Майчета 2005- Тема 112

Хаха, Мери, голям кеф  И аз така давам на Любака да ми полива цветята и да мие двора 

Кременчен, много хубави снимки- хубави хора, хубаво място   

А аз какво да ви кажа...днес като е хубаво времето, още по-зле   Я и аз да ви се оплача   Цяла нощ Любака кашляше, та чак повърна от напъни. Суха кашлица, на спазми, нищо не откашля. Върти се милото, не може да спи, проплаква, ужасно. Не съм спала, само придремвах, защото като го погаля и поспира за малко. Сутринта ме събуди някакъв колега на мъж ми, който му се обажда да му каже, че щял да закъснее за работа. Познайте кой чу телефона и стана да го изрови   Събуди се и Павката, нахраних го и той, като се разпя, та събуди Любака- кисел, та кисел. Пишкахме, обличахме се  (с много убеждаваници и нерви)и тивам да му правя закуската. Дърпам пердето в кухмята и око мое затвори се...кучката изкоренила ВСИЧКИ цветя и дръвчета, които бях засадила. Всичко в кал- плочките, оградата, стълбите...Нямаше по-тъжна картинка...цялата ми градина изровена, цветята разпокъсани- гербери, парички, карамфили, туята покрай оградата, разни знайни и незнайни красиви цветя, които бях купила, обгрижвах и бяха напъпили да цъфтят. Просто изпаднах в криза...излязох и такъв бой й хвърлих с метлата   И се разплаках и едвам се успокоих. А пък Любака ме видя такава разплакана и се разплака от мен. Миличкото ми, така ме хвана яд на мене си. Никога не съм си позволявала да плача пред него и сега за такава глупост го разстроих...и то ме гали, целува, плаче и казва "няма, пуачеш мами, няма.." Ох....Офца съм голяма. И сега стискам зъби, че нито мога д аплача, нито да напсувам, нито да удрям кучето пред него. Отивам пак да пуша и да пия кафето. Сега малко ми поолекна, като споделих и си го казах. Но пак се ядосах. Хубаво ви започнах сутринта, дано сте ме подминали  по-раничко

Ооф, Дианче, милата ти!...Представям си какво ти е било. И мен ме хвана яд за градината, ама то на адашката нещо не й е било добре, сигурно, че да ги сътвори такива... Ама и ти каква нощ си изкарала, пък какво утро те е посрещнало    Но нищо, здраве да е! Дано не е нещо сериозно тази кашлица при Любака    Нагушкай ги мъниците от мен 

Моя мъник още спи. Днес ще го водя на консултация за 3-те годинки и после ще го закарам у мама да го гледа 2-3 дни, че вече са сборна група и са 30 деца. А тя така и така остана безработна, поне да си има занимавчица 
Ох, на мен ми закъснява. И на мен като на Мартеа не ми се е случвало такова нещо, точна съм като английски часовник. И направо вече усещах признаците - гадене, сънливост, но на теста няма две чертички 

Дали има година, от както не съм писала
Много съм несериозна
Иначе по обиколни пътища контролирам ситуациата около МАЙчетата 
Както Мартеа е казала, Савата е палавник, на детската учителка детето е най-палавото
Още се храни само пасирано и вече незнам, как ще го преодоляваме.
Вечер пие по 4 /четири/ кофички кисело мляко и съответно сменяме по 3 пъти памперс. През деня ходи само по слипове и само няколко пъти има пробив...
А за думите....като се има предвид, че разбираем е 30% от речниковия запас, от него запазена марка е - фоната дзани, което го използват вече всички в моята работа, в смисъл 9 телефона звъни. Друго, което е широко изпозвано сред хората от моята работа е настоятелно отправен апел за получаване на даден предмет. Просто казваш бързо едно след друго n-броя пъти "моля те, моля те, моля те...." и получаваш исканото. Вчера Савата го болеше комеечето, обича да гледа "нугани"-ну погоди; яде "кечем"-кремче с "жу"-лъжица, има чоапи с "ечо бечо"-ежко бешко и харесва да слуша Тина Тънъъ. А за песните в новия бебе-хард-стил Кен Лий, мога да потвърдя, че песничките от детската познавам само по мелодията...добре че пее що годе верно. И последна хвалба - имахме излизане на сцена, нашето момче играе от все сърце народни танци, ще опитам да кача снимка [img]img]....не стана, ще пробвам по-късно. чао за сегагъжишежаоаажааажа-това е от Савата

Дианче, съчувствам. Толкова труд на вятъра. Да се оправя по-скоро Любачето.
Кроче, много сладко това моля те, моля те. Преди години Детелина беше обяснила на баба си и аз исках, исках, после плаках и мама ми купи.
И на мен днес не ми е ден. Сутринта докато се справя с театралните изпълнения на Иво - това искам, това не искам и съм си забравила ключовете. И телефона си съм забравила да заредя. Ходихме да ги преглежда личната Иво профилактично, Детелинка, защото отново е болна. После водих Иво на градината и ходих при мъжа ми на работата му, за да ми даде неговите ключове.
На всичкото отгоре на мен ми правиха изследване за кръв в изпражненията и излезе положително. Сега сигурно ще ме карат пак да пазя т.нар. бяла диета, а може и други изследвания да искат да ми правят.
Сега ще се гледаме с Детелинка в къщи.

