Моля се за малкото слънчице 
- Публикувана: 8 май 2008, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2008, 15:20 ч.
Момичета помолете се за едно бебче.
Моля се днес да имаме още по-добри новини
за теб малко юначе.... Тео всеки ден си в мислите ни Слави как е Тео.
Здравейте момичета!
До сега чета и плача...толкова стиснати палци, толкова молитви....Трогната съм
.Не бих могла да благодаря на всички за подкрепата, за куража, който ми вдъхвате.
Снощи се прибрах във Варна, защото нашата какичка е болна, а и ми беше домъчняло много. Девера ми идва до София и се прибрах с тях за няколко дни. При Теди остана татко му. Не точно при него, но все пак в София. Днес дежурната лекарка му е казала, че е била в отпуск за 2 седмици и днес е останала приятно изненадана от видът му. Не са пробвали да диша съвсем самичък, но дишал и сам и на апарат, събуждал се от време на време миличкият ми.
Вярвам, че ще се оправи, само не знам кога. Толкова болка изтърпя, че не може всичко да е било напразно, просто няма да е честно! Като го видях последния път, чак кожата на гърдичките му бе изгорена от дефибрилатора, даже не можа да заплаче, само брадичката му трепереше. Достраша ме да не се разстройва и излязох...най-трудно ми е да си тръгвам от там.
Запознах се с толкова хора, чиито дечица са в реанимация. Не съм предполагала, че има толкова болни деца. В часовете за информация всички се радваме на успеха на някое от децата и се успокояваме взаимно, ако новините са лоши. Посрещахме и изпращахме всички деца и се надявам и моето детенце да излезе здравичко от там. Тези лекари са вълшебници! Знам, че Теди е на най-доброто място, но ми се иска да го нацелувам вече!
Честит 1-ви юни на патерица на всички дечица! Нека растат здрави за радост на мама и тате!
До сега чета и плача...толкова стиснати палци, толкова молитви....Трогната съм
.Не бих могла да благодаря на всички за подкрепата, за куража, който ми вдъхвате. Снощи се прибрах във Варна, защото нашата какичка е болна, а и ми беше домъчняло много. Девера ми идва до София и се прибрах с тях за няколко дни. При Теди остана татко му. Не точно при него, но все пак в София. Днес дежурната лекарка му е казала, че е била в отпуск за 2 седмици и днес е останала приятно изненадана от видът му. Не са пробвали да диша съвсем самичък, но дишал и сам и на апарат, събуждал се от време на време миличкият ми.
Вярвам, че ще се оправи, само не знам кога. Толкова болка изтърпя, че не може всичко да е било напразно, просто няма да е честно! Като го видях последния път, чак кожата на гърдичките му бе изгорена от дефибрилатора, даже не можа да заплаче, само брадичката му трепереше. Достраша ме да не се разстройва и излязох...най-трудно ми е да си тръгвам от там.
Запознах се с толкова хора, чиито дечица са в реанимация. Не съм предполагала, че има толкова болни деца. В часовете за информация всички се радваме на успеха на някое от децата и се успокояваме взаимно, ако новините са лоши. Посрещахме и изпращахме всички деца и се надявам и моето детенце да излезе здравичко от там. Тези лекари са вълшебници! Знам, че Теди е на най-доброто място, но ми се иска да го нацелувам вече!
Честит 1-ви юни на патерица на всички дечица! Нека растат здрави за радост на мама и тате!
