ЧРД, Микки! Всичко най за теб и семейството ти! 
За фантазирането - и Мини е в такъв етап. От половин година разиграва една игра. Пита ме: "Какво ме пита каката (бебето, Мечо Пух, топката, акито (!) и тн. и тн.?" и аз трябва да я питам нещо от името на това нещо, а тя ми отговаря. Прекрасен начин да завържем неангажиращ разговор!
Също така си измисля песнички или редактира вече съществуващи:
"Оранжево небето,
оранжеви дечица,
оранжеви кокошки,
оранжеви пиленца,
оранжеви петели,
оранжеви майки
оранжево звънят!"
или вкарва романтика
"..леля Зелка в ъгъла се смей,
а розата червеней!"
Въобще весело е при нас. Сигурно си мислите, че по цял ден мия наакани дупета и не сте далеч от истината.
С бабите достигнахме някаква точка на симбиоза и те много ми помагат.
Ето фотоси от нас:
Галка. За разлика от Мина, тя е сериозен човек. И улегнал (къмто 10 килца/77 см на 8 месеца
Балеринки. Голяяяма любов, на моменти задушаваща!
Мини. Тук изглежда по-голяма някак си. Но си е едричка и тя - 15-тина килца/ 1 метър.
За фантазирането - и Мини е в такъв етап. От половин година разиграва една игра. Пита ме: "Какво ме пита каката (бебето, Мечо Пух, топката, акито (!) и тн. и тн.?" и аз трябва да я питам нещо от името на това нещо, а тя ми отговаря. Прекрасен начин да завържем неангажиращ разговор!
Също така си измисля песнички или редактира вече съществуващи:
"Оранжево небето,
оранжеви дечица,
оранжеви кокошки,
оранжеви пиленца,
оранжеви петели,
оранжеви майки
оранжево звънят!"
или вкарва романтика
"..леля Зелка в ъгъла се смей,
а розата червеней!"
Въобще весело е при нас. Сигурно си мислите, че по цял ден мия наакани дупета и не сте далеч от истината.
С бабите достигнахме някаква точка на симбиоза и те много ми помагат.Ето фотоси от нас:
Галка. За разлика от Мина, тя е сериозен човек. И улегнал (къмто 10 килца/77 см на 8 месеца
Балеринки. Голяяяма любов, на моменти задушаваща!
Мини. Тук изглежда по-голяма някак си. Но си е едричка и тя - 15-тина килца/ 1 метър.
много обичам лятото и ми е едно такова свободно и синьо- небе, море (ако и да е далеч, ама все ми е в главата).
Все едно спуска кепенците и нищо не влиза през ушите ....
Предния път я влачихме почти 2 месеца 
забравила съм, явно, какво е да си с корем 
е, сега камен изобщо не ми дава възможност да не се сетя за него или да забравя, че е в стаята - твърде е звучен и на моменти яко ме изнервя с неговите крясъци. а когато шумът като идва само от едното, докато другото кротко и тихо /преимуществено/ си се занимава с нещо си, то мога да споделя, че камбата наистина с кеф, мерак и без нито капка съжаление ще бъде натирен на ясла