Нъбързо да се разпиша, че пак съм в период на работно умопомрачение. Леко съм притеснена след една среща от тази сутрин. Пак трябва да свърша хиляда неща за 2 седмици, а няма кой да ми помогне грам.

Диана, много кофти. Предполагам какво ти е. С толкова любов се обгрижват цветя и такава случка е наистина ужасна.
Дано на Любаче му минава бързо кашлицата.

Деспина, дано не е сериозно. Какво е бяла диета?

Кроче, добре дошла отново!

Ренка, може тестът да греши Пожелавам ти това, което искаш

Катка, как са нещата при вас?

Ние все още сме с почти пълен неуспех относно памперса. Пишка си детето и това е. Успях да я издебна към 1:30, но към 4:30 бях вече закъсняла. Поне тази нощ се напишка само веднъж. Хем се будя през около час и половина да гледам. Сега хем съм недоспала, хем неуспяла. Здраве да е, все някога трябва да стане.

Kremenchen, доиска ми се и на мен в Турцияяя! 
Дианче, нямам думи  Като знам с какъв мерак всяка китка слагам  Ето още една причина да не искам домашен любимец  Младо ли ти е кучето? Обикновено като са малки правят такива бели. А за плакането, не се коси и родителите са хора, това е начин за разтоварване от стреса. Аз си плача пред моите и определено съчувствието им ми е необходимо в такива моменти  Последно плаках, когато на Ели вратлето се схвана, почуваствах се толкова безпомощна и изоставена. Синът ми ме засече, гушна ме и ми беше от голяма помощ. Като мина време и нещата се оправиха обаче попита, защо за него никога така не съм плакала ... !!! 

Диана, не се ядосвай има и неспорни дни в живота ни. Така се случва понякога.

Мартеа, защо не се примириш още известно време с това, че детенце още не може да се стиска, аз все си мисля, че трябва поне 1 седмица да се събужда със сух памперс и тогава да се прилага новия метод. Не ти стигат другите грижи на главата ами и безсъние си докарваш ей така без нищо.

Някой от вас няма ли да стяга вече багажите за морето и да минава през Бургас, че да се видим?

Despina, пази се и прави каквото ти казват.

Аз съм пак отпускарски настроена, моята сестричка с все домочадие си идват на 24.06 и ги очаквам с нетърпение. Толкова много ми липсва. Марти пък си чака каката да играе с нея и с батко си. Само повтаря, че кака и батко ще дойдат и ще са заедно всички. Вече нямам търпение да си ги нагушкам всичките.

Биренка, няма грешен положителен тест...за отрицателните не важи

Кроче, привет 

Деспина, какви са тези ядове?!? За пръв път чувам за тази диета  Дано не е нещо сериозно

Мартеа, сили и успех 

Мери, не е малка, дърта магарица е...и това го е направила, защото махнахме чемшира, под който имаше бърлога и си спеше. Сега го прави от яд  А аз ниокга не съм плакала пред Любачето...само веднъж, когато беше бебе и въпреки това пак се стресна.
Може би, когато стане по-голям ще е различно.

А  на всичкото отгоре, забравих да напиша, че отменихме датата за операция. Сега няма да е във вторник, а чак началото на юли. Дано пак е ни мине котка пътя, защото средата на юли заминаваме на море. И от къде лепна тази кашлица не знам.  Уж сме си у нас, пазя го...явно вирусче някакво. Предният път пак така- оставих го у нас и се разболя, та преди следващата дата за операция си го пуснах на ясла и беше здрав
Хубавото е, че му няма нищо друго. Само кашля. 

Днес имам огромен успех с децата- заспаха двамата сами на едно легло Това си е за хвалене 

Дианка, много жалко за градинката. Но пък имате възможност да си засадите отново - и пак ще стане хубаво и цветно

Аз съм плакала много пред Мишето веднъж  - когато разбрах, че дядо умира. Знаех че не бива, защото децата се разстройват много от разстроени родители, но... След това ми се е случвало веднъж-два пъти за глупости, примерно докато гледам филм и тя винаги ме пита дали дядо Стойчо е болен...


