Пускате ли децата си да играят сами навън?

при нас покрай блока си играят и по-малки деца, но си имат по някой батко или как около тях, не че разликата им не е около 2-3г максимум. Ако аз седна на кафето в блока Дияна си играе с децата, но на 100 метра от мен. Сама за сега не мисля да я оставям.

Гери е на 3 и половина и я пускам сама пред блока, което ще рече- на паркинга. Играе си с две малко по- голями момиченца. Не се притеснявам особено, защото портиера ни е на две крачки от тях, пък и почти винаги участва в игрите им.

Преди много години нямаше да има проблем, но в днешно време, с всички изверги навън-определено НЕ! Не и докато не почнат да разбират самостоятелно заобикалящите ги опасности. Да знаят да не говорят с непознати, да не се отдалечават надалеч от дамо, да знаят наизуст телефон на родител и точния си адрес, както и да знаят към кого да се обърнат за помощ в случай на опасност-полиция или друг възрастен!

При нас е невъзможно - от входа на блока се стъпва на главна улица  просто изключено да я пусна сама, дори когато порасне  Може би когато поотрасне и гостува на баба си  но тук е невъзможно 

НЕ!
Имах неприятна преживелица м.г. На 100м. от мен и моя позната си играеха децата ни и пак ги "намери" един мръсник 
От тогава-->НЕ и много ще се замисля  , кога и с кого да я пусна.

Не бих я пуснала сама за нищо на света Във времето,в което живеем е недопустимо за мен поне.Предпочитам да ми е пред очите и да я виждам.Не мисля да рискувам.

И аз така мисля!Още повече ,че засега живеем в Разград! А и времената са опасни-изроди всякакви

Не я пускам. Много голямо движение на автомобили има около нас, от това се страхувам най-вече.

Дъщеря ми е на 7 г., но още не я пускам сама да играе навън, въпреки че паркът ни е до блока. И аз се страхувам - има всякакви изроди.
Когато е на гости при баба си обаче (пак в София) излиза да играе сама, но там има площадка между блоковете. Събират се една доста голяма тумба деца, които се познават, като разликата във възрастта им е 3-4 години (от 5-6 до 9-10 годишни). Хубавото е, че винаги има поне един родител, баба, дядо на някое от децата и родителите/бабите се познават, децата се движат и си играят заедно и не се притеснявам.

Понякога го пускам замалко да кара колело в у-я двор който е точно срещу нас но постоянно се претеснявам и гледам от балкона..преди живеехме в княжево и там го пусках беше спокйно и си играеше с едно детенце на същата въазраст..после в иван вазов също го пусках под балкона да си играе ...но отдавна ходи сам до близките магазинчета да пазарува 

Ужасссс!
Честно да си призная бях много раздвоена преди да отворя тази тема. Защото си мислех, че аз съм парноична майка. Но явно наистина живеем в гадни времена. Големият ми син стана на 8 преди месец, малкия е на 3 и половина. Почти не ги оставям сами пред блока. Големия съм го пускала няколко пъти, но само с други съседски деца и там имаше двама дядовци от входа - с уговорката в момента в който си тръгнат и той да се качва. И въпреки това съм на тръни.
Пращам го до магазинчето което е на 100 метра от нас и не се пресича улица и пак ме е страх защото нямам пряка видимост до там.
Искам да бъде самъстоятелен - защото аз съм била такава - но просто не смея да го пусна с цялата тази паплач от педофили и дилъри наоколо.
Докога ли ще търпим това.
Аз имах прекрасно и много свободно детство от което нашите деца са лишени

Аз явно съм по параноична и от тебе 
Моята не я пускам и до магазинчето, което е на 50 метра от нас , но до което нямам видимост.

Тя обаче от скоро време само ме врънка да излизала сама пред блока , но пък точно пред нас се събират само момченца да ритат топка и на нея няма да и е много интересно. За това и не мрънка чак толкова много 
Но си и личи , че иска да е по самостоятелна в това отношение, защото някога каже , че иска да излезе да върти обръч отвънка, а аз да не съм слизала, а да съм си стояла на терасата.

