че то не е едно!


Да ви е жива и здрава 
Иначе и Мая се тръшка и се глези много, особено след раждането. На моменти направо е нетърпима, но трябва някакси да се издържи 


Да ти е здрава малката Габи и да расте умерено послушна и много красива и умна 
(на последното мама ще я научи
)
Мнооого хубаво беше
Сега да ни радват малките слънчица и да са здрави - друго не ни трябва 
Да ви слуша и да ви гука с обич 

Мнооого здраве на всички ви и послушни мъжлета 
Много, много, много да слушкат мамите и да растат много здрави и щастливи 
Права си за захранването, но при нас това е направо невъзможно
Дори и карането на диета е много трудно, трябва да има страшно сериозна диария, че сам да реши да ме слуша за храната, иначе е абсурд
Лакомник голям е и винаги ме издебва и успява да отмъкне от татко си или от приятелка нещо "забранено"
Но засега е добре, да чукна на дърво, от време на време го прекарва някоя еднодневна, но после сама си минава




, ама това е живота, ще се борим. Иначе много често ме пита кога е била без помпа /ние купихме апаратче за инсулин/. Прави й впечатление, че само тя има такава, усеща се някак, че е по-различно от преди. Иначе благодарение на това устройство/да е жив и здрав създателя му/ тя е като всички останали дечица, почти без ограничения.

,
на всички малки и големи


...та време не остава 3а отчет.....3а сега малкото Шоки спи и бьр3ам, че пак ще ми се карат, дето не сьм се отчела.....
...леле
почнаха рождените дни 
...нека расте 3драва и щастлива





до после 
на всички!
... ПАК
Много се дразня като е лошо времето, едно ми е скапано и нищо не ми се прави, и за разходки не става и ... ад 
Аз винаги така правя! Иначе ако трябва да чакам да се пада през уикенда значи от 7 години да си го празнувам 2-3 пъти ли?Аз и за рожденни и за именни дни си ги нагласям както ни е удобно, важното събиране да има и всички да са щастливи
Е, иначе и баща ми е на мнение, че трябвало само на датата да се празнува, иначе не било на добре ама
на суеверията 
.
.
. То затова и бременността ти май е по-тежка - чешитчета са си мъжлетата
Доста добре се развива - и физически и умствено. За крачетата само трябва да отидем в Ортопедията, че е като татко си с Х-образни. Доста е разбран и послушен, но ме притеснява, че понякога изпада в депресивни състоятия. Пр. му казвам "отиди сега с баба си, аз ще дойда след малко", а той започва да нарежда много жално " Няма да дойдеш, ще си остана самичък, ще съм без майка, ще ми е тъжно " И в градината често странял от децата. Сядал си някъде и си човъркал нещо. Понякога е супер общителен и любвеобилен, друг път ляга на земята и "страда" Предполагам, че тогава му е скучно и затова го прави. Добре, че и аз съм рак, та горе-долу ми е ясна картинката. Но от сега се страхувам, като порасне и магията на детството изчезне, да не стане някое депресе.. Уф, майчини му работи..Спирам!Препоръчани теми