Публикувана: 22 май 2008, 13:49 ч.
Последно мнение: 2 юни 2011, 22:45 ч.

Какво направихте с детските дрешки и играчки

16 725
99
1

# 60 18 юли 2008, 20:48 ч.

Мнения: 794

Барби, съжалявам, мила!

Аз след дълги колебания и терзания какво да правя и въпреки съветите на свекърите ми да раздадем нещата на бебка /бяхме й купили всичко, включително и количка и розово креватче/, реших, че не искам и не мога да се разделя с тези така скъпи за мен вещи, които са единствената ми връзка и спомен от нея! Ще ги ползвам за следващото ми детенце, няма как да му донесат лош късмет, напротив. Не знам обаче, как ще реагирам, когато трябва да ги видя отново, предстои да разбера някой ден...

# 61 18 юли 2008, 21:59 ч.

Мнения: 510

Барби никога незная какво да кажа в такива моменти
Съжалявам за огромната ти загуба Cry

Ние сме тук ...с теб,и всички тук сме сестри в тази голяма болка

# 62 19 юли 2008, 14:58 ч.

Мнения: 3 016

за ангелчето ти
Барби , Hug

те и страдам с теб .
Знам колко е трудно мила .И аз като теб родих моето малко момченце ,вече ангелче с доста увреждания, благодарение на една Бургаска докторка която ми почерни живота завинаги ..................

# 63 19 юли 2008, 20:57 ч.

Мнения: 3 166

Барби,

# 64 20 юли 2008, 09:51 ч.

София
Мнения: 1 941

Мила Барби, Hug

# 65 29 юли 2008, 13:10 ч.

Мнения: 138

аз също си бях купила всичко за бебо. нямам сили да ги раздам или прибера. детската стая за бебо си стои така хубава, подредена,но....празна.даже количката,леглото и всички останали неща си седят на видно място неприбрани, просто нямам сили да се разделя с тях, просто като ги погледна ми напомнят за моето слънце, не искам да се разделя с този спомен.

# 66 2 септ. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 384

Приеми и мойте най-искрени съболезнования!!!Не се преживяват нашите мънички душички но,трябва да продължим нататък!
Днес моето красиво и добро детенце щеше да навърши 6м.,ще се пръсна от мъка!

Дано почиват в мир и макар далеч от мама да са добре!!! Flowers Rose

# 67 5 септ. 2008, 23:52 ч.

моят син беше голям като почина,но аз пазех някои негови дрешки от детството му.извадих ги да си ги видя и да потъгувам и да си спомня моето малко момченце.в този момент доиде една племенница на мъжа ми заедно с детенцето си също момченце.то като видя дрешките и пожела самичко да ги носи.веднага облече някои от тях и макар да му бяха големички отказа да ги съблече.приех го като знак.извадих и всички останали през годините играчки,някои от тях счупени.племенничето хареса и тях ивъпреки увещанията на маика си нарами ги в една голяма торба по-голяма от него и реши да си ги носи в къщи.подарих му ги от сърце.душичката ми.а после много често само искаше да идва при мен ,разпитваше за батко си,прибра му итетрадките,фулмастерите и всичко което можах да изровя.като го гледах да играе връщах се назад в годините и все едно че виждах сина си.и още нещо,само не ми се смеите.на няколко пъти се объркваше като вместо лелче ме нарече мамо....жалко че живеят в друг град и не съм ги виждала оттогава.но пък е и по добре ,защо да го обърквам детето.но в сърцето ми има място и за него.исъм си казала че винаги ще му помагам от сега нататък.....та така,ако някое детенце пожелае нещо от вещите на дечицата ви даите им ги.чрез тях нашите деца продължават да живеят 1swing

# 68 8 септ. 2008, 19:14 ч.

Много съжалявам за загубата ти. Аз загубих моето момиченце преди година и нещо.
болката е неописуема.
бях помолила майка ми да скрие всичко вкъщи, нищо да не виждам. Памперсите дадох след време на едно бебче, дрешките запазих, но аз така и не бях купила много. И аз като харесам дрешки подарявам на децата на приятелки.
сега се моля само бременността ми да мине леко, не като предната и да си родя живо и здраво детенце. Стискайте ми палци. Praynig