Сина ми е слаб от бебе, според мен си е до организъм. При условие че детето е здраво, е по добре да е слабо, отколкото дебело.
- Публикувана: 17 май 2008, 15:35 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 13:25 ч.
Мами, полудявам от коментарите за детето ми
Оооо, я не им обръщай внимание на тези, които пускат такива коментари. Аз обикновено на такива забележки обяснявам, че предпочитам детето ми да е слабо и здраво, отколкото дебело и боледуващо. И обикновено млъкват веднага - явно решават, че съм ужасно лошо възпитана, щом понечвам да им опонирам. 
За сведение дъщеря ми е на 4 години и е 14,5 кила. Тоест мноооого под средната норма за тази възраст. За капак обаче на височина се е метнала на татко си и е с ръст на 5-6 годишна. Значи си представи за какво става дума - джезве с кокали, че и дългуч. Като се съблече ребрата й се броят. Не че не яде - яде и то доста, но има силно изгаряне от една страна и от друга - супер подвижна е от съвсем малка, на няколко места си спечели един и същи прякор без хората да се познават помежду си - пружинката. И тя, да чукна на дърво, е едно от най-здравите деца в групата си в градината.
За сведение дъщеря ми е на 4 години и е 14,5 кила. Тоест мноооого под средната норма за тази възраст. За капак обаче на височина се е метнала на татко си и е с ръст на 5-6 годишна. Значи си представи за какво става дума - джезве с кокали, че и дългуч. Като се съблече ребрата й се броят. Не че не яде - яде и то доста, но има силно изгаряне от една страна и от друга - супер подвижна е от съвсем малка, на няколко места си спечели един и същи прякор без хората да се познават помежду си - пружинката. И тя, да чукна на дърво, е едно от най-здравите деца в групата си в градината.
Сияние, спокойно, както виждаш не си сама в борбата с хорската "загриженосст".
Синът ми е на 3г и 2 м и тежи 12 кг с дрехите.
Непрекъснато отнасям забележки колко е дребен и слаб за възрастта си. Обикновено не им обръщам внимание, защото е здраво и жизнено дете, храни се доста добре.
Обаче по-миналата седмица изкипях. Бяха ми се обадили от яслата, че се напикал и трябваше да му занеса сухи дрехи. Сестрата започна не само да нарежда, ами да ми се кара
:
първо за дрехите-че трябвало да има по 3-4 компплекта в шкафчето (аз ще купувам на сезон по 10 чкомплекта дрехи за да може половината да са на тяхно разположение, защото както се оказа са го оставили сам да се оправя с гърнето и в същност кой знае какво точно е станало
) и,
второ за това, че детето не било добре, било болно, слабо, под нормите в кг, трябвало да го види лекар, защото ние не сме го гледали както трябва
, педиатърката ни виждала ли го е-ами тя задължително трябвало да му пусне изследвания на кръв и урина, сигурно хемоглобина му бил нисък, ама вие давате ли му да яде месо на това дете 
, откакто било дошло в яслата дръпнало назад (като че в яслата аз го храня и гледам 
), да сме му обърнели повече внимание..... 
и прочие. 
Преди това същите ги беше хортувала на съпруга ми. Аз нищо не казах, не исках да влизам в конфликт, но в последствие го изживях доста-не за друго, а защото детето действително бе изклюително стресирано от яслата и беше започнало да дава заето. Това бе и причината последните 3 седмици от май да го спра от ясла и да изчакам приема в дг.
Понякога някои хора са способни наистина да ти вземат душата!
Синът ми е на 3г и 2 м и тежи 12 кг с дрехите.
Непрекъснато отнасям забележки колко е дребен и слаб за възрастта си. Обикновено не им обръщам внимание, защото е здраво и жизнено дете, храни се доста добре.
Обаче по-миналата седмица изкипях. Бяха ми се обадили от яслата, че се напикал и трябваше да му занеса сухи дрехи. Сестрата започна не само да нарежда, ами да ми се кара
:първо за дрехите-че трябвало да има по 3-4 компплекта в шкафчето (аз ще купувам на сезон по 10 чкомплекта дрехи за да може половината да са на тяхно разположение, защото както се оказа са го оставили сам да се оправя с гърнето и в същност кой знае какво точно е станало
) и,второ за това, че детето не било добре, било болно, слабо, под нормите в кг, трябвало да го види лекар, защото ние не сме го гледали както трябва
, педиатърката ни виждала ли го е-ами тя задължително трябвало да му пусне изследвания на кръв и урина, сигурно хемоглобина му бил нисък, ама вие давате ли му да яде месо на това дете , откакто било дошло в яслата дръпнало назад (като че в яслата аз го храня и гледам ), да сме му обърнели повече внимание..... и прочие. Преди това същите ги беше хортувала на съпруга ми. Аз нищо не казах, не исках да влизам в конфликт, но в последствие го изживях доста-не за друго, а защото детето действително бе изклюително стресирано от яслата и беше започнало да дава заето. Това бе и причината последните 3 седмици от май да го спра от ясла и да изчакам приема в дг.
