Откакто се помня съм си влюбчива, като малка въздишах по батковците, после в 3-ти клас с някои съученици бяхме в "семейни" отношения. Но първата ми любов беше един Стойко ,който си го бях кръстила Котьо ( за пеперуди не знам,защото той ми е от бебешките години),знам че съм го ухапала до синьо от любов и че като му видях сватбената снимка в местния вестник след 20 и кусур години, възкликнах :"Котьо се е оженил, о,не!"
- Публикувана: 3 юни 2008, 20:43 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 20:57 ч.
За първите любовни трепети...
Не е насекомо тя, а Блудна Луна! 
По повод пеперудите, на мен ми се подкосиха кратата в междучасието и после като се заврях в мивката не можах да изляза от притеснение. Като влязох в класната стая учителката помисли, че ми е лошо и ме прати при сестрата. Аз като погледнах през един прозорец в коридора и го видях в двора да се мотае и пак ми прилоша. И така. Вечерта повръщах. Всички си помислиха, че съм болна.
Немаше пеперуди.
По повод пеперудите, на мен ми се подкосиха кратата в междучасието и после като се заврях в мивката не можах да изляза от притеснение. Като влязох в класната стая учителката помисли, че ми е лошо и ме прати при сестрата. Аз като погледнах през един прозорец в коридора и го видях в двора да се мотае и пак ми прилоша. И така. Вечерта повръщах. Всички си помислиха, че съм болна.
Немаше пеперуди.
първите трепети - ах само като се сетя за тях и ми се свива стомаха. беше толкова хубаво - срамежливата усмивка, влюбения поглед, нетърпението да го срещна по коридора на училището.
толкова е хубаво да си спомня за всичко това и толкова ми се иска пак да го преживея
днешните младежи - мисля, че те са далеч от всичко това - прекалено много държат на външния вид, на марковите дрехи, на парите, на престижа, за да отделят чак такова внимание на дребните неща, които някога са ни карали да не спиме по цели нощи от вълнение. тях ги вълнуват съвсем различни неща сега. и според мен е жалко
толкова е хубаво да си спомня за всичко това и толкова ми се иска пак да го преживея
днешните младежи - мисля, че те са далеч от всичко това - прекалено много държат на външния вид, на марковите дрехи, на парите, на престижа, за да отделят чак такова внимание на дребните неща, които някога са ни карали да не спиме по цели нощи от вълнение. тях ги вълнуват съвсем различни неща сега. и според мен е жалко
мойта първа цилуфка беше в края на 7-ми клас... бяхме на рожден ден на една съученичка... няколко човека напускаха класа... играхме на бутилка...и на мен ми стана... 
Ето!
Знаех си аз , че мъжовете нямат пеперуди....
Адреналинке, жалко е, да. Но все имам някакви такива тайни надежди, че и при тях го има. Това по детски чисто, неподправено и красиво чувство. Проблема е, че твърде рядко се среща като че ли...
Първата ми тръпка, беше от 1-4 клас, казваше се Светозар, викахме му заро. Беше по скоро приятелска, аз бях най-мъничката в класа, той беше най-грамадния, и ме пазеше. Учеше ме да играя карти, винаги ме защитаваше и изпращаше до вкъщи. Не съм го виждала от много години.
Първата истинска тръпка ми беше на 13 години, лятото на село. Ех Мишо, Мишо. Мургав, много черна коса и страхотни зелени очи. Колоездач. Бях много влюбена, смея да кажа и той. 4 лета продължи всичко. Тичаше след колата, като ме прибираха от село, и всяка сутрин звънеше в 6:30, да ме чуе, преди училище. В повечето случай говореше с майка ми,защото аз си доспивах, но някак си тези обаждания ме зареждаха. Всеки път като го видех ми се свиваше корема. Първата целувка беше ужасна, удряхме си зъбите. Накрая аз го оставих, заради вуйчо му.
Още сме приятели, той тръгна с една моя приятелка, и постоянно ми споделяше, веднъж ми каза, след години, че ако не съм го оставила щял да се ожени за мен, защото в мен открил истинската любов.
Само че аз открих моята също. Той беше детската ми любов. Истинската сега я изживявам
Първата истинска тръпка ми беше на 13 години, лятото на село. Ех Мишо, Мишо. Мургав, много черна коса и страхотни зелени очи. Колоездач. Бях много влюбена, смея да кажа и той. 4 лета продължи всичко. Тичаше след колата, като ме прибираха от село, и всяка сутрин звънеше в 6:30, да ме чуе, преди училище. В повечето случай говореше с майка ми,защото аз си доспивах, но някак си тези обаждания ме зареждаха. Всеки път като го видех ми се свиваше корема. Първата целувка беше ужасна, удряхме си зъбите. Накрая аз го оставих, заради вуйчо му.
