Майчета 2005- Тема 112

Божкеее  Мартеа, ти говориш за голям човек...моето още е бебе. Има да почакам, докато Любака тръгне по стъпките на Теа.

е, не забравяй, че момичетата са си момичета ревли, както би казал типичният мъж

Хехе, четеш ми мислите, точно се опитвах да формулирам, че досега не съм забелязала на Миша да й се реве просто, защото й е тежко, обикновено са за лигости. Усещам понякога как през лигостите й избива нещо друго, но като цяло и тя е още от партията на Любо

Ей, защо си мислите, че децата ни са толкова малки. В празните им главички има място за всичко и мартеа има право, че и те си имат техните емоции. Не ги подценявайте и не си мислете, че още са бебета.

как е, как е 

ейййй, големи ревли сте...ама и ние си ревем де. на станислава понякога и става тъжно и казва "мъчно ми е за тати"(примерно) и пуска по някоя сълза. аз обаче не искам да плача пред нея,защото много го изживява.
Диана, д нес ти е ден на върхове и падения

Въпрос на място

благодаря ви, че мислите за мен . длъжна съм да кажа, че моят татко не като вашите татковци .моят никога през живота си не се е чувствал ангажиран към някой или нещо
но това е дълга история... к'во да ви разправям... събужда ме посред нощ, че се задушава, викам линейка и отивам у тях- той  едвам диша, обаче си пуши, пича нищо, което предложа да му сготвя не му допада, не си изхвърля боклука в коша, а по килима, никой от съседите не ще и да чуе за него, а  претенциите му са до небето.
правя всичко по силите си да му помогна, но тази постоянна борба с отвратителният му характер ще ме довърши. когато сме в болницата е толкова безпомощен, а като излезем е най-големият.
диагнозата му е рак на белия дроб, казах му като очаквах да се стресне малко ама тц -държи се сякаш проблема е мой.
честно казано не искам съвети, написах тези неща, защото си давам сметка, че в момент на огорчение ще напиша нещо, което може да ви се стори  странно, а може би и възмутително.

рапорт даден

Кременчен, колкото и да не ни се иска, дечицата ни се развиват различно в психически и физически план. Това имам предвид. В никакъв случай не го подценявам А на мен едно 3годишно дете ми изглежда доста голямо с оглед на бебето, което се появи. Любака рязко порастна 

Катка, прегръдки, миличка! Понякога ми е мнго трудно да повярвам, че има такива родители  Дано успее да се пребори с болестта, макар, че това се случва рядко.

Ние ще ходим на море евентуално юли месец.

Добро утро!

Прочетох пропуснатото. За плача да си кажа- и аз плача пред детето. Знам, че я натъжавам и обърквам, но има моменти, в които просто не мога да се сдържа. Тя от своя страна не плаче само от лиготия- понякога придобива толкова тъжна физиономия, очите малко по малко се навлажняват, потичат сълзички, а тя не издава звук. Толкова мъчно ми става...

Дианка, кофти за градинката. Ще си направите нова, пак ще е хубава 
Катка, съжалявам за неприятностите около баща ти. Най- вече за диагнозата му  Мога да кажа, че някак те разбирам. Моят баща беше прекрасен татко и човек, докато не почина сина ми. Тогава нещо се прекърши в него... От следващия ден вече не беше моя татко... Не мога да разговарям с него без да си повишим тон. Не мога да му доверя нищо без да получа укор. Не мога да разчитам на него без да се притеснявам да поискам каквато и да е помощ.
Ей такива неща. Много ми тежи това.

Чета и искам да напиша толкова много неща, но думите ми не стигат...

Бащите...явно повечето си имат своите странности.
Кате, ми не знам какво да кажа. Разбирам те и колко ти е тежко, и колко ти е мъчно, и колко си разочарована, но вероятно държанието на баща ти не е насочено само към теб. Сигурно просто си е такъв. Което не го оправдва, де. Но ти пращам моята подкрепа и пожелавам да се случи това, което трябва, дори да е странно или възмутително за някого! Целувки за Авата!

