След това уточнение мога да кажа:
В мир със себе си съм, когато (бутилка уиски ще ми се опре, но вярвам в тази теория ) правя и действам по съвест, така както смятам и вярвам, че е правилно, без компромиси, т.е., когато съвестта ми е чиста. Прави каквото трябва, бъди себе си, останалото е божа работа, вярвай си!
За да си в мир със себе си е нужно да си постигнал душевна хармония, да си се надскочил, когато дори за миг успееш да погледнеш отвисоко, тогава всичко е мир, безкраен, извън времето, почти го докосваш..., но е много кратко, нещо все те блъска обратно.
Май няма мир, като чисто понятие, поне докато си жив и дишаш, в други вселения и измерения, може би. Ако се обичам....това дали ще ми носи истински мир и спокойствие, кому съм полезна, толкова обичайки се. Дали полезността ни няма отношение към вътрешния ни мир?
Вътрешният ни мир е нещо изключително относително, зависи единствено и само от нас, ако искаме ще го имаме, ако не, винаги ще го търсим. А той винаги е и ще бъде в ръцете ни, той е в нас, най-простите неща, тези пред очите ни, винаги са най-сложни и далечни.