М & БИ - 68

ОХ, още не съм с ераздвижила да изчистя след снощния погром в кухнята/верандата

Магде, манджата беше с агнешка кайма объркана с магданоз, разстлана в тава, отгоре наредени на къргчета гъбки, тиквички, патладжан, картофки, лук, домати, люти чушки, допълнително масло. Приличаше да планина, толкова стърчеше над тавата, ама нали вече казахмче, че си падат по количествата   Мн е вкусно 

Мароканките, чак на мен ми се приходи на хамам. Абе момчето каза, че при тях не ходели.

Светле,    какво си правите?

Марси, Линда наистина голяма манипулаторка, а като се замоми представяш ли си, трябва й мъж-милиардер, че няма да мине само с бонбони и розови чехли 

Привет хубавици     Ето и чайчето, заповядайте 
Мароканско Кате чакаме още разкази 
Чакам малките да заспят  и ще дойда да ви прочета на спокойствие 

За да привлечете туристи в тази част на Мароко, можете да възкликнете „Каква красота! Все едно съм в Гърция!” ... и повечето туристи, които с възхищение са гледали залезите над синьо-белите сгради на Санторини, ще запитат „Къде е това?”, а студентите в Колежа по туризъм, ще ви попитат „Какво говориш? Това си е наш град, какви гърци, мискина /нещастнице/!” и така, ако е зима, облечете се добре, ако е лято – вдигнете качулките на джелабата или сложете тюрбан и тръгвайте след мен по улиците на град Азила        
Градът-крепост се намира на атлантическото крайбрежие на Мароко, на около 50 километра от друга туристическа дестинация – Танжер. Интересен град – крепостните стени и укрепления са останали непокътнати. През 1500 години преди Христа, финикийците използвали града да търговски център, през 15-ти вес португалците го завладяли, но го напуснали още през 1549 година, подгонени от икономическата криза.
През 1692 година градът е превзет от мароканци, предвождани от Мола Исмаил. В периода 1912-1956 е част от испанско Мароко. През 1978 се провежда комплексна политика за възстановяването и модернизирането на града – в това число и основната инфраструктура.
В града има около 35 000 жители. По крайбрежието са наредени ниски и луксозни комплекси с ваканционни имоти: много скоро „покрай къщите, покрай къщите” – разбирай ваканционните имоти, можете да достигнете до Танжер.
Имате пари за имот, инвестирайте в Азила. Подобно на ваканционния град Агадир – няма да посрещнат колонизаторските ви намерения с отворени обятия! Да, прочетохте добре. Агадир е другият 100% модернизиран град в Мароко, но без грам история – следствие от силното 15-минутно земетресение през 1960 година, което срива града почти до основи. Ако решите да купите имот, особено в някои от модерните предградия, ще ви проучат учтиво. Същото е и в Азила.
Елате като турист обаче – ще се насладите на скалите и гледката към Атлантика.
Ако сте почитател на градовете под егидата на ЮНЕСКО, Азила е вашето място. Силни аплодисменти за местната власт на града – отскоро побратименият град на Азила е Синтра /Португалия/.
Ето малко история и цифри:
1 хилядолетие преди Христа – създава се финикийското пристанище Зили
1 век преди Христа – градът е завладян от римляните
8-ми век от н.е. – Идрисите създават свое селище, наречено Арзила
972 г.- Меренидите завладяват Арзила
11 век – след няколко поредни атаки от норманите, Арзила е разрушен.
1471 – идват португалски окупатори и завладяват града. Вдигат крепостни стени и отново това ключово място става търговски център
1578 – след отбраната в „битката на 3-те краля”, португалците загубват владението над Арзила, испанските завоеватели наричат града Арсила.
1598 – градът е даден на Мола Ахмади И-Мансур, който му дава арабското име Азила.
1906 – градът е завладян от Мола Ахмади Райсули от Танжер, който привлечен от красотата на това място, се заселва тук.   
Следват още битки да тази перла – през 1914 райсулите получават подкрепата на германците, за да се бият срещу испанците.
1925 – Азила става част от испанските територии в Мароко
1956 – с идването на независимостта на дстраната, Азила е част от новото кралство Мароко.