Диманка, а твоя татко сигурно много го боли... Не проумява и не иска да повярва, може би. Ох, все си мисля, че нещата се решават с разговори, но сама знам, че понякога просто е много трудно изобщо да разговаряш с някого. Минало е доста време вече, но сами знаем, че времето не лекува. Кажи му, че ти е тежко, че си искаш предишния татко и че искаш да опитате да преодолеете болката заради Силия! Дано все още да умеете да разговаряте! Прегръдки и за теб и Сиска, и една виртуална свещичка за твоето ангелче!

m.a.y., и Ели така кашляше през нощта. През деня кашляше по-малко и имаше сополи. Лекарката каза, че е вирус. Няколко дена й пръсках в гърлото биопарокс (ако не греша името му) и тя се оправи. Вие ходихте ли на лекар?

Съжалявам за неприятностите, които причиняват родителите. Но няма как да ги променим.

Моите родители са разведени отдавна и проблеми с баща ми нямам (засега), защото живее сам в едно село. Но майка ми, която е много добър човек, много грижовен, много мил, понякога озверява и беснее и ме обижда по цели дни... После разбира колко ме наранява и пак е добра до следващия пристъп. Тя е на 59 години и със сигурност преживява критическата, но не иска да взема никакви лекарства. Но понеже много я обичам и много ми помага, когато ми крещи, аз плача... Дори Ели вече като я види, че ми се кара й казва "Не се карай на мама, бабо".

Сега й аз се разплаках. Изобщо тези дни съм най-вече в тъжно настроение.

Днес, в обедната почивка ходих да запиша Ели в детската градина и понеже закъснях (не можах да се вместя в 30 минутната почивка), шефа ми се скара много гадно. Миналата седмица пък ми се скара, че съм се усмихвала, сякаш нямам никакви проблеми.  За първи път ми се случва някой да не харесва това, че съм усмихнат човек... Явно трябва да си търся нова работа...

А и от детската градина ме върнаха за един документ и утре пак трябва да ходя.

Здравейте!

Ние сме си вкъщи всички и ми е много странно, защото отдавна не се беше случвало. Имам предвид, че Дени не е градинка. Така му се радвам, защото иначе когато е на градинка почти не контактувам с него. В неделя се оплака че го боли като преглъща, отказа да яде и понеже аз бях цял ден на работа, никой не е се е сетил да му погледне в устата. Та чак вечерта като се прибрах видях, че гърлото му е ужасно червено и има някакви ситни пъпчици по него и по небцето. Имаше и Т - 37,5. Лекарката веднага изписа антибиотик и отсече, че това е гнойна ангина. Ама аз нали съм Тома неверни, нито АБ-то започнах, нито и повярвах за ангината. На другия ден педката каза, че не е гнойна ангина, а просто му е ужасно червено гърлото. И тя се засили към АБ-то, ама я отрязах. И нито една от двете не спомена за тези пъпчици. Температурата Дени сам си я свали още първия ден, започнахме Хексорал за гърлото - нищо друго му нямаше, няма хрема, няма кашлица. Вчера забелязах афтичка на устничката му и като погледнах видях че има и по езика, и по небцето, а въпросните пъпчици се бяха увеличили. Приготвиха ни едно мазило в аптеката, днес ходихме да го мажат и с гранофурина, ама ме е яд как нито една от двете докторки не забеляза афтите, че да започнем лечението веднага. Ми и двете се засилват към АБ-то. Та сега Дени си е вкъщи, след като отдавна не си беше оставал и ни е готино

В новата група му понася добре. Оказа се, че това е просто сборна група за през лятото, от Септември отива в истинската си грпа - дано са по-добри учителките там.

Гледам говорите за смешни думички....Аз умувам, ама не мога да се сетя, даже се учудвам като чета вашите. Дени си говори правилно, вероятно и той има 1-2 смешни попадения, но не мога да се сетя

За емоциите, изобщо не се сдържам пред Дени - той ми е страхотен приятел даже. Споделям си с него доста често и той си ме разбира и ми говори, успокоява ме - наистина успява да ме успокои и понякога ми казва толкова прости, но мъдри неща, че оставам без думи.

Адвайс, скоро и на твоята улица ще изгрее слънце! Усмихвай си се на воля - на който не му харесва, да не те гледа  Когато ти е тъжно, няма нищо лошо да си поплачеш, поне аз така мисля. и успех с градината!

ние се записахме вече за градина, чак септември ще започват (искаше ми се сега да е, но явно няма да ме огрее).

Сиска, бързо да му минава на Дени, афтите са гадно нещо! Чудесно е, че си се радвате у дома.