Аз си мисля , че скоро сама няма да я пусна. Ние живеем на метри от два големи булеварда , а и за капак близо до нас ими общежитие пълно с цигани и ще съм все на тръни.

Като знам и аз какво безгрижно детство имах в родното ми градче...тумби от деца скитащи по цял ден къде ли не направо ме хваща яд , че нашите деца трябва да бъдат ощетени от това и те да имат такова прекрасно детство.

Незнам дали тази параноя не гони най-вече нас майките живеещи в големите градове,  защото аз като гледам сестра ми ,която живее в малко градче няма такива страхове. Пуска племенниците ми сами да играят още от съвсем малки. Даже племенницата ми батко и я е заводил да играе с приятелчетата му още щом проходи.

Почвам вече сериозно да се замислям дали няма да дам едно по щастливо детство и един по спокоен живот на детето си(а и на мене) като се приместим да живеем в по малко и спокойно градче 

И да, и не.
Почнах да я пускам миналата зима, защото по цял ден вкъщи /с малко бебе/ тя направо подивяваще. Живеем в малка кооперация и отпред има зелена площ. Лошото е, че колкото и да почистваме /вече сме 4 семейства с малки деца/ постоянно има боклуци  Ако е чисто ще я пускам всеки ден. Дори искахме да съберем пари и да организираме площадка. Но как да сложим пясъчник като знам, че ще се ползва за кучешка тоалетна 
Но като излезем и аз седна на кефенце - давам й свобода. Имаме си три "пункта" и децата се познават. За съжаление аз трябва да я прудружавам до там, защото е близо , но се пресичат големи улици.
Жалко е , че не можем да им дадем свободота, която ние самите сме имали.   

Определено си правар в провинцията хората живеят далече по-спокойно и се познават така че човек не е толкова анонимен като в нашите гета.
При нас комшиите живеят отдавна в блокчетата наоколо, познават се хората поддържат чисто и зелено наоколо. Вече и нас ни поопознаха 7 година откак живеем там.
Когато са пред самия блок как да е - но те са деца не можеш да разчиташ че няма да се юрнат на някъде.
Да днешните деца са много ощетени в това отношение и как ли ще ги направим после самостоятелни - това ми е най-наболелия въпрос.
Не искам синът ми да ми е все до полата, но от друга страна и не смея да го пусна навън

Дъщеря ми е на 7 и до сега не съм я пускала. Живеем в блок на 6 етаж и нямам видимост към улицата, наред с това няма други дечица навън сами.  Когато е при майка ми, там я пускат сама навън, но те живеят в малка кооперация с двор на тиха улица, а и има и много деца наоколо. 

Пускам го от както дойдохме тук да живеем. Жилището ни се намира далеч от улицата и  имам доста видимост.

Колко ми хареса тази тема!
Плюса на т.нар провинция и на кварталите тип село е точно тази - спокойствието и сигурността. Големите ни деца от 2 год някъде ги пускам вече самостоятелно,като задължително баткото следи за това къде се намира сестра му. Понякога дори им оставям и малкият,но само когато са точно пред нас! Децата ги зная, с които играят,знам и местата,където играят и имаме поне за сега правила за излизане навън,които се спазват от моите - напр. казали са ми,че ще бъдат в училищният двор,но са решили да отидат някъде другаде - уговорката ни е задължително да ми се обадят,че вече няма да са на старото място. Досега издънки съм нямала. Децата свикнаха спокойно да пресичат улиците и ако кажа,че не се притеснявам въобще - ще излъжа. Но съм спокойна.
Има и друго - за педофилите. Изчислено е статистически,че едно 90% от посегателствата над деца се извършват не от непознати,а от близки,съседи,и защо не и роднини. Аз напр. спрях да ходя в едни роднини на мъжа ми,защото преди 2-3год. на два пъти така целуна Рая,че аз се отвратих. И не можах да го предотвратя - той уж да и се порадва и хоп една целувка,която и до ден днешен ме преследва! Споделих с мъж и той е на моето мнение и там крака ми не е стъпал,няма и да идем повече!
А има и нещо друго - не искам да си мислите,че аз не се страхувам за децата си. Но кажете ми - когато са на училище и няма познати около тях - не е ли пак същото като на улицата. Съгласете се - нито ги знаем какво правят,нито къде ходят през междучасията,особено голямото.
Смятам,че на нас,съвременните родители ни липсва свобода във възпитанието на децата ни,точно защото живота стана много напрегнат,дори вече и в страната,не само в София.
Но поне за сега - много приказвам на децата си,когато не са ме слушали е имало и санкции,но и в същото време искам да са и самостоятелни и да вземат за някой случай сами решение,защото аз няма да бъда все около тях. А и детето ако не се научи само да си слага спирачки ....
Един от триковете ми напр. е,когато са ми казали къде са - аз след време съвсем ненадейно за тях да отида да ги проверя уж искам нещо да им кажа,но така да бъде,че не ги проверявам. Когато мога съм около тях,но кагото не мога - сами се гледат! Но винаги си казвам - Бог да ги закриля,че понякога за секунди става нещастието,дори и да сме до тях!

