Еее, има и добра новина...А тя е,че всичко това се открива едва на втория месец от нашите опити.А представете си,че бях чакала 1 година(както ни съветват всички) и чак тогава ми го открият и тепърва да се лекувам.
А има и още една добра новина...Приятеля ми ще стане страшно мил сега с мен.Вече започна с милите, изпълнени с кураж и вяра SMSи.А дори все още не знае какво точно е станало,защото не искам да говоря с никой сега,че съм на работа и трябва да се сдържам да не плача.Добре,че работя сама в офиса,защото от време на време пускам по някоя заблудена сълзичка
Няма да се предавам...Важното е,че борбата започна и слава Богу отрано.
Много се отплеснах.Дано не съм ви отегчила.Но все още на никой не съм разказала,защото не ми се говори..Но поне го има този форум та да мога да пиша.