А за тестовете - аз питах лекарката ми като ходих да ми регистрира бременността.  Понеже тестът беше положителен, а и аз знам, че грешки в такъв случай няма. Та тя ми каза, че може да даде както фалишв отрицателен, така и фалшив положителен тест - на нея в практиката са й се случвали и двете. 

Мартеа, наистина, ако прецениш, че й е рано, не се измъчвай.

Ние снощи си правихме с Миша пуканки, та се сетих да ви кажа, че тя ги нарича пуПанки

А пък аз когато ми се плаче, плача пред нея. Много мразя, когато някой ме кара да се стискам. Не искам и тя да се стиска. За мъжа ми "да ревеш" е загуба на време. Мъже. А това е емоция, да я прикривам, за мен, е грешно. Не прикривам и когато ми е смешно, в крайна сметка. И на Теа съм й казвала, когато виждам, че й е криво - наплачи се, не го дръж вътре. Веднъж й казах, че плача, защото ми е мъчно за дядо й, че не съм го виждала отдавна. Тя ме прегърна и ми каза - не плачи, ще се върне. Оттогава, когато ме види разстроена, все пита дали плача за татко. После ме успокоява, че ще се върне от Варна. Там сме й казали, че е.

Tака мисля и аз....

Мартеа, и аз да ти кажа - не се затормозявай  на всяка цена сега да махнете памперса. И ние не сме махнали нощния, макар че вече почти винаги е сух. Тъй като спим на спалнята, а пък матрака е нов, не ми се ще да го скапе. Сложила съм найлони, но спарват...
Деси, звучи лошо  И преди ли си имала подобен проблем? Дано не е сериозно.
Дианка, 
Кроче, що не сте на градина? Вчера питам Момчил за Сава и той най-сериозно ми отговаря - "Не , не съм го виждал никъде днес"    А пък в градината е някъв ужас - сборни групи, нови даскалки, в шкафче са по 2 деца  Пощуриха децата...В групата на дребен са 38 деца  Единственото хубаво нещо е , че ще направят основен ремонт на сградата и дори басейна ще пуснат в експлоатация...А дано 

Мислите ли, че така децата се учат да стискат? Любака определено си реве толкова, колкото му се иска  Даже прекалява 

Не знам, де, всеки си има виждане. Според мен му е раничко да ни вижда как плачем, караме се и т.н. силни отрицателни емоции. Но и може да го глезя повечко А и като се замисля не съм имала време ( а и сериозен повод) да седна да плача  Днес ме хвана на вратата, като влизах от двора. После се замотах и плачливото отмина. Но и при мен си беше по-скоро от нервно напрежение.
Иначе аз хич не се сдържам...каквото ми е на сърцето- това е. Ако ми се смее се смея, ако ми се плаче си плача, ако ме издразнят си го показвам, ако ми се повръща си повръщам   Емоционална съм и то доста. Особено пред свои хора
Така, че ако някоя от вас ме види да хлипам или повръщам  , значи е мой човек
Мдааа...след нервният ден ме изби на лигавене.

Чао до утре!

Това е някакво профилактично изсладване, което се прави на всички след 30г. Прави се 3 дни бяла диета - картофи, ориз хляб и мляко и после се дава проба. А резултатите са доста противоречиви, защото пробата може да излезе положителна от кървящи венци, от хемороиди и дори от леко разраняване след запек.
Личната каза, че е поискала да направят нов тест и тогава ще ми се обади пак.
Ами ние сме като циганска фамилия и у дома всичко е пред децата и кавгите и сълзите.

Абе тя и мойта щерка си реве за щяло и за нещяло, направо ми избиват балансите понякога - искам да изляза с ботушите навън (30градуса), не може, уаааааааа, и то много истинско - сълзи рони, стичат се по бузите, брадичката трепери, ще речеш, че съм убила всичко детско в нея с тоя отказ.
Аз се старая да не плача пред нея не защото искам да си крия емоциите, а защото си мисля, че тя ще го приеме с по-голяма сериозност, отколкото реално е. С две думи - ще се уплаши. Както когато аз викам нещо на мъжа ми - защото е през една стая и не ме чува иначе, а тя ме пита защо се караме. Иди обяснявай, че не се караме, а ни мързи да се приближим
Мисля си, че децата са склонни да виждат подобни неща доста преувеличени. По тези причини се старах и като повръщах, да не ме вижда - за да не се плаши, че ми има нещо.

А, не, аз не говоря за рева от глезене или правене напук. В крайна сметка аз не рева пред нея, защото искам нова рокля или обувки. Или пък защото не ме слуша, тя или баща й примерно. Говоря за емоционален рев, всеки човек си има такива моменти. И понякога я виждам, че просто й е криво, обидена е, натъжена е и иска да си поплаче... ми, давам й, правя го и аз. Като се разреве по този начин, я гушкам, милвам, и с плача й минава.