Понякога някои хора са способни наистина да ти вземат душата!
Извинявам се предварително, не съм прочела цялата тема.
Защо се "връзвате" на такива коментари и защо позволявате това да ви ядосва и да ви влошава настроението?
Щом детето е здраво, храни се добре и сте спокойни за него, не би трябвало да ви пука какво мислят останалите.
Синът ми е изключително слаб. Вярно, висок е (и дълъг се роди - 3050 гр. 56 см.), но е много слаб. И доста хора са го коментирали, но пък аз никога не съм се ядосвала на това, напротив - приемам го откъм смешната страна. Бъзикат се, че е "глистав", че е като манекен на Освиенцим, че не го храним, ама аз отвръщам подобаващо и с шега. Преди два-три месеца се наложи да му правят снимка на белите дробове и в поликлиниката рентгенологът умря да се хили с Мони. На фона на светещото табло му прозираше кожата и се виждаха само кокали и сухожилия - рентгенологът каза, че Мони приличал на прилеп с разперени крила и наистина така изглеждаше. А Мони е здраво дете и яде повече от баща си, ама не се спира на едно място, а и явно му е такава структурата и обмяната на веществата. Ей го на - на морето миналата година.
Дъщеря ми пък беше съвсем дребничка и мъничка. Проходи сравнително по-късно - на 1 г. и 3 м. и не успяхме да намерим обувки с толкова малък номер - правихме й по поръчка първите обувки. А като я видеха по градинките и всички възкликваха "Леле, колко е мъничка и колко хубаво ходи. Ама тя 10 месеца има ли навършени?" И тогава не съм се ядосвала и притеснявала. Ей я на сега - изведнъж дръпна и на 10 г. вече е 150 см. (и носи вече 37 номер обувки) и започна да ми подносва част от моите дрехи
Не си хабете нервите с такива коментари. Ако трябва измислете си някаква реплика и отговаряйте дежурно с нея.
Защо се "връзвате" на такива коментари и защо позволявате това да ви ядосва и да ви влошава настроението?
Щом детето е здраво, храни се добре и сте спокойни за него, не би трябвало да ви пука какво мислят останалите.
Синът ми е изключително слаб. Вярно, висок е (и дълъг се роди - 3050 гр. 56 см.), но е много слаб. И доста хора са го коментирали, но пък аз никога не съм се ядосвала на това, напротив - приемам го откъм смешната страна. Бъзикат се, че е "глистав", че е като манекен на Освиенцим, че не го храним, ама аз отвръщам подобаващо и с шега. Преди два-три месеца се наложи да му правят снимка на белите дробове и в поликлиниката рентгенологът умря да се хили с Мони. На фона на светещото табло му прозираше кожата и се виждаха само кокали и сухожилия - рентгенологът каза, че Мони приличал на прилеп с разперени крила и наистина така изглеждаше. А Мони е здраво дете и яде повече от баща си, ама не се спира на едно място, а и явно му е такава структурата и обмяната на веществата. Ей го на - на морето миналата година.
Дъщеря ми пък беше съвсем дребничка и мъничка. Проходи сравнително по-късно - на 1 г. и 3 м. и не успяхме да намерим обувки с толкова малък номер - правихме й по поръчка първите обувки. А като я видеха по градинките и всички възкликваха "Леле, колко е мъничка и колко хубаво ходи. Ама тя 10 месеца има ли навършени?" И тогава не съм се ядосвала и притеснявала. Ей я на сега - изведнъж дръпна и на 10 г. вече е 150 см. (и носи вече 37 номер обувки) и започна да ми подносва част от моите дрехи
Не си хабете нервите с такива коментари. Ако трябва измислете си някаква реплика и отговаряйте дежурно с нея.
Абсолютно разбирам авторката,защото и ние имаме сходен проблем.Моят син също е в долната граница на нормата.Много е жилав и е право черво като татко му.Винаги отговарям на хората че не гледам парсе а дете и че детето ми не е дебело но пък винаги е усмихнато,контактно,живо.....но писва наистина!Никак не е приятно все да ти подмятат изречения от сорта:А вашето не е шишкавичко като нашата или абе защо не му даваш да яде повече това или онова?Сякаш аз не му давам да яде.При нас специално това е ген-татко му на моят син не е бил никога от по ящните все си е бил като скакалец.Синът ни си хапва засега добре но просто е по жилав и изразходва повечко енергия.Но най се дразня от свекърва ми,която непрекъснато ми мъкне разни кремчета и банани,идва в къщи уж да му се радва а само мърмори и дава акъли от 70-тте години как да си угоявам детето и то при условие че и нейният син е слаб и много добре знае че не са приятни тези коментари!Сякаш ако са чужди хора по лесно можеш да не обърнеш внимание,въпреки че пак не е приятно,но когато са в семейството ти ... Просто май трябва да сме по директни и остри с тебе въпреки че аз никак не обичам резкия тон,но хората като мен и теб премълчавайки товарят собствената си нервна система,изнервят се и това рефлектира върху детето,защото дори да успяваш да си търпелива с него то долавя настроението на мама.И в крайна сметка кое е по-важно?Детето ти или хората ?Знам че е трудно когато не си такъв характер да се държиш по остро но сигурно се свиква.Аз поне мисля така да правя.