Хубава тема:)
Когато се преместихме да живеем от София в провинцията- аз бях единствената дето не си пускаше детето само навън. Тогава синът ми беше на 5г и всички деца на  неговата възраст играеха сами пред блока. Аз държах фронта докато стана на 7г и нещо и тогава един ден децата ме спряха на улицата и с много менторски тон ми обясниха, че това тука не е София и мога спокойно да го пускам с тях:)) Умирах си от ужас, но виждах, че наистина е единствен дето не играе навън и малко по малко почнах да го пускам с тях.  Сега е на 11 и по цял ден са навън лятото. Града е спокоен и все пак много говорим и уговорката е да ми се обажда често и винаги да знам, ако отива на далеч - винаги с други деца и никога сам!Все още е единствения, когото придружаваме до училище- всички други отдавна ходят сами по улиците.
 Но честно казано това е и една от причините да искам все още да живеем в дълбоката провинция- дадох му детство, каквото и аз съм имала- с филията навън и много приятели. За жалост в големите градове това граничи с лудост:( Дъщеря си обаче няма да я пускам май - няма други бебета наоколо и когато доиде ред да играе сама няма да има толкова много момиченца на нейната възраст:(
 е до тогава и без друго има много време....

Никаква провинция не ме топли. Нали скоро отвлякоха  едно дете в някакво село, както си играело на улицата с по-голямо от него момиче, после го намериха удавено в близката река. И аз като малка съм скитосвала по улиците в Русе и по поляните на село, но сега не, благодаря, предпочитам ограничавано живо и здраво дете, отколкото семейна трагедия.
Говорила съм с познати майки тук при нас, обикновено започват да ги пускат сами към 10-11 годишна възраст, и пак ми се свива сърцето като си помисля за този момент. Важно е и децата да се учат на правила за безопасност - на движението, на общуването с познати и непознати, на действие в критични ситуации. За това е необходима някаква зрялост, която едно малко дете не може да има.

Честно казано много ми е трудно! Хич не ми се иска да я пускам От време на време излиза с едно съседско момиченце (то е на 9) и играят зад блока, заедно с още десетина деца. На мен обаче вратът ми става крив от зяпане през джама Сега ще заминава за 2 месеца при баба си в Панагюрище. Там със сигурност ще играе на улицата с по- големите деца и направо ми се свива сърцето

И аз не пущам Марти сам долу, защото живеем м/у два големи булеварда, а и няма деца на неговата възраст в блока. Но когато е при майка ми, тя го оставя да играе сам долу, под зоркото й наблюдение разбира се, но там има много деца колкото него на години, които са свикнали сами да играят долу, пред блока разбира се, но там е тиха уличка и са вечно пред входовете, а и винаги има по някой родител долу с по-малко детенце и тъй като всички се познават в блока, винаги има кой да контролбира положението. Но в къщи ми настръхва косата само като си помисля, че ще поиска някой ден да слиза сам долу. Дори и до магазина, който е до нашия блок не смея да го пусна, защото е голям, нонстоп и идват много хора в него. Незнам, може би след някой месец ще се престраша, та той е почти на 6 години, но за сега пасувам.

Не, не го пускам. Отделен е въпросът, че около нас няма и деца с които да играе.

