Как отбелязвате тъжните дати?

Шер, Наде, рони, всички... Имах нужда от тази увереност, която ми я давате - малко успокоение за душата ми.
Въпреки, че знаех, че нещата просто се правят така, каквито са традициите в съответната страна и навсякъде е различно. Гледах в нета на някои места, просто носят цветя и играчки на гробчетата. Аз също го правя - купувам играчки, свещички паля, цветя й слагам дори и вкъщи до снимката, солетки, бисквитки... Много често правя така все едно е тук - мартеничка за първи март, играчка за коледа, торта за РД... Благодаря, че ме изслушахте и подкрепихте.   

Това наистина е така, ако има отговор то ще е там...

Винаги съм си мислила, че ще ходя по гробища, когато стана баба. Затова някак си вътре в себе си усещам бунт срещу всичко това. Несправедливо е и е жестоко. Бърка ми в душата това ходене по гробища. Правя го само, когато съм много зле. Гледам винаги пред урничката му да има цветя. Това е всичко. Останалото ми изглежда нелепо и против човешката природа, в крайна сметка е нормално да се спазва естествения ред.

И аз нямам къде да отида.
А и датата е 1 ден след моя рожден ден и ми е още по-тежко. В началото не исках да си празнувам рождения ден - струваше ми се жестоко (като някаква подигравка с момченцето ми), ама сега празнувам (заради моите 2 принцеси и заради самия живот - затова, че мога да помня моето ангелче, а нали всеки е жив, докато има кой да си спомня за него). На самия ден понякога ходя на църква, но за мен е по-важно, че го нося в сърцето си и вярвам, че синчето ми бди над своите сестрички като ангел-хранител.

И НИЕ СИ НЯМАМЕ ГРОБЧЕ, РОДИ СЕ БЕЗДИХАННО ОТ ПРЕНОСВАНЕ, ПОПИТАХА МЕ ДАЛИ ИСКАМ ДА ГО ВИДЯ,

ОТГ. ЕСТЕСТВЕННО ЧЕ ДА И ВИДЯХ ЕДНО ПРЕКРАСНО СПЯЩО АНГЕЛЧЕ/ 3,5 КГ. , 50 СМ/, 

И ЩЕ ГО ОТКРИЯ ЩОМ СЕ СЪБУДИ КЪДЕТО И ДА Е И СЛЕД ВЕКОВЕ ДА Е ПАК ЩЕ ГО ПОЗНАЯ МОЯ МАЛЪК АНГЕЛ 

ВИНАГИ  ПРАВЯ НЕЩО СЛАДКО И РАЗДАВАМ, + ПАЛЯ СВЕЩИЧКА, + КУПУВАМ НА ДРУГИТЕ ДЕЦА ПО НЕЩО....ОТ 

Тристе, с голямо неудобство пиша и се прекланям пред скръбта ти, твойта и на останалите майчета, които имат ангелчета.

Не знам кое е правилно, но МОЕТО ЛИЧНО мнение, което си позволявам да изкажа е, че трябва да правиш всичко, както ти го диктува сърцето!  Не си мисли, че имаш грях като не преливаш вино, или нещо такова...НЕ Е ВЯРНО!

Аз имам починал много близък човек и да ти кажа след като забременях исках да отида до гробищата, за да ме кажа чудната вест и да го помоля да ни закриля от горе.... исках да го зарадвам.... и веднага от познати чух: "Недей да ходиш...не е хубаво!" Веднага попитах кое точно не е хубаво и поисках да изкажат своите възгледи и аргументи. нали се сещаш, че отговорът беше - "Така не се прави! така не правят хората и подобни от сорта супер дрънканици.....  Дали ги послушах? Разбира се, че не! отидох, поплаках малко от мъка, малко от щастие, защото бях сигурна, че ще го зарадвам и да ти кажа - почувствах се супер щастлива!

преди месец ми се отдаде възможност и отидох заедно  бебето, само аз и то, бутайки количката през треви, почти до кръста ми. Бях взела една свещ от църквата, специално да я запаля - човекът беше изключително вярващ. и като стигнахме гушнах бебето и се опитах да намеря свещта в количката и не успях. Стана ми тъпо. Взех бутилчицата с вода, която винаги нося и само прелях. помолих се, а бебето беше изключително кротко и спокойно. искаше ми се да постоя повечко, но много силно напичаше, а пък имаше и гаден вятър и си тръгнахме.    Бебето се размрънка, явно и на него, и на мен ни се оставаше още.... Но бях много щастлива, че го отнесох и представих на този мой свиден роднина.