В този град има много туристи – целогодишно!
Климатът е приятен, има вековни сгради, а всяко лято този град става център на един от най-важните артистични фестивали в Африка. Преди около 20 години за пръв път се провежда среща на африкански и арабски писатели, поети и художници. Но какви хора ще са арабите, ако не интегрират поезията във всяка част на живота /онези, които го правят добре, се женят за българки/, за другите – остават възможности като фестивала в Азила: от 4 години в провеждането му взимат участие и архитекти.

Целият град е заобиколен от останалите от португалско време крепостни стени. Това дава усещане за независимост и териториална цялост, но и ограничава архитектурното развитие и разрастване на града. Друг такъв интересен град-крепост е френският Каркасон, в който ние българите сме известни с това, че нашата страна е родина на богомилите/катарите. Ето и снимка на френския град Каркасон:

http://www.carcassonne.org/carcassonne2.nsf/vuetitre/docpgeIntroVisiter

http://www.worldofstock.com/closeups/TEP2354.php

http://www.globosapiens.net/mortimer/picture-carcassonne-city-wa … vening-13293.html

И сега след като се разходихме из още един средновековен град-крепост под егидата на ЮНЕСКО, нека продължим избелите, светли улици на Азила:

През последните 10 години, в този град се стои така усилено, че врамките на градските стени, броят на сградите се е удвоил. Разбира се, има и решение и това са ваканционните комплекси, прострени в посока към Танжер. Искате да строите в границите на градските стени, имате пари и обичате мутро-барока и мразите разпоредбите: този град не е за вас. Хайде-хайде, хващайте си парите и обратно към вашата си страна. И в Азила, както и във всеки уважаващ себе си град, чиито управници имат стратегическо виждане, има драконовски мерки за външния вид на сградите..... сега се сещам, че е така и в друг исторически град, Кентърбъри в Англия –мой познат професор – англичанин поискал да си боядиса къщата в млечно-розово и не му разрешили, понеже противоречи на стила на града.
В Азила и новото строителство спазва испанските традиции. Новите домове – дори и частни, за опасани с арки, портите са традиционни. За портите на мароканските домове ще стане дума в друг постинг.

През летните месеци в Азила идват към 300 000 туристи. Те не биха били така доволни и вдъхновени, ако потънало в боклуци, миришещо на лошо селце.... а съвсем доскоро мястото е било точно такова. Жизнените условия са били така лоши и отблъскващи, че през 1970-та местни интелектуалци решават да подновят връзките си и някогашните испански и португалски завоеватели, за да спасят града си. Организирани Мохамед Бенаиса и Мохамед Мелехи, те решават, че в града трябва да се случи културно събитие, което да е подкрепено от местните хора. Само така, на централно ниво, правителството ще се заинтересова и ще подкрепи и инфраструктурните проекти като прекара нова канализация, укрепи системите за водоснабзяване и електричество.

Мохамед Бенаиса – тогавашен кмет на града, в последствие – посланик на Мароко в Америка и Мохамед Мелехи – председател на Мароканската Асоциация на художниците правят проучване на мнението на жителите за жизнените удловия и го представят на Общинския Съвет. Основната тема на проучването е как работят комуналните услуги. В града отпадъците се събирали бавно и с много приказки: контейнерите се „придвижвали” от магарешки впряг, събирачите на боклук чукали по вратите, жените излизали да дадат отпадъците, някои били готови и подавали кофите, други – се бавели. Тогава инициаторите на проекта решили да научат гражданите да изнасят отпадъците пред вратите – в определения за почистване ден.

И сега в почистването на града участват групи – ученици – по 500 деца, които чистят плажа. Отделно хората почистват улиците, на които живеят.
Онези, които чистят, не цапат. Според кмета, мароканците – като кротки и хрисими хора могат много лесно да бъдат убедени да правят „полезни” дела и да се държат като граждани по начин, който те притеснява околните. В Азила няма глоби за замърсяване, понеже никой не цапа обществените пространства.

След като всичко е почистено, идва ред на насърчаването на културното развитие.
През 1978 започва фестивала „Изрисувай”. Малка група художници се събират заедно, получават материали и подкрепата на общината да изрисуват фасадите на някои сгради.Вижте това във филмчето.

Включват се и децата, получават награди за участие, за да се поддържа ентусиазма. им. Темата на стенописите е „вълни”. Местните общности – жителите по квартали се насърчават да полагат паваж под формата на вълни.  
 