Ами той е момче има нужда от самостоятелност пък и е вече голям. Пускай го самичък, но го наблюдавай от време на време през балкона или прозореца, щом се притесняваш, че е болен. Не го ограничавай. Все пак беше добре да споменеш, от каква хронична болест страда за да разберем сериозноста и да бъдем обективни? Нормално е да се притесняваме, все пак сме майки, но това не ни дава право да вържим децата си доживотно до полите ни.

С диабет е  - и се притеснявам, че като се залиса в игрите и може да не усети, че му пада захарта. По принцип разбира кога е с ниска захар (започва да трепери), но няколко пъти ми се случва да ми каже, че трепери едва след като го попитам как е.
 

svasseva ,ти си имаш сериозно основание.Ако децата с които играе знаят за проблема му,може би ако забележат нещо нередно сами ще дотичат да ти кажат.Децата могат да бъдат много солидарни и състрадателни.
Аз пускам дъщеря си от 7годишна.Зад блока има нещо като парк,живущите тук са си го направили преди трийсетина години и е много спокойно.Децата се събират на голяма тумба,на различна възраст са и крещят до 22,30-така или иначе спокойствие няма-по-добре да е навън.Но вече е голяма и станах по-строга и по-притеснена.

 При нас ситуацията е следната, живея в центъра, в семейна къща с вътрешен двор и голяма тераса(от апартамента на майка ми), те къщите всъщност са 2 вътрешна и външна, живеем само роднини, така че в този периметър и двамата са оставени да обикалят спокойно, разбира се, след като са поискали разрешение.
 Димана, все още не я пускам сама да си играе на улицата, но не си и представям, как ще стане, живеем на Пиротска, в търговската част, нон стоп е пълно с народ. Друг е въпросът, че все още не мога да и имам доверие, не знам как да го обясня, тя е малко заплесната, даже доста повече от малко и не мога да разчитам много, много на нея и на това, което сме говорили

Мъжа ми е с диабет от съвсем малък. И винаги си е усещал, кога на къде отива кръвната захар. Майка му не и е пукало много за него и го е оставяла сам. Свикнал е сам да се оправя с всичко, с 2 думи е израстнал на улицата и в компютърните зали, до колкото ги е имало навремето. Не се притеснявай. Не може да не усети симптомите, поне до колкото мъжа ми ми ги е обяснявал, погледа се примрежва, вижда бели петна, усеща слабост в мусколите и няма сила, чувстава се отпаднал и т.н. Няма как да принебрегне подобни симптоми. Обикновенно, мъжа ми я усеща 15мин.  по рано, така, че има време да реагир. Освен това винаги му давай пари, ако се наложи да вземе нещо сладко, за да може бързо да вдигне кръвната захар. Захарта няма да го убие, но понякога се налага спешно да вдигне кръвната си захар, ако не е ял храна в която има достатъчно въглехидрати или не е ял достатъчно. Ти няма да си вечно до него за да му следиш захарта, но и не можеш да усетиш вместо него нещата; научи го сам да се справя, така ще се чувства по уверен и самостоятелен, а и ти ще се чувстваш по спокойна. Дано намерят някой ден лек за тези болни. Успех!

Не мисля, че идеята е добра, да знаят всики деца. Мъжа ми е изживял голям стрес от отношението на децата към него, защото не бил като тях, бил болен. Това го е променило завинаги, накарало го е да се затвори в себе си и да не контактува с др. хора, също така се е притеснявал да говори за това, поеже си е мислил, че хората ще го отбягват понеже бил болен. Учителката му в училище с добри намерения е предупредила децата да внимат с него, след излизането му последния път от болницата, защото бил болен. Трябваше ми много време да го убедя, че това, че е болен не е проблем, и това не би променило отношението на хората, и се радвам, че сега се промени; стана много общителен и не се притеснява да говори за диабета. Те са деца и не разбират, не е добре да знаят, защото децата понякога са жестоки.

