Как да се подготвя психически за болката

Аз не исках да повярвам, че няма да се справя! КОгато контракциите станаха на 3 минути и тръгнахме към болницата, бях спокойна и ...усмихната! Приеха ме със 6 см разкритие и докато ми направят клизма и попълнят документи, стана 8 см. Сериозните болки бяха след като ми пукнаха околоплодния мехур. Естествено, че боли, няма как, чувствах че се задушавам, пулса ми беше зверски бърз, разпрах си нощницата на гърдите, докато се мъчех да си поема въздух. Ще те излъжа, ако ти кажа, че мислех за бебето. Мислех САМО за себе си!!! Но тези болки не бяха повече от 20-30 минути. Почти накрая си мислех, че няма да се справя с напъването, просто бях доста уморена (бебето не беше се смъкнало и трябваше аз да сторя това). Даже май казах "Немога повече" и се отпуснах назад. При което гинекологът (нямам думи, с които да му благодаря, че ме мотивираше през цялото време да не се предавам), видя че трябват крайни мерки. А те бяха "Бебето не се чувства добре, губят се тоновете и трябва да дадеш всичко от себе си. Оттук нататък си САМО ти!!!" Излишно е да казвам, че 5 минути по-късно вече целувах мокрия Марти  И естествено, тоновете му не са се губили, само самообладанието на майка му 

Леко раждане ти желая!

Приеми го като предизвикателство, с което ще се справиш и след това ще гледаш по много по-различен начин на себе си!!!

Знаеш ли - че боли - боли! Не може да се отрече... И при двете деца раждах нормално, без упойки - с изключение на системата, която ти включват около половин час преди същинското раждане (поне при мен беше така). Има да се наслушаш на викове, а може и да е тихо около теб... Май ти питаш за нещо друго... за да съм спокойна психически - първо бях говорила с една позната акушерка, на която се обадих като започнаха контракциите - друго си е да те посрещне познато лице и да ти каже, че всичко ще е наред, приятно е да ти се усмихне някой и да те успокои... Всъщност акушерките правят израждането, а докторите ги ръководят - поне в повечето случаи, како стана и при мен. Докторката също беше през цялото време там, но проверяваше разкритието, назначаваше лекарствата и ръководеше раждането. Не исках съпруга, майка ми или някой близък, исках просто приветлив и добронамерен човек, който си разбира от работата, защото това е другата важна част от психическата настройка - да се чувстваш в сигурни ръце и да знаеш, че каквото и да се случи - ще се постараят да направят за теб максималното. И така - от началото до края - виждах,че дори и да не ми седят до главата, през определено време едно усмихнато и добро лице идваше при мен и ме успокояваше, че всичко върви добре и ми обясняваше какво точно се случва СЕГА - аз много обичам да ми обясняват и съм добър слушател... При самото раждане тази жена също беше неотлъчно до мен и ми помогна много - не съм имала проблеми, но пък ме болеше както си трябва - такова един път в живота се изпитва (но не е болка за умиране). И така - моето психическо спокойствие и нагласа беше свързано с положителното ми очакване за появата на бебето и сигурността, че ще има някой до мен...

Когато се запътихме към болницата не знаех какво ме очаква,всички познати и близки,които питах ми казваха,че са забравили,не си спомнят точно и т.н.Сега си мисля,че може и да са решили да ми спестят някои кошмарни мисли,защото според мен такова преживяване,каквото е раждането не може да се забрави.При всички случаи болка има,но не е гаранция,че ще е голяма,но пък е гаранция,че ще я изтърпиш.Моето раждане беше кошмарно и възстановяването също и въпреки всичко,вече все по-рядко се сещам за него.Желая ти много леко и успешно раждане и бъди сигурна,че ще се справиш.УСПЕХ!

През деня на 10 септември 2004 корема на моменти ме болеше много....все едно ще ми идва.Познах,че това са контракций.Цял ден си ги търпях вкъщи-радвах се,защото след 15 дни закъснение Тано се беше сетил най-накрая да излезе!
Два пъти ме бяха включвали на система за предизвикване на раждане-резултат нулев!В Родилна зала се бях нагледала и наслушала на ужасни викове,стенания и прочие!
В 17 часа се обадих на доктора и той каза в 19 да съм в болницата!Е,помислих си,ето сега вече ще ми се пръсне голямото дупе!
Докато чаках контракция след контракця се надявах да стане чудо и хоп,бебето до излезе хей така.И тогава си помислих,тази лигла Виктория Бекъм е раждала,и то не веднъж,та аз няма да родя Убий ме,не мога да ти обясня защо точно за ния съм се сетила в този момент  
И така напъвах,напъвах и с помоща на доктора и акушерките  в 22.10 часа станах майка  
Забравих да кажа,че в 20.30 едната акушерка през смях каза: Момиче,в девет часа започва филма,дотогава да си родила! Не знаех дали да се смея или да напъвам! И после същата в 21.30 констатира: Няма филм,няма и бебе...а то горкото тако се било омотало в пъпната връв,че аз напъвам навън,а тя го е връщала навътре   Е,доктора скочи върху корема ми и Тано изскочи!
Това е щастието,Мила!
На тръгване към болницата остави страха на нощното си шкафче и бъди сигурна,че ще бъдеш много щастлива!
Късмет и живот и здраве,чакаме бебчето!

