Измъчих се доката разбера какво си написала http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4823.0 моля те.
- Публикувана: 11 май 2008, 14:52 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 14:07 ч.
МЪЖЕТЕ-дали наистина са по-силни психически от нас???
Е, как ще са мъжете по-силни психически от нас?! Ние жените сме много по-издържливи, гъвкави, комбинативни, смели...
Колкото до това, че мъжа ти не проявява интерес - и при нас беше така. Чак когато бебето започна да раздава истински утове и да ми мести корема на сантименти - тогава като че ли разбра, че вътре наистина има бебе... А има такива, които са даже още по-бавни - те осъзнават чак след като вземат детето в ръцете си.
Майчинството се изживява с всички психически, хормонални и телесни промени... Бащинството се възпитава. Просто го ангажирай с неща около бебето - покупки, планове, ремонти... Ще видиш, че с времено ще стане чудесен татко.
Колкото до това, че мъжа ти не проявява интерес - и при нас беше така. Чак когато бебето започна да раздава истински утове и да ми мести корема на сантименти - тогава като че ли разбра, че вътре наистина има бебе... А има такива, които са даже още по-бавни - те осъзнават чак след като вземат детето в ръцете си.
Майчинството се изживява с всички психически, хормонални и телесни промени... Бащинството се възпитава. Просто го ангажирай с неща около бебето - покупки, планове, ремонти... Ще видиш, че с времено ще стане чудесен татко.
И нашият татко в началото се страхуваше да си сложи ръката на корема ми, да не уплаши бебето. За сметка на това още в 4-ти, 5-ти месец слагаше ухо на корема ми и слушаше как бие сърчицето на бебчето. Един път, бебка реши да ритне, точно там, където му беше ухото. Не мога да опиша реакцията му. Завинаги ще я запомня. Дръпна се веднага, изправи се с разширени от изненада очи и каза само "То ритна" 
.
В следващите месеци си станаха "дружки" - даже й иска "мнението" по някои въпроси, свързани с нея, по които имаме разногласия
.
Вече нямаме търпение да си я гушнем и да се запознаем наистина с нея. Но тези моменти от бременността ми, макар и не много чести, ще останат в мен завинаги
.
Майчинството се изживява с всички психически, хормонални и телесни промени... Бащинството се възпитава. Просто го ангажирай с неща около бебето - покупки, планове, ремонти... Ще видиш, че с времено ще стане чудесен татко.
С това съм съгласна напълно
. Освен това помага, поне при мен беше така, да му говоря за развитието на бебчето - например сега вече чува, сега вече може да си смуче палеца и др. такива.
Успех
!
. В следващите месеци си станаха "дружки" - даже й иска "мнението" по някои въпроси, свързани с нея, по които имаме разногласия
.Вече нямаме търпение да си я гушнем и да се запознаем наистина с нея. Но тези моменти от бременността ми, макар и не много чести, ще останат в мен завинаги
.Майчинството се изживява с всички психически, хормонални и телесни промени... Бащинството се възпитава. Просто го ангажирай с неща около бебето - покупки, планове, ремонти... Ще видиш, че с времено ще стане чудесен татко.
С това съм съгласна напълно
. Освен това помага, поне при мен беше така, да му говоря за развитието на бебчето - например сега вече чува, сега вече може да си смуче палеца и др. такива. Успех
! Това, което ти описваш, не мисля, че има общо с това дали мъжете са по-силни психически.
И моя не обичаше ... дори се дразнеше, когато настоявах .
Така и така .... пак стана по-малко или повече баща
Пожелавам лека бременност и щастливи родители на малко съкровище
вярно,че мъжете в някои аспекти са различни до някаква степен от жените,вярно,че понякога различни неща ни вълнуват и впечатляват.но не мога да си обясня как някои мъже не искат да усетят как бебето им рита или да го видят на ехографа..или да му чуят сърчицето.според мен това е пълна липса на емоционалност и като че ли се омаловажава нещо толкова красиво,което се случва веднъж-два пъти в живота/за бременността говоря/
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
Моя мъж пък го беше страх. Редовно говореше на корема ми, обясняваше му кой мач как е завършил и други неща от ежедневието, но не смееше да пипа. А и бебето не риташе много и на мен ми беше трудно да уловя момента и да сложа ръката му на корема ми. Виж, като се роди бебето нещата се промениха. В началото мен ме беше страх да го взимам, а той без проблем го разнасяше по цял ден. В този смисъл мисля, че е по-силен психически от мен, доказвал го е и в други ситуации.