Първият фестивал е успешен и местните хора са спечелени за каузата. С вроденото си красноречие и усещане да гордост, арабите „разприказват” постиженията. На правителствено ниво, монархът включва и международни агенции, които да подпомогнат инфраструктурните промени. Мохамед Бенаиса става „професионален просяк” и работи съвместно с бизнеса и правителството, за да реализира визията си за архитектурна хармония. Чистотата е възстановена и се поддържа благодарение на участието на местните хора.
С общи усилия се възстановяват почти 60% от местните сгради. Успехът и посветеността са така силни, че през 1989 година, градът получава международната награда Ага Хан за развитие на архитектурата.
Кой прави всичко това? Представители на бизнеса и доброволци. Ежегодно в града се възстановяват баните на 10 къщи на бедни семейства. Прави се основен ремонт. Подбират се много бедни хора, които могат, през летните месеци, да живеят с роднини. Общината прави ремонт на къщите им.По времето на фестивала, в ремонтираните къщи живеят участници в културното събитие. Средствата, които заплащат за предстоя дават препитание на стопаните. Общината от своя страна, която е инвестирала в ремонта, контролира настаняването да е на разумни цени. Понеже предстоят е евтин и чист, във фестивала взимат участие и много деца.
Старото пристанище е възстановено, така че можете да дойдете и с яхта.

Насладете се на снимките и филмчето.


http://www.photogallery.victorovies.com/morocco/asilah/index.htm

http://www.youtube.com/watch?v=z2klgOb-6J4

 да кажат мамите на моми в тази възраст за женене-12-13 г, как са им моми4етата, махат ли вси4ко? деске, светле ? какво правите вие по въпроса с космите на вашите девойки? пак си мисля, 4е   нещо не е както трябва, защото децата в религиозните семейства се молят от детската градина, зна4и някъде към 5 се по4ва твърдо! и май това,което казва светлето зх е за първия цикъл и ве4е да се мисли за брак, 4е да не стават щури девойките с хормоните, дето ги блъскат и да правят бели!това за едно време, има си резон! сега като не можем да следваме традиците от едно време и да ги женим след 1 -я мензис, няма как- ще си ги държим у дома и ще им наливаме акъл, поне контрол външен да има, 4е са изложени всекидневно на свалки и аванси!а и те като пубери, хи4 не са лесни, особено буйните! интересно ми е как у4ат анатомия и биология? присъствах 5 мин на урок  по общество и много питат за брака,явно това ги вълнува, не знам какво то4но преподават?

марси моите действат с бръсна4ката,ина4е имаме и епилатор,ами като гледам самите девойки ве4е не им се мисли от ранна възраст за женитби-правят си сметки коя към какво следване ще се насо4ва-ве4е възрастта за женене масово се вдигна към 20-25 години-е има и изклю4ения,а и на моите баща им отсега им е спретнал програма -дори какво ще следват 
а за анатомията -запознати са и от у4ебниците и от у4ителките-непросветени не останаха ве4е
ка4их малко снимки
кате я да не плашиш Нафасима-4е ще звънна в Хасаке и ще кажа какви ги говориш по техен адрес

Мароканско Кате благодаря ти за разказите, всеки ден ме изненадваш с нещо ново  освен че ти е много хубава работата и на колко места си била [ живяла] сега ме изненада и с уменията ти че правиш японски точков масаж , страхотна си   
За мароканската вечеря и на мен много ми се искаше да присъствам, но тогава най вероятно вече няма да сме в София, правим планове на 8 юни да заминаваме при родителите ми .
Марси    опасна е твоята Линда    на градинка сме да, с Йоана нямам проблем, но Теодор сутрин плаче, казват ми че после е спокоен , много се промениха а ходят само от 3 дни, и станаха още по големи философи  ей не спират да говорят 
в петък като отидох да ги взема и лелката ми казва какво казал Теди , за обяд имало свинско със зеле, а той не е много по месото , и казал- аз месо няма да ям, аз съм божие дете и хапвам плодове и зеленчуци    и моля ви не ме насилвайте , никой няма право, не са хубави тези неща а и с мен с лошо не става    а Йоана като се появи и гледам блузата и панталоните и целите в бели петънца, питам я какво е това и тя - Еми  мляко бе жена , не виждаш ли  за обяд първото беше тулатол [ таратор ]    ама ти не се ядосвай де , нали имаме перална . Иначе Теди още ползва Йоана за  ,, адвокат ,, казвал и - хайде иди кажи на непознатите че ми се пишка     Ох ще ги видя утре какви ще ги измислят 

сабинка големи сладури са 

Близнаците, хахаххахахах, вие сте детски комичен театър. Колкото Йоана е палава, толкова е Теди интересен, но виж пък каква пъргава мисъл имат, хахахахаххха.