Нали се сещаш че някой хора като рабзраха, че съм ходила на гробището с него и ме помислиха за луда, но това за мен няма значение.....НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, важното е, че направих както ме водеше сърето и останах доволна

С голям страх публикувам този пост, защото мисля, че нямам право да пиша в твоята темичка, особено толкова дълъг пост, но се надявам да ми простиш и ако искаш пиши ми, ще го изтрия....

СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ, МИЛИЧКА, ТО НАЙ - ДОБРЕ ТЕ ВОДИ И НАПРАВЛЯВА. НЕ ВЪРВИ СРЕЩУ СЕБЕ СИ!

КУРАЖ И ПОКЛОН!

gotika80, няма за какво да чувстваш неудобство, напротив - Благодаря ти!

Благодаря ти и аз Тристе, беше ми много притеснено!

Във Връзка с поста на Бобич ще си позволя да цитирам една мама, мнението на която изцяло съвпада с моето! Аз вярвам в Бог!


"Много хора сигурно си мислят това. Имам два аборта преди Бог да ни дари със малката ни принцеса. Но когато ми минеше нещо такова през главата все си казвах: "Може би е за добро". Вече няколко пъти гледам един филм и в него се казва нещо много хубаво, което ще споделя тук с мои думи.

   "Детето ни може да падне и да се удари, дори ние да сме до него. Това не означава, че ние го допускаме, но то знае, че с безгранична майчина обич ние ще го вдигнем и ще го понесем на ръце. Ще плачем с него и ще направим всичко възможно да спрем сълзите и да видим усмивка на лицето му. Бог не може да ни обещае, че няма да ни се случват нещастия и трагедии. Обета, който той дава е, че винаги ще бъде до нас и ще ни дава сили да продължим напред.

   Затова аз съм сигурна, че Бог е до Слави, Злато и Барби. Той е до техните семейства и ще им помогне да превъзмногнат доколкото е възможно мъката от тази страшна загуба. А малките ангелчета със сигурност знаят, колко много ги обичат техните семейства и че никога няма да ги забравят.

   Нека Бог закриля децата ни."

тежко е когато в три поредни дни влизам във форума и чета вести за три невинни ангелчета, отлетели от нас.....

bobich, не си ни отегчила, напротив - споделяй за вашата Цвети 
 gotika80, няма нищо лошо в това, че си споделила   
Аз също водя бебето на гробищата и то много често. Преди почти всяка събота, сега вече по рядко, защото е по голяма и ... катери се по гробовете, вади камъчета, ду ха свещичките и въобще прави бели. Но винаги съм чувствала, че трябва да съм с нея, на всеки помен на братовчедка ми я водя. Намериха се доста хора, които ме укоряват и ми казват какво "трябва"... Хич не ме интересува кой какво казва - правя това което ми диктува сърцето!

Утре е Задушница,а аз няма къде да отида.В черква съм влизала 2-3 пъти за последната година и половина,и пак някак със свито сърце ,а не открито както винаги е било.Паля свищичка,постоя малко ,но ме обзема такъв гняв ,така ми се свива сърцето,че си тръгвам още по-тъжна отколкото съм влязла.Някак си не ми идва отвътре,не знам как да го опиша.

и аз няма къде да отида паля си свещичка в къщи на прозореца ще купя нещо което да подам на някое дете
в църква немога да вляза, все още не ...

ДА ПРИГОТВИМ    ПО НЯКОЙ ДОМАШЕН КЕКС ОТ  И ДА ПОЧЕРПИМ 

ЗАБЕЛЯЗВАМ, ЧЕ ОКОЛО ТЕЗИ ДАТИ ВИНАГИ МИ ПАДА ЗАЛЪК, ДАЖЕ И СЕГА ...

ВИНАГИ КОГАТО МОГА ХРАНЯ И ЖИВОТНО, КОЕТО СРЕШНА....

И НА МЕН ОТ ЦЪРКВА НЕ МИ ОЛЕКВА, САМО СЛЕД РАЗДАВАНЕ НА ХРАНА НА ХОРА И ЖИВОТИНКИ...

ДА ДОБАВЯ САМО, ЧЕ ПАДНАЛИЯ на земя ЗАЛЪК НЕ СЕ ВДИГА !!!!

Това не го знаех винаги дигам Аз отидох до гробищата на майка ,татко и брат ми малко ми олекна но не можах до баба ми да отида раздадох сл адките който върнах на децата и ми стана малко по добре

мерри, като не ти идва отвътре не ходи. Бог е навсякъде. Ако искаш да се помолиш и да запалиш свещичка, можеш и вкъщи да го направиш. Поне ще ти е спокойно и уединено. Аз в повечето случаи таа правя. Когато ходя на църква или на гробищата, винаги гледам да няма много хора, иначе се изнервям от безсмислените им брътвежи... Все едно са отишли на кафене