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
вярно,че мъжете в някои аспекти са различни до някаква степен от жените,вярно,че понякога различни неща ни вълнуват и впечатляват.но не мога да си обясня как някои мъже не искат да усетят как бебето им рита или да го видят на ехографа..или да му чуят сърчицето.според мен това е пълна липса на емоционалност и като че ли се омаловажава нещо толкова красиво,което се случва веднъж-два пъти в живота/за бременността говоря/
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
Просто някои мъже са възпитани така, да стоят настрани от всичко свързано с детето, не знам как се навива някой да им роди дете.
Има моменти от живота в които имаш нужда от бащата,но той,въпреки,че е жив и всеки ден го виждаш-дефакто го няма много е тежко 
Като се родила сестра ми бутал количката видял го приятел и казал:"Охооооооооо,кой каза,че количка няма да бута????"Той се сконфузил,подал я на майка и това било .После с мен,като излизали на разходка,се криел и побутвал малко-да не говиди познат!!! Абе такава глупост е това!!!!!!
Мила, моя съвет-не допускай това или нещо подобно,бори се да участва във всичко свързано с детето,прави го съпричастен,дори и да не иска!Давай му примери с ваши близки или нещо друго,но леко ,не се натрапвай!Мисля че ще свикне и всичко ще е наред
Лека бременност
вярно,че мъжете в някои аспекти са различни до някаква степен от жените,вярно,че понякога различни неща ни вълнуват и впечатляват.но не мога да си обясня как някои мъже не искат да усетят как бебето им рита или да го видят на ехографа..или да му чуят сърчицето.според мен това е пълна липса на емоционалност и като че ли се омаловажава нещо толкова красиво,което се случва веднъж-два пъти в живота/за бременността говоря/
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
ако,когато забременея,моят мъж не се интересува от такива неща,ще го приема като лична обида-щом едно докосване на корема не иска да направи,представям си как ще се отнася по-нататък.
Физически да по силни са,но психически рухват в много ситуации!!! :е:
Когато аз бях с коремче ,моя мъж все ме пипаше и говореше на бебчо,толкова сериозно че понякога смях ме хващаше.Вечер когато легнехме да спим бебчето почваше да рита толкова силно че и той го усещаше и му беше адски приятно.
А когато тръгнах да раждам лекарят ми каза,че мъжът ми е в съседната стая и го наблюдават да не припадне,бил много блед и заеквал
.,аз не можех да повярвам че той може да се държи така.А след като видя ЖОРО се разплака и ми каза че всичко мъжко в него се е изпарило,и все така правеше като дойдеше да ни види.Сега е малко от уморените татковци,но помага де,не се оплаквам много.
Има вярно и мъже с характер,те не могат да разберат,че това са мигове който,не се забравят....
Мила ти не се притеснявай като се роди бебето,той ще омекне и ще е добър баща,но както са ти казали майките ангажирай го с бебешки неща ,та и той да почувства че ще имате бебе
Когато аз бях с коремче ,моя мъж все ме пипаше и говореше на бебчо,толкова сериозно че понякога смях ме хващаше.Вечер когато легнехме да спим бебчето почваше да рита толкова силно че и той го усещаше и му беше адски приятно.
А когато тръгнах да раждам лекарят ми каза,че мъжът ми е в съседната стая и го наблюдават да не припадне,бил много блед и заеквал
.,аз не можех да повярвам че той може да се държи така.А след като видя ЖОРО се разплака и ми каза че всичко мъжко в него се е изпарило,и все така правеше като дойдеше да ни види.Сега е малко от уморените татковци,но помага де,не се оплаквам много.Има вярно и мъже с характер,те не могат да разберат,че това са мигове който,не се забравят....
Мила ти не се притеснявай като се роди бебето,той ще омекне и ще е добър баща,но както са ти казали майките ангажирай го с бебешки неща ,та и той да почувства че ще имате бебе
моята половинка само като разбере,че рита и веднага си слага ръката на корема ми!
И моя така правеше.... Даже почукваше по корема ми с пръст и викаше "Ехо, тука ли си".....
Не мога да разбера поведението на мъжа ти, но хората са различни.... По въпроса НЕ са по-силни психически.... 