Мерси, че пита за моите "места". По проектната работа е така - финансираните програми са по месеци, по 1-2 години, рядко по 3. Пътува се много. Трудно е с връзки и семейства, но сега ще видим.

Още от студенството пътувам, в Ирландия и Япония ми е ученето - до дипломиране. Мога да кажа, че в Япония много страдах - при все че говоря езика, но бях в скъп град - Киото. Много международни студенти, но аз бях захлюпена, учих 2 години за една в София /баща ми беше починал/, а и с тази теотетична философия - на стаж кой да те вземе? Уча и чета и се записвах на всякакви курсове, които мога да си позволя и да има хора. Така попаднах на един курс, организиран от професор, който има частна галерия за изкуство - за слепи хора. Главно излагаха скулптури, за да се "пипат", а други произведения - като картини - още тогава с някаква компютърна програма - правеха релефни. Имаше и хубави обяснения - много информация за слушане. Там започнах да уча шиацу покрай останалите.

После по проекти - вече в работата - съм била в Албания - по проект за работа с деца на улицата, а те и увреждания имат доста;

В Хърватска - както в следвоенните територии, така и в южната част, та чак до Трогир - още един град под егидата на Юнеско. Там се създаваха центрове за семейна подкрепа;

В Англия -Шотландия по-скоро - там за превалификация;

"Перлата" в кариерата са Нагорно Карабах и Армения - като в Нагорно Карабах в кошмарен град - Шуша - следвоенен, останал така, както е бомбардиран от войната а инфраструктура и училища - само сгради - основни стени както са. Там имаше много много работа с пострадали от войната, деца, родени с увреждания, семейните съмнения там "кой е виновен" са така силни - и винаги виновна е жената, ако се роди дете с увреждане!!

Имам и мисия в Краснодар - това е град, който Екатерина Велика създава - като подарява свободата на каторжници, за да пазят Русия от Турция. Там имаше кошмарни случаи на сексуално насилие над деца -в един дом за сираци и аз бях за кратко - с мисия на Уницеф.

Белгия - доста пъти - хубави проекти за адаптиран спорт за хора с увреждания имат - и така един от пътите срещнах мъжа си.     
И сега - ????         

http://www.hammam-lescentciels.com/hammam-lescentciels.html
В едно  клюк-клюк списаие пишеше че Карла Бруни Саркози ходи тук на хамам.....

Марси-това за почистването на венците с кората за сефте го чувам...и жените ли така си почиствт венците?
Ще разкаже ли някоя мама за мсажа за родилки в хамама-аз исках ного да ми направят-но не знаели как..иначе имало.Някоя мама правила ли е-какъв е!?Марси, а за почистването на космите-ами гледам и тук младите арабски момичета не ги махат  аз не разбирам-но забелязах че косите им са дълги-..до дупето,а  крачетата им са си с първите косъмчета-..на тези девойчетата имам предвид!

Кате Мароко-направо да се насладишна фотосите и клипчето много ми хареса...А ти си майсторка да разказваш. 

Другарче- аз исках да заведа мама в хамам,сега като дойде.Ама много топло е за нея.Жената на рецепцията не искаше да ни пусне да влезем само да хвърлим по едно око...то и няма как при къпещите се...и накрая се отказахме-то не се ли напариш на парата на топло-ефекта е нулев-а мама се уплаши да не припадне.После предложих на снахата-но тя не прояви интерес-предпочитала вана с пяна!

Сабинка-...да ти е живо и здраво Божието дете  такова остроумие.Децата вече не са наивни .Майка все ми разказва колко довелчиво и наивно дете съм била аз ..лееее-ама че отговр е измислил Теди  !     
То в днешно време да не знаеш вече как да обясниш някои нещ-те са по-наясно и от нас.Родени са умни-философи.Шеста раса ли ..кака ги наричат сега -чувала съм така да определят днешните деца,заради интелекта им.