Наистина децата понякога са жестоки  - повечето в градинката знаят за проблема на Марти. Веднъж едно момче (на 12години) каза на Марти, че е наркоман-опитах се хладнокръвно да му обясня, че изобщо не е вярно, докато най-накрая детето ме каза, че в къщи коментирали и баща му така казал 
Говорих с въпросния баща, изнесох му една лекция за диабета, а той се обърна и ми каза "нали се боде...като наркоманите" - идваше ми да го 
И в крайна сметка се отказах от този безмислен спор 
Друго дете му беше казало, че ако изяде един шоколад и ...ще умре.
Никога не съм крила до сега за диабета, но напоследък се замислям и много внимавам на кого да казвам за проблема.

 Здравейте мами!Аз съм нова във форума, но бих искала да споделя мнение по въпроса.Имам дъщеря на 6 г. и от две години я пускам да играе сама навън.Е, разбира се има и други деца.Радвам се, че живеем в тих и спокоен град.

Да. Живеем в провинцията, градът ни е малък, блока позволява. Пуснах го за първи път когато беше на 4 и половина. Беше ме много страх, но повечето му връстници си играеха сами. Вече претръпнах. Господ да ги пази!

Може би наистина е по разумно да не се споделя пред много хора, само най близките, като порасне детето ти ще общува с големи хора, които ще проявяват разбиране. Не трябва да се чувства различен. А другите деца нуменуемо ще го карат да сечувства така. Лошото отношението на др. деца може да доведе до психологическа травма, която след години ще му е трудно да превъзмогне; и ще го промени завинаги. Може би още е мъничък и не разбира, но като стане тинейджър..., нещата ще са много по различни.
Пой 1 или 2 тип диабет е?

Тип 1 (инсулинозависим) 

Да и мъжа ми е същия тип. Проблема при 1 тип е, че щитовидната жлеза не произвежда инсулина, а 2 тип произвежда но не достатъчен. Предполагам, че го знаеш. Този тип диабет има много малъка вероятност да се унаследи. Старческия тип диабет има 100% унаследимост. След време сина ти като порасне, ще можеш да го успокоиш, че болеста му няма опасност да се унаследи от децата му. Мъжа ми много се притесняваше, и се допитахме до професор Валентина Цанева. Много всеотдайна жена, лекувала е мъжа ми като е бил дете. Исключителен специалист, тя му е спасила живота, практически. Вие при кой ендокринолог ходите? Коя му е лекуващата лекърка?

Ние сме в София. За Валентина Цанева съм чувала много добри отзиви, чела съм доста от нейните публикации. И много ми се иска да направим с нея консултация, миналата година мислех да отидем до Варна, за да се видим с нея, но не успяхме. Моля те, ако можеш изпрати ми на ЛС координатите й. Доколкото знам работи в "Света Марина".

Не щтитовидната, а задстомашната жлеза /панкреаса/ произвежда инсулин - хормон, който регулира нивото на кръвната захар, глюкагон - с действие обратно на инсулина и третият хормон, който произвежда е стоматостатин.  Затова и при определени предпоставки се прибягва до трансплантация на панкреас

Да грешката е моя. Но за сега до колкото съм запозната, дори и трансплантацията няма добри резултати. Говорила съм със специалист по въпроса. Учените са пробвали различни методи , но за сега никой не е успешен.

Лошото при трансплантацията е, че след това започва едно здраво тъпчене с имуносупресори и кортизони, които пък имат сумати странични ефекти, така че с едно се справяш/и то не за цял живот, а за известен период от време/ , а си навличаш други проблеми. Но ако нещата са много сериозни, защото този  диабет често води и до бъбречни проблеми, а от там и до диализа, по-малкото зло е трансплантацията според мен. Но разбирас се най-добре е изобщо да не се стига до тези усложнения.

Може би вината до някъде е моя за отклонението от темата"Пускате ли децата си да играят сами навън", но ... да се върнем към темата все пак.

Моят син го пускам от 9 годишен навън да играе сам. Преди това и той самият се страхуваше. В квартала, в който живеем сега имаме близко приятелско семейство и той почти винаги е с техният син. Така и самите ние се чувстваме по-сигурни, да се контролират един-друг, макар че и щуротии могат да измислят заедно. Засега сме нямали проблеми, но и кварталът е спокоен. Винаги обаче предупреждавам да внимават, като пресичат улиците.