Още сме приятели, той тръгна с една моя приятелка, и постоянно ми споделяше, веднъж ми каза, след години, че ако не съм го оставила щял да се ожени за мен, защото в мен открил истинската любов.
Само че аз открих моята също. Той беше детската ми любов. Истинската сега я изживявам
Защо смятате ,че днешните тийнейджъри не се влюбват? Мисля ,че и те си изживяват трепетите ,така както и ние на времето. Такъв е кръговрата на живота.
Аз пък, май съм от бързо развиващите се, които после, обаче, зациклят - трайно!
За първи път се влюбих на 3 години в един строителен работник на строежа на къщата ни . Беше силен - носеше ме на конче и ме подхвърляше чааааак до небето Аз пък от любов му разливах водата, бърках му в очите - абе, любов ,та чак дрънка! После, в първи клас имаше едно момченце, което искаше да се жени за мен - все ме държеше за ръка, изпращаше ме, но пеперудите го бяха налетяли само него Аз си го имах само за другарче.
После, в пети клас направо щях да умра от любов. Така ме накълва щъркела, че ревах, че се тръшках по един Валери...... Най щастливите ми дни, бяха като ми оскубе опашката, като ме спъне един-два пъти и хууууубавичко си разраня коленете - просто си умиргах от кеф! В дните, когато това не се случеше, просто увяхвах като бурен на слънце. После го разлюбих - ама чак в 8-ми клас, защото той продължи със старите номера, а аз бях на друга вълна 
В 9 клас пак се тръшнах от любовна мъка - и пеперуди ми пърхаха, и скакалци.... Жива ме изядоха, а той тръгна с друга..... Та, затова зациклих няколко години Не исках да се влюбвам и да се окаже несподелена любов.
За първи път се влюбих на 3 години в един строителен работник на строежа на къщата ни . Беше силен - носеше ме на конче и ме подхвърляше чааааак до небето
Аз пък от любов му разливах водата, бърках му в очите - абе, любов ,та чак дрънка! После, в първи клас имаше едно момченце, което искаше да се жени за мен - все ме държеше за ръка, изпращаше ме, но пеперудите го бяха налетяли само него Аз си го имах само за другарче. После, в пети клас направо щях да умра от любов. Така ме накълва щъркела, че ревах, че се тръшках по един Валери...... Най щастливите ми дни, бяха като ми оскубе опашката, като ме спъне един-два пъти и хууууубавичко си разраня коленете - просто си умиргах от кеф!
В дните, когато това не се случеше, просто увяхвах като бурен на слънце. После го разлюбих - ама чак в 8-ми клас, защото той продължи със старите номера, а аз бях на друга вълна В 9 клас пак се тръшнах от любовна мъка - и пеперуди ми пърхаха, и скакалци.... Жива ме изядоха, а той тръгна с друга..... Та, затова зациклих няколко години
Не исках да се влюбвам и да се окаже несподелена любов.
Понеже Балу сподели, че след първата целувка така се разтреперила, че чак вдигнала температура, аз искам да я забия в земята като споделя, че вечерта след моята първа истинска пеперудено-трептяща целувка, направо си ми дойде за първи път цикъла
ха сега
ха сега
Първи клас - несподелено.
Пети - споделено. Първа целувка и прегръдка - мммм, мили спомени.... Прекрасно чувство, помня го като че беше вчера, и още ми става пеперудено в стомаха... Връзката ни продължи около година, после го преместиха в ТВУ и така и не го видях никога повече.
В последствие разбрах, че е бил последователно в български и чужд затвор... Лошо момче беше, мноооого лошо, но ми остави мноооого хубави спомени
Пети - споделено. Първа целувка и прегръдка - мммм, мили спомени.... Прекрасно чувство, помня го като че беше вчера, и още ми става пеперудено в стомаха... Връзката ни продължи около година, после го преместиха в ТВУ и така и не го видях никога повече.
В последствие разбрах, че е бил последователно в български и чужд затвор... Лошо момче беше, мноооого лошо, но ми остави мноооого хубави спомени
...Бързат, не го изживяват докрай....Така си мисля. Навремето ни трябваха месеци да се престрашим да се хванем за ръка, да се целунем лекичко по бузките , а сега ....май не е така.
спомням си навремето като хванех некое момиче за ръката и... целият на кур ставах. А сега се разхождат с циците навънка... и дупета и...паласки
пресищат се... Любовния трепет се свежда до това да се топне пипера!