Ра -щом ти харсва Пловдив -...избор на майнички голям от там!И са хубавци все пловивските момци! Аз все се издавам откъде съм като говоря тук...карам -карам и все си го изтърсвам Пловдивското определение накаря Не  е прилично хич!

Скай Блю- и аз разгедах албумчето ти .Много хубаво семейство сте.Господ да Ви пази и закриля! 

Аз пък искам да попитам мамите с момченца-кога се прави обрязването?Как го понасят момченцата и бързо ли заздравява местоо после?Нещо специално-кто компрес прави ли се или да се маже с нещо?Не зная нищо по-въпроса...търсих по нета-не пише?

Да драсна един ред набързо!
Ох интересни работи пишете не мога да ги изчета обаче!
Имам идване до софя вторник и сряда ще съм на обучение - фирменно!
Та който има желание да се видим да ми пише едно лично!
Мароканско Кате имаш страхотна професия!
Това да помагаш и да си полезен е велико усещане!
Когато изпълних мечтата си да бъда стиордеса, си мислех да стана доброволка към уницеф!
Винаги съм си мислела за такава идея, но просто никога дори не съм се интересувала как става това!

Дру-гар-че, дру-гар-че!

Момичета, днес явно много ме тресе носталгията - само че чудя какво да пиша и чета за мароко, но пък моята обща култураще бележи висок прираст и инфлация.

Та мило Другарче, виж сега, по въпроса от форумския конспект, за хамаама и мароканския посланик - как звучи само: ние сега, като едни арабки същи, ще действаме постъпателно: две точки: 1. ще отидем на вечерката, и после шукран шукран, машалла, че ни е запознал тъй изначално с мароканската култура, ако и да не е присъствал.... 2. ще изкажа аз тъз теза, че мароканската култура е необятна, по необятна от моята фигура, гледана в анфас и изотзадзе. И при всички случаи помага, и никак не вреди, представители на различна култура, разбииш ли, да опознават добронамерено мароканската. Посланикът ми е казал като една мароканска снаха, и аз вече съм мароканка, затова да сея с пълни шепи знания и мъдрост, а не простотия както сега - ама това е защото след 2 дена разговори за хамааам, се киснах досега във ваната.

Та, колко много аз съм сяла /сей, земеделецо, сей/, мъдрост и съпричастност е видно: сега има повишен интерес към хамаамите. И затуй, ако може, след малкият и съдържателен проект за кухнята, да има и един за хамааам.

Мене ако питаш, тези хамаами, страшна работа: гледай колко са различни: от 1 евро, до 50 евро за едното плискане, та трябва да си има стандарт - де да знам, в Швейцария в хамаамите може и да има специално ISO, но в Магриба няма, така че аз и ти и ти и аз и други - да сме комисията и да ги обходим.       

Здравейте отново 
Аз се завърнах от моята крайдунавска разходка и съм без сили. Ама трябва да си прегледам уроците за утре, че...
Сабинка- паднах от смях с твоите остроумни хлапета. Ама верно, че в сравнение с тях ние едно време сме били супер задръстени. А сега с полувисше се раждат. 
Кате 2- ей, благородно ти завиждам за възможностите, които имаш да пътуваш. На мен това ми е голямата мечта. Особено Индия- ех, от дете си бленувам за нея. Накиб  ми е обещал да ме заведе там, ама той е ходил няколко пъти и като че ли не му е интересно, не се впряга много.
Марси- разконспирирай го това дърво, чиято кора прочиства венците, че имам проблем със зъбите. В сряда съм на зъбар 
Аз смятам да си налея едно мааалко вермутче, или да си сваря зелен чай и да прекарам вечерта в компанията на Индиана Джоунс. Лека вечер от мен и целувки 