моята малка тайна е, че просто НЕМИСЛЕХ за болката:)
Въпреки, че първият път се чудех какви са тия хора, дето се навиват на второ дете...)
След месец вече исках още едно:)

Сега като си се наслушала на ужасии, сигурна съм че вече си подготвена психически. И като отидеш да раждаш, ще видиш, че въобще не е толкова страшно, и въобще не боли толкова, и преживяването е невероятно. Приеми го просто като края на изморителната бременност и срещата с твоето детеце. Аз нямах никакви болки до 7-8 см. Е, после малко ме боля, но само си охках тихичко. Аз стоях доста време в предродилна зала ( около 8 часа), но не чух нито една жена да крещи или нещо подобно.
Не помня нито болка, нито страх, само ужасното физическо усилие, което ми костваха напъните. И аз казах "Не мога повече", но след има-няма 5 минути вече гушках мокричката и мръсничка Маги!
Воъбще не е страшно! На втория ден вече всичко е минало и не помниш!

 Ще ти кажа как аз се подготвях за болката. Преди време в училище бяхме учили, че когато организмът изпитва страшно нетърпима болка, той изпада в безсъзнание. Т. е. това било нещо като защитна реакция и ако човек го боли повече, отколкото може да понесе той просто си припада и престава да усеща болката. Ето това си повтарях непрекъснато. Повтарях си също и думите на много момичета, родили преди мен-вярно е, че боли, но всичко се забравя.
 Е, вярно е, че така си и останах с тази психическа подготовка, защото при мен се наложи секцио заради седалищно предлежание. Та болката, която си търпях след операцията не беше чак толкова голяма. Дори отказах обезболяващо...
 А изводът е, че както и да родиш, болка ще има, но всичко минава и се забравя

И аз така.През цялото време си мислех,че се лигавя и трябва да боли повече.Раждането ми продължи само 4 часа,за първо раждане си е много добре.Аз през цялото време си гледах часовника и си мислех-още има-няма 7-8 часа и ще си имам бебче.Даже като ме водеха към родилна зала не повярвах,че ще раждам-просто тръгнах с тях за да не им скърша рахатлъка Но има и нещо друго-болката е индивидуална,зависи от това как ти протича раждането,колко голямо е бебето...При това при всеки прага на болка е различен,така че...

Ами никой не може да те подготви психически. Ти самата трябва да го направиш. Като се запътиш към родилния дом си повтаряй само едно нещо - болката се изтърпява и това е краят на бремеността и САМО след няколко часа ще видиш малкото си съкровище. Просто се настрой да изтърпиш всичко и че това са само няколко часа... каквито и да са минават, заминават и остават в миналото. Дори не се сещаш за тях.
Успех и леко раждане! 

Боли си, ама като ти дойде до главата всеки реагира различно. Аз удрях с юмрук стената (после ме болеше и ръката ) няколко часа болка се издържат. Аз лично родих сравнително бързо (3 часа след като ми включиха системата) и бебо излезна с два напъна.....та това е добрият вариант.
Иначе си зависи от тебе дали по принцип носиш на болка...аз имах ужасен цикъл....сега  даже не усещам кога ми е дошло ....
Сега като се напъвам да си спомня - еми забравя се, все едно не е било
Успех и бързо раждане ти пожелавам, щото после идва големия зор, а на всичкото отгоре е и за цял живот - това звучи по-страшно, а

Бях твърдо решила че ще раждам с епидурална упойка, та хич и не мислех за болката. Е да, ама взех че родих без упойка. Когато започна да ме боли силно и казах "Айде сега да слагаме вече упойката" се оказа, че вече съм с 9 см разкритие и ме прехвърлиха на магарето да раждам. Преди това болеше, но поносимо - като при силни менструални болки. А след това нямах време да мисля за болката и стана голяма лудница.... Всъщност престоя на магарето ми е малко в мъгла. Най-яркия ми спомен е как при едно отподконянията да напъвам казах: "Ама не искам повече, пъъъък" и после ми се смяха
Всичко продължи 4 часа и половина. В 14 часа ми включиха системата за разкритие, а Дани се роди в 18:22

Аз също родих без упойка и нормално, че боля- оххххх, дори емоционално немога да ти кажа как се чувствах по време на самото ражданеьь, че просто всичко ми бече толкова объркано. Все пак като излязох от родилното първото което направих е да се разплача от рабост и умиление докато чакам да ми доведат синът ми за първото му хранене.

По време на цялата бременност не си позволявах да мисля за самото раждане и болките, които го съпътстват...
Сега разбирам, че подходът ми е бил правилен, защото болките надминаха очакванията ми, но пък аз не знаех какво ме чака.
Цялото ми раждане /около 12 часа и накрая вакуум/ мина като на сън и сега ми е малко нереално...

Бих те посъветвала да не мислиш за това и да оставиш природата с помоща на медицината да си свършат работата!

Желая ти леко раждане и едно здраво и хубаво   

няма как да се подготвиш.преди да започнат контракциите  треперех от вълнение(първо ми изтекоха водите) какво ще почувствам?болката не идва изведнъж със страшна сила,а постепенно(може би тогава и се подготвяш)
ТОВА БЕШЕ НАЙ-НАСИТЕНОТО МИ ПРЕЖИВЯВАНЕ ДО СЕГА НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ,
СТРАХА ТИ ОТКЮЧВА ЦЕНТЪРА НА БОЛКА В МОЗЪКА ТИ
НЕ МИСЛИ ЗА ТОВА НАСЛАЖДАВАЙ СЕ НА БРЕМЕННОСТТА СИ
УСПЕХ И ЛЕКО РАЖДАНЕ