринт и Коринтската крепост, която смайва с мащабите си. Естествено - Делфи (работното време на оракула беше приключило, така че не ме питайте, не донесох никакви пророчества). В края на краищата се прибрахме в 3 часа сутринта на 7 май. Познайте дали въобще съм си лягала, преди да вдигна децата в 6.30 за училище и да отида на работа.

Децата са се оправили чудесно без нас. Камен беше на национална лагер-школа по информатика почти през цялата ваканция, и почти през цялото време са решавали задачи, така че ми стана жал и го оставих да си почине още един ден, преди да тръгне на училище. Големите са се забавлявали чудесно - събирали са съученици у нас, но няма оплаквания от съседите, така че явно е било в рамките на приличието. Не намерих бутилки от алкохол или фасове (или, пази боже, спринцовки) - и да е имало нещо, поне са проявили интелигентност да заличат следите. Но общо взето не забелязвам подобни наклонности. За сметка на това намерих разхвърляни скрабъла, катана и шаха. Направо не мога да повярвам. А че компютрите не са гасени въобще, то си е ясно.

Ами това е, отчетох се. Цоцоланка няма да ме глобява този път.