Сираците в Афганистан
Аудио-визуална изложба
От Фанзана Уахиди и Шикиба Бабори


Сираците в Афганистан – кои са те? Те не знаят рождената си дата, нямат акт за раждане, загубили са всички връзки със семейството си и не знаят значението на семейните празници. Някой от тях, против волята си са ставали свидетели на случаи на насилие, убийство или изнасилване на свои приятели, родители, роднини. Тези деца са беззащитни и експлоатирани за целите на различни политически или религиозни групи като най-често попадат в религиозни училища, където изучават Корана, а след това – често стават войници.
Представяме ви тези деца, защото моята, твоята, нащата отговорност е да ги виждаме, разбираме и мислим за тях, защото съдбите им оказват влияние върху нашия живот. В продължение на 30 години Афганистан се управляваше от законите на войната, от конфликтите на международните сили и международния тероризъм. В страна обаче войната оставя не само разрушения, бедност и безработица, но и безброй много сираци. Според УНИЦЕФ, в света има около 143 милиона сираци, само в Афганистан техният брой е 1.6 милиона. Техните съдби са загадка да нас – бегло сме чували за тях. Ето затова е тази изложба.
Какво знаем за тези деца? Къде са намерили убежище днес? Кой се грижи за тях? Тази изложба – с картини и звук, има да цел да ни допусне до света на сираците. Прекият поглед към ежедневния им живот, ни дава съвсем различно усещане. Чрез изложбата, сираците изпращат послание и излизат от анонимност. Тук те са център на внимание и ни запознават със своите желания и потребности. Спечелването на общественото внимание е предпоставка за диалог.
Снимките и интервютата са направени в периода февруари – март 2007 в сиропиталище в Кабул. Децата, които живеят там получават редовно храна, сигурно и безопасно убежище и възможност да ходят на училище. Снимани са 15 деца от 7 до 14-годишна възраст. Изложбата показва по 3 снимки на всяко дете, към всяка снимка има кратко описание. Изложбената зала е изпълнена от звуци – гласовете на децата, техни изказвания, любими песни и стихотворения. В резултат на това, децата са представени възможно най-истински. Снимките и личните им истории дават възможност на посетителите да навлязат в свят, който им е бил непознат досега.
Изложбата има за цел да породи дискусия, да мотивира посетителите да се замислят над темата. Най-вече, изложбата дава възможност да се чуе гласа на пренебрегваните – сираците. 
Фазрана Уахиди
Родена през 1984 г- в Кандахар. Живее и работи като фотожурналист в Кабул. По време на войната не може да напусне страната. Майка й умира твърде млада, а баща й е затворник във военен лагер, където самият той е подложен на мъчения. 13-годишна, тя трябва да се грижи да по-малките си братя и сестри.. Да нея, работата като журналист дава възможност за свобода и независимост. Тъй като нивото на неграмотност в Афганистан е високо, тя използва снимки, с които запознава околните с ежедневния живот.
Шикиба Бабури

Родена в Кабул през 1966 г. по настоящем живее и работи като журналист на свободна практика в Кьолн. При едно от многото си работни посещения в Афганистан, тя прави не само различни репортажи, но и заснема кратък документален филм за училищен проект в околностите на Кабул за телевизионния канал WDR. През 2004 провежда обучение за жени-журналисти в Афганистан. От 2006-та година досега работи за създаването на мрежа за жени-журналистки в страната. KALIMA е новинарска агенция, която има за цел да насърчава конструктивния диалог чрез предоставянето на автентична информация  по обществено-културни въпроси.
Това е пътуваща изложба и материалите могат да се предоставят на други организатори. За контакти Shikiba Babori: babori@kalima-news.com
Ето и линка към прекрасните, изразителни снимки:

http://universes-in-universe.org/eng/nafas/articles/2008/afghani … ns_orphans/photos

http://universes-in-universe.org/eng/nafas/articles/2008/afghani … orphans/photos/01

Emadam, другия път като заидвам в Пловдив - ще ти кажа! Може да си спретнем срещичка там. Пък и ако Цвети на Другарче си е там - може и тя да дойде - ще я запозная с някоя друга майничка, дето не се друса... Бих се учудила на думите ти,Другарче, ако не познавах пловдивчани, но действвително друсащата се част са много... И аз познавам 2 момчета, които се друсат също. Те не са ми от близките приятели - близките ми са други 2 момчета, но те не само, че не се друсат, ами и са много свестни същества. Единия е съдия там, а другия е агроном. От втория има един подарък, каза ми - специално за арабските мами:

Лили, нали ти си по мутациите - ето ти една ПЕТ листна детелина... Света яко се замърсява, мили мами, и броя на мутациите расте ли, расте.... 
Иначе Пловдив мен специално, ме зарежда с много положителна енергия, която ми стига за месеци напред.... И тооолкова успокояващо ми действа. Като терапия...