Просто май трябва да сме по директни и остри с тебе въпреки че аз никак не обичам резкия тон,но хората като мен и теб премълчавайки товарят собствената си нервна система,изнервят се и това рефлектира върху детето,защото дори да успяваш да си търпелива с него то долавя настроението на мама.И в крайна сметка кое е по-важно?Детето ти или хората ?Знам че е трудно когато не си такъв характер да се държиш по остро но сигурно се свиква.Аз поне мисля така да правя. 
За моята дъщеря колко приказки изслушах.... само аз си знам. На 1г. беше 7.2кг., на 2г. 9кг с дрехите и обувките. Сега е на 2г. и 10м. и е 10кг. Никога не е яла много, но е здрава. А щом детето ти е здраво изобщо не се връзвай на подобни приказки. Да расте все така фина и здрава.
Аз писах вече по-горе, но ще се включа пак, защото онзи ден ми избиха бушоните!!! За малко да оскубя косите на една квачка! 
Имаме среща с едни приятели и сме с Мия, те са с тяхната щерка. Но с тях бяха и още две семейства с деца на около 10 месеца. И ме питат на колко месеца е и като казах, че е на 5 и ме изгледаха малко особено. После питат, колко тежи? И аз отговорих, че е 5 кила. "Ама 5 кила за 5 месеца??? Ама не са ли МНОГО МАЛКО?!!!" И ме гледат с един такъв съжалително-учудено-потресен поглед, все едно аз нарочно държа дъщеря си гладна!
Не мога да разбера такива хора. И те са майки, и те имат деца, за които се притесняват по различни поводи. Не се ли усещат, че може да има проблем и затова детето да е по-дребно. Слава Богу, нямаме проблем, освен че все се тревожа и аз за това. И точно се успокоя, че Мия се развива добре и е будно и весело бебе, и се появява една такава мърла и отново почвам да се чудя дали се грижа правилно за детето си.
И друго после, което преля чашата - Мия заспа по едно време, а беше много горещо и аз не съм я завила. Влизаме в една по-сенчеста алея и тя се обръща към мен и с поучително-назидателно-критичен тон ме пита дали няма да завия дъщеря си. Еййй!!! Направо все едно развя червен флаг пред бик!!! Не знам какво ме спря да й отвърна с остри думи!
Уффф!!! Сега като се сетих пак се ядосах! Не че е кой знае какво, но и без това ми е болна тема и се дразня на несъобразителността на някои хора!
Да са ни живи и здрави дечицата!!! Това е най-важното!
Имаме среща с едни приятели и сме с Мия, те са с тяхната щерка. Но с тях бяха и още две семейства с деца на около 10 месеца. И ме питат на колко месеца е и като казах, че е на 5 и ме изгледаха малко особено. После питат, колко тежи? И аз отговорих, че е 5 кила. "Ама 5 кила за 5 месеца??? Ама не са ли МНОГО МАЛКО?!!!" И ме гледат с един такъв съжалително-учудено-потресен поглед, все едно аз нарочно държа дъщеря си гладна!
Не мога да разбера такива хора. И те са майки, и те имат деца, за които се притесняват по различни поводи. Не се ли усещат, че може да има проблем и затова детето да е по-дребно. Слава Богу, нямаме проблем, освен че все се тревожа и аз за това. И точно се успокоя, че Мия се развива добре и е будно и весело бебе, и се появява една такава мърла и отново почвам да се чудя дали се грижа правилно за детето си.
И друго после, което преля чашата - Мия заспа по едно време, а беше много горещо и аз не съм я завила. Влизаме в една по-сенчеста алея и тя се обръща към мен и с поучително-назидателно-критичен тон ме пита дали няма да завия дъщеря си. Еййй!!! Направо все едно развя червен флаг пред бик!!! Не знам какво ме спря да й отвърна с остри думи!
Уффф!!! Сега като се сетих пак се ядосах! Не че е кой знае какво, но и без това ми е болна тема и се дразня на несъобразителността на някои хора!
Да са ни живи и здрави дечицата!!! Това е най-важното!