Ще се оправи детенце, с бога напред!
- Публикувана: 8 май 2008, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2008, 15:20 ч.
Момичета помолете се за едно бебче.
не знам какво да кажа, не ми стигат думите 
моля се за сина ти, всеки ден е в мислите ни, когато и да се оправи, само да стане! 
Слави ,какво да ти кажа ?Бъди сигурна ,че Теди е на най- доброто място .Възхитена съм от тези лекари .Въпреки че, моето бебенце нямаше късмет те направиха всичко възможно до последната минута се бориха за живота му .Уви обаче понякога и лекарите са безсилни .Зная как се чувстваш в момента, защото аз минах по този трънлив път . Бъди много силна и вярвай в доброто то ще победи мила. Вярвам че твоето малко момче един ден ще бъде силен мъж, грижещ се за свое семейство .Докато бях там видях толкова много деца които бяха излекувани успешно благодарение на докторите от 3 -та градска .В моята стая имаше жена дошла от Македония .Детенцето му беше направена успешна операция и си тръгваха на следващият ден . Майката питаще д- р Дашева може ли да прави това, може ли онова .Знаеш ли какво и отговори лекарката :МОЖЕ ДА ПРАВИ ВСИЧКО КАТО ЕДНО НОРМАЛНО ДЕТЕ ! Така че вярвай че и ти ще чуеш тези думи за твоя Тео .Пожелавам Ви го най -искренно. 
)) Не те познавам лично, но се моля всичко да е наред! Бъди силна и смела, вярвай и се надявай! Ние те подкрепяме! Мария Знам, че Теди е на най-доброто място, но ми се иска да го нацелувам вече!
Слави едва преглъщам и чета...пожелавам ти скоро и да го нацелуваш, и нащипеш, и да му пееш и ушето да му дръпнеш, когато не те слуша. А на момиченцето ти- да оздравява бързо!
Не спирам да мисля за смелия ти син Слави, гордей се с него защото е един истински борец! Колко ли много години стотици пъти ще разказваш историята ви, първо на Тео като поотрасне малко, после на приятелите му, след време на жена му и после и на децата му, ще разказваш без да ти омръзва, ще се хвалиш с момчето си и смътно ще помниш сегашните си тревоги. Дано! 
Не спирам да мисля за смелия ти син Слави, гордей се с него защото е един истински борец! Колко ли много години стотици пъти ще разказваш историята ви, първо на Тео като поотрасне малко, после на приятелите му, след време на жена му и после и на децата му, ще разказваш без да ти омръзва, ще се хвалиш с момчето си и смътно ще помниш сегашните си тревоги. Дано!
Дано!