Консултация с психолог - тема 2

Лечението неизменно включва и майката-връзката майка-бебе е тази,която е в основата на терапията,както и средата,в която расте детето.Терапевт с аналитична насоченост,както и психодрама терапевти работят с двойката майка-бебе.Диагностиката обаче се прави от клиничен психолог най-добре детски клиничен специалист.Можете да започнете с диагностично изследване и ако имате потребност и психотерапия при подходящ специалист-най-добре аналитичен.

Сърдечно благодаря 

Здравейте! Имам трима сина. Малките са близнаци. На 15 години са. Единият от тях е с ХАДВ, но от две години нещата с поведението се подобриха много. С овладяването на уроците проблема си остава. В момента са в девети клас. До осми клас близнаците учеха заедно. Но близнака, който се справя без проблем в училище, навлизайки по-осезаемо в пубертета, започна да дърпа назад покрай вечните грижи за брат си и двойната отговорност, която някак си вечно е носел, взе да му пречи. Много е амбициозен обаче,  показа добър успех и пожела да учи в НПГ по ПТО "М.В.Ломоносов". Другото ми дете нямаше да се справи въобще с учебния материал в тази гимназия и реших да не го мъча допълнително. Остана в обикновено училище ,където имаме подкрепата на наша близка учителка. Но, никой от учителите не е наясно какво означава дете с ХАДВ и дислексия и изискват да се стреми към показване на равностойни на другите деца знания. Детето ми просто не може! Проявиха някакво разбиране, но съм толкова измъчена от обяснения и разправии с родители и учители до завършването на осми клас на децата, че самата мисъл да ида в училище и да започвам с молби, увещания и обяснения с всеки учител поотделно и отначало ме убива!
Въпросът ми е дали сбърках, с това, че разделих децата и дали ще има отрицателно влияние върху проблемното ми дете това мое решение. Близнаците не са толкова близки, защото се различават като разсъждения, като визия и като интереси безкрайно много. Не мога да намеря отговор на този въпрос и това не ми дава мира от началото на учебната година, макар, че детето ми се справя сравнително добре, защото преди разчиташе на брат си твърде много и за всичко в училище.

Здравейте Балу-познат ми е проблема с незнаенето и неподготвеността на учителите по отношение на специалните деца,децата с хиперактивен синдром са децата със СОП-специални образователни потребности-за жалост обаче няма подготовка на учителите за това какво представлява синдрома,как да се подхожда към тези деца...
Разбирам,че изпитвате някаква вина свързана с децата си,вина която често родителите на деца с ADHD-/синдром на хиперкинетичност с дефицит на вниманието/ изпитват,защото все още се смята,че това е проблем на възпитанието,а не болест.Относно разделянето не мисля,че ще се отрази негативно-или по-точно вероятно ще се отрази негативно/в смисъл на криза,но само с кризите човек израства/,но това ще е урок по самостоятелност за него.

Всъщност момчето ми се справя. Не виждам да се е отразило по някакъв начин на настроение или нещо друго. Но досега разчиташе на защитата на брат си, да запише какво имат за домашно и да помни вместо него важни неща за училище. В началото на годината стартира с купища двойки, но полека лека изплува. Замести ги с по няколко тройки и така. Справя се общо взето. И в класа намери приятели вече. Но другият, който няма проблеми, стана много мълчалив, доста затворен. И на вид и на акъл изглежда доста по-голям от връстниците си, вероятно защото от рано го натоварихме с отговорността за брат му докато са извън вкъщи и бяха все заедно. За него ми е притеснено също. Другият проблем е бащата. Голям здрав умен мъж, но... не може да приеме, да разбере и осъзнае ето това:

Аз съм оптимист за детето обаче и мисля, че ще се справим!
Благодаря!

Балу-стискам ви палци,истинско предизвикателство е да успяваш да се справяш-въпреки предразсъдъците,скрупулите,въпреки неразбирането дори на най-близките. Ако има психолог в училище бихте могли да се опрете  и на него.

Здравейте!
Първо искам да се извиня, че не съм чела темата, нито първата, но нямам много свободно време, а имам голям проблем.
Големият ми син - на 4 г. и 9 м., от около месец, започна да се държи много лошо. Когато не му разреша нещо, изпада в истерия. Започва да крещи, че иска това да стане точно сега, да се търкаля по земята, да хвърля играчки по мен, да ме рита и постоянно крещи и реве. Незнам как да прекратя тези кризи. Той го прави за всякакви глупости - например един час е крещял, защото не му разреших да хвърля стотинки по прозореца, или защото не му позволих да се съблече по блузка, въобще за всичко. Обяснявам му най-търпеливо защо съм преценила така да стане, но той дори не ме чува, само крещи. След като се успокои, говорим по въпроса и той ме уверява че напълно ме разбира и повече няма да се държи така, но следващият път когато не стане на неговата е същото. Много съм притеснена, това му се случва по няколко пъти на ден.
МОЛЯ ВИ, дайте ми съвет как да се държа с него, за да престанат тези истерични пристъпи!
Предварително благодаря!

branimira76 -няма рецепта и няма универсална причина за това поведение.Консултация съ с специалст,който да работи индивидуално със случая.Същуствуват техники,които блиха могли да помогнат,но те в никакъв случай не се универсални и трябва да се разглежда динамиката на индивидуалния случай.Ето някои от тях,които съм опитала да събера и обобщя:
1.Техника Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.

