Възможно ли е дете да вижда....духове?

Е, на 3 месеца, трудно е да се каже, че и синът ми е виждал прабаба си.
Но и той, като е разстроен, я вика и гледа към небето даже

Явно не е нещо необичайно. Децата имат странни реакции.

Дори веднъж, като се разстрои много, впи поглед в тавана и рече "Слънце, помогни ми!" Като някакъв шаман

P.S. Дълбоко съчувствам за загубата ти. Аз все още не мога да прежаля баба, тя ме отгледа, много ми тежи.

Ех, изчетох цялата тема и не мога да не драсна няколко реда.

Тъй като самата аз вярвам в прераждане и в това, че всеки от нас има душевен водач ,с който е напълно възможно да се комуникира особено като дете, вярвам разбира се на разказите за децата, които говорят с души от други измерения.

Разбира се ще разбера какво става чак като умра, но дотогава предпочитам да си говоря с духове и да вярвам в тях, отколкото да се питам защо аджеба живеем като накрая всичко, което сме били просто ще изчезне завинаги.

Не, не е възможно.

Дъщеря ми беше на 2,6г .
Преди 10години.Тогава нямаше такива филми,програми или др.
Бяхме на вилата и тя каза.
-Айде да вечеряме ,че дядо Васо ни чака на масата.

Всички изпаднахме в шок.Това е моя дядо който почина когато аз забременях.
Никога не е говорено за него нито пък има снимки на видни места.

Според мен е съвсем възможно децата до определена възраст да виждат ''близки'' за нас хора.
Даже го бях чела в някоя книга.

И след като прочетох темата виждам ,че всички деца са били на една възраст.
До 3години

'Айде и аз.



Имаме подобен опит с дъщеря ни, когато беше малка /1.5-2 г./.

Няколко пъти е имала такива "видения":

Двамата с мъжа ми си играеха във ваната, а аз седях отстрани. Изведнъж, тя се загледа в плочките на стената срещу нея, ококори очи и посочи: 'Иж, 'на баба там /виж, една баба там/.  Обърна се отново към стената и поздрави весело: "Хай, бабо".
Помаха й и продължи да си играе. По-късно, когато отново погледна към стената, каза: "А, няма я бабата вече".

Когато беше на около година и половина, няколко пъти се е случвало да идва при мен тичайки - уплашена и ревяща. Вкопчваше се в мен и посочваше към вратата на терасата с думите - "там, там, чичо, нискам /не искам/". Страхуваше се много, криеше се зад мен и уплашено изничаше да види, когато й обяснявах, че там няма никого.
Имаше случай, когато "видя" чичото с баба до същата врата, и според нея - чичото лош, бабата не. 

Като други, изказали се по темата, го отдавам на фантазии.

Мисля, че Има и други паралелни светове на нашият ...и това не е някаква фантастика а реалност, това че ние не виждаме нещо не значи , че не съществува. Знам че децата до 4 год възраст имат възможност да виждат и чуват разни неща, след това тази способност изчезва (нещо е свързано с хипоталамуса, които при тях е много отворен за възприемането на разни работи).
Естествено доста обичат и да си фантазират  измислени приятелчета.
Има доста литература по-въпроса писана от учени...не измислени екстрасенси.