Същото е и при нас,с тази разлика,че живеем в голям град!

Преди години не беше проблем. Оставяли са ме сама пред заключената детска градина. По-късно сме играли до 22-23 ч.
Сега ми прави впечатление, че доста родители на по-големи деца (8-10 годишни) стоят на пейките на площадката или в близост до нея.
Същото важи и за водене и прибиране от училище.

Моите момичета са малки - на 2 год. и 4г.8м. За сега се страхувам да пускам сама каката, въпреки, че детската площадка е срещу кооперацията ни. Мисля, че това ще стане най-рано на 6 год. ,т.к ще трябва да свиква на самостоятелност преди тръгването на училище.

Има много фактори които определят момента на самостоятелното излизане на детето. Но винаги този момент е болезнен за родителите и всъщност никак не е кратък. Сина си го пуснах сам навън на около5-6 години, в района на общежитията където живеехме. Лятото след 2ри клас отиде за пръв път сам/с други деца/ на плаж. Малко след това открих, че града му е по-познат отколкото съм си мислела... започна да ходи за риба, на футболни мачове... Правила съм му тайни проверки но той винаги спазваше препоръките ми и обещанията си. Въпреки това и досега умирам от страх когато е там навън в джунглата.
Сиси е на 4г почти и все още сама не е излизала. Но и тя в очите ми е все още голямо глупаче, далеч по-назад от брат си с 'материала'. Поне още година - две ще бъде с придружител, не знам, всичко зависи от нея.

Браво на теб, че позволяваш на децата си да са самостоятелнти, това е много важно в развитието им. Да се чувстват сигурни в себе си. Добре е че си ги научила да спазват обещанията си. Дано и аз успея...

И аз се надявам пък да не се предоверявам и в един момент да се окаже, че съм ги надценила че е страшно.
Ух, да са живи и здрави, останалото лека полека...

Аз живея в малък град и моите деца - на 6 и на 10 години играят сами навън. Но непрекъснато ги наблюдавам. Оставяла съм ги сами в къщи за не повече от половин час - да напазарувам, или нещо да свърша набързо. Когато са навън все се притеснявам. Но вече доста време така практикувам и досега не е имало проблеми. Живеем на сравнително тихо място, където почти не минават коли. Събират се много деца - момчета и момичета на възраст между 5 и 12 години. Хубаво и безгрижно си играят децата.
Мисля, че за да се вземе решение да се пускат сами навън, е съвсем индивидуално. Зависи от децата, от обстановката навън. Всеки родител трябва сам да прецени дали е безопасно детето му да играе само навън.

Моето момиченце е почти на 9 и от скоро излиза в градинката сама (с една приятелка) ходи и да пазарува някои дребни неща  Да ти кажа чувства се много горда Имаме по-голям батко и до сега той изпълняваше всички мои поръчки и  като че ли малко закъснях с нейната самостоятелност
Не казвам, че не ме е страх и не проверявам по няколко пъти какво става в градинката, но идва  момент в който на децата трябва да им се даде малко свобода и самостоятелност
Преди половин година на баткото(13) му откраднаха телефона на връщане от училище Сериозно се беше уплашил,милия защото в тъмното му се хвърлили  на гърба отзад
Дълго време не искаше да се прибира сам, но малко по малко го преодоляхме, защото се срамуваше  да ходя с него постоянно до училище и обратно
Макар че са ми се случвали и неприятни неща смятам че е добре по малко децата да свикват на самостоятелност

 

Ама не се притеснявай тя е твърде малка за да я оставяш, пък и вече какви ли не хора има. Само като гледаш новините, то педофили, то извратеняци, то за органи ли не крадат, то за продан ли..., и аз не бих си оставяла детето толкова малко, пък още повече ако е момиченце.

Moiata dushteria e na 4 godini i ia puskam da igrae dolu, no samo kogato ima po-golemi i niakoi ia durgi za ruka , a poniakoga dokato decata igraiat siadame niakude do tiax s oshte 1-2 maiki i taka sum nai-spokoina.Problema  e che tia iska sega liatoto vseki den da igrae a na men ne mi se sliza vsiaka vecher