2.Различаване на потребности от желания-Потребностите могта да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се начум да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно  е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновенно крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-обговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”
3.Обговаряне на желанията
Да удоветворяваме потребностите и да обговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.
4.Различаване на чувства и постъпки-много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създвата „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забарняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват и обговарят.
5.Подкрепа на позитивното поведение- Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновенно сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.

Branimira76, здравейте и от мен

Към казаното от Вероника, аз ще допълня един много важен момент, специфичен за отглеждането на повече от едно дете в семейството, понеже виждам, че имате и бебенце на няколко месец. Възможно е поведението на голямото Ви дете да е свързано и с ревност към бебенцето и потребност от повече внимание, посветено на самото него (което е трудна задача при отглеждане и на по-малко дете). Ако имате възможност, прекарвайте един ден/половин ден/няколко часа само Вие и голямото дете - излезте заедно на разходка, рисувайте, играйте с него и т.н., но нека вниманието Ви е насочено само върху това дете и това да бъде не просто спорадично поведение, а традиция. Трудно постижимо е, но ако имате на кого да оставите бебето, не се колебайте. Това е една крачка към създаване на връзка с по-голямото дете, в която то е сигурно във Вашата любов и грижа за него. Желая Ви всичко най-добро

Здравейте, току що открих тази прекрасна тема.
Моят проблем е, че дъщеря ми / на 1г.6м./ си смуче палеца, но не това ме тревожи толкова, а факта, че заедно с него винаги се стреми да отскубе я някое влакно, от китениците например, я косъм, независимо откъде отскубнат. Та проблема с космите се задълбочи един ден, след като за поредн път ме оскуба, за да засмуче косъма заедно с пръста, и се скарах, че ме боли и щом има желание да скубе, да се скубе нея самата, за да види колко е неприятно. Това беше най-голямата ми грешка! От тогава много често наистина отскубва косми от главата си и то от едно и също място. Страх ме е да не и остане плешиво петно от това системно скубане.
Моля, дайте ми съвет как да се справя с проблема, или може би към какъв специалист да се обърна. Надявам се това да е период, които ще бъде превъзмогнат с времето, но наистина започвам да се плаша.
Благодаря ви предварително.   

Вероника и Шехина, много благодаря за отговорите!   

Джуфи-много неща са изписани за преходните обекти,за необходимостта детето да намери успокоение,временен заместител на мама-дали ще е краят на одеалото,палеца или любимо мече-или самата майка ще се превърне в такъв преходен обект-това  етап от живота на детето.Това,което ви казва е и една повишена тревожност-вероятно от ваша страна,която се усеща и възприема от детето.Релаксираната и предвидима мама е най-доброто за детето-спокойствието на детето минава рез вашето и през предвидимостта на средата/без резки промени,без излишно напрежение/.

Здравейте. Да споделя тук и своите тревоги.
Дъщеря ми е на 3,6 години. Физическото й развитие е добро, но в говорно отношение изоставяше. Едва в края на 2007 год. започна да изговаря думички, да се стреми да ги повтаря. До юли месец миналата година едвам правеше изречение от две думички. Ходихме на логопед и тя ни насочи към конкретни упражнения и игри. Бавно, но сигурно Вики започна да конструира изречения, не много дълги. Говори общо взето едно и също, като я разпитвам как е минал деня й в детската градина тя едно си знае, едно си бае. Когато бърза нищо не може да й се разбере, говори и малко бебешки. От два три месеца й пускаме филмчета на компютъра и оттогава в устата й са само Пепеляшка, Спящата красавица, Жасмин, Аладин и Снежанка. Говора й е само около това. Гледаме книжки и се опитвам да я насоча да ми разказва по тях, но е много трудно да й се поддържа вниманието. В детската градина работят по системата на ИК„Изкуства”. Когато са направили някое опражнение ни окачват работате на таблото пред групата. Забелязвам, че Виктория не се справя толкова добре като другите. Знам, че децата са различни, но все пак. Госпожите казват, че понякога трудно се концентрира. На едно упражнение трябваше да нарисума сняг, а тя е направила бяло петно. В петък са правили снежен човек – само нейния е от седем сплеснати топки пластелин. Има деца на нейната възраст, които правят връзката – болка-лекар-болница, докато Вики спира само на това какво я боли и толкова. Играе си с другите деца от групата, но няма проблеми да се занимава и сама. Една сутрин я наблюдавах как се приближи до масата с играещи деца и стоеше някак „изгонена” до тях – не направи опит да се включи все едно не знае как да постъпи. Откакто трудна на детска градина започна постоянно да противоречи – „не” и „няма” са постоянни думи в речника й. Отказва да яде пресни плодове и зеленчуци. Иначе се храни самостоятелно още от както навърши около  1.8-9 месеца. Пие от чашка още по-рано. Памперса го отказа за няма и две седмици, нощния също. Много объркано стана, но се надявам на вашата преценка.

Miriel доколкото разбирам ства дума за-по-късно проговаряне,трудно следене на причинно-следствените връзки и зависимости,отказва да яде полезни храни,има трудности в социализацията с други деца,според учителката има проблем с концентрацията.В този случай препоръчвам психологично иследване, ще даде подробна информация за параметри като -внимание,интелект,памет,говорно развитие.Тогава ще имате по-конкретна картина.
По отношение на сравнението сдругите деца -не изисквайте от нея да е като другите-това може да я направи плаха и неуверена.Търсете нещата,които прави и разбира добре и не коментирайте пред нея,че другите деца могат това или онова-както сама пишеш,всяко дете е индивидуално и трябва да се стреми към най-доброто не според някаква външна норма-а според собствените си ресурси.А всеки има свои собствени способности.

Можете ли да ме насочите към специалист в Плевен?