Има доста теории, че бебетата се раждат "знаещи и виждащи", а основната ни родителска и социална задача е, да ги правим "човеци", посредством умели манипулации, изграждайки реалността около тях, както ние я виждаме и разбираме и по начин, сходен с този, на вече прилаганите върху нас методики. Съвсем случайно и не целенасочено, наскоро попаднах в нет-а на едно "откровение" /и аз не знам как да го нарека/, на човек, който внезапно се появил в един форум,  претендиращ, че е от по-висш произход и на Ти с вселенските тайни. Писанията му са над 30 стр., /предимно отговаря на въпроси от форума/ и много се колебах, дали да отделя половин - един час, четейки мегаломанските мисли на поредния болен мозък - но в крайна сметка  реших, че ще е забавно... Изчетох го на един дъх, "докосна ме" и не можах да му поставя "диагноза"  Като родител, най-много ме впечатли абзаца за децата, където той твърди, че се раждали с рев, защото душата им знаела, че се е преродила  в човек и страдала, а родителската задача от първостепенна важност била, чрез рутинни грижи, да се помогне на новия човек да забрави...
Възприемам се като  средно интелигена, изчетох доста литература, за да изградя основите на верую-то, пастващо духовния ми комфорт /ако четете темата за странни случки, ще ме разберете защо съм търсила екзестенциални отговори  /: /започнах с религиите, минах през "Ню ейд-жа" и какви ли не отявлени глупости  И всички тези усилия, само за да разбера, че готови истини няма и всеки се адаптира, както може... и ако си задава въпроси, то непременно верните отговорите са "най-удобните" и пасващи на дадената питаща личност. Аз не правя изключение, усещам се от време на време, но характерът ми е такъв, че винаги се стремя към хармонични отношения.
Извинявам се за дългото предисловие, първоначално, като прочетох цитирания по-горе абзац, не го приех на сериозно, поради факта, че бях вече запозната с подобни твърдения /справка - К. Кастанеда/, но усетих, че нещо ме гложди и пак препочетох абзаца /много внимателно/ - След известни терзания, открих "камъчето под езика, което трябваше да изплюя мисловно"... Оказа се, че именно факта, за изплакването /моите и двамата изреваха кански!/ на бебето в момента, непросредствено след раждането ме е разтревожило. Пак от обща /медицинска/ култура знам, че бебето при раждане изплаква, за да освободи алвеолите на белите си дробове от вътреутробните течности, които ги запълват, до момента в който се наложи на човечето да диша самостоятелно и да се "разгърнат" белите дробове... Може и да съм споменавала, а може би не, но обожавам животни, като малка мъкнех всякакви твари у дома. Котки, кучета, хамстери, морски свинчета, жаби, гущери, риби... Израждала съм две котки и куче, при които имаше плод със седалищно прилежание и буквално търсиха помощ от мен, на нормалните раждания съм била неволен/нежелан свидетел - та от базата на моя опит, не съм чула новороден бозайник, да "изплаче" след раждане /как ли се разгръщат тихомълком белите им дробове!?!/ Имам приятелка - дипломиран и действащ ветеринар - като се върне от командировка, ще я разпитам подробно /тя е признат, практикуващ специялист  по селскостопански животни/...
Извинявам се за дългия пост - явно съм настроена философски днес и не се придържах съвсем по тамата 
Исках само да се аргументирам, защо смятам, че бебетата и малките деца е възможно /според мен/, понякога  да чуват и виждат неща, недоловими за нас.

Прочетох темата /почти цялата/. Само на едно място коментираща майка пише ,че са ходили след видението в църква и са се молили, поръсвали със светена вода. Мисля, че това е разковничето! Не може да отричаме с лека ръка съществуването на друг свят , това значи да отричаме и Бог. НО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА КАКТО СИЛИ НА ДОБРОТО /БОГ И АНГЕЛИ/, ТАКА И СИЛИ НА ЗЛОТО /САТАНА И ДЕМОНИ/. Ако отричате това, отричате вярата въобще /християнската имам предвид/.И за да бъда още по-точна, ще кажа , че тези видения не идват от страна на силите на доброто /Бог/ и ако родителите или близките на детето отдадат внимание на случващото се /питат, разпитва , обясняват на детето и т.н./, то  мисля,че тези видения и контакти ще се задълбочат и ще продължат, но ако се обърнат с молитва към Бога всичко това да престане или просто не вярват в съществуването на всичко това , нещата ще спрат от само себе си.

stanivel е  , значи да вярваме в доброто и да не вярваме че съществува лошо така ли ? Или да си затваряме очите ?

daniabc би ли споделила в кой форум си чела тези  писания , че ме заинтригува 

Аз вярвам, че има нещо и след смъртта на физическото ни тяло не идва смърт и на душата ни.
Може и да кажем и за човек от наше Баба Ванга, тя самата е виждала душите на хората, значи наистина има нещо.
Не смятам, че след като аз  не виждам нещо то не съществува.

Аз също вярвам в това че някой деца си контактуват с хора които са вече на са материализирани.Все пак децата ни идавт най скоро от там.Но в никакъв случей това , че имат такива контакти не ги плаши!Няма абсолютно никакво значение дали човек е вярващ или атеист важното е да е добър с хората!!!Когато човек завърши земният си път няма да е съден за това , че не е бил вярващ  По-добре добър атеист околкото лош християнин Извинявам се че се отконих от темата

Едва го намерих, не помня как и къде точно ми попадна...
http://www.xnetbg.com/new/images/stories/pdf/Razkritiqta%20na%20 … in%20posveten.pdf
Извинявам се на авторката за Офф-а

А може да има родители или роднини на детето, които да не искат това да спре, защото придава специалност на детето. Не ми се вярва, но има всякакви.

Да, за сжаление може да има и такива. Официалната църква в България  е много слаба и не реагира адекватно на предизвикателствата. Например за това предаване, "Ясновидци" трябваше официално Синода за заяви отрицателното си становище. Добре ,че поне за проекта за нов Семеен кодекс вдигна малко шум.