за родителите - не знам - може би съм случила на такива, пу-пу! Подкрепям Биренка, че с разговори има надежда да се оправят нещата, но ако не става - не става. Сигурно ви е болно, момичета, но за да не го трупате в себе си, може би е по-добре да си го пускате покрай ушите.

бъдете здрави и усмихнати!

Привет и от мен!

Сиска, дано по-бързо му минава на Дени, а ти пиши по-често

За родителите говорите - моите са разкошни, имам само хубави спомени от детството и съвместния си живот с тях. Татко беше прекрасен човек, слънчев, позитивен, животар, бохем. Не знам как успя хем винаги да ми е приятел, хем да има непоклатим авторитет пред мен, без никога да ме укори или да ми се скара. Много, ама много ми липсва, и това никакво време няма да излекува. В душата ми една огромна празнина от липсата му, от разговорите ни, от табиетите ни. Майка е по-чувствителна, ранима, притеснителна... докато татко беше жив успяваше да я държи на повърхността, но откакто почина... мъчно ми е за нея. Лошото е, че брат ми прилича по натюрел изключително много на нея и сега съвместното им съжителство е кошмар. Всеки ден ги мисля. Рак и Риба, плуват в едни тъмни, мътни, негативни води. Притеснявам се и за майка, но за брат ми много повече... и двамата са хипертоници, брат ми от една година е на лекарства, а не желае да пази диета, и пуши, и алкохол пие, а не трябва, майка ми се притеснява и в крайно сметка по цял ден са ми в главата, а съм далеч, с моите си проблеми - и да искам, не мога да помогна, не мога да упражня каквато и да е форма на контрол... Сложно ми е. Почти всеки ден хвърлям по кило нерви за техните отношения, но с нищо досега не съм помогнала. Мога да изпиша един тон хартия по въпроса, но спирам.

На дневен ред при нас е памперса, както знаете - миналата нощ успях да я изпишкам 3 пъти и не се напишка, но тази нощ ме изпревари при едното ми ставане. И в градината вчера се е изпуснала. Аз все пак продължавам, защото си мисля, че като съм започнала веднъж, е тъпо да спра. В интерес на истината, преди около половин година имаше един момент, в който сутрин памперса беше сух, а известно време и следобедният беше така. Тогава изпуснах момента. Но нищо, надявам се пак да стане. Само здраве да е.

След една седмица и 2 дни ходене на градина от вчера Криси е с ангина.
И така когато отидох при личната за преглед и болнични за мен, тя ми каза да така е започват се градинските болести.
И така подобно на Сиска сме си двете с Криси в къщи.

Бубе, бързо оздравяване! аз все се надявам да ни подминат тези градински хубости, но надали.
Мартеа, твойта хич не е лесна - собственото си семейство ли да гледаш, за майка и брат ли да мислиш, работата ти е толкова натоварена... супержена си, нищо, че си скромна! Аз пък мисля, че не бива да се мъчиш с пампата. Изчакай и след месец-два пак опитайте. Все си мисля, че ако момента е точен за 3-4 дена ще стане работата. Но може и да греша 

При нас нищо ново, кой знае какво. Освен, че Марти от около 2 седмици ака на тоалетната по свое собствено желание (преди това беше на гърнето). Храни се все по-добре самостоятелно, но със супите има проблеми.  Надето има вече 7 зъба, така ме хапе като я кърмя, че ...  и нарочно го прави бебочката, когато се насуче, ме гризва като за довиждане! Опасна работа е. Добре, че не може още да пълзи.

Адвайс и моята мама изкара много тежка критическа и беше просто невъзможна. Но отмина. Сега е доста променена, но го отдавам на възрастовите изменения и странният характер, който придобиват с остаряването 
А за шефа ти нямам думи 

Сиска, Дени е префектен  А защо не го оставяш по-често у вас? Предполагам, че сега, когато са сборни групите, а и ти имаш време, може по-честичко да ви е готино. Дано по-скоро оздравее. Какви са тези афти при него, какво е това чудо.

Мартеа, не мога да коментирам...само една  от мен

Накрая качих снимка на обувките, които си купих онзи ден. ето ги. Сложих и снимка на Любака как нагъва с две ръце  Също и как заварих украсено бебето.
Довечера ще водим децата за гъби  За гъбите не знам, но дано не довлечем някой кърлеж