Дала, знаеш ли кое е най - хубавото на София?? - Пътя за Пловдив!!!!  Иначе... харесва ми Пловдив, ама ми харесва и Кайро... майнички - майнички, ама и масритата не падат по-долу... Бе където му писано на човек. Майка ми разправя, че ми хвърлила пъпа във ВМИто в Плевен, ама те нали контактуват със ВМИто в Пловдив, та явно натам ми е отнесен, щото всяка свободна минута гледам да съм в Пловдив... А колко пъти съм ставала сутрин и съм решавала, че, видиш ли, днес ще пия кафе в Пловдив, вдигам се на рейсчето и хоп - за няма и 2 часа съм там...  Лошото идва после...като наближи да си тръгвам...  ама живот.... какво да правиш...
Не мога да си представя ти как издържаш без Пловдив толкова дълго  Наистина до скоро мечтата ми беше да се омъжа в Пловдив, сега вече... мактуб - където - там!! 

Близнаците - ама тея близнаци наистина ме спукват от смях  иди, вика, кажи на непознатите 

Марси, обясни, моля, повече за тактиката с кората... а за избелването...какво да кажа - аз откакто ходих на оная лоша зъбарка в Плевен, та ми направи инфекция, че още имам проблеми, вече много ме е страх... Искам някой много проверен зъболекар, чист и съвременен (понеже за сравнение "онази" ми сложи упойка с една желязна игла и спринцовка от на баба ми времето...) Името и не знам дали е редно да спомена, според мен е добре, за да не страдат после и други с подути усти и инфекция, която така и не се установи с какъв произход е и сега се появява хронично от време на време  Кажете вие...

Нафасима, пу пу че хубавица!! Слагай хубавата рокля и право там - на бала, че да не личи после кой учител - кой абитуриент!! 
За чувството на раздяла - много добре знам за какво говориш. Когато се разделях с моите петокласници, тея малки слънчица, беше същата гледка - и аз рев и те рев... Много се привързах към тия дечица, и бяха все от проблемни семейства - ония "богаташките" деца ги бяха събрали в другата паралелка, а в моята - кой социално слаб, кой с разведени родители, кой с проблемно семейство... Може би за това така бяха единодушни и задружни, големи сладури... Колко ли са пораснали вечееее....   

Това за сега от мен, мили мами, аз няма да пийна вермутче, но ще си отворя една бира кат каруцарка  , ще изпържа едни картофки и ще разцъквам програмите докато не дойде оня малкия дявол да ми драпа по ръцете да си играем.... Че сега е заспала, какво ме чака нощес - само аз си знам... 

Много    и         за вас!!
 

Mммм за лека нощ и от мен - "Всяка овца знае, че най - доброто средство за заспиване е броенето на хора" 


Лайла саида

Кате Марок, евала, всеки път разкриваш по един нов свят пред мен, дето не съм ходила кой знае кко по белия свят. Сега ще ти пиша на лични по два въпроса. За яденето - то традиционното сирийско Мансаф (от булгур) се яде с ръце, ама не така го ядат при нас. Даже ме бъзикаха и се подхилкваха надявйки се да се нацапам.

Деска, твоята Сами много настояателна. Ние сме запомнили една от вечерите около Сук ал хамидия с тръшкането на нашия калпзан за една електронна игра, някъде около 1 час не спря да дудне и реве, но пък да пада на земята не.

Скай, страхотна къща, много сте мили всички, най сетне и аз се ориентирах.  Не бе, надали съм болна точно от това. 

Кате Шиланова, твоите (в см. хаскаските люде) пак не са в час.  Защото в Дамаск мъжо и сина влязоха в един хамам и снмки даже правиха. Не са се къпали, но следващият път обезателно.

Сабинка, днес обра овациите с тзи умници.

Рали, не знаех, че има такава епидемия сред пловдивчани.  А дано се състои и вашата среща.

Дала, добре е да има остове между хората.  За обрязването - ние много закъсняхме. Направихме го на 2 г. като беше, а в болницата дето раждах бг лекарите ми предложиха още веднага, ама аз неподготвена бях. За това кога ТРЯБВА да се направи незнам, другите да кажат.